Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.06.2009 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ: В.П.
А.М.
при секретаря Г.С. и с участието на прокурор И., разгледа докладваното от съдия П. административно дело № 383 по описа за 2007 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 33-45 от ЗАП /отм./ по аргумент на §4, ал.2 и §142 от ПЗР на АПК.
Подадена е
жалба от Г.В.Л., Е.Л.Т., А.И.Л., П.Н.К. и Б.Н.Л. срещу ЗАПОВЕД №РД-09-771/12.12.2006г.
на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/ район “Н.”, с която е одобрено решение №19 по протокол
№7/02.03.2006г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-085/24.02.2006г., относно
определяне на застроената част от имот пл.№40083, к.л. 118, 137, попадащ в
м.”Северен парк”.
В жалбата
са релевирани доводи относно нищожност и незаконосъобразност на атакувания административен
като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са
съображения, че КМЕТА на СО район “Н.” с обжалваната заповед е одобрил акт на
некомпетентен орган, което води до нищожност на оспорения акт. Поддържа се още,
че процесният имот е изцяло незастроен, върху него няма реализирани сгради и
постройки, поради което отразеното в обжалваната заповед не съответства на
действителното фактическо положение. Подробни аргументи са изложени в писмена
защита. По същество се претендира от
съда постановяване на съдебно решение, с което да бъде прогласена за нищожна
оспорената ЗАПОВЕД №РД-09-771/12.12.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.” или
алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират присъждане на
разноски.
Ответникът
- КМЕТА на СО район “Н.”, не изразява становище относно
постъпилата жалба.
Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА изразява становище за основателност на жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.188 ал.1 ГПК
във вр.чл.45 ЗАП представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото
съдебно-административно производство индивидуален административен акт - ЗАПОВЕД
№РД-09-771/12.12.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.”, се одобрява решение №19 по
протокол №7/02.03.2006г. на комисия, назначена със заповед №
РД-09-085/24.02.2006г., относно определяне на застроената част от имот
пл.№40083, к.л. 118, 137, попадащ в м.”Северен парк”.
С протокол
№7/02.03.2006г. на комисия, назначена със заповед №РД-09-085/24.02.2006г., се разглежда
преписка вх.№ АС-94-Г-128/14.12.2005г. от В. Г. А. в качеството й на наследник
на С. М.М., като е взето решение да се издаде удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ
като се опредЕ.като изцяло застроена площта на имот пл.№40083, к.л. 118, 137. Посочено
е, че имотът попада изцяло върху реализирани мероприятия по регулационния план
на м.”Северен парк”.
С молба вх.№
АС-94-Г-128/14.12.2005г. В. Г. А. в качеството й на наследник на В.Л. М. е
поискала от КМЕТА на СО район “Н.” да й издаде скица и удостоверение по чл.13,
ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ относно бивш имот пл.№40083, к.л. 118, 137.
От скица №19/29.05.2006г.,
издадена от СО район “Н.”, е видно, че бивш имот пл.№40083 е нанесен в к.л.
118, 137 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на В.Л. М., И. Л. М.
и Н.Л. М.. Посочено е, че площта на
имота по графични данни е 3274 кв.м. и като се изключи застроената част от
имота, която не подлежи на възстановяване, на собствениците, могат да се
възстановят 0 кв.м..
От приложени по
делото удостоверения за наследници на В.Л. М., И.Л. М. и Н.Л. М. се установява
обстоятелството, че жалбоподателите са наследници по закон на тези лица, на
името на които е записан имот пл.№40083 в регистъра на бившите имоти.
Със
заповед №РД-09-085/24.02.2006г. на Кмета на СО район “Н.” се сформира състав на
комисия, която разглежда постъпили преписки за издаване на удостоверения по
чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, взема решения за определяне на застроената част от
заявени за възстановяване имоти в границите на урбанизираните територии по реда
на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като за решенията на комисията се съставя протокол,
който се одобрява със заповед и след това се издават удостоверения по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Със заповед №
РД-09-846/19.11.1998г. Кметът на Столична община на основание § 11, ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ
/обн. ДВ, бр. 88/1998г./ е възложил на кметовете на райони да одобряват със
заповед решенията на съответните районни технически служби за определяне на
застроената част от имотите в строителните граници на населените места, която
не се възстановява на собствениците на имоти, съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
С решение
№31/28.09.1998г., обективирано в протокол №48/28.09.1998г., Столичен общински
съвет, на основание § 11, ал.2 от ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.88/1998г./ и чл.21,
ал.1, т.8 от ЗМСМА, е възложил на районните технически служби да изпълняват
функциите на общинската техническа служба по изпъление на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По делото
е допусната съдебно-техническа експертиза, прието е заключение
на вещо лице инж. Н., което не е оспорено от страните. От него се установява,
че бивш недвижим имот пл. №40083 попада в границите на
урбанизирана територия, определена с ЗРП на м. “Северен парк”. Посочено е още в
заключението на експерта, че частта от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А,
с площ по графични данни около 2674 кв.м., оцветена в зелен цвят на скица към
заключението, попада в кв.25, УПИ І, отреден за “Северен парк”, като
мероприятието по отреждането е реализирано – една част представлява залесен участък,
а другата е затревена площ, както и че частта
от процесния имот по букви Г-Д-И-К-Л-Г, с площ по графични данни около 600
кв.м., оцветена в жълт цвят на скица към заключението, попада в терен извън
регулационната линия на Северен парк, като за тази част няма изрично предвидено
мероприятие по отреждането, съгласно регулационния план. Експертът изрично
уточнява в съдебно заседание на 31.10.2007г., че частта на процесния имот по
букви Г-Д-И-К-Л-Г се намира извън оградата на Северен парк и върху една част от
нея има самозалесили се храсти, а другата част представлява земна маса.
Допусната е съдебно-техническа експертиза и в съдебно заседание на 18.02.2009г. е прието заключение на вещо лице инж. Ц., експерт-озеленител, което не е
оспорено от страните. От него се установява, че относно частта от процесния
имот, обозначена по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, оцветена в зелен цвят на скица,
приложена към експертното заключение на вещо лице инж.Н., която попада в кв.25,
УПИ І, отреден за “Северен парк”, мероприятието по отреждането – парк е
изпълнено по проект.
При така установените факти, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД обосновава следните правни изводи:
С оглед липсата
на доказателства относно датата, на която жалбоподателите са уведомени за
оспорената заповед, и като се съобрази, че няма релевирано от страна на ответника
възражение за просрочие, съдът приема, че постъпилата жалба
срещу обжалвания административен акт е подадена в 14-дневния преклузивен срок. Жалбата е подадена
от легитимирани страни, които имат право и интерес от обжалване на постановения
индивидуален административен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ /според действащата към момента на издаване на обжалваната заповед
редакция/ застроената част се определя служебно от техническата служба на
общината при спазване на Наредба №5 от 2001г. за правила и нормативи за
устройството на територията (ДВ, бр.51 от 2001г.) и на хигиенните и
противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват
със заповед на кмета на общината. На следващо място съгласно нормата на §11,
ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ е предвидена нормативно установена възможност за делегиране
на правомощията от страна на кмета на общината на други длъжностни лица. В процеса ответната страна ангажира писмени доказателства - ЗАПОВЕД № РД-09-846/19.11.1998г.,
издадена от Кмета на Столична община, съгласно която
формиралият волеизявление от името на административния орган - КМЕТА на СО
район “Н.”, е притежавал материалноправна компетентност да издаде
обжалваната заповед. В тази връзка съдът приема, че атакуваният административен
акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Изцяло неоснователно е релевираното в жалбата възражение за нищожност на
оспорения акт.
За да бъде
възстановена собствеността на жалбоподателите на процесния имот, следва да се
докаже наличието на две предпоставки: че жалбоподателите са собственици на
процесния имот, респективно техният общ наследодател, както и че имотът е свободен от
застрояване и отговаря на техническите норми за обособяване на самостоятелен
парцел. При наличието на тези обстоятелства в тяхната кумулативна даденост,
които следва да бъдат установени пред Общинската служба земеделие и гори /бивши
поземлени комисии/, същата се произнася с решение за възстановяване или
постановява отказ, който подлежи на обжалване по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ
пред съответния районен съд.
В настоящото
производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета
за определяне застроена площ на земеделски имоти и съдът не се произнася
относно възможността за земеделска реституция, което е в правомощията на
Общинската служба земеделие и гори /бившата поземлена комисия/. В съответствие
с тази разпоредба съдът преценява доказателствата досежно наличието на
застроена площ, без да излиза от рамките на своята компетентност и обсъжда
възстановяването на имота. В този смисъл решение № 629/27.01.2004г. по адм.
дело № 7918/2003г. на ІV-то отд. ВАС на РБ.
Настоящият съдебен
състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса
заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на
утвърденото с нея решение на районната техническа комисия за застроена и
незастроена част от процесния имот. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че правните последици на обжалваната заповед произтичат именно
от съдържанието на решението, а не от съдържанието на заповедта, с която е
утвърдено. В този смисъл е решение № 2590/18.04.2001г. по адм. дело №
76777/2001г. на ВАС на РБ. В случая с обжалваната заповед е одобрено решение на
комисия, на която по силата на заповед №РД-09-085/24.02.2006г. на Кмета на СО
район “Н.” са предоставени правомощия да разглежда постъпили преписки за
издаване на удостоверения по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, да взема решения за определяне
на застроената част от заявени за възстановяване имоти в границите на
урбанизираните територии по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като за решенията
на комисията се съставя протокол, който се одобрява със заповед и след това се
издават удостоверения по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. С оглед на така ангажираните
по административната преписка доказателства настоящият съдебен състав приема,
че взетото от комисията решение №19, обективирано в протокол №7/02.03.2006г.,
одобрено с атакувания акт, е издадено от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия. Изцяло неоснователно е наведеното в жалбата
възражение, че решение №19, обективирано в протокол №7/02.03.2006г., одобрено с
атакувания акт, е издадено от некомпетентен орган.
В процесната
хипотеза за определяне на застроената част от процесния имот безспорно се
изискват специални знания, поради което по делото са допуснати две съдебно-технически
експертизи, приети са заключения на вещо
лице инж. Недева и вещо лице инж. Ц., неоспорени от страните. От приетите по
делото две заключения се установява, че частта
от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, с площ по графични данни
около 2674 кв.м., оцветена в зелен цвят на скица към заключението на вещо лице
инж. Н., попада в кв.25, УПИ І, отреден за “Северен парк”, като мероприятието по отреждането – парк, е
изпълнено по проект; а частта от
процесния имот по букви Г-Д-И-К-Л-Г, с площ по графични данни около 600
кв.м., оцветена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице инж. Н., която
попада в терен извън регулационната линия
на Северен парк, същата се намира извън оградата на Северен парк и върху
една част от нея има самозалесили се храсти, а другата част представлява земна
маса.
От тези технически данни в двете съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, настоящият
съдебен състав прави следния правен извод, че процесният имот е частично
застроен, като мероприятието
по отреждане “Северен парк”, което частично засяга имота – само в частта от процесния имот, обозначена по
букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, с площ по графични данни около 2674 кв.м.,
оцветена в зелен цвят на скица към заключението на вещото лице инж.
Недева, е реализирано на място и частично
засяга имота. Предвид на това обстоятелство, съдът приема, че частта от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А,
с площ по графични данни около 2674 кв.м., оцветена в зелен цвят на скица към
заключението на вещото лице инж. Недева, която попада в границите на Северен парк, е застроена. Тази
част от имота, съгласно заключенията на вещите лица инж. Недева и инж. Цочева,
представлява залесен участък и затревена площ, т.е. налице са реализирани на
място паркови насаждения, които са част от реализираното мероприятие – парково строителство. Определянето
на застроена част касае онези имоти, които попадат в приложното поле на чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. или са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Видът и
характерът на посочените мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и
касае, както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на
собствеността, така и отделни съоръжения. Изброяването и в двата случая не е
изчерпателно, а е от примерен характер. В конкретния случай, характерът на
градоустройственото мероприятие - парк, изключва реализиране на строителство в
тесния смисъл на думата - сгради и други строежи. Безспорно е обаче, че залесяването
и затревяването на тази част от процесния имот следва да се приеме като
осъществено озеленяване, което е елемент от мероприятието по ЗРП – “Северен
парк”, реализирано на място. При така изложените
аргументи настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно
административният орган е определил частта от процесния имот по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А,
с площ по графични данни около 2674 кв.м., оцветена в зелен цвят на скица към
заключението на вещото лице инж. Недева, като застроена.
Досежно частта
от процесния имот по букви Г-Д-И-К-Л-Г, с площ по графични данни
около 600 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице
инж. Недева, настоящият съдебен състав приема, че са
свободна от застрояване. Този извод се налага с оглед на
обстоятелството, че върху тази част от процесния имот няма реализирано на място
мероприятие по отреждането, както и извършено фактическо строителство, нито изграждане
на съоръжения от характер, визиран в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Касае се за терен,
който се намира извън оградата на Северен парк, върху който има самозалесили се
храсти и земна маса /съгласно констатациите на експерта инж.
Н./, което е основание да се приема, че тази площ от процесния имот е свободна
от застрояване. При така изложените съображения съдът приема, че атакуваният
административен акт в частта, с която е определена като застроена част от имот пл.№40083 по букви Г-Д-И-К-Л-Г, /отразена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице инж.
Недева/, с площ по графични данни приблизително от 600 кв.м., е постановен в нарушение на
материалния закон - чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, отразеното в него не съответства на
действителното фактическо положение.
При преценка на критериите по чл.41, ал.3 ЗАП /отм./ настоящата съдебна
инстанция обоснова краен извод за незаконосъобразност на ЗАПОВЕД
№РД-09-771/12.12.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.”, в частта, с която част от
процесния имот пл.№40083 по букви Г-Д-И-К-Л-Г, /отразена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице инж.
Недева/, с площ по графични данни приблизително от 600
кв.м., е определена като застроена. В тази част обжалваната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В останалата част
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на
изрично заявената претенция от страна на жалбоподателите за присъждане на
разноски, такива им се дължат от ответната страна на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във връзка с чл.45 от ЗАП /отм./. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати общо на жалбоподателите направените от тях разноски в размер на 120лв.,
чийто размер е определен съразмерно на уважената част от заявената претенция.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав
на основание чл.42, ал.1 ЗАП /отм./
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по ЖАЛБА на Г.В.Л., с ЕГН **********,
Е.Л.Т., с ЕГН **********, А.И.Л., с ЕГН **********, П.Н.К., с ЕГН **********, и
Б.Н.Л., с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес:*** /чрез Г.В.Л./, ЗАПОВЕД №РД-09-771/12.12.2006г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район
“Н.”, с която е одобрено решение №19 по протокол №7/02.03.2006г. на комисия,
назначена със заповед № РД-09-085/24.02.2006г., относно определяне на
застроената част от имот пл.№40083, к.л. 118, 137, попадащ в м.”Северен парк”, В ЧАСТТА, с която е определена като
застроена част от имот пл.№40083, к.л. 118, 137, по букви Г-Д-И-К-Л-Г, с площ по графични данни приблизително от 600 кв.м./отразена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице инж. Н., представляваща неразделна част от решението и подписана от съдебния състав /, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОПРЕДЕЛЯ като НЕЗАСТРОЕНА
ЧАСТ от имот пл.№40083, к.л. 118, 137, по букви Г-Д-И-К-Л-Г, с площ по графични данни приблизително от 600 кв.м./отразена в жълт цвят на скица към заключението на вещо лице инж.
Недева, представляваща неразделна част от решението и
подписана от съдебния състав /.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата част.
ОСЪЖДА КМЕТА на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА район “Н.” да заплати на Г.В.Л.,
с ЕГН **********, Е. Л.Т., с ЕГН **********, А.И.Л., с ЕГН **********, П.Н.К.,
с ЕГН **********, и Б.Н.Л., с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес:***
/чрез Г.В.Л./, на основание чл.64, ал.1
от ГПК /отм./ във връзка с чл.45 от
ЗАП /отм./ общо сумата от 120
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/.
2/.