№ 282
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Гергана П. Цветкова
в присъствието на прокурора Сашо Димитров Тотев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 23.03.2021 г., постановена по НОХД № 10616/2017 г. по описа на СРС,
НО, 9-ти състав е признал подсъдимия Й. Г. В. за виновен в това, че на 12.02.2016 г. в гр.
София, ул. ****, в сграда на О“ПП“ – СДВР, съзнателно се ползвал – като представил пред
системен оператор към група „Р.“ –ОПП-СДВР Е.С.Д., от неистински официален документ –
нотариална заверка на подписи, положени в договор за покупко-продажба на МПС – л.а.
марка „Мерцедес“, модел МЛ320СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г., рег. № 184
в Общия регистър на нотариус М.Е., на който е придаден вид, че подписите от името на
помощник нотариус И.М.М. са изпълнени от нея, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – явяващо се „маловажен случай“ на престъпление по
чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 от НК, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2
от НК, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 от НК, съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/
лева, като на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия Й. Г. В. за невиновен по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. с
чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
Със същата присъда, подсъдимият Й. Г. В. е признат за виновен в това, че на
12.02.2016 г. в гр. София, ул. ****, в сграда на О„ПП“ – СДВР, съзнателно се ползвал – като
представил пред системен оператор към група „Р.“ –ОПП-СДВР Е.С.Д., от неистински
частен документ – договор за покупко-продажба на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел
МЛ320СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г., на който е придаден вид, че
1
подписите от името на М.В.В. и Е.Т.П. – като пълномощници на фирма „Х.А.А.А.г“ ООД-
клон Пловдив, в графа „Продавач“ са изпълнени, съответно от М.В.В. и Е.Т.П., като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – явяващо се „маловажен
случай“ на престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 5, вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК,
поради което и с оглед констатирана служебно от съда към момента на постановяване на
присъдата изтекла на 12.08.2020 г. абсолютна давност за наказателно преследване на осн.
чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 81, ал. 3 от НК от четири години и шест месеца, не му е наложил
наказание, като на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия Й. Г. В. за невиновен по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. с
чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК.
С присъдата, съдът е постановил инкриминираните – 1.) неистински частен документ –
договор за покупко-продажба на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел МЛ320СДИ 4
МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г. и 2.) неистински официален документ – нотариална
заверка на подписи положени в договор за покупко-продажба на МПС – л.а. марка
„Мерцедес“, модел МЛ320СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г., да се отнемат в
полза на Държавата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й. Г. В. е
осъден да заплати разноските по делото, представляващи възнаграждения за вещи лица и
експертизи на ДП и СП в размер съответно на 200,16 лева и 350,00 лева, както и на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати сумата от по 5 лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от защитника
на подс. Й.В.– адв. Г., в която се излагат аргументи за неправилност на постановения
съдебен акт. Сочи се, че несъответни на изводите на районния съд са събраните по делото
доказателства. Счита се, че не се установява по безспорен начин, че подсъдимият е ползвал
инкриминирания неистински частен и официален документ, доколкото Й. изобщо не е имал
съзнание за неистинността на документите. Критикуван е и изводът на първата инстанция за
установена съставомерност на деянието, доколкото по делото не е приложен
инкриминирания документ в оригинал, а вещите лица, изготвили заключението на СГЕ са
работили единствено с копие от процесния документ. Предлага се въззивната инстанция да
отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подс. Й. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
В разпоредително заседание на 07.09.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия – адв. Г.,
поддържа подадената въззивната жалба. Пледира за оправдателна присъда, като на първо
място подчертава, че подсъдимият е придобил процесния автомобил въз основа на договор
за покупко-продажба, подписан пред нотариус, както и че същият не се явява лице, което
може да проверява „автентичността“ на нотариалната кантора. Твърди, че въз основа на
подписания пред нотариус договор от 27.01.2016 г. подсъдимият е считал и все още счита,
че е собственик на въпросното МПС, което е купил. Описва хронологията на събитията от
констатираната липса на регистрационна табела на лекия автомобил, посещението на
подсъдимия в КАТ, установената разлика в номера на рамата, записан в договора от
27.01.2016 г. и този, който е установен при извършения преглед на МПС-то. Според
защитата, от доказателствата по делото се установява, че през цялото време, подс. В. е имал
съзнание, че е закупил лекия автомобил. В заключение сочи, че подсъдимият в конкретния
случай се явява излъган, но вместо пострадал е привлечен към наказателна отговорност,
което намира за неприемливо.
Подсъдимият Й.В. се присъединява към развитите от адв. Г. доводи, без да излага своя
2
самостоятелна аргументация.
При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира
присъдата на СРС за правилна и постановена след обстоен анализ на събраните по делото
доказателствата. Счита за установени и доказани всички обективни признаци от състава на
престъплението по чл. 316 от НК, а именно, че подсъдимият е ползвал инкриминираните
документи – договор за покупко-продажба и нотариалната заверка, обективирани върху
един материален носител. На следващо място, представителят на държавното обвинение при
СГП намира за безспорно установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е
съзнавал неистиността на инкриминираните документи. В подкрепа на този извод се
позовава на експертните заключения, въз основа на които според прокурора се установява,
че подписите под името на продавач не са положени от св. В. и св. П., подписа под името на
помощник нотариус не е положен от св. М., както и че отпечатъка върху документа не
съответства на печата на нотариуса, за който се твърди, че е изповядал сделката.
Допълнително отбелязва, че подсъдимият се е подписал от името на купувача, поради което
прокурорът сочи, че същият е присъствал при съставяне на документа. Сочи, че по делото е
безспорно установено обстоятелството, че подсъдимият е представил двата документа пред
служителите на МВР, поради което пледира присъдата на СРС като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума, подс. Й.В. заявява, че се чувства измамен и отрича да е
извършил нещо незаконно. Твърди, че след получаване на документа от нотариуса, е
предприел всички мерки за узаконяване на автомобила. Отбелязва, че към инкриминирания
период се е придвижвал с бастун, поради което именно е предприел покупката на автомобил
с автоматични скорости за управление.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени събраните пред СРС и
приобщени доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани всички необходими доказателства за изясняване на основния факт по
чл. 102 от НПК. Въззивният съд, след като подложи на собствен анализ доказателствената
съвкупност по делото, намира, че следва да бъдат внесени изменения в установената от СРС
фактическа обстановка. Измененията обаче са от такова естество, че не оказват влияние
върху крайните изводи на първоинстанционния съд, свързани с решаване на въпроса за
вината, респективно - липсват основания въззивният съд да упражни правомощията си по
чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК.
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й. Г. В. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
със средно образование, пенсионер (инвалидизиран с 74% трудова неработоспособност,
съгласно ЕР на ТЕЛК № 1419 от 30.05.2016 г.), неосъждан, женен, живущ в гр. София, ул.
„****, ЕГН **********. Ползва се с положително име в обществото.
Въззивният съд споделя изводите на СРС за това, че на 06.04.2012 г. продавачът
„Х.А.А.А.“ ООД – клон Пловдив с ЕИК ****, представлявано от Т.Б. в качеството на
управител и Д.В.К. в качеството на прокурист чрез пълномощниците М.В.В., ЕГН
**********, Л.К. № ****, издадена на **** г. от МВР София и Е.Т.П., ЕГН **********, с
л.к. № ****, издадена на **** г. от МВР София, заедно с пълномощно № 6500/29.07.2011 г.
на нотариус № 391, прехвърлил в собственост за сумата от 1000.00 лева на дружеството
„АБС К.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя А.Р.Я. чрез покупко-продажба
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с рама
WDC1641221A242347 и номер на двигател № 64294040348246. При продажбата били
3
представени под опис писмени доказателства за изповядване на сделката и два броя СРМПС
№ ********* и *********.
Сделката била изповядана при нотариус А.Б. с район на действие СРС и рег. № 391 на
НК, като на 06.04.2012 г. автомобилът по сделката бил предаден фактически на купувача
„АБС К.“ ЕООД, ЕИК **** чрез законния му представител А.Р.Я..
Софийският районен съд е приел за установено, че в един далечен последващ момент,
на 12.01.2016 г. в гр. София, в 04 РУ на СДВР подсъдимият Й. Г. В. предал с протокол за
доброволно предаване от 12.01.2016 г., на лицето А.И.Г. – оперативен работник при 04 РУ –
СДВР на МВР гр. София, следните движими вещи: 1) един брой лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с рама WDC1641221A242347,
който е само със задна регистрационна табела, респ. първата табела на лекия автомобил е
липсвала и 2) 2 броя К.ни ключове – сиво-черни с два броя копчета с лого за горепосочения
автомобил с логото на „Мерцедес“ със заключен и отключен катинар.
Съгласно мотивите на първоинстанционната присъда към момента на предаването на
лекия автомобил на 12.01.2016 г. на лицето А.И.Г. – оперативен работник при 04 РУ – СДВР
на МВР не е бил представен договор за покупко-продажба от заявилия се като собственик
Й.В.. В този протокол подсъдимият Й.В. обективирал писмено изявление, че автомобилът и
ключовете му са негови собствени и ги предава доброволно за нуждите на извършената
проверка. Протоколът бил подписан от лицето предало лекия автомобил и този, който го
приел – оперативен работник Г.. Отразено било, че е предадено копие от протокола на
подсъдимия В..
Софийският районен съд приел още, че за да върне лекия автомобил във владението си,
според писмен договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г. подсъдимият Й. Г. В.
закупувал по документи сив на цвят лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ
4 МАТИК, с рег. № ****, с рама WDC1641221A242347 и номер на двигател №
64294040348246, на 27.01.2016 г. за сумата от 5500.00 лева от продавача „Х.А.А.А.“ ООД –
клон Пловдив с ЕИК ****, представлявано от Т.Б. в качеството на управител и Д.В.К. в
качеството на прокурист чрез пълномощниците М.В.В., ЕГН **********, Л.К. № ****,
издадена на **** г. от МВР София и Е.Т.П., ЕГН **********, с л.к. № ****, издадена на
**** г. от МВР София (и валидна според справка на МВР от 11.03.2021 г. до 18.05.2020 г.),
само заедно с пълномощно № 6500/29.07.2011 г. на нотариус № 391.
Тази част от изводите на СРС не се споделят от въззивния съд. Всъщност, касае се за
единствената наложителна корекция по фактите. Въззивният съд не се съгласява с изводите
на СРС от фактическа страна, че предаването на лекия автомобил от подсъдимия В. на
служителя при 04 РУ- СДВР предхожда по време съставянето на писмения договор от
27.01.2016 г., както и че последният има касателство към връщането на МПС-то във
владението на В., тъй като същите не почиват на събрания по делото доказателствен
материал, за което въззивният съд ще изложи подробни съображения при анализа на
доказателствата. Въззивният съд приема, че в протокола за доброволно предаване е
допусната техническа грешка при отразяване на датата, на която лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с рама WDC1641221A242347,
заедно с двата броя ключове е предаден на А.И.Г. – оперативен работник при 04 РУ – СДВР,
като вярната дата е 12.02.2016 г. Последното обстоятелство, предпоставя и фактическия
извод на въззивният съд, че протоколът за доброволно предаване е съставен, но едва след
посещението на подсъдимия В. в КАТ-СДВР във връзка с пререгистрацията на процесното
МПС и извършената му проверка, в резултат, на която е установена извършена интервенция
в областта на рамата на автомобила. Ето защо, настоящата съдебна инстанция възприе
различна хронология на събитията, несъответстваща изцяло на приетата за установена от
страна на СРС, а именно:
На неустановена датата през м. януари 2016 г. и по неустановен по делото начин,
4
подсъдимият Й.В. придобил владението върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с номер на рама WDC1641221A242347.
На 04.02.2016 г. подсъдимият В. подал писмено заявление до Началника на 04 РУ-
СДВР, с вх. № 22800-1102/04.02.2016 г., с което обявил, че около 08.00 часа на същата дата в
гр. София, ул. „**** е установил липсата на предната регистрационна табела на личния си
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****. С второ писмено
заявление от същата дата подсъдимият В. е поискал издаването на удостоверение за липсата
на 1 брой предна регистрационна табела на лекия автомобил за послужване пред КАТ
(СДВР-ОПП).
На 11.02.2016 г. на подсъдимия В. било издадено писмено удостоверение от Началника
на 04 РУ-СДВР, № 228000-1102 от 11.02.2016 г. във връзка със заведена преписка УРИ
228000-1102/2016 г., за това че същият е уверил органите на МВР – СДВР ТП Лозенец 04
РУ-СДВР чрез свидетеля Н.С.В., че на 04.02.2016 г. около 08.00 часа на същата дата в гр.
София, ул. „**** е установил, липсата на предната регистрационна табела на личния си
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****.
Съдът се съгласява с останалата част от фактите, описани в мотивите към
първоинстанционната присъда, а именно, че с телеграма № 5432 от 04.02.2016 г. в 14.05
часа липсващата 1 брой предна регистрационна табела на лекия автомобил била обявена за
общо държавно издирване. За лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4
МАТИК, с рег. № **** била регистрирана информация в масивите на Гаранционния фонд,
че е сключена на 12.02.2016 г. застрахователна полица в ЗК „Лев Инс“ АД застраховка
„гражданска отговорност“ със срок на действие на застрахователното покритие от
12.02.2016 г. от 10.00 часа до 11.02.2017 г. до 23.59 часа.
На 12.02.2016 г. подсъдимият В. отишъл в ОПП-СДВР, за да извърши пререгистрация
на автомобила с цел получаване на нови регистрационни номера. За целта, подсъдимият В.
попълнил заявление № 164134021856 от 12.02.2016 г. представил на св. Е.С.Д. – системен
оператор към група „Р.“-ОПП-СДВР договор за покупко-продажба на МПС от 27.01.2016 г.,
сключен между „Х.А.А.А.“ ООД – клон Пловдив с ЕИК ****, представлявано от Т.Б. в
качеството на управител и Д.В.К. в качеството на прокурист чрез пълномощниците М.В.В.,
ЕГН **********, Л.К. № ****, издадена на **** г. от МВР София и Е.Т.П., ЕГН
**********, с л.к. № ****, издадена на **** г. от МВР София (и валидна според справка на
МВР към 11.03.2021 г. до 18.05.2020 г.), само заедно с пълномощно № 6500/29.07.2011 г. на
нотариус № 391. – в качеството на „Продавач“ и Й. Г. В. - в качеството на „Купувач“.
Конкретното пълномощно № 6500/29.07.2011 г. на нотариус № 391 съдържало
упълномощителна клауза пълномощниците М.В.В. и Е.Т.П. да продават движими вещи,
собственост на „Х.А.А.А.“ ООД – клон Пловдив с ЕИК **** до стойност от 200 000.00 евро.
В договора за покупко-продажба на МПС от 27.01.2016 г. били отразени като
приложения – свидетелство за регистрация на МПС № *********, квитанция за платен
данък на МПС – според справка на Община Пловдив от 15.03.2021 г. – такъв не е плащан за
автомобила, квитанция за платен местен данък, декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и
декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД.
В договора за покупко-продажба на МПС от 27.01.2016 г. били обективирани
положени подписи и имената на пълномощниците за дружеството продавач в лицето на
М.В.В. и Е.Т.П. и положен подпис и имена на купувача Й. Г. В..
На задната страна на договора за покупко-продажба на МПС от 27.01.2016 г. бил
обективиран официален удостоверителен документ – нотариална заверка, според която на
27.01.2016 г. И.М.М. като помощник-нотариус при М.Е. – нотариус в район Районен съд гр.
София с рег. № 140 на НК били удостоверени положените подписи върху договора за
пълномощниците за дружеството продавач в лицето на М.В.В. и Е.Т.П., и за купувача на
5
МПС Й. Г. В.. Регистрационният номер на тази нотариална заверка бил № 184, а таксата –
178.00 лева. Обективирани били положен подпис от името на помощник-нотариуса И.М.М.
и печат за М.Е. – нотариус в район Районен съд гр. София с рег. № 140 на НК.
В рамките на нотариалната кантора на М.Е. – нотариус в район Районен съд гр. София
с рег. № 140 на НК под регистрационния номер на тази нотариалната заверка № 184 на
писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г. бил вписан в общия регистър на
нотариуса друго нотариално действие, извършено в кантората на 07.01.2016 г. от лице с име
Б.Л.Д., ЕГН **********, касаещо заверка на документ – декларация по чл.264, ал.2 ДОПК за
дружеството „И.“ ООД.
Подсъдимият Й.В. не бил ходил при нотариус за сключването на този договор. От своя
страна св. М.В. и св. Е.П. не познавали подсъдимия и към този момент нито го били
виждали, нито били чували нещо за него.
В процесния договор съставен на неустановена точно дата подписът за продавач не бил
положен от св. М.В., нито от св. Е.П.. Подписът не бил положен и от пом. нотариус И.М.,
както и отпечатъците от кръгли печати за нотариус № 140 М.Е. в рамката на нотариалната
заверка на писмения договор, не били положени от кръглия печат на нотариус М.Е..
На 12.02.2016 г. подсъдимият В., макар и да бил наясно, че не е ходил при нотариус да
сключва договор за покупка на процесния автомобил, представил на св. Е.Д. - системен
оператор към група „Р.“-ОПП-СДВР копие на договора за покупко-продажба от 27.01.2016
г., което последната сравнила с представения от подсъдимия оригинал на същия договор.
След това подсъдимият В. саморъчно изписал върху копието „Вярно с оригинала“, подписал
се и го предал на св. Д., а оригинала на договора прибрал при себе си. Подсъдимият В.
знаел, че представеният от него документ е неистински в частта относно изявленията на
Продавача и в частта относно нотариалната заверка на подписите.
Подсъдимият В. представил на св. Д. и свидетелство за регистрация на МПС №
*********– Част първа, в който фигурирали имената на дружеството „Х.А.А.А.“ ООД –
клон Пловдив с ЕИК **** като собственик от дата 12.06.2009г. и имената на В.А.В. като
ползвател, както и Удостоверение за изгубена предна регистрационна табела, издадено от 04
РУ-СДВР и застраховка „гражданска отговорност“, издадена от ЗК „Лев Инс“ АД. В
процесното СРМПС – Част първа били отбелязани номер на рама WDC1641221A242347 и
номер на двигател 64294040348246 на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“,
СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, дата на първа регистрация 01.01.2008 г.
Подсъдимият В. попълнил писмена декларация, с която декларирал по реда на чл.141,
ал.2 от ЗДвП, че СРМПС на л.а. „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****
не е отнето от контролен орган, а е изгубено (откраднато).
След оформяне на необходимите документи за стартиране на процедурата по
пререгистрация на МПС, подсъдимият В. придвижил л.а. марка „Мерцедес“, модел
„МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** към канала за извършване на техническа проверка.
При извършено визуално обследване на боята в областта на рамата на лекия автомобил
и съгласно експертна справка № 43Е/2016 от 12.02.2016 г., било установено, че същата се
отнемала лесно и върху метала са установени трасологични следи от металообработващ
инструмент. Поставеният стикер, дублиращ рамата, не съответствал на характеристиките на
поставената рама на производителя, поради което било прието, че е налице извършена
интервенция в областта на рамата.
След установената интервенция, на 12.02.2016 г. подсъдимият В. се отправил към 04
РУ- СДВР, заедно с автомобила за изясняване на случая.
В сградата на 04 РУ-СДВР, подсъдимият В. предал с протокол за доброволно
предаване на А.И.Г. - инспектор при 04 РУ-СДВР лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
6
„МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с рама WDC1641221A242347, с липсваща предна
регистрационна табела и 2 броя К.ни за горепосочения автомобил с логото на „Мерцедес“
със заключен и отключен катинар.
Впоследствие, от генералния представител на „Даймлер“ АД за България – Балкан
Стар Аутомобив ЕООД, били предоставени удостоверителни данни към 24.03.2016 г., че за
лек Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК сив металик с производствен номер
2339308 съответства по производствени показатели № рама WDC 1641221 A 340388 и
двигател с номер 64294040524062.
Съгласно справка от ДМОС – МВР от 21.06.2016 г. процесният лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ“, СДИ 4 МЛ320, с номер на рама WDC1641221A340388 е бил
обявен за междудържавно издирване чрез Шенген под № ITFECS09AE98144000002 чрез
бюро Сирене – Италия от собственика на МПС – ALLIANZ ASSICURIAIONI SpA със
седалище гр. Болоня, поради извършено престъпление в периода 09.05.2008 г.-10.05.2008 г.
Видно от Протокол №214/2016 г., в който било обективирано заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза, в съдържанието
на номера на рамата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с
рег. № РВ 0845 ВХ има извършена интервенция. Според експертното заключение
първоначалното съдържание на номера на рамата - WDC1641221A340388 е заличено по
механичен път, след което е „набито“ сега видимото WDC1641221A242347.
Съгласно заключението на изготвената комплексна съдебна- графологическа и
техническа експертиза от вещото лице Г.А.Л. от 10.06.2016 г. под № 233/2016 г. и след
снемане на сравнителни образци по реда на НПК с оглед отговор на поставените задачи
било установено, че: 1) свидетелите М.В.В. и Е.Т.П. не са се подписвали в графа „продавач“
и не са написали с ръкописни текстове имената си „М.В.В. като пълномощник“ и „Е.Т.П.
като пълномощник“ от името на продавача „Х.А.А.А.“ ООД – клон Пловдив с ЕИК **** в
писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г., съгласно който подсъдимият В. се
легитимирал като собственик пред СДВР-МВР, както и че 2). подсъдимият Й. Г. В. е
изписал собственоръчно текст със съдържание „Й. Г. В.“, текстът „вярно с оригинала“ и е
положил подпис в графа „Купувач“ в писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016
г., съгласно който той се легитимирал като собственик пред СДВР-МВР.
Според заключението на комплексната съдебна графологическа и техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Г.А.Л. на 10.06.2016 г. под № 233/2016 г. и след
снемане на сравнителни образци по реда на НПК с оглед отговор на поставените задачи
било установено, че: 1) подписите в областта на кръглите печати за нотариус № 140 М.Е. с
район на действие СРС от предна страница и задна страница в рамката на нотариалната
заверка на писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г., съгласно който
подсъдимият В. се легитимирал като собственик пред СДВР-МВР, не са положени от
свидетеля И.М.М. в качеството й на помощник нотариус от кантората на нотариус № 140
М.Е. с район на действие СРС, и че 2) печатите в областта на кръглите печати за нотариус №
140 М.Е. с район на действие СРС от предна страница и задна страница в рамката на
нотариалната заверка на писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г., съгласно
който подсъдимият В. се легитимирал като собственик пред СДВР-МВР, не са копия от
отпечатъка на печата на нотариус № 140 М.Е. с район на действие СРС по представените по
делото от нейна страна сравнителни образци.
Съгласно допълнителното заключение на комплексна съдебна -графологическа и
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Леков и след снемане на сравнителни
образци по реда на НПК с оглед поставените задачи за изследване било установено, че
подсъдимият Й. Г. В. не се е подписвал за свидетелите М.В.В. и за Е.Т.П. в графа за
„продавач“ и не е написал с ръкописни текстове имената на „М.В.В. като пълномощник“ и
„Е.Т.П. като пълномощник на продавача „Х.А.А.А.“ ООД – клон Пловдив с ЕИК **** в
7
писмения договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г., съгласно който подсъдимият В. се
легитимирал като собственик пред СДВР-МВР.
Според заключение № 282/2016 г. от 20.07.2016 г. на съдебно-графологическа
експертиза на вещото лице Леков подписът за подсъдимия Й. Г. В. в писмено заявление с
характера на писмена жалба до Началника на 04 РУ-СДВР от 04.02.2016 г. с вх. № 22800-
1102/04.02.2016 г. и в писмено заявление от същата дата за издаването на удостоверение за
липсата на 1 брой предна регистрационна табела на лекия автомобил за послужване пред
КАТ (СДВР-ОПП) са положени от подсъдимия Й. Г. В..
Съгласно заключение на съдебна техническо-документна експертиза приложеното по
делото свидетелство за регистрация на МПС № ********* за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ320“, СДИ 4 МАТИК, с рег. **** се явява в съответствие със
закона, съгласно установените изисквания за изработката му.
Първата съдебна инстанция е кредитирала в подкрепа на обвинителната теза следните
гласни доказателства: показанията на св. Е.П., св. И.М., св. А.Я., св. Я.Х., св. М.В., св. М.Е.,
св. Е.Д., св. Н.В., св. Д.К., св. Н.Д., св. В.В., дадени на съдебното следствие, както и тези
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4 от НПК, показанията на св. И.Б., св. Г.Л. и св.
П.Х., както и обясненията на подсъдимия Й.В. /частично/. За да прецени състоятелността на
обвинението, районният съд е разгледал и обсъдил писмените доказателства: заявление за
пререгистрация № 164134021856, СРМПС първа част № *********, удостоверение №
228000-1102/11.02.2016 г., приемо-предавателен протокол, справка от Гаранционен фонд за
сключени застрахователни полици за посочения автомобил, писмен договор от „Б.С.А.“
ЕООД за Мерцедс Бенц „Даймлер“ АД за България, писмен договор за покупко-продажба на
МПС от 06.04.2012 г. с нотариалните удостоверявания към него, пълномощно за М.В.В. и
Е.Т.П. от 29.07.2011 г., нотариално заверено от нотариус с рег. № 391 на НК, приемо-
предавателен протокол от 06.04.2012 г., декларация от 12.02.2016 г. на подсъдимия В. по
чл. 141, ал. 2 от ЗДвП, протокол за доброволно предаване на подсъдимия В. и оперативен
работник от 04 РУ-СДВР А.И.Г., справка ДМОС от 01.06.2016 г., справка л. 39 ДП, справка
л. 42 ДП, заявление-жалба от 04.02.2016 г., заявление за издаване на удостоверение за
изгубена табела на МПС, телеграма за ОИД на изгубена табела на лек автомобил, протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване – л. 56, л. 60, л.62, л. 71 ДП, образец на
печат на нотариус М.Е. – л. 77 ДП, извлечение от регистър на нотариус М.Е. –л.78 ДП,
справки от община Пловдив, ЕР на ТЕЛК, епикриза, справки от Отдел Български документи
за самоличност МВР, справки от СДВР, експертна трасологична справка № 43Е/2016 г. и
справка за съдимост; веществените доказателства – копие на писмен договор за покупко-
продажба на МПС от 27.01.2016 г., както и способите за доказване: заключенията на
трасологична експертиза, комплексна съдебна-графологическа и техническа експертиза,
допълнително заключение на комплексна съдебна-графологическа и техническа експертиза
и съдебна-графологическа експертиза.
Горната фактическа обстановка, както вече бе посочено като цяло кореспондира с тази
установена и от първостепенния съд, като настоящата инстанция намери за необходимо
единствено да уточни същата досежно част от обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по настоящето дело. Единствено по отношение на отделни въпроси, въззивният
съд възприе фактическа обстановка различна от тази, която е приел за установена
първостепенния съд, като това се дължи най- вече на различната оценка направена от
въззивния съд на част от събрания по делото доказателствен материал. В която връзка
въззивният съд намира за необходимо да акцентира именно на доказателствата, относими
към тези въпроси, доколкото в останалата част становището на първостепенния такъв по
доказателствата и по фактите, установени по делото, се споделят.
На първо място следва да се подчертае, че различната оценка на доказателствата
направена от въззивния съд се дължи преди всичко на различна преценка на същите, а не на
8
база на новосъбраните пред въззивния съд доказателства. Последните обаче позволиха на
въззивния съд да доизясни фактическата обстановка по делото най- вече във връзка с ролята
на протокола за доброволно предаване от 12.01.2016 г. и неговото място в хронологията на
инкриминираните събития.
Съдът от първата инстанция е отредил съществена роля при изясняване на
подлежащите на доказване факти именно на протокола за доброволно предаване от дата -
12.01.2016 г. Приел е, че въз основа на посоченото писмено доказателство по делото се
доказва по безспорен начин, че подсъдимият Й. е установил владение върху процесното
МПС, преди 12.01.2016 г. Приел е, че преди и към тази дата спрямо подсъдимия е била
осъществена проверка по повод лисващата предна регистрационна табела на лекия
автомобил, в резултат на която се стигнало до предаването на въпросния автомобил на
оперативен работник при 04 РУ-СДВР. Според първия съд, последното обстоятелство
мотивирало желание у подсъдимия Й. да си върне отново владения от него автомобил,
предаден на 12.01.2016 г. От тук нататък всяко едно действие на подсъдимия е било
разгледано от контролирания съд през призмата на мотивацията на последния за връщане на
владението му върху процесното МПС. Така, в мотивите на атакуваната присъда е прието,
че в желанието си да си върне лекия автомобил, подсъдимият е решил да използва
правнопозволени средства, каквито се явяват заявление № 22800-1102/04.02.2016 г. и искане
от същата дата за издаване на удостоверение за изгубена регистрационна табела, като си
набавил по неустановен начин СРМПС – част първа № ********* и нотариално заверен
писмен договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г. Първоинстанционният съд е приел
също така, че снабдявайки се с удостоверение за изгубена регистрационна табела и
нотариално заверен писмен договор от 27.01.2016 г. за покупко-продажба на предадения на
12.01.2016 г. лек автомобил, подсъдимият е искал да осъществи процедура пред КАТ за
смяна на регистрационния номер на МПС-то, като по този начин е целял чрез заобикаляне
на закона да бъде обявен с писмени документи за собственик на лекия автомбил.
Продължил е с разсъжденията си в смисъл, че към 12.01.2016 г. подсъдимият не е
разполагал и не е представил в МВР документ за собственост на лекия автомобил, както и
че към тази дата той е имал съзнание за изгубената регистрационна табела, изводимо от
собствените му твърдения, изложени в протокола за доброволно предаване от същата дата и
противно на съобщеното от него в заявление № 22800-1102/04.02.2016 г., че е установил
липсата й едва на 04.02.2016 г. Отново е отбелязал, че инкриминираният договор от
27.01.2016 г. е бил използван от подсъдимия с намерение последният да си „вземе обратно
лекия автомобил от 04 РУ СДВР“. С тези аргументи, контролираният съд е отказал да
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която последният е заявил, че не е бил
наясно с факта, че нотариалната заверка е неистинска, както и самият договор.
Въззивният съд не се съгласява с тази част от доказателствения анализ направен от
първата инстанция, тъй като прецени по друг начин приложения и приобщен по делото в
качеството му на писмено доказателство – протокол за доброволно предаване от 12.01.2016
г. Последният действително засвидетелства факта на предаване от подсъдимия на А.И.Г. –
инспектор при 04 РУ – СДВР на процесния лек автомобил, както е приел и първия съд.
Необосновано обаче, районният съд е счел, че преди и към 12.01.2016 г. спрямо В. е била
осъществена проверка по повод на липсващата предна регистрационна табела на лекия
автомобил, респ. че вследствие на тази проверка, подсъдимият е предал МПС-то с протокола
за доброволно предаване от 12.01.2016 г. Този извод на първоинстанционния съд е
доказателствено незащитим, доколкото по делото не е налице нито едно гласно или писмено
доказателство, от което да се установява, че преди 04.02.2016 г. или датата, на която
подсъдимият е заявил липсата на предна регистрационна табела на автомобила пред 04 РУ
СДВР, подсъдимия е бил обект на проверка по повод същото това обстоятелство. Напротив,
от писмените доказателства по делото съпоставени с установеното чрез гласните
доказателства, съдържащи се освен в обясненията на подсъдимото лице, но и в показанията
9
на св. Н.В. и св. Н.Д. се установява, че на 04.02.2016 г. подсъдимият е депозирал заявление
до Началника на 04 РУ СДВР с вх. № 22800-1102/04.02.2016 г., с което е обявил
констатираната от него липса на предна регистрационна табела на л.а. „Мерцедес“, модел
„МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, и е отправил искане за издаване на удостоверение
за горепосоченото обстоятелство, което да послужи пред КАТ. В така депозираното
заявление с вх. № 22800-1102/04.02.2016 г., както и в искането за издаване на
удостоверение, нито се съдържа претенция за връщане на лекия автомобил, нито се твърди
същият да е бил предаден на органите на 04 РУ СДВР, респ. по същия въпрос вече да тече
проверка. Противно на всякаква логика е да се смята, че подсъдимият ще адресира до
органите на 04 РУ СДВР горепосочените писмени документи и ще посочи в тях дата
/04.02.2016 г./ различаваща се от тази, на която е установена липсата на регистрационната
табела, ако и при положение, че в 04 РУ СДВР вече се извършва проверка по повод на тази
липса /12.01.2016 г./. В този смисъл, служителите при 04 РУ СДВР лесно биха установили,
че МПС-то по повод, на което се желае издаване на въпросното удостоверение вече е обект
на проверка в същото това районно управление, както и биха констатирали
„несъответствието“ в изложените от подсъдимия в заявлението факти и обстоятелства, ако
такова действително съществуваше. Трудно, при това положение може да се приеме, че на
подсъдимия би било издадено удостоверение за изгубена регистрационна табела /каквото в
случая действително му е било издадено/, както и че същият би могъл да стартира
процедура за пререгистрация на МПС, ако това МПС е било предадено на органите на реда
близо месец по-рано и по отношение на него тече „проверка“, за която в кориците на делото
не се съдържат никакви доказателства. Допълнително, следва да се отбележи, че съгласно
чл. 10, ал. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратява и възстановяване на регистрацията
на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства - „При загубване или открадване на табела(и) с
регистрационен номер, отговаряща(и) на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591
или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 03 ноември 1998г., те се обявяват за издирване,
а превозното средство се регистрира с нов регистрационен номер...“ . Така в настоящия
случай се установява, че в съответствие с цитираната разпоредба, регистрационната табела
на процесния лек автомобил е била обявена за общодържавно издирване на 04.02.2016 г. в
14:05 часа, видно от Телеграма № 5432/04.02.2016 г. Последното обстоятелство още веднъж
затвърждава извода на въззивния съд, че на 12.01.2016 г. спрямо подсъдимия не е била
извършена проверка, респ. лекият автомобил не е бил предаден на органите на 04 РУ СДВР
на тази дата, защото и ако това бе станало по възприетия от СРС начин, то
регистрационната табела на автомобила щеше да бъде обявена за издирване още на
12.01.2016 г. Следва да се отбележи също така, че в тази им част мотивите на съда са и
вътрешно противоречиви – от една страна се приема, че предаването на лекия автомобил на
служителя при 04 РУ СДВР е станало на 12.01.2016 г., както и че инкриминираният договор
е използван от подсъдимия на 12.02.2016 г. именно, за да може последния „да си вземе
обратно лекия автомобил от 04 РУ СДВР“, а от друга страна – че на 12.02.2016 г.
процесният автомобил е бил „представен от подсъдимия В. в СДВР-ОПП..“. В този смисъл,
от мотивите на СРС не става ясно как на 12.02.2016 г. подсъдимият В. е представил лекия
автомобил в СДВР-ОПП при положение, че на 12.01.2016 г. подсъдимия е предал същия
този автомобил на А. Г. – оперативен работник при 04 РУ СДВР. Въззивната инстанция
намира, че причината за създаденото объркване в мотивите на присъдата се корени в датата
/12.01.2016 г./, вписана в протокола за доброволно предаване, чрез който подсъдимият В. е
предал за целите на разследването лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“,
СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, с рама WDC1641221A242347, с липсваща предна
регистрационна табела и 2 броя К.ни ключове за същия автомобил. След като по делото е
безспорно установено, че на инкриминираната от държавното обвинение дата – 12.02.2016 г.
10
подсъдимият се е явил лично с горепосоченото МПС в СДВР-ОПП, т.е. към посочената дата
вещта все още се е намирала в негова фактическа власт, то и въззивният съд намира, че е
обективно невъзможно доброволното предаване на вещта в случая да предхожда
инкриминираните събития, в това число и образуването на самото досъдебно производство.
По тези съображения въззивният съд прие, че е допусната грешка при посочване на датата
на съставяне на протокола за доброволно предаване, като грешката е само по отношение на
месеца и е повече от очевидно, че става въпрос за техническа грешка и вярната дата е
12.02.2016 г.
По тези съображения въззивният съд, за разлика от първостепенния намира, че преди и
към 12.01.2016 г. спрямо подсъдимия В. не е била извършвана проверка по повод липсваща
предна регистрационна табела на л.а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с
рег. № ****, че към тази дата подсъдимият не е предал с протокол за доброволно предаване
на А.И.Г. – служител при 04 РУ СДВР процесния автомобил, както и че инкриминираният
договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г. не е бил използван от подсъдимия с
възприетия от СРС мотив, а именно „за да си вземе обратно лекия автомобил от 04 РУ
СДВР“. Това обаче не води до коренно различна фактическа обстановка от възприетата от
първостепенния съд, нито разколебава изводите на същия по въпроса за наличието от
фактическа страна на всички елементи от обективната и субективната страна на
инкриминираното деяние, за което подсъдимия е предаден на съд.
Доказателства за авторството на инкриминираното деяние се извличат на първо място
от показанията на св. Е.Д. – системен оператор към група „Р.“-ОПП-СДВР, която в
показанията си от досъдебното производство категорично е посочила, че именно
подсъдимият В. се е явил лично и е предоставил инкриминирания договор за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните под същия. Следва да се
отбележи, че първият съд е констатирал невъзможност у св. Д. да възпроизведе в цялост и
пълнота възприетите от нея факти и обстоятелства, относими към инкриминираната дата,
поради което и в съответствие с процесуалния закон е приобщил показанията на тази
свидетелка, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената
съвкупност. Изложеното, обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав, че пред
съда св. Д. депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно показания, които няма
пречка да бъдат изцяло кредитирани с доверие, като невъзможността на св. Д. да
възпроизведе в цялост възприетата от нея фактическа обстановка пред съда, добре се
обяснява с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на
процесните факти и обстоятелства - 12.02.2016 г., и тази на депозиране на показанията пред
съда - 22.10.2020 г., както и обстоятелството, че същата многократно, в изпълнение на
служебните си задължения, е извършвала една и съща, еднотипна дейност по приемане и
проверка на документи за пререгистрация на МПС, и е съвсем естествено няколко години
по-късно да не може да възпроизведе възприятията си по отношение на конкретен случай. В
показанията си, св. Д. последователно и добросъвестно съобщава, че като системен
оператор към група „Р.“-ОПП-СДВР е попълнила предявеното й по време на разпита
заявление 164134021756 от 12.02.2016 г., въз основа на представените от подсъдимия В.
документи, сред които фигурирал - оригинал на договор за покупко – продажба на МПС от
27.01.2016 г. за л.а. марка „Мерцедс“, модел „МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****,
заверен от св. И.М. – помощник нотариус при нотариус М.Е.. В показанията си Д. дава
подробни сведения относно реда, по който приема входираните документи и съответно дали
при представяне на копие от договор за покупко-продажба на МПС се прави на място сверка
с оригинала, заверява ли се копието и от кого. Св. Д. е категорична, че във всеки един случай
наред с копие на представения договор на служителя се представя и оригинала, двата
документа се сравняват от служителя, след което оригиналът се връща на заявителя. Няма
причина да се приеме, че по отношение на подсъдимия свидетелката е приложила различен
подход от горепосочения. Категоричността на показанията на св. Д., че винаги сравнява
11
представените й копия на документи с оригиналните такива и изричните й изявления от
досъдебното производство, че на инкриминираната по делото датата е сравнила
представения й от подсъдимия договор, дава основание на настоящата инстанция да приеме,
че освен копието на договора за покупко-продажба от 27.01.2016 г., подсъдимият В. е
представил и оригинал, който му е бил върнат непосредствено след това. Ето защо
оригиналът на този договор не се намира в кориците на делото и не може да бъде изискан от
04 РУ СДВР така, както настоява защитата. Освен това, следва да се посочи, че копието на
договора за покупко-продажба от 27.01.2016 г. носи и изрична заверка „Вярно с оригинала“.
В тази насока, съдът съобрази заключението на вещото лице по изготвената в хода на
разследването комплексна графологическа и техническа експертиза, според което текстът
„Вярно с оригинала“ и положения подпис срещу него, са авторство на подсъдимия. Ето
защо въззивният съд намира за недопустимо да се счита, че в процесния случай е била
осъществена заверка на копие без наличен оригинал и то пред длъжностно лице, предвид
обстоятелството, че последното не отрича извършената заверка и посочва, че липсва случай,
в който да не е представян оригинал на договор или казано по друг начин не е възможно без
да бъде представен оригинален документ да се извърши каквато и да е сверка за
идентичност с копие на същия, още повече да се завери това копие. От изложеното до тук
следва, че подсъдимият не е имал възможност да внесе необходимите документи пред
служителя в група „Р.“-ОПП-СДВР, без да е предоставил оригинала на съответния договор
от 27.01.2016г. Обстоятелството, че в показанията си пред съда св. Д. е заявила, че не си
спомня в представените й от подсъдимия документи да е имало нещо нередно, което да й
направи впечатление не може да бъде възприето като аргумент, опровергаващ
обвинителната теза. Повече от ясно е, че свидетелката нито е експерт в областта на
почерковото изследване на документи, нито пък има задължение да проверява истинността
на представените документи. На следващо място, въззивният съд намира за неоснователно
оплакването, изложено във въззивната жалба, че вещото лице изготвило комплексната
графологическа и техническа експертиза е работило не с оригинала на договора, а е
изследвало копие на документа. В съдебната практика не съществува спор относно
възможността при изследване на документи да се работи с копия от тях, стига това да е във
възможностите на вещото лице и да не съществува съмнение относно тяхната автентичност.
Въззивният съд намира, че извършването на посочената експертиза на копие на договора е
било допустимо предвид гарантираната идентичност с оригинала, която в случая е
установена освен чрез показанията на св. Д., още и чрез наличните заверки „Вярно с
оригинала“ и подписа на подсъдимия. Отделно от това символите в изследвания документ
са били достатъчни за даване на заключение, като никоя от страните не е оспорила, че той е
препис на оригиналния документ. И не на последно място, въззивният съд държи да
подчертае, че съдебната практика е константна в насока, че завереният препис на документ е
също документ, който разкрива всички признаци на оригинала, като за наличието на
документ не е необходимо преписът да е с официална заверка. Достатъчна е частната
заверка - в решение № 357 от 2.06.2007 г. по н. д. № 12/2007 г., ІІІ н. о., се обосновава тезата,
че копието е документ, доколкото се явява заверен препис (в този смисъл вж. решение №
617 от 2.02.2009 г. по н. д. № 615/2009 г., І н. о., решение № 410 от 6.11.2014 г. по н. д. №
1194/2014 г., І н. о., решение № 70 от 21.04.2015 г. по н. д. № 1901/2014 г., ІІІ н. о. и други).
Следователно, липсата на оригиналния документ не предпоставя недоказаност на
инкриминираното деяние, тъй като в конкретният случай тази липса не е злепоставила
достигането до обективната истина по делото.
На следващо място, въззивният състав постави в основата на своя доказателствен
анализ показанията на св. М.В. и св. Е.П., дадени пред първоинстанционния съд, допълнени
с показанията на свидетелите от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по надлежния процесуален ред. Двамата свидетели, независимо
един от друг, дават сходни по съдържание и насоченост сведения, които еднопосочно
12
изясняват отрицателния факт, че те не са подписвали инкриминирания договор, като
твърдят, че не познават подсъдимия В. и не са сключвали договор за покупко-продажба на
МПС с него. И двамата посочват служебната си обвързаност с дружеството „Х.А.А.А.Г“
ЕООД, но заявяват, че процесният автомобил е бил продаден на 06.04.2012 г. по надлежния
ред на дружеството „АБС К.“ ЕООД, както и че след тази дата не са подписвали договор за
прехвърляне на собствеността върху автомобила с друго физическо или юридическо лице.
Казаното от тях корелира убедително и се допълва от показанията на св. Д.К., която
потвърждава обстоятелството, че не е упълномощавала св. В. и св. П. да подписват договор
за покупко-продажба на процесния автомобил с подсъдимия, както и че от 2013 г. не работи
в „Х.А.А.А.Г“ ЕООД. Анализираните гласни доказателствени средства съдът кредитира
изцяло, намирайки ги освен за последователни, логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, но и за обективни, въз основа на което следва единственият извод
за тяхната достоверност.
Настоящият въззивен състав изгради фактическите си изводи и въз основа на
показанията на св. И.М., която свидетелства, че в качеството си на помощник нотариус
никога не е извършвала заверка на подписи на предявения й по време на разпита договор за
покупко-продажба на МПС от 27.01.2016 г. Същата категорично посочва, че подписът
положен в кръглия печат не е неин, както и че положеният отпечатък от кръгъл печат не е
положен с печата на нотариус М.Е.. Показанията на същата са в съответствие и с
показанията, дадени от св. Е., която също потвърждава, че процесният документ не е
заверяван в нейната кантора, както и че отпечатък от кръгъл печат върху инкриминирания
договор, не е положен с нейния печат. Гласните доказателства са в синхрон и с приетото по
делото писмено доказателство - извлечение от общ регистър на нотариус М.Е., от което е
видно, че под регистрационния номер, посочен в договора за покупко-продажба на МПС
стои друго нотариално действие, извършено в кантората на 07.01.2016 г., касаещо заверка
на документ – декларация по чл.264, ал.2 ДОПК за дружеството „И.“ ООД.
В корелация с вече анализираните свидетелски показания се намира и заключението на
изготвената и приета по делото комплексна графологическа и техническа експертиза с
предмет на изследване копие на договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил
марка „Мерцедс“, модел „МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г.
Посредством експертното заключение, което следва да се кредитира изцяло като обективно,
пълно, ясно, изчерпателно и относимо към предмета на доказване, се установява по
безспорен начин, че подписите в графата „Продавач“ в инкриминирания документ, не са
положени съответно от свидетелите М.В. и Е.П., както и че ръкописните текстове със
съдържание „М.В.В. като пълномощник“ и „Е.Т.П. като пълномощник“ не са изпълнени от
тези свидетели. Същото заключение е изяснило, че подписът за помощник нотариус в
нотариалната заверка не е положен от св. М., а отпечатъкът от кръгъл печат за нотариус №
140, М.Е. е копие на отпечатък, който не е положен с кръглия печат на нотариус М.Е.. Въз
основа на експертното заключение се установява също така, че ръкописния текст със
съдържание „Й. Г. В.“ и подписа положен под текста в графа „Купувач“, както и
ръкописните текстове със съдържание „Вярно с оригинала“ и подписите срещу тези
текстове са изпълнени от подсъдимия.
Въззивната инстанция дава отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на
подсъдимия В., а в останалата им част ги приема за защитна версия, която се опровергава от
останалите доказателства, събрани по делото. Тези обяснения бяха ценени като съдът
съобрази правната им природа - на гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока,
достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно
гласните доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка
на доказателствата. Въззивната инстанция не ги приема за достоверни в частта им, в която се
твърди уговарянето на среща със свидетелите В. и П., и посещението на нотариалната
13
кантора за извършване на прехвърлителната сделка с лекия автомобил марка „Мерцедс“,
модел „МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****. Тези твърдения на подсъдимия по
категоричен начин се опровергават от показанията на свидетелите В., П., Конова, М. и Е. и
най-вече от заключението на комплексната графологическа и техническа експертиза.
Въззивният съд, също както и първоинстанционният, намира, че св. В.А., св. И.Б., св.
А.Я. и св. Я.Х. също депозират обективно и добросъвестно показанията си пред съда, но
намира, че същите не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства, относими към
предмета на доказване в настоящото производство, поради което и не ползва показанията на
посочените свидетели при формиране на изводите си по фактите.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния такъв кредитира показанията на св.
Г.Л. и са. П.Х., като отчете, че същите съдържат единствено добри характеристични данни
за подсъдимия. Настоящият съдебен състав напълно споделя изведеното като изводи от
показанията на обсъжданите свидетели, поради което и не намира за нужно да го
преповтаря.
Правилно първият съд е кредитирал и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил, че същите кореспондират по несъмнен и
категоричен начин с останалите доказателствени източници и допринасят за изясняване на
предмета на доказване.
Въззивният съд, също както и първия, изцяло се доверява и на приложеното по делото
веществено доказателствено средство – копие на договор за покупко-продажба на лек
автомобил марка „Мерцедс“, модел „МЛ320“ СДИ 4 МАТИК, с рег. № **** от 27.01.2016 г.,
като прецени, че същото е приобщено към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред и е относимо към фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Въззвиният съдебен състав изцяло кредитира изготвените по делото експертни
заключения, като намира същите за обективни и компетентни, пълни и точно отговарящи на
поставените им задачи.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че от обективна и субективна
страна, с деянието си подсъдимият Й.В. е извършил престъпление по чл. 316, пр.1, вр. чл.
308, ал. 4, т. 2, вр. чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 316, пр.1, вр. чл. 309, ал. 5, вр с чл.
309, ал. 1, пр. 1 от НК.
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на инкриминираната по
делото дата - 12.02.2016 г., в гр. София, ул. „****, в сграда на О“ПП“-СДВР, подс. Й.В. се
явил пред Е.С.Д.- системен оператор към група „Р.“-ОПП-СДВР, като пред същата
представил договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ320“СДИ 4 МАТИК, с рег. № ****, датиран към 27.01.2016 г., на който бил придаден
вид, че е подписан от М.В.В. и Е.Т.П., фигуриращи като пълномощници на „продавача“
„Х.А.А.А.г“ ООД –клон Пловдив, с нотариална заверка на подписите под договора, на която
бил придаден вид, че изхожда от помощник нотариус И.М.. Документът бил представен от
подс. В. с цел пререгистрация на превозното средство.
Верен е изводът на СРС, че договорът от 27.01.2016 г., инкорпорира в себе си два
документа - частен - изявлението на страните по договора и официален - самата нотариална
заверка, поради което следва да се приеме за установено, че подсъдимият В. е осъществил
два състава на престъпление при условията на идеална съвкупност. И в частта относно
изявлението на страните, и в частта относно автора на нотариалната заверка, документът е
неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като му е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило. В частта относно изявлението на продавачите М.В. и Е.П., договорът
представлява неистински частен документ, тъй като двамата не са поставили подписите си в
14
графата за „продавач“. В частта относно нотариалната заверка, представляваща официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, привидно извършена от помощник нотариус М.,
нейното изявление е неистинско и обуславя приложението на чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр, ал.
1 от НК, при който предмет на престъплението е официален документ. СРС убедително е
обосновал своите правни изводи с правната характеристика на нотариалната заверка, като
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като изхожда от
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, какъвто е помощник нотариусът, който го
издава в предвидената от закона форма, съгласно ГПК.
Изпълнителното деяние се е изразило в ползването по предназначение на опорочения
документ, което е осъществено от подсъдимият В. като същият го е представил пред
служителя на ОПП СДВР, за да се демонстрира надлежен титул на собственост при
пререгистрацията на въпросното МПС.
Същевременно от обективна страна не се установява подсъдимият Й. по никакъв
начин да е взел пряко участие в съставянето на този инкриминиран документ, доколкото
нито подписа за помощник нотариус, нито подписите за „продавач“ и ръкописният текст
съдържащ трите имена на св. В. и св. П. не са положени и изписани от него. По делото от
друга страна не са събрани доказателства за това кой точно е съставил документа в тази му
част, нито как е станало това. Предвид това и съдът прие, че подсъдимият В. не е участвал в
самото съставяне на инкриминирания документ, поради което от него не може да се търси
наказателна отговорност за съставянето му. В този смисъл от обективна страна са налице и
предпоставките на субсидиарния състав по чл. 316 от НК, както е приел и първостепенния
съд.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и с констатациите, касателно наличието
на корелативно необходимата субективна страна на деянията на подсъдимия, ведно с
кумулативната даденост на нейните интелектуални и волеви характеристики. Районният съд
правилно е приел, че подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият е възприемал
фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. Подсъдимият
В. е представил инкриминирания документ пред св. Д. - системен оператор към група „Р.“-
ОПП-СДВР с ясното съзнание, че нотариалното удостоверяване върху договора за покупко-
продажба на МПС не е истинско- за официалния документ, а по отношение на частния, че
подписите положени за св. В. и св. П. не са техни. Интелектуалният аспект на умисъла на В.
неминуемо е включвал знание за неистинността на документите, защото той е съзнавал, че
никога не е ходил при нотариус, включително и при пом. нотариус М. във връзка с този
договор, както и че не е познавал, нито се е бил чувал към този момент със св. В. и св. П.,
още по- малко се е срещал с тях. Изложените обстоятелства са категоричен индикатор, че
подсъдимият е бил наясно, че се ползва от неистински документи с цел да докаже, че
съществува конкретно право, в случая - право на собственост върху МПС. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, които с оглед формалния характер на престъплението се
изчерпват с осъществяването му, и е искал, пряко е целял настъпването на последните.
Въззивният съд за разлика от първостепенния намира, че в случая не са били налице
основания за преквалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 4 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 5 НК. Не са налице признаците на маловажност по чл.
93, т. 9 НК, защото поведението на подс. В. не представлява „по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид“. В тази насока, съдът съобрази подбудите и мотивите на дееца за извършените
престъпления, предвид на създадената опасност чрез неистински частен документ и
неистинско нотариално удостоверяване процесното моторно превозно средство да бъде
15
регистрирано в полза на подсъдимия, без последния да е получил собствеността върху
същото по надлежния за това ред. Засегнат е документооборота за обществените отношения,
касаещи извършването на нотариални удостоверявания на сделки с предмет МПС и
представянето им за регистрация пред компетентните държавни органи. Използването на
инкриминирания документ от подсъдимия с посочената по-горе цел носи характеристики на
по-висока степен на обществена опасност на извършеното и изключва определянето на
случая като маловажен.
Независимо от гореизложеното, липсата на „съответен протест“ на прокурора и
забраната за „reformation in peius“ (чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК) не позволяват ревизирането на
съдебните изводи в тежест на дееца.
За престъплението с приетата от първия съд правна квалификация, санкционната част
на материално - правната наказателна норма на чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. с, ал. 2, вр. с, ал. 1 от
НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“, до две години. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че при това положение е възможно подсъдимият да
бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, тъй като предвиденото в
особената част на кодекса наказание за това умишлено престъпление е с наказание, по-леко
от лишаване от свобода за срок от три години, а от престъплението в случая не са
произтекли имуществени вреди. Налице е и последната предпоставка за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК -
подсъдимият към датата на деянието не е търпял последиците от осъждане,, а няма данни и
да е бил освобождаван вече от наказателна отговорност. Наред с това липсва някоя от
предвидените в ал. 7 на чл. 78а от НК пречки, ограничаващи приложението на института на
освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание.
При тези данни първостепенният съд е наложил на подсъдимия В. административно
наказание „Глоба“. Глобата е определена в минималния предвиден в закона размер, който е
1 000 лева, както към извършване на деянието, така и към настоящия момент, предвид което
по - нисък размер на наказанието не може да се определи. Тъй като въззивното производство
е инициирано само по жалба на защитника на подсъдимия, въззивният съд не би могъл да
завиши санкцията, поради забраната за влошаване на положението на подсъдимия без
наличието на съответен протест от прокурора. Поради изтъкнатите две особености е
безпредметно по - нататъшното обсъждане на размера на наложената глоба. Той не би могъл
да бъде променен нито чрез намаляването, нито чрез завишаването му.
На следващо място, вярно първостепенният съд е преценил, че след
преквалификацията на деянието като такова по чл. 316, пр.1, вр. чл. 309, ал. 5, вр с чл. 309,
ал. 1, пр. 1 от НК, приложение следва да намери закона за давността. В конкретния случай,
предвиденото наказание за горепосоченото престъпление е „Пробация“ или „Глоба“ от сто
до триста лева. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК гласи, че наказателното преследване
се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 3 години от извършване на
деянието за всички случаи, при които предвиденото от закона наказание за съответното
престъпление е различно от лишаване от свобода. От своя страна разпоредбата на чл. 81, ал.
3 от НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят
е предвидил глоба или пробация, абсолютната давност е 4 години и 6 месеца и с нейното
изтичане се погасява наказателната отговорност на лицето и възможността на държавата да
реализира същата спрямо него. Изложеното по- горе съотнесено към конкретния казус сочи,
че към 12.08.2020 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за преследване
на деяние, квалифицирано като престъпления по чл. 316, пр.1, вр. чл. 309, ал. 5, вр с чл. 309,
ал. 1, пр. 1 от НК - т.е. изтекъл е срок повече от 4 години и 6 месеца, поради което и
наказателната отговорност на подс. В. за конкретното деяние, е погА.а поради изтекла
16
абсолютна давност.
В този смисъл, при така дадената правна квалификация на деянието, което
осъществява признаците на престъпление, абсолютната давност за наказателно преследване
е изтекла и затова подсъдимият не следва да бъде наказан. Това е така именно защото,
изтичането на давността за наказателно преследване на дееца за дадено деяние не заличава
противоправността му, а заради забавено правосъдие законодателят е счел за безпредметно
авторът му да бъде съден, включително да понесе дължимата се санкция. Затова и след като
се направи извод за виновност на привлеченото към наказателна отговорност лице и
установи обективния факт на изтекла абсолютна давност, съдът прилага служебно закона за
давността, а не оправдава подсъдимия на това основание
Правилно, СРС се е произнесъл и по приобщените по делото веществени
доказателства, поради което и ревизия в тази насока не се налага.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е присъдил разноските по делото в
тежест на подсъдимия.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 НПК,
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 23.03.2021 г. по НОХД № 10616/2017 г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17