№ 11143
гр. С, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110163296 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. М. И., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. С.........., срещу Т П на Н О И - С, с адрес : гр.С..........., с която моли да бъде
признато за установено, по отношение на ответника, че ищцата е работила по трудово
правоотношение на постоянен трудов договор при„И“ ЕООД през периода 01.08.1989г. —
31.12.1991 г., на длъжност „счетоводител” с основно месечно трудово възнаграждение, в
размер на 205 лв, на пълно работно време, което време се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране.
Ищцата твърди, че на 01.05.1985 г. постъпила на работа в „И“ ЕООД, находящо се в
гр.С на длъжност счетоводител. До 03.07.1995г., многократно била преназначавана на
различни длъжности в същото предприятие. 27.07.1987г. била преназначена в горното
предприятие на длъжност „счетоводител касиер” с основно месечно трудово
възнаграждение, в размер на 220 лв. На 01.08.1989г. била преназначена в горното
предприятие на длъжност „счетоводител” с основно месечно трудово възнаграждение, в
размер на 205 лв. На 01.10.1989г. основното месечно трудово възнаграждение било
увеличено в размер на 280 лв. На 01.01.1990г. била преназначена в горното предприятие на
длъжност „организатор” с основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 300 лв. На
01.10.1990 г., основното месечно трудово възнаграждение било увеличено в размер на 345
лв. 01.12.1990г. основното месечно трудово възнаграждение било увеличено, в размер на
400 лв. На 01.08.1991 г. основното месечно трудово възнаграждение било увеличено, в
размер на 1250 лв. На 01.01.1992г. основното месечно трудово възнаграждение било
увеличено, в размер на 2800 лв. На 01.07.1992г. основното месечно трудово
възнаграждение било увеличено, в размер на 3000 лв. На 01.10.1992 год. основното
месечно трудово възнаграждение било увеличено в размер на 3300 лв. На 01.01.1993г.
основното месечно трудово възнаграждение бе увеличено, в размер на 4800 лв. На
1
01.09.1994г. основното месечно трудово възнаграждение бе увеличено, в размер на 6700
лв. На 01.11.1994г. бях преназначена в горното предприятие на длъжност „личен състав” с
основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 7500 лева. В горепосоченото
предприятие работела в периода от 01.05.1985г. до 03.07.1995г., като на тази дата
/03.07.1995г./, трудовото правоотношение било прекратено. Към настоящия момент
предприятието е прекратило дейността си и няма правоприемник. Сочи че на 18.08.2023г.
подадала заявление с вх. № 5506-21-1669 до Т П на НОИ-гр. С за издаване на удостоверение
за осигурителен стаж за периода 01.08.1989г. - 31.12.1991 г. по данни от документи на „И“
ЕООД. Ответникът отказал да издаде въпросното удостоверение, тъй като не разполага с
необходимата документация доказваща осигуртелен стаж или доход за периода от
01.08.1989г. - 31.12.1991 г. В отказа било посочено, че предадените с приемателно-
предавателен протокол № 152/18.05.2007г. от осигурителя „И“ ЕООД по реда на КСО
документи се съдържа информация за периода от 01.07.1971 г. до 31.12.1999г., с изключение
на периода от 01.08.1989г. - 31.12.1991г. На основание чл. 30, т. 1 от Инструкция № 5 от
30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни
документи за прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред получила удостоверение във
връзка с липсата на писемни данни в осигурителния архив на НОИ за осигурителен стаж
през периода 01.08.1989г. - 31.12.1991 г., което да послужи при установяването на
осигутиелния стаж по съдебен ред. Твърди, че в трудовата книжка от осигурителя „И“
ЕООД, били нанесени всички гореописани обстоятелства. Видно от нея, през процесния
период 01.08.1989г. - 31.12.1991г. е преназначавана на различни длъжности в
предприятието, и заплатата е увеличавана. Тези обстоятелства несъмнено свидетелстват за
наличието на трудово правоотношение, поради което периодът следва да се зачете за трудов
стаж. Ето защо моли за уважаване на така придявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с която
счита че исковата молба е нередовна като не отговаря на изискванията на специалния закон,
а предявените с нея искове са предявените искове недопустими, в условията на
евентуалност неоснователни. Счита, че молба не отговаря на всички изисквания за
редовност, регламентирани в чл. 4 от ЗУТОССР. П. М. И. не е посочила имената и адресите
на лицата, с които е работила, продължителността на работния ден, както и начина на
заплащане на труда, което обстоятелство следва да бъде посочено, съгласно изискванията за
редовност На исковата молба (чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТОССР). Счита че не са
представени никакви писмени доказателства по чл. 5 от специалния закон. Моли за
отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, по реда
на чл. 3 от ЗУТОССР.
За да бъде уважен предявения иск ищецът че следва да установи че през процесния
период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
съответно работно време и начина на заплащане на труда.
Със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обн. ДВ,
бр. 26 от 29.03.2011 г., е отменен Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по
съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 по реда на този закон се установява времето, което се
зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно
2
действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 4 от закона посочва реквизитите на
исковата молба и приложенията към нея. Условие за допустимост на исковата молба е
ищецът да представи удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени, а в случаите на работодател, който е
прекратил дейността си без правоприемник, удостоверението се издава от Н О И относно
обстоятелството, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж /
чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/.
В конкретния случай видно от представените по делото решения по ф.д. №500/1989г.
осигурителят „Държавна фирма - И“, преименуван на „И“ ООД, е заличен от регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на 04.10.2000г.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са
иззети по реда на инструкция на управителя на Н О И издадена на основание чл. 5, ал. 12 от
Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното Т П на Н О И
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж и това
удостоверение е условие за допустимост на иска.
От представеното удостоверение от териториалното поделение на НОИ е видно, че
осигурителят е предал ведомости за заплати но в тях липсват данни за ищцата през исковия
период.
Съгласно посоченото по-горе удостоверение от ТП на НОИ, се установява, че в ТП на
НОИ не се съхраняват данни за осигурителен стаж на ищцата за исковия период.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на иска.
За установяване на обстоятелствата във връзка с разпределената му доказателствена
тежест ищцата е ангажирала писмени доказателства и свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
Първият спорен по делото въпрос е дали са налице предпоставките за допустимост на
свидетелските показания.
В представеното като доказателство по делото копие на Трудова книжка е записано,
че за периода от 01.08.1989 г. до 31.12.1991 г. лицето е работило към „И“ ЕООД на
длъжност „счетоводител“ на заплата от 205лв. Ответната страна не е оспорила, че
представената трудова книжка е на ищеца, както не е оспорено и съдържанието й поради
което съдът намира, че обективираната в нея информация следва да бъде ценена изцяло от
него като такава с обвързваща съда доказателствена сила.
В хода на производството за установяване на ищцовото твърдение са събрани гласни
доказателства, като е проведен разпит на двама свидетели.
По делото са представени писмени доказателства установяващи, че свидетелката Е Т
М е работила или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода,
през който е положен претендираният стаж по чл. 6, ал.4 от закона.
В показанията си сведетелката заявява, че познава ищцата от „И“, която постъпила на
работа около 1985 г. имала десетина години стаж във фирмата. Същевременно свидетелката
работила при същия работодател от октомври 1981 г. до края на 1999 г., пълно работно
време 8- часов работен ден, пет дни в седмицата от понеделник до петък. Сочи в
показанията си, че ищцата е преназначавана няколко пъти, първо била организатор, а след
това касиер, счетоводител. Заявява, че не е имало период, в който тя да не е работила в това
дружество, била е в отпуск по майчинство в някакъв период, но не е прекъсвала стажа си.
Поддържа, че получавали заплатите си в брой срещу подпис в книгата с ведомостите.
3
Съдът намира, че показанията на втората свидетелка – Т Д П са недопустими, тъй
като същата не е удостоверила, че е работила при същия работодател поради което не
следва да ги взема предвид и коментира в мотивите.
Въпреки това, съдът намира, че останалите събрани в производството писмени и
гласни доказателства, са достатъчни да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че за
времето от 01.08.1989г. — 31.12.1991 г., на длъжност „счетоводител” при осем часов
работен ден, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва
да се уважи.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени по реда на чл. 3 от ЗУТОССР и с
правно основание чл. 1 от ЗУТОССР, от П. М. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.
С.........., срещу Т П на Н О И - С, с адрес : гр.С..........., по отношение на ответника, че
ищцата е работила по трудово правоотношение на постоянен трудов договор при „И“ ЕООД
през периода 01.08.1989г. — 31.12.1991 г., на длъжност „счетоводител” с основно месечно
трудово възнаграждение, в размер на 205 лв., увеличено до 1250 лв., на пълно работно
време, което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4