РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр. Хасково, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200708 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. И. С. от с. К., обл. Х., чрез адв. Г. К. от
САК срещу Наказателно постановление № 1970-401 от 15.02.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 209а, ал 1 от Закона за здравето. В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, като се отправят конкретни доводи в
тази насока, основани на твърдения, че наказателно обвинение се повдигало
за пръв път едва с наказателното постановление, а така също при издаване на
санкционния акт не били спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
както и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като се излагат подробни и конкретни
1
твърдения в тази насока. Жалбоподателят счита, че поведението на
жалбоподателя, като клиент на заведение за хранене, попадал в изключението
от кръга лица, визирано в т. 9., б. „а“ от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.
на Министъра на здравеопазването. При условията на евентуалност се
релевират доводи и за наличие на основание за квалифициране на случая,
като маловажен по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното наказателно постановление, като претендира и в
негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, като заявява, че поддържа подадената
жалба и в съдебно заседание в хода по същество - лично и в представени
писмени бележки от упълномощен по делото представител развива конкретни
съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Директорът на ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, също не се явява и не изпраща упълномощен по
делото представител, не заявява и писмено становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 18.01.2021 г. свидетелите Р. Н. Р. и Н. Х. Х., двамата на длъжност
„мл. експерт“ в ПУ – Стамболово на РУ на МВР – Хасково били в сградата на
полицейския участък, като в около 13:40 часа били изпратени от началника
им да извършат проверка в центъра на с. С., обл. Х. за осъществяване на
контрол по спазване на въведените противоепидемични мерки във връзка с
разпространяващото се заразно заболяване, след като бил получен участък за
струпване на хора до магазин „***“. След пристигането им на място
установили в открито пространство в между два хранителни магазина
няколко лица – петима човека, сред които жалбоподателя К. И. С. и
2
свидетелите Х. А. Х. и Г. Б. Р. без поставени защитни маски на лицето по
начин, закриващ устата и носа. Същите изчаквали да се освободят седящи
места, за да консумират за обяд закупени от обекта храни и напитки. След
като преценили, че доколкото се касае за обществено място и не е възможно
спазването на физическа дистанция от поне 1.5 м, е налице неизпълнение на
въведените противоепидемични мерки въведени в т. 8 от Заповед № РД-01-
675/2020 г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, срещу жалбоподателя К.И. С. бил съставен от свид. Р. Н.
Р. Акт за установяване на административно нарушение № 1970-
401/18.01.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен в присъствие на лицето, сочено в него като нарушител, което
подписало акта след предявяването му, а в съответната предвидена за това
графа вписало, че няма такива.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не били депозирани и допълнително в рамките на срока след
връчване на екземпляр от него станало на датата на съставянето му, според
отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно -
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в
акта за установяване на административно нарушение, и след като преценил,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, на
основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, наложил процесното административно
наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Н. Р. и Н.Х. Х.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на
извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали в хода на
същата за фактите, за които разполагат със спомен, както и тези, свързани с
неговото съставяне. За първата група факти и конкретно за присъствието им
на процесната дата и място – на тях и на жалбоподателя К. И. С., както и за
разигралите се събития, съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите Х. А.
3
Х. и Г. Б. Р., които имат преки и непосредствени възприятия за случилото се и
ги пресъздават пред съда, като констатираните противоречия в гласните
доказателствени източници относно определени фактически положения бяха
преодолени с извършването на допълнителни процесуални действия, в това
число и по чл. 143 от НПК. Интерпретацията на установените
безпротиворечиво факти от гледна точка изискванията на фактическия състав
на сочената за нарушена разпоредба от закона пък, се явява въпрос по
същество и ще бъде анализиран на съответното място по – долу в
изложението на правните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. По силата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г., съобразно действащата към датата на деянието редакция, който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв., а
според актуалната – ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена
административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо
с административно наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може
да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива
4
нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на лицето,
привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което било
запознато със съдържанието му и е получило екземпляр от него, удостоверено
с подписа му в приложената разписка. Съставеният акт за установяване на
административни нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата
редовност. Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред липсва изпълнение на задължението на наказващия орган
да представи доказателства за оправомощаване на свид. Р. Н. Р. за съставяне
на актове за установяване на административни нарушения по Закона за
здравето, наказуеми по чл. 209а, ал. 1 от същия закон, както се изисква с
нормата на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗдр. В тази връзка, необходимо е да се има
предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата на
закона съобразно предвиденото в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗдр, то материалната
компетентност за актосъставителите произтича пряко от закона само по
отношение на държавните здравни инспектори, като за останалите
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна
инспекция, за длъжностните лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните
лица, определени от кметовете на общини е необходимо да има изричен акт
за тяхното определяне и оправомощаване. Нещо, което в случая не е
установено по отношение на актосъствителя Р. Н. Р., за да се прецени дали
същият има качеството не просто на длъжностно лице от състава на МВР, но
и на такова, определено, съответно овластено за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, като в тежест на наказващия орган е да удостовери тази група
факти, свързана с надлежната материална компетентност.
На следващо място, логически предшестващ, този за правната
квалификация, се явява въпросът за начина на описание на визираното от
актосъставителя деяние и съответствието му с изискванията на закона от
гледна точка гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за
съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на
административно нарушение фактически твърдения, жалбоподателят К. И. С.
5
е санкциониран за това, че на 18.01.2021 г., в с. С. обл. Х. е нарушил
въведените противоепидемични мерки в т. 8 от Заповед № РД – 01 – 675/2020
г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето. Тоест, отговорността на жалбоподателя, според твърденията е
ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени
противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. От друга страна, в редакцията на
цитираната разпоредба, приложима, съобразно действието на материалния
закон по време се налага и следният анализ, основан на съдържанието на чл.
63, ал. 1 ЗЗдр, съгласно която при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С издадена на
основание чл. 63 от Закона за здравето Заповед № РД 01-675 от дата
25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България, като в т.
I.8 от нея задължение за всички лица, когато се намират на открити
обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за
спазване на физическа дистанция от 1.5 м., да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3. По смисъла на т. 7 и 8
„обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване, както е посочено в т. 10 от заповедта,
цитирана по - горе. Именно това е и противоепидемичната мярка, която се
твърди, че жалбоподателят не е изпълнил. Доколкото нормата на чл.209а ал.1
от Закона за здравето е с бланкетно съдържание и препраща към други актове,
в случая заповед на министъра на здравеопазването, то последната не само
задължително следва правилно да се посочи при правното квалифициране на
нарушението, но и да се впише какви са съответните въведени с нея
противоепидемични мерки, които се твърди, че са нарушени. В настоящия
случай, от страна на актосъставителя и наказващия орган в текстовата част и
на двата акта, като констатирано нарушение е посочено, че не се спазва
Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването – т. 8 от нея.
Видно обаче от съдържанието на процесната заповед е, че в нея няма т. 8, а т.
I.8, макар сам издателят на заповедта да е не е последователен в използваната
6
номерация. В обобщение, от правно значение в конкретната хипотеза е
издадената Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, тъй като именно тя урежда действащите към
инкриминираната дата противоепидемични мерки, наред с приетата Заповед
№ РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Това е
относимият акт към извършеното от жалбоподателя деяние и именно тя е
следвало да намери отражение в издадения акт за административно
нарушение и атакуваното наказателно постановление. Поради бланкетния
характер на нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр. и отговорността за неспазване
на противоепидемични мерки, посочването на коректната заповед на
министъра на здравеопазването, въвеждаща противоепидемични мерки, а
оттам и правна квалификация на нарушението е от съществено значение с
оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно
нарушение му е наложено административно наказание. В случая
действително е посочена конкретна дата на издаване на заповедта на
министъра на здравеопазването, вписан е и пълен номер и година на издаване,
поради което същата е индивидуализирана в необходимата степен и в този
аспект не е налице допуснато процесуално нарушение. Такова обаче, при това
от категорията на съществените, съставлява липсата на установена
материална компетентност на актосъставителя, поради което настоящият
съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно – отменено, без необходимост да се
обсъждат въпросите по същество за наличие на деяние, авторство и вина.
Все пак за пълнота на изложението, доколкото тази възможност не е
напълно препятствана, поради самото естество на процесуалните пропуски в
дейността на контролните органи, следва да се отбележи, че от събраните по
делото гласни доказателства и конкретно от показанията на разпитаните в
качеството на свидетели служители на РУ на МВР – Хасково, ПУ-
Стамболово и най – вече тези на свидетелите Х. А. Х. и Г. Б. Р., твърденията в
съставения АУАН и издаденото НП се потвърждават в частта относно
присъствието на жалбоподателя в центъра на с. С., обл. Х., или на обществено
място. Там той е бил заедно с други лица, без поставени защитна маска или
друго средство /предполага се от изброените защитни средства в
7
приложимата заповед на министъра на здравеопазването/, покриващо носа и
устата, но не и в частта относно твърденията за струпване на хора, което е
кумулативно даденото изискване по т. I.8 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването за възникване на задължението за
носене на посочените предпазни средства на открити обществени места,
поради което поведението му се явява несъставомерно. То остава такова и
въпреки доказания факт, че жалбоподателят е бил в близост до други лица без
да спазват помежду си физическа дистанция от 1.5 метра, доколкото това
изискване за тях е неприложимо, поради проявление на изключението
предвидено в т. I.9, б „а“ от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, отнасящо се до клиентите в местата за хранене и в
питейните заведения. Или, жалбоподателят попада в изключението от това
правило и дори да е бил на открито обществено място, и без поставена
предпазна маска или друго от предвидените защитни средства, покриващи
устата и носа, както и без да спазва физическа дистанция с други лица, то
санкционният акт се явява и необоснован, поради наличие на хипотеза,
сочеща на изключение по т. I.9, б „а“ от изискването по т. 8 от Заповед № РД-
01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Следователно,
подлежи на отмяна от съда и поради неправилност.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че
същите са действително сторени от страната по делото, но е отправено искане
на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което налага да
се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на
делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства, при това е
приключило в едно съдебно заседание и без явяване на процесуален
представител, но с изготвяне на писмени становища
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-401 от 15.02.2021 г. на
8
Директора на Областна дирекция на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на К. И. С., ЕГН:
********** от с. К., обл. Х. сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
9