№ 169
гр. Русе, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106689 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал. 8 КЗ.
Постъпила е искова молба от „Гаранционен фонд” гр. София против
М. Н. Л., в която се твърди, че на 20.11.2017г. в гр. Варна, по **** е
реализирано пътно-транспортно произшествие между автомобил „***“ с рег.
№ *** и управлявания от ответника лек автомобил „***“ с рег.№***. Виновен
за произшествието бил ответникът, който навлязъл в съседната лява лента и
ударил другия правомерно движещ се автомобил. В нарушение на чл. 490 КЗ
ответникът управлявал автомобила без действаща към него момент
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Гаранционният фонд
на осн. чл. 557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ изплатил по щета №*** от 23.11.2017г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 757,13лв. за увредения при
произшествието автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Д.И.И.
Ответникът бил поканен да възстанови платеното обезщетение на Фонда, но
въпреки това не погасил задължението си. С оглед на изложеното се моли на
основание чл. 558, ал. 7 КЗ да бъде осъден ответникът М. Н. Л. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 757,13 лв. представляваща изплатено по щета
№*** от 23.11.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
1
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост
и основателност на предявеният иск. Не оспорва изложените в исковата молба
твърдения относно настъпилото произшествие и неговата вина за същото,
както и че не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от него автомобил. Не се оспорват и размера на
причинените вреди. Твърди, че с преводно нареждане от 17.01.2022г. е
заплатил по посочената в исковата молба банкова сметка сумата от 757,13лв.
главница, както и 8,41лв. обезщетение за забава за периода от завеждане на
исковата молба - 09.12.2021г. до 17.01.2022г. Счита обаче, че не са налице
предпоставки за присъждане в полза на ищеца разноски по делото. Твърди, че
не е уведомяван за претенцията на Гаранционния фонд, не бил канен да
заплати сумата извънсъдебно и по този начин не е станал повод за образуване
на настоящото производство, с оглед на което и предвид признаването на
иска в хода на производството и заплащане на дължимата сума счита, че не
следва да му бъдат възлагани направените от ищеца разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че на 20.11.2017г. в гр. Варна, по ****, при
управление на лек автомобил „***“ с рег.№***, ответникът виновно е
причинил пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „***“ с рег. №
*** собственост на Д.И.И. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП с №*** от същата дата от служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна. Безспорно е по делото и, че към датата на
произшествието, ответникът е управлявал автомобила в нарушение на чл. 490
КЗ - без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
причиненото ПТП на ответника са наложени административни наказания с
две наказателни постановления за нарушения по чл. 183, ал.1 т.1 пр.1-3 ЗДвП
и по чл. 638, ал.3 КЗ.
Гаранционният фонд на осн. чл. 557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ е изплатил чрез
преводно нареждане от 01.02.2018г. по щета №*** от 23.11.2017г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 757,13лв. за увредения при
произшествието автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Д.И.И.
2
След образуване на настоящото производство, на 17.01.2022г.
ответникът е превел по посочената в исковата молба банкова сметка на
Гаранционен фонд сумата от 765,54лв., като е посочил основание – дължима
главница и лихви по образуваното срещу него гражданско производство.
С молба вх.№3795/14.02.2022г., постъпила след приключване на
проведеното открито съдебно заседание по делото, ищецът е заявил, че
оттегля предявения иск, тъй като ответникът е погасил задължението си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 557 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. След плащането на обезщетението на увреденото
лице, за Гаранционния фонд възниква регресното право по чл.558, ал.8 КЗ.
Няма спор по делото, че такова право за ищеца е възникнало по отношение на
ответника. Последният е установено, че е виновен за причиняване на
процесното ПТП. Няма спор по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че за управлявания от него автомобил не е имало
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към момента на произшествието. Доказано по
делото е и заплащането от ищеца на обезщетение за настъпилите вреди от
процесното ПТП.
Ответникът изрично е признал основателността на исковата претенция
и е представил доказателство за заплащане на задължението си в хода на
производството. Ищецът не е оспорил извършеното плащане, въпреки, че е
имал възможност за това – доказателство за плащането му е връчено с
определението за насрочване на открито съдебно заседание. Поради това
следва да се приеме, че претендираната по делото сума е платена след
образуване на производството и на основание чл. 235, ал.3 ГПК този факт
следва да бъде съобразен и искът да се отхвърли на това основание.
Молбата на ищеца по чл. 232 ГПК е постъпила по делото след
приключване на първото (и единствено) съдебно заседание по делото, поради
което съдът не би могъл да прекрати производството по делото, а следва да се
произнесе с решение.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски в полза на
3
никоя от страните. Липсват доказателства, че на ответника е връчена регресна
покана преди образуване на настоящото производство, с което действие той
да е поставен в забава и бездействието му да изплати задължението си да е
станало повод за образуване на настоящото производство. Поради това и на
основание чл. 78, ал.2 ГПК направените от ищеца разноски за настоящото
производство следва да останат в негова тежест и да не се възлагат на
ответника.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен Фонд гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Максим
Колев и Стефан Георгиев Стоилков против М. Н. Л. ЕГН********** с адрес
*** иск за заплащане на сумата от 757,13 лв. представляваща изплатено по
щета №*** от 23.11.2017г. обезщетение, във връзка с настъпило
пътнотранспортно произшествие на 20.11.2017г. в гр. Варна, поради
изплащане на задължението в хода на производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4