ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
11.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Миглена Костадинова и прокурора Владимир Дилков, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 202 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от С.В.С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Защитника на
осъденият поддържа молбата и прави искане С. да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Смята, че
доверителят му отговаря на изискванията на закона за УПО, тъй като е
награждаван многократно.
Такова е
становището на осъденото лице.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Определение
от 13.03.2017 г., постановено по ЧНД № 2003/2017 г. на РС София, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК
на лишения от свобода С. е било определено едно общо най-тежко наказание в
размер на 6 години "Лишаване от свобода", за осъжданията му по НОХД №
19644/2014 г., по НОХД № 22143/2014 г. и по НОХД № 4552/2015 г. всички на СРС,
както и по НОХД № 1060/2015 г. на САС и по НОХД № 192/2015 г. на ВрРС.
На основание чл.24 НК, така определеното му
наказание е било увеличено с една година „лишаване от свобода“, като е било
постановено изтърпяването да стане при първоначален "строг" режим.
Постановено е
било и приложение на чл. 59 и чл. 25, ал. 2 НК.
Отделно от
това, с протоколно определение от 28.06.2016 год., постановено по ЧНД №
2829/2016 год. на СГС, съдът на основание чл.
70, ал. 7 от НК е привел в изпълнение остатъка от общо наказание "лишаване
от свобода" в размер на 4 месеца и 18 дни, за което по отношение на С. е
било постановено УПО.
Видно от
представената справка, осъденият е постъпил в затвора София на 26.10.2014
година, а на 11.11.2014 год. е бил преместен в Затвора Враца, като до 04.03.2015
год. е изтърпявал приведеното му в изпълнение наказание "лишаване от
свобода" в размер на 4 месеца и 18 дни. След тази дата е започнал да
изтърпява наложено общо най-тежко увеличено наказание "лишаване от
свобода", в размер на седем години.
До момента от
това наказание С. е изтърпял фактически 5 години, 3 месеца и 5 дни. От предварителен
арест му се зачитат 10 месеца, а от работа му се зачитат 4 месеца и 4 дни или
общо 6 години 5 месеца и 9 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 6 месеца и 21 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо най-тежко
увеличено наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е била със средни стойности - 74 т., като дефицитни
стойности са били констатирани следните зони: Отношение към правонарушението - формално приема отговорността за
извършеното правонарушение и не осъзнава вредите, които е причинил. Склонен да
се оправдава и оневинява с обстоятелствата и другите. Налице са трайно
формирани криминални нагласи; Взаимоотношения
- отраснал без родителите си, не поддържа никакъв контакт с тях. Споделя за
физически тормоз като малолетен от страна на лица от селото, където живее; Образование и обучение - нередовно
посещаване и бяга от училище, няма образователен ценз, полуграмотен, среща
трудности с усвояването; Управление на
финансите и доходите - неефективно управлява финансите си, краде за да се
препитава, не успява да покрива сметките си, разчита на помощта на роднини; Умения за мислене - не осъзнава
последствията, липсва целеполагане, неспособен да решава проблемите си,
импулсивен;
Рискът от
вреди за обществото е бил със средни стойности, предвид богатата криминална
кариера.
Заложените
цели в изготвения план на присъдата са били насочени към формиране на нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот; повишаване на образователното
ниво; ограничаване на участието в субкултурни дейности; пълноценно оползотворяване
на свободното време; формиране на основни умения за справяне със житейски
ситуации; формиране на умения за осмисляне на последствията.
При изготвяне
на междинните оценки на риска от рецидив е установено повишаване на числовите стойности на 77 т., което се дължи на
влезли в сила нови съдебни актове. С. продължава да не признава вината си и не
поема отговорност за всички извършени деяния, липсва емпатия към жертвата,
което и повишава числената стойност в зоната „Отношение към правонарушението“.
Последната
оценка на риска от рецидив е снижена на 76 т., които продължават да бъдат в
рамките на средния риск.
Според ИСДВР,
съпоставена с предходно извършената ревизия се отчита снижаване на стойностите,
което произтича от регистрирана положителна промяна в зоната „Умения за мислене". Започва да отчита по ясно проблемите
си и собствения принос в тях. Търси адекватен начин за разрешаването им, но все
още не създава достатъчно алтернативи. Замисля се за последиците, но не
анализира достатъчно негативите.
Рискът от
вреди в контролирана среда се запазва нисък за служители на затвора и среден за
останалите лишени от свобода, което се обоснова с факта, че има случаи на
физическа саморазправа с друг лишен от свобода, за което е наказван.
Рискът от
вреди за обществото след освобождаване се запазва със средни стойности.
Обуславя се от факта, че е осъждан и за користно-насилствено правонарушение.
Рискът е насочен към широк кръг от хора в обществото. Би се повишил под
криминалното влияние на средата и в условия на финансови затруднения.
От доклада на
социалния работник е видно, че по време на престоя си в затвора С. заема място
в средните нива на затворническата общност. Има данни за съпричастност към
затворническата субкултура.
За осмисляне
на свободното време, л.св. С. взема активно участие в спортните дейности и
мероприятия, като често сам той е инициатор за провеждането на такива в
групата. Особено силен интерес показва към тренировките по бокс. В няколко
поредни години участва в състезанието по бокс, организирано между затворите и
заема призови места. Към културно - масовите прояви е по-пасивен.
Във връзка с
изпълнението на плана на присъдата е записан за ученик в V ти клас през
учебната 2015/2016г., но поради натрупани отсъствия, основно свързани с явяване
на дела, не завършва учебната година.
През следващата учебна година продължава обучението си в същия клас.
Първоначално е по- сериозен и редовен, но в последствие започва все по-често да
допуска неоснователни отсъствия. Причина, която изтъква е, че няма никаква
финансова подкрепа от близките си, няма прилични дрехи и обувки, за да посещава
учебните занятия. В хода на индивидуалната работа е изразявал желание да
работи, но поради липса на свободно работно място такава възможност не му е
предоставена. Включването в образователен процес, освен че му предоставя
възможността да повиши образователното си ниво е форма на трудова заетост,
която му предоставя възможността да снижи по-бързо остатъка от наказанието си.
За това редовно е мотивиран да посещава учебни занятия и да не допуска отсъствия.
През настоящата 2019/2020г. учебна година е записан за ученик в 7 клас.
Сравнително редовно посещава учебните занятия.
За активно
участие в спортните мероприятия и заемане на призови места в турнири,
организирани както в затвора, така и между затворите е награждаван многократно.
Към настоящия
момент не е включван в специализирани групови програми за корекционно
въздействие.
По отношение
на спазването на реда и ограниченията предвидени в ЗИНЗС обаче, С. се показва
като системен нарушител. Има над 10
наказания, като само през 2020 год. са две такива - през м.февруари и през м.
април. Наказанията му са основно за притежаване на неразрешени вещи, но има
и такива, свързани с разменени удари и побой над друг л.св.
По време на
престоя си в затвора, л.св. почти няма финансова и емоционална подкрепа от
близките си. След прекъсване на наказанието, по повод смъртта на баба му през
октомври 2018г. е възстановил контактите с леля си.
ИСДВР е
категоричен, че въпреки, че декларира желание да промени начина си на живот и
стремеж да разчупи вредните модели на поведение, това остава в сферата на
добрите желания и очаквания. Престоя в затвора на С. е белязан от често
нарушаване на правилата и ограниченията в ЗИНЗС. За повечето от допуснатите
нарушения в контролирана среда се оправда с това, че е „поемал чужда вина, за
да може да кара затвора“. Това допълнително показва, че лесно се поддава на
негативно влияние и е уязвим. При разрешаване на проблемите си, не винаги
избира законосъобразния начин, насочен е към по-лесното им и бързо решаване,
игнорира негативните последици. Склонен е да търси самооправдания и да заема
оневинителна позиция. Не извлича поуки от минал опит и е склонен да действа
необмислено и импулсивно.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода. Видно е,
че изготвената и приложена по делото оценка е индикатор, че осъдения е
непостоянен в поведението си. При него риска
от рецидив е запазил средните стойности и то в условията на контролирана среда.
Наред с това, същият е наказван десет пъти, като през 2020 год. това е станало
два пъти със Заповед № 403/19.02.2020г. и
Заповед № 882/24.4.2020 г., като за
тези му наложени дисциплинарни наказания, не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС, поради което и
към настоящият момент, С. не отговаря на изискванията за добро поведение
съгласно чл. 439а НПК.
Именно и
поради това, настоящият състав на ВрОС не споделя становището на защитата на
осъдения, че същият се е поправил и превъзпитал.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че С. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С.В.С., роден на *** год. в гр. ***, понастоящем в
Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с Определение от 13.03.2017 г.,
постановено по ЧНД № 2003/2017 г. на РС София, в размер на 7 години
"Лишаване от свобода", с остатък
от 6 месеца и 21 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: