№ 1577
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501954 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4303/21.02.2022 г., подадена от СВ. Т. Й., чрез адв.
Т.Б., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение №
88/21.01.2022 г. в частта за разноските. В молбата се излага становище за дължимост на
направените от молителя в производството разноски съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на Цветан Й. Х. и се претендира присъждането им съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Цветан Й. Х., чрез адв. Г.Я.,
изразява становище за неоснователност на молбата. В евентуалност поддържа направеното
в открито съдебно заседание възражение за прекомерност.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивни жалби
против решение № 261251/09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 16091/2019г. на Районен
съд-Варна, както следва:
1.Въззивна жалба от СВ. Т. Й., представляван от упълномощен процесуален
представител- адвокат Т.Б., АК-Русе, срещу решението в частта, в която е осъден да заплати
на ЦВ. Й. ХР. сумата 500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, причинени на 10.08.2018г. от противоправно поведение
на Й., със законната лихва от 10.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.
45 ЗЗД, и направени по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 157.50лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
2.Насрещна въззивна жалба от ЦВ. Й. ХР., чрез процесуалния представител адв. Г.Я.,
срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на С.Т. Й. сумата 1000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
вследствие нанесен на ищеца побой на 09.08.2018г., със законната лихва от датата на
увреждането -09.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД; и в
частта, в която е отхвърлен насрещния иск за разликата над присъдения размер от 500лв. до
1
претендирания размер от 2000лв.
С Решение № 88/21.01.2022 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
потвърдил обжалвания съдебен акт в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД СВ. Т. Й. е
осъден да заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 500лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от
непозволено увреждане на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от
10.08.2018г., до окончателното й заплащане.
Решение № 261251/ 09.04.2021г. постановено по гр.д.№ 16091/ 2019г. на Районен
съд-Варна, е отменено в частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР. срещу С.Т. Й. с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесен от ответника побой на
09.08.2018г., за разликата над 500лв. до 740лв., и и вместо това СВ. Т. Й. е осъден да
заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 240лв. / общо 740лв./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат
от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от
10.08.2018г., до окончателното й заплащане.
Първоинстанционното решение е отменено за разликата над 700лв. до 1000лв., в
частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД ЦВ. Й. ХР. е осъден да заплати на СВ. Т. Й., сума
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със
законната лихва върху посочената сума от 09.08.2018г., до окончателното й заплащане, и в
частта на присъдените разноски, за разликата над 308лв. до 440лв., вместо това е отхвърлен
предявения иск на СВ. Т. Й. срещу ЦВ. Й. ХР., за сумата 300лв., на основание чл. 45 от ЗЗД.
Решението на ВРС е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР.
срещу СВ. Т. Й., за разликата над 740лв. до претендирания размер от 2000лв., като
неоснователен, на основание чл.45 от ЗЗД.
В резултат на това произнасяне са присъдени разноски в полза на ЦВ. Й. ХР. в
размер на 88лв., на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Като същите
следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от СВ. Т. Й., чрез
адв. Т.Б., с въззивната му жалба. В открито съдебно заседание, проведено на 18.10.2021 г. е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им
в размер на 728лв., от които 28лв. платена държавна такса, 300лв. адвокатско
възнаграждение за въззивната жалба и 400лв. адвокатско възнаграждение за защита по
насрещната въззивна жалба.
Извършването на разноски за адвокатски възнаграждения в претендираните размери е
удостоверено посредством приложен по делото договор за правна защита и съдействие №
173630/30.08.2021 г. (л. 43 от делото).
Материалния интерес на насрещната въззивна жалба е в общ размер на 2500 лв., от
които 540 лв. са уважени. Отхвърлената част възлиза на 1960 лв. Направените разноски по
насрещната въззивна жалба от молителя са в размер на 400 лв. Дължимите разноски
съобразно отхвърлената част се определят като се умножат направените разноски по
отхвърлената част върху предявения размер (400 лв. x 1960 лв./ 2500 лв. = 313.60 лв.).
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната
жалба на ЦВ. Й. ХР., доколкото същото е в размер, под установения минимум с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в полза на СВ. Т. Й. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената
2
част от жалбата на Цветан Й. Х., възлизащи в размер на 316,60лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 88/21.01.2022 г., постановено по в. гр. дело
№ 1954/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********, да заплати на СВ. Т. Й., ЕГН-********** ,
сумата от 313.60лв. (триста и тринадесет лева и 60 стотинки), представляваща
направените разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във
връзка с чл. 248 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3