№ 1779
гр. Варна, 10.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Ивелина Владова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500733 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
260566/01.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от „Портфолио Интернешинъл“
ЕООД, ЕИК ********** срещу решение № 260455/16.12.2022г. постановено по гр.д.№
17017/2018г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника иск с правно основание
чл.32 ал. 2 от ЗС да бъде постановено разпределяне ползването на недвижим имот
съсобствен с Н. Б. С., ЕГН **********, представляващ дворно място с идентификатор
10135.2564.946 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, последно изменени със заповед № КД-14-03-1894/22.07.2013г. на Началника на
СГКК- Варна, с площ от 1267 кв.м. и находящ се на адм. адрес гр. Варна, ул. „*********“№
137 и въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на насрещната страна сумата от 2203 лева –
сторени по делото съдебно деловодни разноски.
Въззивникът – „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД оспорва решението с твърдения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че изводите на съда за
неоснователност на искането за провеждане на ново разпределение на съсобствения имот са
обосновани само на едно от въведените с исковата молба основания, а именно на база
разлика в площта, а останалите е квалифицирал като „неудобства“. Отделно от това се
твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение отменяйки
определението, с което е допуснал провеждането на тройна СТЕ поради „незначително“
забавяне внасянето на определения депозит. Прави възражение и по отношение на
присъдените в тежест на дружеството съдебно-деловодни разноски, предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация, но с уточняваща молба от 24.02.2023г.
заявява, че възраженията му не съставляват искане по чл.248 от ГПК за изменение на
обжалваното решение в частта за разноските. Моли за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на предявения иск с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
1
Прави доказателствено искане за ново изслушване на вещото лице Христов с цел
отстраняване на „евентуално допусната грешка“, както и за допускане на тройна СТЕ, с
възможност за допълване или разширяване на задачите.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Н. Б. С., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно
съдът е обосновал извод за липса на нови факти и обстоятелства налагащи провеждане на
ново разпределение на ползването на съсобствения имот след вече извършеното такова с
решение № 820/26.05.2017г. по в.гр.д.№ 151/2017г. по описа на ВОС. Излага, че в това
производство са били назначени и проведени СТЕ във варианти, които са съобразили
ситуирането на всички сгради, на септичната яма и подземните комуникации, изградената
бетонова стена, изкопа за басейн и др., а последният трети вариант, който е възприет със
съдебното решение е бил предложен именно от управителя на ищцовото дружество.
Оспорва се и твърдението, че септичната яма според първоначалното разпределение се
намира само в частта на дружеството, като се посочва, че през 2019г. именно въззиваемата е
организирала и заплатила почистването й. По отношение на бараката в северозападния ъгъл
на имота посочва, че не е съсобствена, а е нейна собственост и правилно според
извършеното разпределение се намира в нейната част. Моли решението на ВРС в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Заявява становище за неоснователност на доказателствените искания във въззивната
жалба.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът намира, че направените с въззивната жалба доказателствени искания са
неоснователни поради липса на извършено от първоинстанционния съд процесуално
нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК. На първо място не се налага преразпит на
вещото лице Илия Христов предвид на това, че съдът е предоставил възможност на страните
в съдебно заседание да задават въпроси на експерта по даденото заключение, на които
последният е давал конкретни и ясни отговори. Разпитът е приключил след изчерпване на
въпросите на всяка от страните. На това основание настоящият съдебен състав намира, че не
е извършено процесуално нарушение на съда при изслушване на заключението на вещото
лице Христов, още по-малко може да се презумира „евентуално“ допусната грешка в
показанията му.
2
Що се отнася до искането за провеждане на тройна СТЕ – същото е направено от
ищеца в съдебното заседание, в което е оспорено заключението по единичната СТЕ.
Доказателственото искане е уважено и е допусната тройна СТЕ, определени са вещи лица за
състава й, както и срок за внасяне на депозит от ищеца за провеждането й. В рамките на
указания срок, който междупрочем по искане на ищеца е продължен с 3 седмици, не е
изпълнено указанието на съда за внасяне на депозита, като по тази причина определението, с
което е допуснато провеждането й е отменено по реда на чл.253 от ГПК. Последното не е
следствие на процесуално нарушение на съда, а на бездействие на страната да изпълни
дадените й от съда указания. На това основание намира, че не е налице хипотезата на
чл.266, ал.3 от ГПК и искането за повторното допускане на тройна СТЕ във въззивното
производство следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260566/01.02.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от „Портфолио Интернешинъл“ ЕООД, ЕИК **********
срещу решение № 260455/16.12.2022г. постановено по гр.д.№ 17017/2018г., с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника иск с правно основание чл.32 ал. 2 от ЗС да бъде
постановено разпределяне ползването на недвижим имот съсобствен с Н. Б. С., ЕГН
**********, представляващ дворно място с идентификатор 10135.2564.946 по КККР на гр.
Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени
със заповед № КД-14-03-1894/22.07.2013г. на Началника на СГКК- Варна, с площ от 1267
кв.м. и находящ се на адм. адрес гр. Варна, ул. „*********“№ 137 и въззивникът е ОСЪДЕН
да заплати на насрещната страна сумата от 2203 лева – сторени по делото съдебно
деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника формулирани
във въззивната жалба.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 733/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.06.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4