РЕШЕНИЕ
№ 4682
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110210428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на срещу Наказателно постановление (НП) № 574614 F
578582/27.04.2021 г., издадено от началника на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите.
В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на
постановлението, като се изтъква, че наказващият орган е некомпетентен. Жалбоподателят
оспорва и извършването на нарушението, като твърди, че е налице неяснота и в неговото
описание, както и относно посочената в НП санкционна разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща законен или
упълномощен представител. Съдът е преценил, че в случая са налице предпоставките на чл.
61, ал. 2 от ЗАНН за даване ход на делото в отсъствие на жалбоподателя, доколкото
дружеството не е намерено на посочения в жалбата адрес и телефонен номер, установен в
последствие.
Процесуалния представител на административно наказващият орган – НАП /доколкото
съдебното следствие е приключило преди влизане в сила на измененията в ЗАНН, обн. с ДВ
бр. 109/2020 г./, юрисконсулт , изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира,
че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушението е доказано, поради което моли за потвърждаване на НП. Намира, че в случая
не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, а обстоятелствата при извършване на
нарушението са взети предвид и е наложена санкция в минимален размер. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2020 г. в 10:05 часа била извършена проверка на търговски обект – павилион
за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. , Ж, павилион , стопанисван от „ с
ЕИК . Като част от проверяващият екип участвал и св. А. Т. –инспектор по приходите в ЦУ
на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим
фискално устройство (ЕКАФП), модел „Eltrade B1 KL” с номер на фискалното устройство №
ЕD 355255 и номер на фискална памет – 44355255. Фискалното устройство било
регистрирано в НАП на 27.11.2019 г. За проверката бил съставен Протокол от същата дата,
като от присъстващата на място продавачка изготвила и опис на парите в касата, като била
установена фактическа наличност от 40 лева, а отчетени в паметта на ФУ едва 4.45 лева без
отразени служебно въведени суми, като за контролната покупка бил издаден фискален бон
от ФУ. При проверката св. Т. установил, че в търговския обект не се съхранява кочан с
касови бележки за наличното фискално устройство. Проверката била извършена в
присъствие на продавача в обекта която се разписала на протокола от проверката и дала
писмени обяснения. В протокола било указано на дружеството да изпрати свой
представител на следващия ден в ЦУ на НАП, който да представи кочан с касови бележки за
ФУ, както и други документи.
При така достигнатите изводи, на 05.11.2020 г. от инспектор по приходите А. В. Т. бил
съставен АУАН № F 578582 за описаното нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството, което се
удостоверява с техните подписи. В акта управителят записал, че кочанът за сторно е бил в
обекта, но не е намерен при проверката, като е бил представен в последствие на
проверяващите органи.
Въз основа на АУАН № F 578582/05.11.2020 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 27.04.2021 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 35, ал.
3 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че в проверявания търговски
обект не се съхранява кочан с касови бележки за наличното ФУ. Изрично в НП наказващият
орган е приел, че нарушението е извършено за първи път, както и че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи.
Наказателното постановление е връчено на управителя Несторов на 23.06.2021 г. видно
от инкорпорираната в НП разписка, като на 30.06.2021 г. е изпратена по пощата и жалбата
срещу него в ЦУ на НАП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Т., както и от събраните по делото писмени доказателства (протокол за извършена проверка,
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. обяснение от продавачката и др.), приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената
проверка на обекта. Свидетелят потвърждава, че продавачката на обекта го е уведомила, че
кочан с касови бележки не й е бил предаден от дружеството, което същата е вписала и в
своите обяснения. Той разяснява още, че ако ФУ спре да работи, именно чрез касови
бележки от този кочан следва да се отчитат продажбите в обекта. Свидетелят потвърждава
още, че такъв кочан му е представен от управителя на дружеството на следващия ден, но
същият следва да се съхранява в самия обект, за да може да бъде използван при нужда.
Дружеството не се е възползвало от правото си да ангажира доказателства, с които да
2
подкрепи твърденията в жалбата.
Съдът се довери изцяло и на представените по делото писмени доказателства и преди
всичко на протокола от проверка и писмените обяснения на служителката, които подкрепят
изцяло показанията на свидетеля. А от заповедта на изпълнителния директор на НАП се
установява и компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Всички събрани
доказателства са еднопосочни и категорично установяват описаната по-горе фактическа
обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към момента на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят от началниците на отдели Оперативни дейности в ЦУ на НАП, а
актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2.1
от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 35,
ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че „Кочанът с
касови бележки се съхранява в търговския обект.“, който съгласно ал. 2 следва да е
прошнурован и прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава касова бележка
от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.
В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 04.11.2020 г. около
10:00 часа в търговския обект – павилион на в гр. , не се е съхранявал кочан с касови
бележки. Това се установява както от показанията на свидетеля, така и от попълненото
обяснение от продавачката на обекта. Следователно актосъставителят и наказващият орган
са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото
му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и установено. Фактът, че фискалното устройство
към момента е работило, и съответно не е възникнала нуждата от използване на кочана, не
води до отпадане на отговорността за липсата на такъв в обекта.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието.
В случая съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че
липсата на кочан с касови бележки не е довело до неотразяване на приходи, най-малкото
поради издаването на фискален бон за контролната покупка на пълната й стойност и липсата
3
на данни за прекъсване работата на ФУ в този ден. Следователно и правилно е наложено
административно наказание по реда на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, която е в значително
по-нисък размер от санкцията по ал. 2.
Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на съответно
наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението
трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието предвидено в
ал.1. Следователно нарушението, санкционирано по ал.2 следва да е довело до неотразяване
на приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се приложи санкцията
по ал.1, която за юридическите лица е в размер от 500 до 2000 лева.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че нарушението не
е довело до неотразяване на приходи, като по делото не са събрани и доказателства за
неотразяване на приходи на дружеството. С оглед на определянето на санкцията в
минималния предвиден в чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лева, е безпредметно
обсъждането на основания за нейното намаляване.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като
малозначително, доколкото нарушението е свързано с липсата на възможност при
прекъсване работата на фискалното устройство да се отчитат продажби чрез касови бонове
от кочан, което затруднява отчетността. Действително, по делото се установи, че търговеца е
изпълнявал задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредбата да отчита извършените продажби.
Но разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18 предвижда допълнително задължение за
търговците, като кочанът с касови бележки следва да е не в седалището на дружеството или
на друго място, а да е на разположение във всеки един от стопанисваните обекти от
дружеството. Само по този начин при прекъсване работата на ФУ ще се осигури възможност
за отчитане на приходите и съответно за проследяване на отчетността. За да приеме, че
нарушението не е маловажно, съдът отчете още, че служителката е заявила, че изобщо не й е
предоставян такъв кочан, следователно дружеството е работило по този начин за един по-
продължителен период.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че нарушението се явява типично и
наложената имуществена санкция в минимален размер е справедлива и съответна на
нарушението. Като професионалисти, търговците са длъжни така да организират работата
си, че да спазват всички законови изисквания, включително и относно данъчните им
задължения и отчетността, които да позволяват извършването на адекватен контрол върху
търговската дейност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на наказващия орган от НАП
в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното
4
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, като са проведени само две съдебни заседания и се касае
за едно типично санкционирано нарушение, поради което и следва да се присъди
възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 574614 F 578582/27.04.2021 г.,
издадено от началника на отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5