РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ЙОНИТА Ц.
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 124 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на К.Ц.П. ***, против решение № 142 от 22.07.2022 година, постановено
по наказателно административен характер дело № 315 по описа за 2022 година
на Районен съд-Ловеч, с което първи наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № 0803 от 12.04.2022 година на
Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч, като законосъобразно.
В касационната жалбата /КЖ/ се излагат доводи, че не
се възразява относно глобата, а затова че е написана на името на
жалбоподателят. Твърди се, че животните са на друго лице, което стопанисва
обекта под наем и не носи отговорност за действията му. Касационният жалбоподател моли за отмяна
на решението.
В съдебно
заседание касаторът лично и чрез адв.
Г. поддържа касационната жалба. По
същество и в писмена защита твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила, като наложената санкция е явно
несправедлива. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е положил усилия и не е приложил
служебното начало, въпреки че е длъжен и се
е задоволил да преповтори констатациите на АНО, като производство по
издаването на НП и производството пред първата инстанция е завършило без да
бъдат изяснени съществени въпроси, вкл. този за авторството на деянието.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде отменено изцяло решението на Районен съд – Ловеч и потвърденото с
него наказателно постановление, както и да бъдат присъдени сторените разноски
за адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът– Областна дирекция по безопасност на храните, гр.
Ловеч, чрез процесуалния представител
ю.к.Спасова изразява становище за
неоснователност на касационната жалба с
доводи, че постановеното решение
е правилно и законосъобразно.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура
- Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита, че по дело са
анализирани всички доказателства събрани в хода на производството и съдът е
стигнал до един правилен извод.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение
подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е неоснователна, тъй като не
са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд е приел за установено, че на 04.10.2022г. служители на Областната дирекция
по безопасност на храните били на проверка на място района в кв.Продимчец, общ. Ловеч, около свинеферма с рег.№
5506-0076, собственост на Г.С.с упълномощено лице и гледач на
животните К.Ц.П.,*** са установени шест броя свободно
движещи се животни - свине майки, с видимо тегло около 180-200 кг., без
придружител. Отговорното лице за
обекта К.Ц.П. е пуснал животните извън животновъдния
обект без придружител /собственик или гледач/.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол № ********* от 24.09.2021г. и констативен протокол № 110002-04102101 от 04.10.2021г., връчени и подписани.
На П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по
чл.139 ал.1 от ЗВМД, подписан от него с вписано като възражение „под въпрос?“. В акта фактическата обстановка
била изложена в съответствие с установеното с констативните протоколи. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с
което е наложена на основание чл.420а, ал.1 и чл.472, ал.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност глоба в размер на 300. 00 /триста/ лева на К.Ц.П.,
за нарушение на чл.139, ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд е приел, че от формална страна АУАН и
издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и
притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Приел е също за доказано осъщественото
от жалбоподателя административно нарушение, тъй като е било безспорно
установено, че лицето, което е присъствало при извършване на всички проверки от
контролните органи и е ангажирано с дейността на животновъдния обект, с
изпълнение на дадени предписания и заплащане на определени разходи е именно К.П..
Съдът се е аргументирал защо приема за законосъобразно ангажирането на административно
наказателната отговорност на П., с оглед въведената с чл.139, ал.1, т.3а от Закона
за ветеринарномедицинската дейност забрана за конкретно изброени дейности, без
да е предвидено специално качество на лицето, което има задължение за тези дейности,
съответно не следва да се приема, че наказателноотговорно
лице може да бъде само собственика или управителя на животновъдния обект. Решаващият състав е изследвал възможността за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, като законосъобразно е приел, че не са налице
условията за приложението му поради характера на засегнатите обществени
отношения и липсата на обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена
опасност. С горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалните правила и с материалния
закон.
Касационният състав намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на събиране и преценка на доказателствените материали по делото или такова, довело до
ограничаване процесуалните права на страните в административнонаказателното
производство. Наведените в касационната жалба основания за незаконосъобразност
на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като
видно от мотивите на решението на РС, на твърдението на жалбоподателя относно
субекта на нарушението и авторството първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви. Данните по делото не сочат за недостатъчна
преценка на някои от доказателствените материали за
фактите, включени в предмета на доказване, от страна на решаващия състав,
поради което доводите на касатора в тази връзка са
неоснователни.
Районният съд е събрал и анализирал
относимите за правилното решаване на спора
доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е
обосновани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението
се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и при спазване на съдопроизводствените
правила. Законосъобразни са изводите на решаващият състав за дадената от
наказващият орган правна квалификация на
извършеното нарушение, както и за доказаност на
последното, които се споделят от настоящия състав.
Според ангажираната от
наказващият орган разпоредба на чл.139,
ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност се забранява пускането на животни извън животновъдния обект
без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в
оградени пасища.
По делото е безспорно установено
че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е доказано. Анализа на
събраните писмени и гласни доказателства налага извод, че на посочената дата и
място, извън животновъдния обект са установени 6 броя свободно движещи се
животни - свине майки, с видимо тегло около 180-200 кг., без придружител, които
според събраните гласни доказателства „тогава не позволили близък достъп до тях“.
Възражението на жалбоподателя е, че неправилно е санкциониран той, а не
собственика на обекта, както и че той не е нито управител, нито гледач на
животните е неоснователно, доколкото не кореспондира със събраните по делото
доказателства. В тази връзка следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл.139, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е въведена забрана за конкретно изброени
дейности, като не е предвидено специално качество на лицето, което има
задължение за тези дейности. При това наказателноотговорно
лице и субект на нарушението по чл.139, ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската
дейност може да бъде всяко лице, което има отношение към животновъдния обект,
независимо дали е ангажирано по трудов договор или не, когато фактически
извършва дейност по отглеждане, хранене, клане, транспортиране и др. на
животните в обекта, а не само собственика или управителя на животновъдния
обект.
В конкретния случай от една
страна се касае за животновъден обект, регистриран по надлежния ред,
собственост на Г.И.С., която според данните по делото не присъства постоянно в
обекта, а го посещава инцидентно. От друга страна, установено с доказателствата
жалбоподателят касатор в настоящото производство
ползва за стопански цели двора на обекта по силата на представения договор за
наем, и според изявленията му полага грижи за животните, храни ги, съответно има
отношение към прякото отглеждане на животните. В тази връзка, представените и
приети като доказателства контролни листи от извършени проверки, констативни
протоколи, предписание от 2021 г. и фактура от 08.11.2021 г., както и
показанията на разпитаните свидетели сочат, че лицето, което е присъствало при
извършване на всички проверки от контролните органи и е ангажирано с дейността
на животновъдния обект, с изпълнение на дадени предписания и заплащане на
определени разходи е именно К.П.. В тази връзка са показанията на св.д-р Е.
според които К.П. е пълномощник на собственичката на фамилна ферма Г.С., която
е единствена в квартал Продимчец и същият е гледач и
отговорник на тази ферма, като от 2016 година единствено и само той е
представлявал тази ферма и всичко свързано с нея при проверките, които са
извършвали, като преди процесната проверка поне един
два пъти са правени проверки в обекта и винаги е присъствал П.. Според
показанията на св.Ц. по документи обекта е регистриран на Г.С., която никога не
я виждала, въпреки че са идвали по различни поводи и са извършвали проверки на
този обект, като винаги е присъствал П., и той винаги е подписвал документите
при проверките. Св. д-р В. установява, че от самото съществуване на фермата
господин П. има пълномощно /приложено по делото/ и когато са извършвали
проверки на обекта служителите на ОБДХ са комуникирали само с господин П.. Показанията
на свидетелите са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото
доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни
от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка,
кредитирайки показанията на служителите на ОДБХ, дадени след предупреждение за
отговорността по чл.290 от НК. При това,
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства РС правилно и обосновано
е приел, че е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушение
по смисъла на чл.139, ал.1, т.3а от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
поради което отговорността на касаторът е
законосъобразно ангажирана.
Разпоредбата на чл. 420а, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда за който наруши забрана по
чл. 139, ал. 1, т, 1, 1а, 3 -5 и 15 от същия закон, наказание глоба от 300 до 500 лева, а при повторно
нарушение - глоба от 500 до 1000 лева. При определяне на наказанието
наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, това че
нарушението е за първи път, правилно е определил основанието за налагане на
санкцията и е наложил минимално предвидената в закона глоба в размер на 300
лева. Същото е справедливо, съобразено с извършеното и с неговата обществена
опасност, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Правилно решаващият съд е
констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото фактическата установеност не сочи на маловажност, наред с
целите на Закона за ветеринарномедицинската дейност, насочени към защита на
човешкия живот и здраве, високата степен на обществена опасност на деянията,
изразяващи се нарушаването на неговите норми и специфичният характер на
деянието. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се изтъкнат смекчаващи
вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
каквито по делото не са налице.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи
за законосъобразност на наказателното постановление.
Следва да се отбележи, че представените от
касаторът скици на поземлени имоти са неотносими към процесното
нарушение, доколкото случаят не касае собствеността на животновъдния обект.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните - гр.Ловеч юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП),
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. В тази връзка следва
да се съобрази реализираното процесуално представителство пред АдмСЛ и това, че делото не се отличава със значителна
фактическа и/или правна сложност, поради което го определя, в минимално
предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/,
размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Ловешки административен съд, в
настоящият касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 22.07.2022 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 315 по описа за 2022 година на Районен съд /РС/
– Ловеч.
ОСЪЖДА К.Ц.П. с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните -
гр.Ловеч, сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляващи разноски по делото
пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.