Р Е Ш Е Н И Е
№………/22.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и шести
февруари януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1496 по
описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявени от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ –
Варна искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 39 720 лева с ДДС, съставляваща сбор от
неизплатени задължения по договор за охрана № 156/09.12.2016 год., за които са
издадени фактури и проформа-фактури № № 2471/01.12.2017 год. на стойност 720
лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на спортно мероприятие през месец 10.2017
год./, 4/01.06.2018 год. на стойност 3 900 лева с ДДС /за извършена услуга –
охранителни дейности през месец май 2018 год. на Студентски общежития на ТУ в
гр.Варна, ул.Дубровник/, 5/01.06.2018 год. на стойност 15 600 лева с ДДС /за
услуги – денонощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на
стойност 7 800 лв. с ДДС, нощен обход на територията на ТУ – Варна,
ул.Студентска № 1 на стойност 3 900 лв. с ДДС и денонощен пост на почивна база
Камчия, к.к.Камчия, община Аврен на стойност 3 900 лв./, 6/02.07.2018 год. на
стойност 3 900 лв. с ДДС /за извършена услуга– охрана на база Студентски
общежития през месец юни 2018 год./, 7/02.07.2018 год. на стойност 15 600 за
охранителни дейности през м.юни 2018 год. – денонощен обход на територията на
ТУ Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 7 800 лева, нощен обход на територията
на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 за сумата от 3 900 лева и денонощен пост на
почивна база Камчия, к.к.Камчия за сумата от 3 900 лв. и сумата от 844.84 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава на плащанията, начислено за период
един месец от получаване на фактурата до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че страните са и такива по сключен договор за охрана № 156/09.12.2016 год.,
сключен на основание чл.112 ЗОП. По силата на така сключения договор, се
излага, че ищецът, в качеството на изпълнител е извършил охранителни услуги и
пропускателен режим чрез физическа въоръжена охрана на обекти и имущество на ТУ
Варна, в качеството му на възложител, за което са издадени съответни документи.
Сочи, че вследствие на упражнен натиск от представляващите ответника ищецът бил
принуден да подаде молба вх.№ 1276/26.02.2018 год. за прекратяване на
договорната връзка, която молба довела и до подписване на допълнително
споразумение № 27/01.03.2018 год. за прекратяване на договора за охрана по
взаимно съгласие, считано от 01.05.2018 год. Доколкото обаче, съгласно т.2 на
ДС същото е следвало да влезе в сила при изпълнение на всички финансови
задължения на страните, което условия както към датата на подписването му, така
и към 01.05.2018 год. не е било налице предвид дължимостта на фактура от месец
декември 2017 год. Позовава се и на липса на взаимно съгласие поради подписване
на ДС при натиск. Твърди, че поради горното, на 10.04.2018 год. – преди
настъпване на договорения срок за прекратяване на договора, е подал уведомление
за оттегляне на молбата за прекратяване на договора по взаимно съгласие като
счита, че приложима в случая е разпоредбата на чл.13 ЗЗД. Излага също така, че
след 01.05.2018 год., въпреки явяването на служители на ищцовото дружество за
изпълненията на задълженията им по договор ответникът е създавал пречки за
това. Но тъй като ищецът е изпълнявал изцяло и в срок задълженията си, а и ако
това не е така, то е по вина на ответника, претендира заплащане на договореното
възнаграждение по представените фактури.
В
срока по чл. 367 ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковите претенции.
Позовава се на прекратяване на договорната връзка между страните, считано от
01.05.2018 год. Твърди, че уведомлението на ищеца за оттегляне на направеното
предложение за прекратяване на договора не е произвело действието, целяно с
него, поради достигането му след предложението за прекратяване и след
подписване на споразумението за прекратяване на договора. Оспорва твърдението,
че след 01.05.2018 год. ищецът е продължил да изпълнява задълженията си по него
като сочи, че същият е преустановил извършването на охранителни дейности,
каквито и не са изисквани и очаквани с оглед прекратяването на договора.
Оспорва твърдението за неизпълнени финансови задължения, като сочи, че всички
извършени от ищеца дейности до м.април 2018 год. са били заплатени в
предвидените в договора срокове.В този смисъл оспорва и представената фактура №
2471/01.12.2017 год., касаеща охрана на турнир по футбол, твърдейки, че такава
услуга не е в предмета на договора, нито е възлагана. Останалите представени
фактури са след прекратяване на договора, поради което и сумите по тях са
недължими.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която доводите на ответника. Отново се позовава на чл.13, ал.2 ЗЗД, изхождайки от посочената в ДС датата на прекратяване на договора, както и на предвиденото в ДС условие за настъпване на прекратяване на договора, а именно липсата на финансови задължения, каквито са били налице както с оглед незаплатеното задължение по охрана на турнир по футбол, така и с оглед невъзстановената гаранция от 4 200 лв. за изпълнение на договора, дължима в 30-дневен срок от прекратяване на договора, съгласно чл.15, ал.4 от него. По отношение на първото задължение сочи, че услугата /охрана на спортно мероприятие – проведен турнир по футбол през периода 23.11.2017-30.11.2017 год. е била извършена на основание чл.1, ал.3 от договора, реално извършена е и и фактурата е предадена лично на пом.-ректора. Поддържа, че въпреки създаваните от ответника пречки по изпълнението на договора, служителите на ищеца са се явявали ежедневно на работа и са продължили да изпълняват задълженията си по договора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителна искова молба, с която развива насрещни доводи по приложението на чл.13, ал.2 ЗЗД. Оспорва и твърдението за наличие на неизпълнени финансови задължения по договора като оспорва и изискуемостта на паричната гаранция по договора към датата на подписване на споразумението, включително и дължимостта на сумата от 720 лева, услугата по която не попада в предметния обхват на чл.1, ал.3 от договора. Оспорва и твърденията за изпълнение по договора след 01.05.2018 год.
В о.с.з., ищецът, чрез пълномощник, моли за уважаване на иска. Твърди, че поради ненастъпване на посочените в допълнителното споразумение условия договорната връзка между страните не е прекратена и позовавайки се на разпоредбата на чл.95 ЗЗД настоява за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноски.
В о.с.з., ответникът, чрез пълномощник, моли за отхвърляне на
предявения иск. Твърди, че договорът между страните е прекратен, поради което и
възнаграждение не се дължи. Моли за отхвърляне на иска.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 121/11.01.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Въз основа на горната
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира
следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на парична сума, претендирана като неизплатени
задължения по договор за охрана № 156/09.12.2016 год., което обуславя и и правната квалификация на предявения главен иск като такъв по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Събраните по делото писмени доказателства установяват по положителен начин,
а и това е прието за безспорно установено между страните, наличието на валидна
облигационна връзка между тях въз основа на сключен на 09.12.2016 год. договор
за охрана № 156 /л.6-9/.
Не се спори също така, че на 01.03.2018 год. между страните е сключено
допълнително споразумение № 27 към договора, в което страните обективират
съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.05.2018
год. Посочено е също така в т.2 от коментираното допълнително споразумение, че
същото влиза в сила и има действие по отношение на страните при изпълнение на
всички финансови задължения, произтичащи от договора за охрана до датата на
прекратяването му по взаимно съгласие.
Валидността на така представеното уведомление не е оспорена по надлежния
ред от ищеца. Същият се позовава на отпадналото му действие поради изпратеното
от него уведомление изх.№ 15/10.04.2018 год. /л.11 от делото/, с което е
оттеглил предложението си за прекратяване на договора за охрана, обективирано в
молба № 1276/26.02.2018 год. и волята си към допълнителното споразумение,
включително позовавайки се на разпоредбата на чл.13 ЗЗД.
Така развитите доводи не се споделят от настоящия състав. Видно е от
представеното от самия ищец споразумение, че е налице постигнато между страните в съответната писмена форма съгласие за прекратяване на договорната връзка, при посочените в
споразумението условия, което съгласие е обективирано чрез положените подписи
върху същото. При вече произтеклата правна обвързаност между страните,
правилата на чл.13 ЗЗД относно отправяне на предложение, респективно неговото оттегляне
и времето на достигане до насрещната страна, не намират приложение. Това е
така, тъй като страната, положила своя подпис, не
извършва правно действие, което да се нуждае от насрещно приемане и което съответно да може да бъде оттеглено /в този
смисъл е и решение № 485 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1451/2009 г., III г. о., ГК/.
Без значение
за горния извод на съда е обстоятелството, че с допълнителното споразумение е
предвидено същото да влезе в сила при изпълнение на всички финансови задължения,
произтичащи от договора. Твърдението за наличието на такова неизпълнено
задължение, произтичащо от незаплатено възнаграждение по осъществена услуга
охрана на спортно мероприятие /турнир по футбол/, провел се през месец 10.2017 год. /съобразно твърденията за извършена техническа грешка на
процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание в месеца на провеждане на мероприятието/, за което
е издадена фактура № 2471/01.12.2017 год. на стойност 720 лв. с
ДДС.
За доказване на твърдението за осъществената услуга,
освен представената с исковата молба едностранно подписана фактура, ищцовото
дружество ангажира гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.П.У..
Анализът на показанията на свидетелят У. обаче, макар и съдът да кредитира като
основани на непосредствени впечатления, не установяват осъществената от
ищцовото дружество услуга в сочените параметри. Свидетелят действително излага,
че е давал охрана на различни обекти, включително и на спортно мероприятие, но
сочи това да е било в края на месец октомври 2018 година, когато самият ищец не твърди да е
осъществявал услуги по договора. Нещо повече, че същият излага, че е ходил два
пъти в свободното си време, когато е почивал. При подобно твърдение и при липса
на каквито и да са други доказателства за възлагане на подобна услуга по
надлежния ред липсва основание да се приеме за доказано наличието на осъществен
предмет на договора, респективно неизпълнено задължение за заплащане на
възнаграждение по него от възложителя към 01.05.2018 год.
Съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
твърденията на ищеца за наличието на незаплатено възнаграждение оза храна на
спортно мероприятие през м.октомври 2017 год. се разколебават и от самите
изходящи от него писма. По делото е представена водената между страните
кореспонденция по повод изпратеното уведомление за оттегляне на предложението
на ищеца за прекратяване на договорната връзка. От съдържанието на същата се
установява, че единственото твърдение за непроизвеждане на действие на
коментираното допълнително споразумение е твърдението за подписването му
вследствие на заплаха от страна на ответника, която както се посочи като
основание за унищожаване не е надлежно въведена в предмета на делото. Наличието
на неплатено задължение по договора не е посочено и в подписаното на 01.03.2016
год. допълнително споразумение между страните /виж т.3/, а е въведено едва с
писмо изх.№ 48/02.07.2018 год., което е осем месеца по-късно от датата на
издаване на фактурата.
За несъстоятелни съдът преценява и доводите на ищцовата
страна, че процесното споразумение не е произвело действие, основани на задължения
с ненастъпил падеж – възнаграждение за месец април 2018 год. и гаранцията по
договора.
Налага се извода, че договорната връзка между страните е
прекратена, считано от 01.05.2018 год., поради което и претендираното
възнаграждение по договор, след прекратяването му – за месеците юни и юли 2018
год., също е недължимо на претендираното основание. Ирелевантни, с оглед на
така формирания извод, са дали представители на изпълнителя са се явявали или
не за осъществяване на охрана на обектите на ответника, дали са били допускани
или не, респективно тези за кредиторова забава.
Неоснователността на главните искове обуславя и
неоснователност на акцесорните претенции за забава.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане, ответникът има право на сторените в производството
разноски, съставляващи съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Здравко Чакъров“ № 7, ет.4, ап.20 срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Студентска 1 искове
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 39 720 лева с ДДС, съставляваща сбор от неизплатени
задължения по договор за охрана № 156/09.12.2016 год., за които са издадени
фактури и проформа-фактури № № 2471/01.12.2017 год. на стойност 720 лв. с ДДС
/за извършена услуга– охрана на спортно мероприятие през месец 10.2018 год./,
4/01.06.2018 год. на стойност 3 900 лева с ДДС /за извършена услуга – охранителни
дейности през месец май 2018 год. на Студентски общежития на ТУ в гр.Варна,
ул.Дубровник/, 5/01.06.2018 год. на стойност 15 600 лева с ДДС /за услуги –
денонощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на стойност 7
800 лв. с ДДС, нощен обход на територията на ТУ – Варна, ул.Студентска № 1 на
стойност 3 900 лв. с ДДС и денонощен пост на почивна база Камчия, к.к.Камчия,
община Аврен на стойност 3 900 лв./, 6/02.07.2018 год. на стойност 3 900 лв. с
ДДС /за извършена услуга– охрана на база Студентски общежития през месец юни
2018 год./, 7/02.07.2018 год. на стойност 15 600 за охранителни дейности през
м.юни 2018 год. – денонощен обход на територията на ТУ Варна, ул.Студентска № 1
за сумата от 7 800 лева, нощен обход на територията на ТУ – Варна,
ул.Студентска № 1 за сумата от 3 900 лева и денонощен пост на почивна база
Камчия, к.к.Камчия за сумата от 3 900 лв. и сумата от 844.84 лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава на плащанията, начислено за период
един месец от получаване на фактурата до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба, като
неоснователни.
ОСЪЖДА от „БГ СОТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Здравко Чакъров“ № 7, ет.4, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – Варна, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Студентска 1 сума в размер на 3 000 лева, съставляваща сторени в
производството разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: