№ 305
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.
Н.М. против Наказателно постановление № 36-0000306 от 21.04.2021 г.,
издадено от И.П.А. – ***, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на наказателното постановление (НП), без да се сочат
конкретни негови пороци. Моли се за отмяна на НП. В съдебно заседание,
редовно уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. Н.М., която
поддържа жалбата. Пледира да е допуснато съществено процесуално
нарушение поради извършването на поправка не по надлежния ред в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН). Твърди още да липсва надлежно описание на нарушението, което да
е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Взема становище да не е
посочено кое изискване на Методиката за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е нарушено,
ефективността на какъв вид спирачна система се твърди, че не е проверена и
на какъв вид превозно средство. Поддържа записаното в АУАН и в
наказателното постановление Приложение № 5, част II, раздел I и II, т. 1.1.2
1
да е общо, объркващо и да не е уточнено от кой нормативен акт е, което да
нарушава правото на защита. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 40798/21.07.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението да е
установено по категоричен начин. С писмено становище с вх. № 47652 от
23.08.2021 г. се поддържа в хода на процеса да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, АУАН и НП да са издадени от компетентни лица,
извършването на деянието да е категорично доказано от събраните
доказателства, правилно да е определено и наложено административното
наказание глоба, а извършеното нарушение да не представлява маловажен
случай. Взема се становище да е налице само едно смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да е липсата на предходни нарушения. Моли се
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В.Х.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г., установено от разписка за връчване
на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 16.07.2021 г., поради което приложимият към датата на
подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията
преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят В.Х.И. притежавал Разрешение №1055 за извършване на
дейност като *** ***.
На 21.01.2021 г. около 14:30 часа в с. Оризари, обл. Пловдив, местност
„Текен Пара“ в контролно-технически пункт „Перфект 2004“ ЕООД
жалбоподателят И. участвал като ***, която извършвала периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на автобус „Сетра С 315 ГТ“ от
категория М3, с рег. № ***, собственост на „Родопи Авто 07“ ООД, ЕИК:
*********. Когато дошъл редът за измерване на ефективността на работната
спирачка на автобуса с рег. № ***, жалбоподателят като *** допуснал ***
А.Л.Д., ЕГН: ********** да не извърши измерване на ефективността на
работната спирачка на автобуса. За тази цел трябвало колелата от първа ос, а
2
след това и тези от втора ос на автобуса да се разположат между ролките на
спирачния стенд. След това трябвало спирачният стенд да се включи, а
ролките му да се завъртят. Тогава трябвало постепенно да се задейства и
спирачната система, докато ролките на стенда спрат в момента на блокиране
на колелата. Тази процедура според изискванията на Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. трябвало да се повтори за колелата и на втората ос. Вместо
техническият специалист да извърши това измерване на спирачната
ефективност под надзора на жалбоподателя И. като председател на
комисията, колелата от двете оси на автобуса били последователно
разположени между ролките на спирачния стенд, но нито ролките на стенда,
нито колелата се задвижили. Колелата от всяка ос останали в продължение на
няколко секунди неподвижни върху също неподвижните ролки на спирачния
стенд, след което автобусът бил преместен. Жалбоподателят съзнателно
допуснал периодичния преглед за проверка на техническата изправност на
автобуса с рег. № *** да се извърши по този начин. За извършения преглед
жалбоподателят подписал и подпечатал с личния си печат Протокол №
24557919 от 21.01.2021 г., в който било записано, че е извършена проверка за
ефективност на работната спирачка.
На неустановена по делото дата след приключването на периодичния
преглед за техническа изправност автобусът „Сетра С 315 ГТ“ с рег. № ***
участвал в пътнотранспортно произшествие, поради което на свидетелите Г.
Д. Д. и К.С.К. – ***, било възложено да извършат проверка кога и къде
автобусът е преминал технически преглед. Двамата свидетели изгледали
съхранявания запис от така извършения периодичен преглед и установили
допуснатото нарушение, както и че председател на техническата комисия бил
жалбоподателят В.Х.И..
На 08.03.2021 г. свид. Д. съставил Акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 285069 против жалбоподателя И., в
негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства,
както и на вещественото доказателство по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и К.С.К.. От тях
се установяват реално извършените действия по време на периодичния
преглед за проверка на техническата изправност на процесния автобус в
моментал, когато е трябвало да бъде измерена ефективността на работната
спирачка. В тази връзка изяснява се, че когато колелата от първа ос на
автобуса попадат между ролките на спирачния стенд нито колелата, нито
3
ролките на стенда са се завъртели и не е извършено измерване на спирачното
усилие, тоест на ефективността на работната спирачка. От показанията и на
двамата свидетели се установява още, че същите събития са се повторили и
когато между ролките на спирачния стенд са попаднали и колелата от втората
ос. От показанията на свид. Д. съдът установява още, че поводът за
извършената проверка е настъпило ПТП с автобуса и изискана информация от
органите по разследването за мястото и времето, където той е преминал
периодичен технически преглед. От показанията на свид. К. пък се изяснява,
че жалбоподателят е присъствал по време на извършения периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на автобуса, когато не е била
измерена ефективността на работната спирачка. И двамата свидетели са
категорични, че данните, вписани в протокола за проверка на спирачната
уредба, не могат да бъдат достоверно получени без да се провери
ефективността на спирачката чрез нейното задействането, когато колелата на
автобуса попаднат между ролките на спирачния стенд и те се завъртят, но е
възможно данните, вписани в протокола, да бъдат манипулирани и да не
представляват резултат от реално извършено измерване. Съдът намира, че
анализирани поотделно, показанията и на двамата свидетели са изключително
подробни, логически и хронологически последователни и вътрешно
непротиворечиви. Съобразени в тяхната съвкупност, показанията на
свидетелите са и взаимно кореспондиращи си. Твърденията на двамата
свидетели са и проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в записа
на извършения периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на процесния автобус с рег. № ***, приобщен по делото на технически
носител. Последният е приет като веществено доказателство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е
съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в
наказателното постановление.
В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради
извършена поправка в съдържанието му след момента на неговото съставяне.
Действително в съдържанието на оригиналния екземпляр на АУАН серия А-
2020 с бл. № 285069 от 08.03.2021 г. се наблюдава една разлика спрямо
4
връчения на жалбоподателя препис, приет като доказателство по делото. За
тази поправка съдът приема, че не е извършена по надлежния ред, тъй като
липсва подпис на нейния автор, за да се установи дали изхожда от
актосъставителя Д., липсва още дата на извършването й, а и не е положен
подпис от жалбоподателя, за да се изясни дали АУАН му е бил предявен и
след вписаната поправка. Доколкото от жалбоподателя се претендира отмяна
на цялото наказателно постановление само на това основание, следва да се
има предвид, че не всяко процесуално нарушение, допуснато в хода на
процеса, е съществено по своя характер и безусловно предопределя
незаконосъобразност на всички последващи действия. Такъв извод се явява
категорично оборен от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, позволяваща
издаването на НП и при констатирана нередовност в акта. Следователно сам
по себе си фактът, че има извършена поправка в съдържанието на АУАН, не
налага автоматично отмяна на наказателното постановление. От своя страна
съдебната практика е трайна и последователна при провеждането на
разграничение между това кои нарушения на процедурата се квалифицират
като съществени и кои не. Изведеният критерий, който се възприема и от
настоящия съдебен състав, поставя преценката за съществения характер на
нарушението в зависимост от това дали и доколко то е ограничило правото на
защита на жалбоподателя - така Решение № 1813 от 16.10.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1689/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. В
конкретния случай в съдържанието на АУАН се установява една поправка,
като в оригиналния екземпляр е записано „приложение № 5, част II, раздел I;
II, т. 1.1.2“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., докато в екземпляра, връчен на
жалбоподателя, фигурира единствено раздел II, т. 1.1.2 от част II на
приложение № 5. С други думи поправката се изразява в дописването на
римската цифра „I“ след думата „раздел“ и преди обозначението „II“.
Същевременно с Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС по задължителен за съдилищата начин се разясни
съдържанието на правомощията в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания, като
районният съд може да преквалифицира, описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Така независимо от дадената
правна квалификация на правилно установените в АУАН факти, то
наказващият орган, а дори и съдът за пръв път със съдебното си решение би
могъл правомерно да даде различна правна квалификация на същите факти,
с което да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, и по този начин правото на защита на нарушителя не ще бъде
ограничено. Това произтича от обстоятелството, че в хода на процеса деецът
се защита по едни и същи факти, на които не се допуска съществено
изменение, нито се прилага закон за по-тежко наказуемо административно
нарушение. Изхождайки от тези общи, принципни постановки, съдът намира,
5
че в конкретния случай, съобразявайки съдържанието на направената
поправка в АУАН, тя по никакъв начин не е ограничила правото на защита на
жалбоподателя. Последният се защитава срещу конкретни факти, които са
му предявени в пълнота още при съставянето на АУАН и са останали
непроменени до формирането на фактическите изводи и на настоящата
инстанция. Съдът изрично подчертава, че по делото не се установява да е
извършвана поправка в твърденията по АУАН относно времето и мястото на
осъществяване на нарушението, относно автора на деянието и неговата
самоличност, нито досежно конкретното поведение, чрез което е осъществено
изпълнителното деяние. Това е обемът от факти, по които се защитава
жалбоподателят, и всички те са надлежно и своевременно доведени до
знанието му. На практика, след като за поправката, изразена в допълване на
съдържанието на АУАН с раздел I от приложение № 5, част II на Наредба №
Н-32/16.12.2011 г., не се доказва да е предявена на жалбоподателя, то тя
следва да се третира и като ненастъпила спрямо него. С наказателното
постановление административнонаказващият орган, без по какъвто и да е
начин да изменя фактическите обстоятелства по нарушението, е подвел тези
факти и под раздел I от част II на приложение № 5 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. Това не е довело нито до прилагането на закон за по-тежко
наказуемо нарушение, нито до съществено изменение на обстоятелствата по
него. Жалбоподателят счита, че по този начин съществено е нарушено
правото му на защита, но този довод е в пряко противоречие с правомощията
на административнонаказващия орган в процеса. В заключение съдът приема,
че предложеният от жалбоподателя подход е твърде формален, неотчитащ
действителните правни последици – след като не се установява правото на
защита да е нарушено или по какъвто и да е начин засегнато, то неоправдано
е наказателното постановление да бъде отменено само поради факта на
извършена поправка в АУАН. Поправката не касае част от същественото
съдържание на АУАН, което е необходимо, за да може нарушителят да
организира и адекватно да упражнява правото си на защита, поради което
нередовността на акта попада в приложното поле на правилото по чл. 53, ал. 2
от ЗАНН и в случая е санирана с издаването на наказателното постановление.
Нарушената материалноправна норма е на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба
№ Н-32/16.12.2011 г., която е правилно и последователно посочена и в акта, и
в НП. Доколкото последната норма е бланкетна, то оправдано е направена
привръзка с конкретно изискване за извършването на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В случая
това изискване, което не е спазено, е регламентирано в Приложение № 5, част
II, раздел II, т. 1.1.2, уреждащ последователността от действия, които следва
да се спазят, при изпитването на спирачната ефективност на работната
спирачна уредба. Раздел I от тази част регламентира идентификацията на
ППС, която обективно предхожда действията по изпитването на спирачната
ефективност на работната спирачка, които действия са дължими, но
неосъществени в процесния казус. В тази връзка съдът намира, че
6
попълването на бланкета на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. и с правилото на раздел I освен това на относимия в случая раздел II от част
II на приложение № 5 от Наредбата не е било абсолютно задължително, тъй
като и без това допълнение деянието отново би било надлежно
квалифицирано от правна страна. Допълнението е направено с оглед
прецизност. Съдът обаче не споделя неоправдано формалния подход на
жалбоподателя, при който се претендира отмяна на НП единствено поради
факта, че има извършена поправка в съдържанието на АУАН, но без да се
докаже какъвто и да е неблагоприятен ефект от тази поправка върху
упражняването на правото на защита. По тези съображения възражението се
приема за неоснователно.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя за липса на описание на
нарушението от фактическа страна. При служебно дължимата проверка за
законосъобразност съдът приема, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление се съдържат ясни, конкретни и надлежно индивидуализирани
твърдения на актосъставителя, респ. фактически изводи на наказващия орган
за времето, мястото, начина на извършване на нарушението и за неговия
автор. По изключващ всяко съмнение начин е описан конкретният
периодичен преглед, при който е извършено нарушението, а именно преглед
от 21.01.2021 г. в 14:30 часа в с. Оризари, обл. Пловдив, местност „Текен
Пара“ в контролно-технически пункт „Перфект 2004“ ЕООД и при
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на автобус „Сетра С 315 ГТ“ с рег. № ***. Противно на твърдяното в жалбата,
достатъчно ясно е описано и конкретното поведение, чрез което е
осъществено нарушението. В тази връзка съгласно нарушената
материалноправна норма на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. изпълнителното деяние ще представлява поведение на председателя на
комисията по допускане периодичният преглед да бъде извършен в
нарушение на изискванията, определени в Наредбата. Следователно то би
могло да приеме различни проявни форми. Вместо да ограничи дейността си
по описание на нарушението единствено до преписване на съдържанието на
правната норма, то и в АУАН, и в НП е изпълнен дължимият стандарт
общите и абстрактни правни понятия да бъдат подведени под конкретни,
надлежно индивидуализирани факти от обективната действителност.
Достатъчно подробно е описано какво се е случило от обективна страна при
процесния периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
автобуса с рег. № ***, както и кое изискване на Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
жалбоподателят е допуснал да бъде нарушено по този начин. Съдържат се и
твърдения за това жалбоподателят И. да е бил определен за председател на
техническата комисия, както и че не е упражнил необходимия контрол при
измерването на ефективността на работната спирачка на автобуса от страна на
*** А.Л.Д.. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения,
които с оглед на правната квалификация на нарушението обуславят
съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
7
осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието
на нарушението. Всички тези фактически твърдения са ясно и конкретно
посочени на жалбоподателя още със съставянето на АУАН, с което правото
му на защита е охранено в пълна степен.
Категорично несподелимо е и възражението от описанието на
нарушението да не става ясно изискванията за извършването на периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на какъв вид пътно
превозно средство и на какъв вид спирачна система не са спазени при
процесното деяние. При обосноваване на възражението си жалбоподателят е
игнорирал обстоятелства, съдържащи се в направеното описание на
нарушението. Така и в АУАН, и в наказателното постановление ясно е
посочено, че нарушението е осъществено при извършването на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на автобус, който е надлежно
индивидуализиран и в двата акта. При тези факти настоящият състав приема,
че изцяло неоснователно жалбоподателят твърди, че правото му на защита е
нарушено, тъй като поради дефицити на описанието на нарушението, да не е
узнал за нарушаване на изискванията при извършването на проверка за
техническата изправност на спирачната система на какво по вид превозно
средство е наказан. Несподелим е и другият довод, че неясно от описанието
остава при проверката на какъв вид спирачна система е извършено
нарушението, доколкото Наредба № Н-32/16.12.2011 г. да съдържа правила за
проверка на спирачната ефективността на: работната спирачна уредба; на
резервната спирачна уредба и на спирачната уредба за паркиране. Отново
както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно и конкретно е
записано, че жалбоподателят се наказва за това, че е допуснал: „*** А.Л.Д.,
ЕГН: ********** да извърши измерване на ефективността на работната
спирачка в нарушение на изискванията на…“. От своя страна правилото за
поведение на т. 1 от Приложение № 5, част II, раздел II от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., с което е запълнен бланкетът на чл. 43, т. 2, б. „б“ от
Наредбата, също се отнася до определяне на спирачната ефективност на
работна спирачна уредба. По тези съображения съдът намира разгледаните
възражения за неоснователни, като приема, че не е допуснат съществен порок
при описанието на нарушението.
По приложението на материалния закон настоящият съдебен състав
приема, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че жалбоподателят В.Х.И. е извършил
административното нарушение, за което е наказан с обжалваното наказателно
постановление. От обективна страна времето и мястото на извършване на
нарушението – 21.01.2021 г., около 14:30 часа в контролно-технически пункт
„Перфект 2004“ ЕООД, с. Оризари, обл. Пловдив, се установяват от
събраните по делото писмени доказателства – Протокол от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 24557919 и
протокол за проверка на спирачната уредба от 21.01,2021 г., 14:27 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-
8
32/16.12.2011 г. като председател на комисията, извършваща периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС, жалбоподателят е
бил длъжен да следи за качественото и пълнообемното провеждане на
периодичния преглед от страна на техническия специалист, като не допуска
извършването на периодичен преглед в нарушение на изискванията,
определени в наредбата. В случая изпълнителното деяние на нарушението е
осъществено от страна на жалбоподателя И., като е допуснал периодичният
преглед на автобус с рег. № *** да бъде осъществен от техническия
специалист в пряко нарушение на правилата, установени с Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. Конкретното нарушение на изискванията на Наредбата, което
се доказа по делото, засяга реда за измерването на спирачната ефективност на
работната спирачна уредба. Това обстоятелство е посочено в АУАН и в
наказателното постановление. Надлежно е описано и каква дейност е
извършена в контролно-техническия пункт, от което ясно се установява
нарушаването на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Процедурата
по измерването на спирачната ефективност е регламентирана в Приложение
№ 5, част II, раздел II, т. 1.1.2 от Наредбата. Съгласно посоченото правило за
поведение при определянето на спирачната ефективност на работната
спирачна уредба превозното средство се придвижва към спирачния стенд.
Влизането на стенда трябва да бъде бавно, докато колелата на съответната ос
стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за
превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за
паркиране – незадействана. Включва се спирачният стенд . След завъртане
на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства
бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране
на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на
блокиране. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява
показателите за съответната ос. Преминава се на следващата ос. След
изпитване на всички оси се отчита спирачната ефективност на ППС.
Спирачната ефективност представлява отношението на сумата от измерените
спирачни сили на всички оси и изпитателното тегло на превозното средство.
По делото се доказва категорично, че тези изисквания за извършването на
проверката не са спазени. От приобщения като веществено доказателство
компактдиск, съдържащ видеозапис на извършения технически преглед, както
и от показанията на свидетелите Д. и К. се установява по категоричен начин,
че след попадането на колелата и от двете оси на процесния автобус между
ролките на спирачния стенд последният не е включван, като ролките му
въобще не се завъртат през нито един момент, докато колелата на всяка от
осите са разположени между ролките на стенда. Установява се и че
спирачната система на автобуса също не е задействана, докато колелата са
били между ролките на стенда. Не се извършва и дължимото измерване на
необходимото спирачно усилие за спиране на стенда и блокиране на колелата.
Това, което се установява по делото, да е било действително извършено по
време на прегледа за техническа изправност, е правилно описано още в
9
съдържанието на АУАН, а именно последователно колелата на първа и на
втора ос на автобуса се разполагат между ролките на спирачния стенд и се
преместват след няколко секунди, без да се извършва никакво измерване, т.е.
без да се движат нито ролките на стенда, нито колелата на съответната ос на
автобуса. Като е допуснал периодичният преглед за проверка на техническата
изправност на автобуса да бъде извършен по този незаконосъобразен начин,
жалбоподателят И. е извършил административното нарушение, за което е
наказан с обжалваното НП. В негова тежест е било да следи за качественото и
пълнообемно провеждане на прегледа от техническия специалист, което той
виновно не е сторил. Нарушението е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние.
Относно авторството на деянието съдът намира, че за доказаното по
делото административно нарушение правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И..
Нарушението по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е с особен
субект – председател на комисия, която извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства.
Жалбоподателят И. притежава това специално качество, включително и
издадено Разрешение № 1055 за извършване на дейност като председател на
техническа комисия, поради което е годен субект на нарушението. От
показанията на свид. К., изцяло получили доверието на съда, се установява,
че жалбоподателят И. в качеството си на председател на комисията е
присъствал при извършването на процесния преглед за проверка на
техническата изправност на автобус „Сетра С 315 ГТ“ с рег. № ***. Съдът тук
намира за необходимо да изясни, че преценката за авторството на деянието и
за наличието на довършено съставомерно нарушение не е поставена в
зависимост от присъствието или отсъствието на председателя на комисията
по време на извършвания периодичен преглед, при който не са спазени
изискванията, определени с Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Това е така, защото
задължението на председателя на комисията е да следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодичните прегледи на ППС от страна на
техническия специалист и да не допуска извършването на периодичния
преглед в нарушение на нормативните изисквания. Задължението за
председателя на комисията не е да извършва непосредствено измерванията,
като борави с уреди за осъществяване на прегледа. Затова председателят ще
осъществи нарушението, когато не упражни дължимия контрол за
извършването на проверката в съответствие с предвидените за това правила.
Същевременно по делото се доказва, че за процесния преглед е издаден
Протокол № 24557919 от 21.01.2021 г. от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС. Този протокол е подписан от жалбоподателя
И. в качеството му на председател на комисията и е подпечатан с личния му
печат. В него е удостоверено да е извършена проверка за ефективност на
работната спирачка, каквото действие се доказа по делото, че в
действителност не е изпълнено. Протоколът е открит в 14:19 часа на
10
21.01.2021 г. и така жалбоподателят с подписа си е удостоверил, че е наясно с
извършвания периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
автобуса с рег. № ***, както и за това, че е председател на комисията. Оттук
нататък изцяло в негова тежест е да остане до края на проверката, като
наблюдава и проследява дали техническият специалист ще изпълни
качествено и пълнообемно всички елементи от процедурата по извършването
на периодичния преглед, като не допуска прегледът да се извършва в
нарушение на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Ако
председателят на комисията напусне преждевременно контролно-техническия
пункт, ако не наблюдава изпълняваните от техническия специалист действия
или по друга причина не присъства по време на осъществяване на
периодичния преглед, въпреки че е редовно уведомен, че е председател на
комисията /доказано по делото спрямо жалбоподателя И. от Протокол №
24557919 от 21.01.2021 г., 14:19 часа/, то той не би могъл да черпи права от
недобросъвестното си поведение.
Присъствието или не на председателя на комисията по време на
периодичния преглед за техническа изправност на ППС, осъществен в
нарушение на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г., може да има
значение за формата на вината. С обжалваното наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на физическо лице за
извършено от него административно нарушение. В тази връзка съдът намира,
че от субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че се извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на автобус „Сетра С 315 ГТ“
с рег. № ***, съзнавал е, че той е председател на комисията, извършваща
прегледа за техническа изправност. След като при последователното
разполагане на колелата от първа и от втора ос на автобуса върху спирачния
стенд ролките на последния не са били завъртени, а спирачната система не е
задействана до спирането на стенда и блокирането на колелата на автобуса, то
И. е съзнавал и че не е измерена надлежно спирачната ефективност на
работната спирачна уредба на автобуса.
Правните последици от евентуалното отсъствие на председателя на
комисията по време на извършване на техническия преглед, но при издаден
протокол, в който е удостоверено, че той е присъствал, че е положил
дължимия контрол и всички действия от процедурата са били изпълнени,
могат да се изразят в различното субективно отношение на нарушителя към
извършеното деяние. В такава хипотеза деецът може да не е действал с пряк
умисъл, а при условията на непредпазливост, когато макар да не е предвиждал
общественоопасните последици, то едновременно е могъл да го стори и е бил
длъжен. Дори и в такава хипотеза обаче деянието продължава да бъде
съставомерно административно нарушение, тъй като непредпазливостта е
годна форма на вината за този вид правонарушения. По тези съображения
11
съдът приема, че изводът за наличието на съставомерно деяние както от
обективна, така и от субективна страна не е поставен в зависимост от
присъствието на председателя на комисията по време на периодичния
преглед. Що се касае до конкретния случай, доколкото от показанията на
свид. К. се установява, че жалбоподателят е присъствал по време на
извършвания преглед, то съдът прие, че нарушението е осъществено при
условията на пряк умисъл.
Неоснователно е възражението в АУАН и в наказателното постановление
да не е посочено от кой нормативен акт е приетото за нарушено Приложение
№ 5, част II, раздел I и II, т. 1.1.2. От съдържанието и на АУАН, и на
наказателното постановление се установява, че и в двата акта ясно и
недвусмислено е записано, че посочената норма е част от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. В Наредбата действително има Приложение № 5, а част II от
приложението се състои от няколко раздела, като в раздел II е уреденото и
правилото по т. 1.1.2, цитирано в мотивите на съдебното решение. Неясно
остава за съда какво е твърдяното от жалбоподателя объркващо описание, тъй
като се касае за действително съществуваща правна норма, която е правилно
квалифицирана. В Наредбата не се откриват и дублиращи се номера на
конкретното приложение или на разделите, частите и точките от него. Не се
споделя и доводът, че се касае за посочена обща норма. Съдът намира, че с
оглед конкретно установените по делото факти е дадена надлежна правна
квалификация на поведението на председателя на техническата комисия,
както и правилно е запълнен бланкетът на нормата по чл. 43, т. 2, б. „б“ от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Действително с посоченото правило на т. 1.1.2
от раздел II, част II от Приложение № 5 от Наредбата се регламентира
последователността от действията при изпитването на спирачната
ефективност на работната спирачна уредба. Именно това обаче е било
дължимото, но неосъществено поведение, за да бъде надлежно извършен
периодичният преглед за проверка на техническата изправност на процесния
автобус. Това мотивира съда да приема, че е налице надлежна правна
квалификация на нарушението. Разгледаното възражение за нарушено право
на защита – поради твърдените липса на посочен нормативен акт, объркващо
описание на нормата и твърде общото й посочване, се приема за
неоснователно.
При доказано извършване на административното нарушение съдът
намира, че конкретната степен на обществена опасност на деянието не само
че не се явява по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид, но точно обратното – тя е с изключително завишен интензитет. Доказа се
по делото от показанията на свид. Д., че след като периодичният технически
преглед на автобуса е извършен в пряко нарушение на нормативната уредба,
превозното средство е участвало в пътнотранспортно произшествие. Самото
предназначение на автобуса е да служи като вещ за придвижване в
пространството на голям брой хора, пътници. Чрез неизвършването на
дължимата проверка на ефективността на работната спирачна уредба животът
12
и здравето на всички пътници могат да бъдат изложени на риск. Прегледът на
съдебната практика показва, че съществуват множество казуси, при които
реално са причинени вреди в резултат от управление на технически
неизправни пътни превозни средства. В тази връзка деянието на
жалбоподателя сочи на значително завишена обществена опасност.
Същевременно по делото се доказва и от страна на наказания да е изготвен
документ, в който да са удостоверени данни за ефективността на работната
спирачна уредба, но без те да са получени чрез надлежно измерване. Това
сочи на проявено хладнокръвие, упоритост и желание за прикриване на
следите от нарушението, което пък характеризира нарушителя като лице със
завишена степен на лична обществена опасност. По тези съображения съдът
приема, че не е налице хипотеза на маловажен случай.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, доколкото жалбоподателят
е наказан в качеството му на председател на комисия, извършила преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, за която
дейност той притежава Разрешение № 1055. Видът и размерът на следващото
се наказание са определени от законодателя във фиксиран размер. В тази
връзка наложената с наказателното постановление глоба е правилно
определена и е индивидуализирана в единствения й възможен размер. По
аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН размерът на глобата не би могъл да бъде
намален.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на
материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която обаче
не е поискала овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала
извършването на такива. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски – до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Досежно разпореждането с вещественото доказателство – компактдиск,
приложен по административнонаказателната преписка, същото следва да се
върне на наказващия орган заедно с преписката след влизане на съдебното
решение в сила.
13
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000306/21.04.2021
г., издадено от И.П.А. – ***, с което на В.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: **
на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – компактдиск, приложен
по преписката, ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ град Пловдив заедно с административнонаказателната
преписка след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14