№ 8494
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110140714 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, депозирана от От "ЕС ТИ БИЛДИНГ ЕООД със седалище и
адрес на управление на дейността: гр.Перник, гр.Перник, ул."Лев Толстой" №1, с ЕИК-
*********, против МГ АНГЕЛОВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.София, п.к. 1618, Красно село, ж.к."КРАСНО СЕЛО", ул. ЦАРИЦА
ЕЛЕОНОРА № 12, ет. 2, ап. 5, с ЕИК: *********, с която иска да бъде признаете за
установено по отношение на "МГ АНГЕЛОВ" ЕООД, че дължи на "ЕС ТИ БИЛДИНГ"
ЕООД сумата:
• 15000 лв., представляваща част от неизплатено парично задължение от "МГ АНГЕЛОВ"
ЕООД на "ЕС ТИ БИЛДИНГ" ЕООД за дължими се сума по издадена от "ЕС ТИ БИЛДИНГ"
ЕООД на "МГ АНГЕЛОВ" ЕООД фактура № **********/02.06.2020год. на обща стойност
26082,10 лв. /двадесет и шест хиляди и осемдесет и два лева и десет стотинки/, за
извършено СМР на обект: „Ремонт и реконструкция на производствено хале №2 към блок
„А" на „Институт по металознание „Акад. А.Балевски" БАН в гр.София, бул "Шипченски
проход" №67", както и сумата в размер на 362,50 лв. /триста шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата - 15000 лв,, считано от
падежа на задължението - 16,06.2020год. до датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „Антарес България“ ООД твърди, че по силата на Договор за извършване на
куриерски услуги от 04.12.2017 г. ответникът „Фасто куриер” ЕООД е поел задължение за
извършване на доставка на пратки с наложен платеж. Поддържа, че събраните по
наложените платежи суми е следвало да бъдат изплатени на ищеца в срок, определен
съгласно чл. 11 от договора, по посочена от него банкова сметка. Заявява, че ответникът не
му е заплатил стойността на получени и платени стоки с наложен платеж в общ размер от 11
159.00 лв., от които на основание чл. 22 от договора е извършено прихващане със сумата от
1
100.37 лв. – такса за извършени куриерски услуги, като останали незаплатени 11 058.63 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните е бил сключен Договор за възлагане на СМР от 07.02.2020 год., скл. в
гр.София между МГ АНГЕЛОВ ЕООД, от една страна като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и ЕС ТИ
БИЛДИНГ ЕООД, от друга страна като ИЗПЪЛНИТЕЛ, ЕС ТИ БИЛДИНГ ЕООД, съгласно
който ищецът е поел задължението да изпълни СМР, както следва: „Конструкции - част 3 т.
3.1 до 3.7 включително"; „Архитектура - част 5 т.5.11 и т.5.12"; на обект: „Ремонт и
реконструкция на производствено хале № 2 към блок „А” на „Институт по металознание
„Акад. А.Балевски” - БАН в гр.София, бул. Шипченски проход № 67.
Съгласно сключения между страните договор страните са се споразумяли междинните
плащанията да се извършват в 7 дневен срок, след представяне и подписване на протокол, за
приемане без забележки. Вид се на 01.06.2020 г. въз основа на съставен протокол № 2, с
който се установява, че СМР е извършено в пълен обем, от страна на ищеца е издадена
фактура № **********/02.06.2020 г. на обща стойност 26082,10 лв., като е приспаднат
предварително преведеният аванс в размер на 20 % от ответника.
От страна на "ЕС ТИ БИЛДИНГ" ЕООД са изпълнени в пълен обем възложените
строителни дейности, за което на 01.06.2020 г. е съставен Протокол № 2 за установяване
завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи. Същият
е подписан от управителя на ответника без забележки.Същия документ е частен, но се
ползва с формална доказателствена сила, която не е оборена в производство. От това следва,
че изпълнението е прието.
Въз основа на съставения Протокол №2 за СМР от 01.06.2020год. от "ЕС ТИ
БИЛДИНГ" ЕООД на "МГ АНГЕЛОВ" ЕООД е издадена и връчена данъчна фактура №
**********/02.06.2020г. за плащане на извършените СМР по протокол №2 съгласно договор
на обща стойност 26082,10 лв. /двадесет и шест хиляди и осемдесет и два лева и десет
стотинки/, като е приспаднат предварително преведения аванс в размер на 20% от
Възложителя, съгласно договора. Фактурата също е подписана от представителя на
ответника.
Въпреки това до момента на подаване на исковата молба ответното дружество не е
заплатило на ищеца остатъкът от сумата в размер на 21735,08 лв., като сумата присъства
като неплатена и в счетоводството на ответника.
Вещото лице потвърждава, че в Фактура № **********/02.06.2020 г. за 26 082,10 лв. с
ДДС е осчетоводена в счетоводството на ответника, надлежно и своевременно с коректна
счетоводна операция в м. юни 2020 г. В експертизата изрично е отбеляано също, че процесната
фактура е отразена в Дневника за покупките по ДДС за м. юни 2020 г. под № 4. Включена е
в подадената Справка - Декларация по ДДС, в общата сума на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит . Дружеството ответник е ползвало данъчен кредит в размер на 4
347,02 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лица, като пълно и обосновано и
съответстващо на писмените доказателства по делото.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006
г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
2
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/. В този смисъл Решение № 187 от 24.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични документи
които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника, както и се
установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът изгражда
изводите си на база на счетоводните записвания.
С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно
представляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него:
решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009
г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. В Решение №
96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№
593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и
Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Видно по делото ответника е включил процесната фактура в дневника на продажбите
си и е ползвал пълен данъчен кредит, поради което съдът приема че ответника признал
задължението по процесиня договор изцяло.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително и формираната
по реда на чл. 290 ГПК практика, приемането на извършена работа по договор за изработка
обхваща както фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие -
признание, че то съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му.
За приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя,
заедно с реалното предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора, или
извършването на конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на
възложителя за такова пълно одобряване. В този смисъл решение по т. д. № 1056/2009
г., II т. о., решение по т. д. № 621/2012 г., I т. о., решение по т. д. № 728/2010 г., II т. о. и
Решение № 218 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3709/2015 г., II т. о.
В този смисъл е налице и изрично приемане на възложената работа съгласно
изискването на договора, поради което съдът приема, че възражения за недостатъци са
преклудирани.
По отношение на изискуемостта на задълженията намира следното:
Съгласно чл.3.1, т.2 от договора, страните се съгласили междинните плащания от "МГ
3
АНГЕЛОВ" ЕООД към "ЕС ТИ БИЛДИНГ" ЕООД да бъдат извършени в 7 /седем/ дневен
срок, след представяне и подписване на протокол между страните за приемане без
забележки на реално изпълнени СМР по Договора, оригинална фактура за съответната сума
и след като Възложителят - "МГ АНГЕЛОВ" ЕООД е получил плащане по
горепосочения договор от Институт по металознание „Акад. А.Балевски" - БАН.
Според решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. № 2402/2014 г. на ВКС, І т. о., практиката в
което е възприета в решение № 161/19.07.2018 г. по т. д. №1561/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в
рамките на признатата от чл.9 ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за изработка
могат да уговорят клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя да
заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл.266, ал.1 ЗЗД) в
зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора
лице; Клауза с посоченото съдържание съставлява отсрочка за изпълнение задължението на
едната от договарящите страни - възложителят, спрямо визираните в закона предпоставки за
настъпване на изискуемостта му и доколкото волята на насрещната страна - изпълнителят,
не би могла да бъде уговаряне на плащането като хипотетично и възможно неизпълнимо
задължение, отсрочването предполага договаряне и на конкретните предпоставки, при които
ще настъпи изискуемостта на задължението; Когато страните не са посочили изрично тези
предпоставки, договореното помежду им следва да бъде приложено по начин, който най-
пълно и логично съответства на волята им и на добрите търговски практики и не
представлява злоупотреба с правата на кредитора; За да не се стигне до злоупотреба с
правата на кредитора, уговорката, че възложителят ще плати, когато на него му заплатят,
следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при
договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики,
следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на
възложителя спрямо третото лице, без значение дали възложителят е изпълнил точно и в
срок спрямо това лице и дали изпълнението му е прието. Уговореното отлагателно условие
трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния
характер на договора за изработка, като несбъдването му не трябва да води до
освобождаване на изпълнителя от типичната за договора престация.
В случая съдът съобрази следното договорената между МГ АНГЕЛОВ ЕООД и
Институт по металознание „Акад. А.Балевски" - БАН цена за извършване на СМР и
доставки възлиза общо на 496 279.28лв. с вкл. ДДС.
Ответникът МГ АНГЕЛОВ ЕООД е получил само частично плащане по договора с
БАН. Навременното и точното е извършено плащане за процесния етап, предствляваща
съответната част от договора, което е и условие и за плащане към ищеца. Този извод следва
от това, че представителят на Институт по металознание „Акад. А.Балевски" – БАН
изрично е подписал протокол за приемане на процесната част от работата, като в Акта за
приемане на конструкцията от 28.05.2020 г. са признали изключителното качество на
извършените СМР и тяхното съответствие с договор и нормативната уредба. Следователно
всички предпоставки ответника да получи пълно плащане за процесиня етап са видимо
налице, което се дължи на добросъвестните усиля на ищеца. Това е достатъчно, за да се
приеме, че условието се сбъднало и вземането на ищеца е изискуемо, тъй като и главния
възложител още на 28.05.2020 г., изрично е одобрил изпълнението на съответния подетап и
то без никакви забележки. В тази връзка съдът съобрази, че в случая се касае за отелен
подетап свързан с междинно плащане, който е възложен на ищеца от ответника, който е
изпълнен точно и качествено от ищеца, кое е констатирано от възложителя и от неговия под
изпълнителя. Няма данни по делото размерът на междините плащания към момента да е
достигнал 95 % от стойността на договора.
4
Следователно налице са всечи условията по договор, съгласно чл. 3 ,ал.1 т. 2 от
договора, реално извършено СМР да бъде заплатено в срок до 9.06.2020 г.
Аргумент за този извод се съдържа и в мотивите към решението по т. д. № 2402/2014
г. на ВКС, І т. о., в които е обосновано становище, че в хипотеза, аналогична на
разглежданата, волята на изпълнителя да бъде отсрочена изискуемостта на задължението на
възложителя за плащане на възнаграждение в никакъв случай не може да се тълкува като
воля за уговаряне на задължението като възможно неизпълнимо или на плащането като
хипотетично. Решение № 48 от 09.07. 2020 г. по т. д. № 1072/2019 г. на ВКС, II т.о.
По тази причина е ясно, че вземанията същества и са изискуеми, като е следвало да се
платят от ответника на ищеца до 9.06.2020 г. Тоест от 10.09.2020 г. ответинка е изпаднал в
забава. Искът по чл. 86 ЗЗД е основателен съгласно диспозитивното начало, ответника
следва да бъде осъден да плати лихва върху сумата от 15 000 лв. за периода от 16.06.2020 г.
до 14.09.2020 г., в размер на 362,50 лв.
По изложените съображения съдът приема, че по делото по несменен начин се
установи, че ищецът има вземане срещу ответника по процесния договор в общ размер на
26082,10 лв.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи, а ответникът следва да бъде осъден да плати и разноските на ищеца.
Воден от гореното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ "МГ АНГЕЛОВ" ЕООД , със седалище и
адрес на управление на дейността: гр.София, п.к. 1618, Красно село, ж.к."КРАСНО СЕЛО",
ул. ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА № 12, ет. 2, ап. 5, с ЕИК: *********, дължи на "ЕС ТИ
БИЛДИНГ ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Перник, гр.Перник,
ул."Лев Толстой" №1 с ЕИК-*********, сумата от 15 000 лв., представляваща част от
неизплатено парично задължение в обща стойност на 26082,10 лв., по договор за
възлагане на СМР от 07.02.2020 г. за извършено СМР на обект: „Ремонт и реконструкция на
производствено хале №2 към блок „А" на „Институт по металознание „Акад. А.Балевски"
БАН в гр.София, бул "Шипченски проход" №67", за което вземане е издадена фактура №
**********/02.06.2020г., както и сумата в размер на 362,50 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата - 15000 лв., считано от 16.06.2020 г. до 14.09.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 44400/2020 г. на СРС.
ОСЪЖДА МГ АНГЕЛОВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр.София, п.к. 1618, Красно село, ж.к."КРАСНО СЕЛО", ул. ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА № 12, ет.
2, ап. 5, с ЕИК: *********, , да заплати на "ЕС ТИ БИЛДИНГ ЕООД със седалище и адрес
на управление на дейността: гр.Перник, гр.Перник, ул."Лев Толстой" №1 с ЕИК-*********,
сумата от 1914,25 лв.,представляваща разноски по исковото и заповедното производство на
5
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6