Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 75 Година 2020,10.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и
четвърти февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 105 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.Д.К.,малолетен,
действащ чрез В.Д.Р. ,в качеството й на негова майка и законен представител, и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот Велков с адрес на кантората :
гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 е предявил обективно кумулативно съединени
искове против ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 80 000 лева , част от обезщетение за
претърпени физически и психически болки
и страдания,представляващи неимуществени вреди, които са настъпили вследствие
на причиняване на телесни увреждания при ПТП от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“
с д.к. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
увреждането – 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане, и 1 339,85 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи
за лечение вследствие на причинените телесни увреждания при същото ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Твърди,
че на 22.06.2018 г. при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“
с д.к. № ******* по главен път II-79, между гр. Средец и с. Дебелт, водачът С.И.Д., нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
ПТП, при което на ищеца са причинени телесни увреждания. Твърди се, че ударът
между автомобила и детето настъпил на прав участък с отлична видимост, при сухо
пътно платно, като водачът навлязъл в крайната дясна лента и преминал границата
на пътното платно за движение, при което ударил пешеходеца, който паднал от
височина в канавката край пътя. Посочените обстоятелства били установени с
Констативен протокол с пострадали лица № 269р-4431/22.06.2018 г. на РУ на МВР –
Средец, а по случая било образувано ДП № 269 ЗМ-165/22.06.2018
г. на РУ – Средец. Пострадалото дете било откарано в „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД и
хоспитализирано за периода от 22.06.2018 г. до 01.07.2018 г., през който период
пребивавал в две отделения – ОАИЛ и ООТ. От изготвените във връзка с престоя в лечебното заведение
епикризи била видна поставената на пострадалото лице диагноза, а именно:
травматичен шок, контузио капитис /контузия на главата/, комоцио церебри
/контузия на мозъка/, фрактура фемурис / счупване на бедрена кост/. От другата
епикриза се установявало, че на детето била извършена операция – репозиция на
фрактура на десен крак под рентгенов контрол и се стабилизира с два титаниеви
пирона. Твърди се от ищцовата страна, че
след изписването му от болницата детето започнало да получава епилептични припадъци.
Било назначено медикаментозно лечение на установеното заболяване – епилепсия, а
в последствие било издадено решение на ТЕЛК Бургас, с което детето било
освидетелствано с 40% вид и степен на увреждане, като срокът на решението бил
едногодишен. По – късно при извършени нови изследвания и потвърждаване на
диагнозата му били изписани допълнителни по – силни медикаменти за овладяване
на епилепсията. След изписването му от болницата, където е проведено лечение от
претърпяното ПТП, пострадалият Д. бил поставен у дома на постелен режим, при
ограничен хранителен режим и прием на обезболяващи. В последствие му била
предоставена инвалидна количка, но детето правело и кратки стъпки с проходилка.
Неколкократно са му извършвани контролни прегледи, при които се установило
наличие на хипотрофия в бедрена мускулатура, флексионна контрактура на колянна
става. Поради настъпили усложнения на 26.11.2018 г. била извършена нова
операция при която са отстранени положените в десния крак два броя импланти,
поради отхвърлянето им от тялото на пациента. Към настоящия момент все още бил
с накуцваща походка. Твърди се в исковата молба, че вследствие на ПТП–то
пострадалия имал поведенчески отклонения, изразяващи се в агресия,
раздразнение, липса на контрол. Тези прояви били насочени и към братчето му,
което той ухапал, удрял и душал. Заради проявите на агресия и епилептичните
припадъци неколкократно бил спиран от училищни занятия. Внезапните му припадъци
водели до и различни самонаранявания. Странял от всичките си приятели и към
настоящия момент посещавал психолог. Заявява се, че процесното ПТП довело да
пълна промяна в начина на живот на детето, а травматичните му увреждания ще оказват влияние до края на живото му. Поради изложеното счита, че справедливия размер за обезщетение за
неимуществени вреди е 200 000 лева, като в настоящото производство искът е предявен като
частичен. Претендират се и имуществени вреди по
приложени към исковата молба фактури. Заявява се, че ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове, поради наличието на сключена застраховка
по полица № ВG/02/117001884918 с
валидност от 06.07.2017 г. до 05.07.2018 г., за автомобила, с който е причинено
произшествието. Твърди се още, че била предявена извънсъдебна претенция пред
застрахователя, но до настоящия момент той не бил определил и изплатил
обезщетение.Представя
и ангажира доказателства.В
молба,представена преди отпочване размяната на книжа,заявява,че след
завеждане на делото психичното му и
емоционално състояние са се влошили,като
е постъпил за болнично лечение в детско-юношеска психиатрия.Прилага писмени
доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* чрез пълномощника си адв. Станко Кралев с адрес на кантората гр.Бургас,ул.“Раковски“ № 2 в писмения си отговор , намира исковете за допустими, но за неоснователни. Оспорва деликта да е причинен виновно от водача на лекия автомобили. Твърди се, че единствена вина за настъпване на инцидента има ищецът-пешеходец, който неправилно, в нарушение на Закона за движение по пътищата е пресичал пътното платно извън града. Изтъква , че образуваното наказателно производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт,поради което не може да се приеме,че е налице застрахователно събитие-ПТП причинено виновно и противоправно от водача на лекия автомобил. Оспорва механизма на произшествието, причинените на ищеца телесни увреждания и причинно – следствената им връзка с деянието. В тази връзка посочва, че в представения констативен протокол за ПТП се сдържат данни за участниците в него, чия е собствеността на автомобила, както и констатации за настъпилите материални и нематериални щети, но липсва описание на механизма на произшествието, поради което не могат да се считат за установени обстоятелствата и причините за възникването му. Подчертава, че получената от пострадалото лице фрактура на десния крак в областта на бедрото, представлява средна телесна повреда, която ограничава движението на крайника за определен срок, но не представлява състояние, което е временно или постоянно опасно за живота. Травмата сочи,че е лечима по своя медико – биологичен характер, а настъпилите усложнения намира,че не са в причинно – следствена връзка с произшествието, а са възможен резултат от неправилно лечение. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и твърдяната епилепсия, като посочва, че е възможно тя да е в резултат на травматично увреждане ,получено след датата на произшествието, или да е наследствено обусловена. При условията на евентуалност, в случай на установяване на виновно поведение на водача, се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца-пострадал. Оспорва размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,като твърди прекомерност. Заявява , че ищецът цели не реално репатриране на вреди, а обогатяване. В тази връзка излага съображения за начина на определяна на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като заявява, че тя не е във функционална зависимост с виновното поведение на водача. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа и пояснява изложените от него обстоятелства. Подчертава, че произшествието е настъпило извън пътното платно и пострадалия пешеходец не го е пресичал, поради което не е налице нарушение по ЗДвП. В тази връзка сочи и относима практика на ВКС, като счита за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване. Поддържа твърдението си, че уврежданията са в причинна връзка с настъпилото произшествие и не се налице други причини за настъпването им. Позовава се и на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, като посочва, че в случай на допуснато погрешно лечение и установяване, че увреждането е причинено от неколцина, то те носят солидарна отговорност за причинените вреди и за него е налице възможност да иска изпълнение от когото и да е от тях. Изтъква, че последиците от претърпените от инцидента увреждания са изключително тежки и те коренно са променили живота на детето, поради което с претендираното обезщетение не може да се приеме,че се цели обогатяване, а се търси справедливо обезщетяване.
Ответникът в подадения от него допълнителен отговор на исковата молба поддържа направените от него възражения.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените
лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“.
По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено
увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди
или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и застраховател.
Не се спори между
страните по делото, а това се установява и от
съдържанието на събраните по делото писмени доказателства, чe на
22.06.2018 г. на главен път II- 79, км. 72 между гр. Средец и с. Дебелт е настъпило ПТП, при което
водачът на лек автомобил „Хонда“, модел „ХР-В“
с рег. № ******* – С.И.Д., удря с посоченото МПС ищеца Д.К., като от
удара е бил изхвърлен в страни и паднал от височина в канавката край пътя. Към
момента на извършване на деянието собственикът на лекия автомобил е имал
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Бул инс“ АД, по полица № BG/02/117001884918 със срок на валидност от
06.07.2017 г. до 05.07.2018 г. На
12.07.2018 год., на
основание чл. 380 от
Кодекса за застраховането, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до ответника за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на на
процесното произшествие. Ответното застрахователно дружество го уведомило, че
поради липса на безспорни доказателства, относно виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП, не са налице основанията за изплащане
на застрахователно обезщетение. Поискал е да му бъдат представени
удостоверяващи релевантни за случая документи, включително - влязъл в законна
сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателно дело, или
постановление за прекратяване на наказателно производство. С допълнително
заявление от 19.10.2018 г. ищецът представил, находящи се у него документи,
свързани с претенцията му. На 06.11.2018 г., ответното дружество изпратило до
пострадалото лице напълни идентичен с първоначалния отговор.
С оглед
установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство, и с
оглед разпределената им доказателствена тежест, е допусната и извършена
автотехническа експертиза, вещото лице по която в изготвеното и прието
заключение е изследвало и описало механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Пътнотранспортното произшествие е с участието
на лек автомобил и пешеходец-дете.На 22.06.2018 год. около 15,10 часа,по
път II-79 в посока
гр.Бургас-гр.Средец се движел лек
автомобил „Хонда“, с рег. № *******, управляван от С.Д.,като движението е в
светлата част на денонощието при ясно време и метеорологична далечина на видимост – неограничена. Пътната настилка е била в добро състояние и без неравности.
След табелата на с. Дебелт, на около 500 м., в отбивка на пътя, е спрял лек
автомобил „Фолксваген Пасат“,насочен с предна част в посока гр.Бургас, в който
пътували пострадалото лице, двамата му братовчеди, баба му и шофьора, Трите
деца излезли от автомобила, от задната дясна врата, тъй като имали нужда да се
облекчат. Децата били предупредени да не излизат на пътното платно.
Пострадалото дете Д.К., преминал зад
спрелия автомобил и се насочило към платното за движение, по времето в което в
насрещната лента за движение,в посока към гр.Средец, наближавал автомобила „Хонда“ , който имал обективната възможност
да възприеме децата в насрещната отбивка откъм вътрешната страна на лекия
автомобил „Фолксваген пасат“. Пострадалото
дете предприело напречно пресичане на платното за движение, и когато
автомобилът бил на около 23,40 м от него, водача предприел спиране в авариен
режим,но траекториите на движение на детето и автомобила се пресекли в дясната
лента за движение в посока гр.Средец и настъпил сблъсък.Лекият автомобил
блъснал пешеходеца с предната си дясна част.От удара тялото на детето се
възкачило на предния капак на автомобила,придвижило се към предното обзорно
стъкло,преместило се надясно и било изхвърлено надясно към банкета,претърколило
се и попаднало в бетонна канавка. Ударът
бил прав, челен, десен за лекия автомобил и десен за детето. В момента на
удара, автомобилът се е движел със
скорост от около 50 км/ч, при разрешена – 90 км/ч. При горната скорост,въпреки
,че е била почти наполовина по-ниска от
разрешената, произшествието е станало непредотвратимо.Вещото лице е изчислило,че
за предотвратяване на инцидента ,
скоростта на автомобила в мястото,където водачът е предприел спиране,е следвало
да бъде 42 км.ч. или по-малко.
За установяване механизма на произшествието са изискани и представени от досъдебното
производство копие на констативен протокол за оглед на местопроизшествие и копие на фотоалбум,тъй като видно от писмото на лист 157 от досието на
делото, в досъдебното производство не е изготвена скица на местопроизшествието.Именно
въз основа на тези книжа и прилагайки
съществуващите в специалната литература
за изследване на автотранспортни произшествия методи за определяне на скоростта на автомобила по данни установени при оглед на
местопроизшествието,вещото лице е направило своите изводи относно механизма на инцидента.При
установяване на механизма,видно от съдържанието и на самото
заключение,свидетелските показания на водача на
„Фолксваген пасат“ и на бабата на децата Е.Р. -пътник в същия автомобил, са послужили за
констатациите на експерта относно
движението на пострадалото дете при
слизането му от лекия автомобил и движението му спрямо него.Тези констатации
,обаче, от една страна ,не се оспорват
от ответника,напротив, признават се от него,като от тях
той черпи доводи за твърденията си за
извършване на случайно деяние от
страна на водача на лекия автомобил „Хонда“,
от друга страна, същите данни ,
относно тази част на заключението, се извличат и от събраните гласни доказателства чрез извършения
разпит и по настоящото дело , в съдебно заседание на 24.02.2020 год. на Е.Р.. При това положение не
са налице основания изводите на вещото лице
да не бъдат възприети изцяло или
в отделни негови части, независдимо, че
в посочената по-горе част-движението на децата при слизането им от лекия
автомобил „Фолксваген пасат“ се основават на свидетелски показания,събрани в
досъдебното производство. Заключението на вещото лице по извършената
съдебна-автотехническа експертиза е основано на безспорни данни,събрани и в
настоящото производство, и чрез използване на приложимите специални методи на
изследване в областта му, в него липсват вътрешни противоречия,то е
пълно,последователно, обосновано и не са
ангажирани или налични в досието на
настоящото дело други събрани
доказателства,които да оборват изводите му или да внасят съмнения в тях.
Установява се от
доказателствата по делото, че след инцидента, пострадалото дете Д.К. „УМБАЛ
Бургас мед“ ООД, където е било хоспитализирано за периода от 22.06.2018 г.до
01.07.2018 г. в интензивно отделение и отделението по ортопедия и
травматология. От представените медицински документи се констатира, че му е
била извършена хирургическа интервенция, при която му е направена репозиция на
фрактура на дясното бедро и са поставени два титаниеви пирона. За състоянието
на детето са представени седем броя епикризи, както и амбулаторни листи, от
които е видно как е протичало лечението му след произшествието. След проява на
симптоми, детето неколкократно е било подлагано на прегледи и е установена симптоматика
на епилепсия.
По делото е
допусната и извършена и съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в
депозираното по делото и прието от съда заключение е посочило, че Д.К. е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, при което е получил, счупване на тялото
на дясна бедрена кост, контузия на главата, сътресение на мозъка, посттравматична
епилепсия с големи и малки припадъци и изпускане по малка и голяма нужда в
будно състояние, както и по малка нужда по време на сън. Сочи, че получените
увреждани са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Констатира се, че
травмата била съпроводена с болки и страдания, както и нарушено обслужване,
като към настоящия момент функцията на крайника била възстановена напълно, а
болките епизодични. По отношение на черепно – мозъчната травма се сочи, че в
резултат на нея детето е развило посттравматична епилепсия, чието лечение продължава
и към настоящия момент не може да се направи прогноза за бъдещото й развитие.
При съобразяване на
обсъдените по-горе писмени доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в
депозираните от тях по делото заключения, които в рамките на своята неоспорена
компетентност са дали пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси
от значение за настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство – автомобил „Хонда“ С.Д., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието.
Установено е , че
пострадалото дете е предприело пресичане на пътно платно извън населено
място,като е безспорно,че е слязло от дясната страна-страната на банкета,от
спрял на отбивка лек автомобил.Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, съобразно които пешеходците преди да
навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая по делото няма
данни,а и не се твърди за налична пешеходна
пътека на мястото на ПТП или в близост до него.Следователно,на основание
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП водачът е бил длъжен да вземе предвид и
да съобрази,избирайки скоростта си на
движение,че пътува извън населено място,че по платното за движение, в същия участък, няма никакви други движещи се пътни превозни
средства,че в насрещното платно,на отбивка,е спрял лек автомобил,че на платното
няма обозначена пешеходна пътека,нито определено място за пресичане,поради
което пресичане на това място, основание
чл.113,ал.2 от ЗДвП ,е допустимо и предвидимо,предвидимо е ,че в спрелия
лек автомобил могат да пътуват не само
възрастни,но и деца,както и че от спрял в отбивка на платното извън населено място лек
автомобил,могат да слязат или вече да са слезли
пътници- деца и/или възрастни, като обичайно спирането е или за почивка,или по физиологични причини или поради технически
проблеми.Следователно,водачът на лекия автомобил „Хонда“ е имал възможност,при
неограничена видимост и движение по прав път в светлата част на денонощието,при
липса на други движещи се пътни превозни средства зад него и в насрещното
платно,възприемайки спрелия лек
автомобил в отбивка,да предположи,че от него има излезли пътници,които могат да
бъдат и деца и да предприемат или вече да са предприели пресичане,да намали
скоростта си на движение още в този момент и да наблюдава както
пътя пред себе си,така и
прилежащите му части,за да може да контролира лекия автомобил и да осигури безопасно преминаване през този участък от пътното
платн,включително чрез допълнително наламяне на скоростта на движение или
предприемане на аварийно спиране.
С оглед на горното съдът намира,че водачът на
лекия автомобил „Хонда“ ,застрахован при ответника,е осъществил противоправно
деяние, като при налично за него задължение
по чл.20 от ЗДвП да избере такава скорост на движението си,която да е съобразена с
характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие-пресичащ пешеходец-дете,слязъл от спрял в отбивка в насрещното платно лек
автомобил. Тези негови действия са
довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на Д.К.
са били нанесени тежки травми.Налице
са,следователно, елементите на приложимата правна норма-чл.45 от ЗЗД, а именно
противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага
до доказване на противното, като в настоящия процес тази презумпция безспорно
не е оборена от ответната страна.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от
деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя.
Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа
в чл. 429 от КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава
да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума
обезщетението, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или
извъндоговорна.
Ищецът е от кръга
на правоимащите лица, на които по принцип е признато правото да получат
обезщетение за вреди, като пострадало лице. С оглед установяване на наведените
от него твърдения за претърпени неимуществени вреди и установяване на
интензитета на претърпените болки и страдания, в настоящото производство са
допуснати до разпит поисканите от ищцовата страна двама свидетели в режим на
довеждане. От показанията
на свидетелите Р. (майка и баба на ищеца), чийто показания съдът кредитира
изцяло, тъй като те кореспондират на всички други събрани доказателства, се
установява, че в следствие на инцидента здравословното, емоционално и
психическо състояние на детето е много влошено. И двете свидетелки описват
преживяното, както по време на инцидента, така и след него. По отношение на
търпените болки и страдания от ищеца, свиделката Е.Р. заявява, че след произшествието
детето вече не било същото. Станал неспокоен, агресивен, тормозел децата в
училище, говорел на сън. Това му поведение наложило да премине на индивидуална
форма на обучение. Преди произшествието, детето било ученолюбиво и много добър
ученик, но сега се справяло с учението и бързо губело концентрация. Често се
оплаквало от главоболие. Свидетелката В.Р., която като родител полага
непрестанни грижи за детето заявява, че след операцията и поставянето но шини
на крака на сина й, болките му през първите месеци били неописуеми. Действието
на даваните му обезболяващите медикаменти, отминавало в рамките на два часа и детето
изпитвало „адски болки“. Шест месеца Д. бил на памперси, на легло. Около 4-5
месеца ходело с количка, а след рехабилитация – минал на проходилка. Детето се
изпускало безконтролно по голяма и по малка нужда, което състояние продължавало
и към момента. Това станало причина децата да му се подиграват, което също му
се отразило емоционално. По тази причина то спряло да се храни. Свидетелката
забелязала, че детето било унесено и отпуснато, можело с часове да гледа в една
точка, което тя отдавала на приеманите медикаменти, но се оказало, че има
епилепсия. Започнал да проявява агресивно поведение към съучениците си, като
включително отхапал ухото на един от тях, и поради настояване на родителите на
съучениците му се наложило да мине на индивидуална форма на обучение. Д.К. имал брат близнак, когото превъзхождал в
развитието си, но след инцидента нещата се променили. Агресията, която
проявявало детето било не само по отношение на съучениците му, но и по
отношение на брат му и майка му. Наложило се дори да лежи в психиатрия. Приемал
медикаменти и към настоящия момент, като становището на лекарите било, че
времето ще покаже как ще се развие болестта.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с
конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение №
124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). При определяне
размера на обезщетението съдът отчита, че ищецът е дете, в началото на своя жизнен път,
чието качество на живот е засегнато по необратим начин от процесното произшествие.
Като отчита всичките обстоятелства по делото – конкретиката на инцидента,
интензитета и продължителността на страданията,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди съдът приема, че справедлив размер на
обезщетение следва да се определи в размер на претендирания от 200 000 лева, от който е предявен частичен в настоящото
производство - за сумата от 80 000 лева. От разпита на свидетелите по
делото, се установява, че интензитета на търпените от ищците болки и страдания,
изразяващи се в емоционални страдания, стрес, физически страдания поради увреждането на
здравето, са по – големи от тези, които едно дете на тази възраст може да
преодолее. Това се установява от поведението на пострадалото дете след
инцидента, като то станало неспокойно, с нарушен сън, агресивно към околните и
себе си, и е развило симптоми на епилепсия, с неясно бъдещо развитие. Ето защо при отчитане на критериите посочени в ППВС № 4/1968 г. - момент на настъпване на събитието,
възраст и обществено положение на пострадалия, съдът намира, че паричният еквивалент на понесените от него болки и страдания, следва да се
определи в размер на 200 000 лева.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради нарушаване на правилата за движение от пострадалото дете, тъй като то е пресякло неправилно пътното платно. При
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса,
тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това
разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в
отговора си.
Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В
настоящия случай е установено, че пострадалият е дете,което е предприело пресичане на пътно платно извън
населено място. Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато
в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното
за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4, съобразно които пешеходците преди да навлязат на
платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от
парапети или вериги. В случая по делото няма данни за налична пешеходна пътека
на мястото на ПТП или в близост до него. Следователно,на
основание разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП водачът е бил длъжен да вземе
предвид и да съобрази,избирайки
скоростта си на движение,че пътува извън населено място,че в насрещното
платно,на отбивка, е спрял лек автомобил,че на платното няма обозначена
пешеходна пътека,нито определено място за пресичане,поради което пресичане
на основание чл.113,ал.2 от ЗДвП е
допустимо и предвидимо.Няма данни за
нарушение на чл.95,ал.2 от ЗДвП от страна на пострадалия ищец,както и данни за
нарушения на забраните по чл.114 от ЗДвП: внезапно навлизане на платното за
движение-детето е пресякло лявата лента за движение в посока гр.Средец и ударът
е станал в дясната лента за движение в посока гр.Средец,по която се е движил
лекият автомобил „Хонда“ ; за ненужно удължаване пътя и времето за
пресичане от детето,
както и да е спряло на платното за движение или да е преминало през ограждения от
парапети или вериги. От друга страна, съгласно разпоредбите на чл. 116 и чл.
117 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата и при приближаване към място, където на пътя или в близост
до него се намират деца, водача е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре. Ето защо, макар и в рамките на разрешената скорост, водачът е
продължил да се движи с
несъобразена такава,пренебрегвайки наличието на спрял автомобил в отбивка в
насрещното платно , липсата на законова забрана за пресичане в този участък -на основание ал.2 на чл.113 от ЗДвП и възможността пътници-децяа ,да са слезли от него. За предотвратяване на инцидента
е било необходимо, при възприемането на спрелия автомобил , водачът на лекия
автомобил да намали скоростта при това според вещото лице незначително-от 50
км/ч на 42 км/ч. , а при възприемане на пресичащото дете и да задейства
спирачната уредба. С оглед на конкретните обстоятелства по случая, за деликвента
е била налице неограничена обективна възможност да възприеме спрелия в насрещното платно автомобил , тъй
като се е намирал на прав, равен път, в светлата част от денонощието , при
добри метеорологични условия, при липса каквито и да било други автомобили
,движещи се в същия момент по пътното
платно,при липса на забрана за пресичане на пътното платно,като предположи,че
излизане на пътното платно и пресичане на пътници от спрелия
аввтомобил,включително и деца,е възможно.При съобразявена на тези обстоятелства
и минимално намаление на скоростта
инцидентът не би се случил.
По отношение на
претендираните от ищеца Д.К. имуществени вреди, съдът намира претенцията за
основателна. С исковата молба са представени писмени доказателства, от които се
установява, че за лечението на пострадалото лице са заплатени медицински
консумативи и са закупени медикаменти. Тези изводи се потвърждават и от
изготвената и приема съдебно-медицинска експертиза,както и от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание.Касае се за медицински изделия,които не се
поемат от здравната каса и на били необходими за възстановяване на пострадалото
дете.Претенцията се явява доказана и по размер, видно от приложените към
исковата молба 10 броя фактури,издадени
в периода от 25.06.2018 год. до 27.02.2019 год. вкл. поради което следва да бъде уважена така както
е предявена – в размер на 1 339,85 лева.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява и претенцията за присъждане на законна
лихва върху присъдените обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от
представените по делото доказателства се установява, че ищците са предявили
претенциите си пред застрахователя на 12.07.2018 г., от която
дата се дължи лихвата за забава по отношение на
присъдените неимуществени вреди. За имуществените вреди лихвата се дължи, така
както е предявено от датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
С оглед изрично
отправеното в тази насока искане, следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищеца в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключени договори за правна защита и съдействие, в които е посочено,
че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 във
вр. С чл. 36 от Закона за адвокатурата, като в договора е уточнено,
че се предоставя на материално затруднено лице. С оглед на това е налице
предвиденото в чл. 38, ал. 1
от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по
частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.Й.В. сумата от 3 353, 79 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 и т. 4 във вр. с чл.2,ал.5 и
чл.7,ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Доказателства за други реално извършени от
ищците разноски не са налични измежду кориците на делото, поради което и такива
не следва да им бъдат присъждани.
Тъй като ищците са били освободени от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху присъдените
обезщетения следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК
– 3 253,59 лева. В тежест на ответника следва да се възложи и обща сума от 400 лв. представляваща
сбор от две суми от по 200 лв.,платени от бюджета на съда за
възнаграждения за вещите лица по допуснатите и извършени две съдебни
експертизи, дължими на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д.Д.К.,ЕГН **********, малолетен, действащ чрез В.Д.Р.,ЕГН ********** в качеството й на негова майка и законен представител, и двамата с адрес: *** сумата
от 80 000 (осемдесет хиляди) лв., представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие настъпило на 22.06.2018 год. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил
марка „Хонда“,модел „ХР-В“,с рег. № ******* , ведно със законната лихва за забава,
считано от 12.07.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати Д.Д.К.,
ЕГН **********, малолетен, действащ
чрез В.Д.Р. , ЕГН ********** ,в качеството й на негова майка и законен представител, и двамата с адрес: *** сума
в размер на 1 339,85 (хиляда триста тридесет и девет лева и осемдесет и
пет ст.) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие настъпило на 22.06.2018 год. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на застрахован при ответното дружество автомобил марка „Хонда“,модел „ХР-В“,с рег. № ******* , ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.02.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 да заплати на
адвокат П.Й.В.,ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 353, 79 (три хиляди триста петдесет и три лева и седемдесет и
девет ст.) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 и т. 4 във вр. с чл.2,ал.5 и
чл.7,ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна
такса за настоящото първоинстанционно
производство в размер на 3 253,59 (три хиляди двеста петдесет и три
лева и петдесет и девет стотинки) лева,както и платените от бюджета на съда 400
(четиристотин
)лв.
за пълно покриване на определените възнаграждения на вещите лица за отговорите на въпросите,поставени от ищеца към
извършените и приети съдебно-автотехническа и съдебно медицинска експертизи,за
които такси и разноски той е бил
освободен.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: