Решение по дело №2276/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_______

 

 

гр. Варна,___________________________2023 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2276 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба  от С.П.В. ***, чрез адв. И.З. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0819-001195/07.09.2022 г. на полицейски инспектор В.С. И. в сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР Варна, по чл. 171 т. 1 б.“б“ от Закон за движението по пътищата /ЗдвП/, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие.

В проведеното съдебно заседание   жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. З., който поддържа жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С. И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 07.09.2022г. в 00.26 ч. в ------------посока бул. „В.Л.“ жалбоподателят В., като водач на лек автомобил Пежо 406, рег. №*****, управлява собствения си лек автомобил, след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARJM-0053, който е отчел положителен резултат за амфетамин на проба №195. Издаден му е талон за медицинско изследване № 133071. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 746069, който е подписан от нарушителя, същият е подписал и талона за медицинското изследване. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – ВМА – Варна, където В. е  дал биологични проби за изследване.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция. Представено е от страна на ответника и прието като доказателство по делото Удостоверение № 365000-49551/03.11.2022г. за това, че полицейският инспектор И. е назначена на тази длъжност през 2019г. и я заема до настоящия момент.

Като доказателства по делото са приобщени Докладна записка от мл. автоконтрольор А.И.И. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, приемо-предавателен протокол от 07.09.2022 г., Мотивирана резолюция № 22-08-19-М000429/07.09.2022г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA №746069/07.09.2022 г., с оглед образуваното Досъдебно производство №426/2022 година. Справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателя В..

По делото са представени от страна на жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ, извършен на 08.09.2022 г. и лабораторни изследвания от 07.09.2022 година.

От представените писма с.д. № 18293/07.12.2022 г. и с.д. № 837/19.01.2023 г. от ВМА – Варна се установява, че поради значително претоварване на лабораторията с голям брой проби към момента биологичните проби биват хроматографски изследвани с приблизително една година закъснение и към момента на изпращане на писмата назначената съдебно – химическа експертиза не е готова.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна област прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Липсата на издадено наказателно постановление не означава, че не следва да се налага ПАМ, тъй като се касае за различни производства без наличие на преюдициалност по отношение на едно от тях спрямо другото. С оглед изложеното, направените с жалбата възражения в тази връзка са неоснователни.

 Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, описана в ЗППАМ. Категорично са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага  принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съдът не кредитира представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – резултат от изследване на кръв за наличие на наркотични вещества от 08.09.2022 г., извършено от лаборатория по химико – токсикохимичен анализ, видно от което резултатът от изследването на концентрацията на амфетамини в кръвта му е отрицателен. Съдът не кредитира и представения от В. резултат за наличие на наркотични вещества от 07.09.2022 г., извършен от МДЛ „Сити лаб“ ЕООД. Така направените изследвания не съответстват на задължителните изисквания, заложени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На първо място, едното изследване е направено на 07.09.2022 г. в 14:20 часа, а другото на 08.09.2022 г., докато проверката с тест е извършена на 07.09.2022 г. в 00:40 часа, като съгласно изискванията на чл. 15 ал. 5 от наредбата, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване, като максимално предвидения срок е 45 минути. Съдът намира, че не следва да се вземат предвид лабораторни изследвания, извършени 12 или 24 часа след проверката, извършена на място с полеви тест. На следващо място от изследването, извършено в МДЛ „Сити лаб“ ЕООД, не се установява въз основа на какъв биологичен материал извършено същото – кръв или урина.

Предвид така изложеното, заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.В. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-001195/07.09.2022 г., издадена от полицейски инспектор В.С. И. в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.

 

ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН ********** да заплати на да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           

 

СЪДИЯ: