РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Петрич, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230102050 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба,
депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“
№ 3Б, ет. 2, ап. 11, в качеството му на пълномощник на П. В. Т., ЕГН: **********, с адрес с.
Д., обл. Б. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 11, срещу „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама
управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 40016874703,
сключен с ответното дружество Профи Кредит България ЕООД, по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 2000 лева, като следва да върне на дружеството сумата по
кредита в размер на 3 228,31 лева при срок на кредита от 30 вноски. Паралелно с това,
съгласно цитирания договор, ищецът следва да заплати и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2000 лева. Ищецът твърди, че по договора за кредит е
заплатил сумата от 3 150 лева, за което му е издадена и справка за извършени плащания от
ответното дружество. Посочва, че Договора за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. С чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Излага твърдения, че сключения между страните договор е недействителен на специалните
основания по чл. 22 от ЗПК. Твърди, че така уговорената клауза от Договора за
потребителски кредит за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна,
тъй като същата предвижда заплащането на „такси за усвояване и управление на кредита“,
същата е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит, заобикаля
се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че процесната клауза
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване
разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1
ЗЗП.
1
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
страна „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 1 150 лева,
от които договорна лихва в размер на 450 лева и възнаграждение за допълнителни услуги в
размер на 700 лева, недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски
кредит № 40016874703, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за необоснованост,
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата
страна, като счита, че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от
другата страна. Сочи, че при подписване на договора за кредит ищецът се е съгласил да
върне всички дължими суми съгласно погасителния план, поради което и искът е
неоснователен, като моли да бъде отхвърлен.
В проведените съдебни заседание ищецът не се явява и представлява, от
процесуалния му представител са депозирани писмени становища, с които поддържа изцяло
депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен
отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни
съображения в подкрепа на ищцовата претенция.
Ответното дружество също не изпраща представител, като в депозирани писмени
становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените
доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява
становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че
адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е вещо лице по назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016874703 от
20.04.2023 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 2 000
лева, при следните условия: срок - 30 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент - 41 %,
годишен процент на разходите – 48,91 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, при общ размер
на всички плащания – 5 228,31 лева, включваща възнаграждения за допълнителни услуги:
„фаст“- 800 лева и „флекси“- 1 200 лева.
Като писмени доказателства са представени копия от искане за отпускане на
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № 40016874703, декларация, Общи условия към договор за потребителски
кредит, извлечение по сметка към договор за потребителски кредит за извършените
плащания по кредита.
От приетото по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
40016874703 се установява, че общата платена сума по процесния договор е в размер на
3 150 лева.
По делото е прието и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че
кредитополучателят П. Т. е извършил плащане по договора за потребителски кредит в
размер на 3 150 лева, с която сума са погасени 130 лева – вноски по начислени такси, 52,95
лева – начислена законова лихва за забава на плащанията, 1 137,68 лева – допълнителни
услуги по договор, 843,89 лева – лихва по погасителен план и 885,48 лева – вноски по
главница. От експертното заключение се установява също така, че ако цялата заплатена сума
от 3 150 лева бъде отнесена към дължимата главница по договора от 2 000 лева, то ищецът
П. Т. е заплатил 1 150 лева над главницата.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
2
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,91 %, а
възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП) - 41 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която
е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно, по договора се дължат такси за допълнителни услуги, като в тази връзка е
посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги, а цената за тях е в общ размер на 2
000 лева. Изрично е записано, че пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на
клиента и това не е условие за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче не
означава, че дадената клауза не може да бъде обявена за нищожна, ако се намира в
противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността
за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита. Макар и оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със
самостоятелен характер, които не са задължителни, тези услуги по естеството си са свързани
с усвояването и управлението на кредита. Според представените общи условия на
кредитора, допълнителните услуги са свързани с приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума (услугата „фаст“),
както и с промяна на погасителния план (услугата „флекси“). Правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита по своята същност обаче е дейност на финансовата
институция, свързана с усвояване на кредита - по-бързо разглеждане на искането за кредита,
по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи и т.
н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да
са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както
формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението
на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на
условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение
коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.
В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на
погасителния план (отлагане, разсрочване/ намаляване на вноски, промяна на падеж и др.
опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, здравен статус, конкретна
нужда и т. н.), това са именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи
съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без
наличието на която длъжникът да няма право да предоговаря условията по кредита си, в
3
частност касаещи вноските по погасителния план. Напротив - законодателят не забранява на
страните възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо
съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност, а не
предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и
то в размер на повече от половината от стойността на отпуснатия заем. По този начин се
плаща за права, които потребителят има, което пък е недопустимо от гледна точка на
принципите на добросъвестност и справедливост. Още повече, че възнаграждението е
предвидено предварително, т. е. без да е ползвана тази услуга, която може и въобще да не
бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я платил и в случай на
неползване за кредитора не възникват никакви насрещни задължения, а той вече е получил
цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са
такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да
бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се
получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до
петкратния размер на законната лихва, защото прибавянето на тези суми към високия
лихвен процент кредитът ще оскъпи кредита и така ще се надвиши значително петкратният
размер на законната лихва, който е законовият лимит. Изрично е предвидено в чл.л 21, ал. 1
от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на
закона, са нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват
недължими и ищецът не дължи тяхното изпълнение.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи - такси, неустойки и т. н.
Предвид горното, платеното над главницата се явява недължимо и подлежи на
връщане. Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Видно както от приетата по делото справка за
извършени плащанията, така и от заключението на вещото лице се установява, че по
договора за кредит е платена сумата от общо 3 150 лева. Над главницата от 2 000 лева, която
при всички положения се явява дължима дори и при нищожен кредит, са платени още 1 150
лева, като именно те подлежат на възстановяване, защото са получени от кредитора при
начална липа на основание. Така предявеният иск следва да се уважи изцяло в размера му,
така както е предявен, като сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната
претенция.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна.
Съдебно-деловодните разходи, чието възстановяване търси ищцовата страна,
включват внесена държавна такса (50 лв.), депозит за вещо лице (300 лв.) и платен
адвокатски хонорар (480 лв.).
Основателно е оплакването на ответника за прекомерност на разходите за адвокат (чл.
78, ал. 5 ГПК).
При отчитане на разрешението, дадено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
г.на СЕС, националният съд от държава-членка на Европейския съюз не е длъжен да прилага
ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора, а поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата
грижа, при което уговореното над адекватния размер остава за нейна сметка (вж.
Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/24 г., IV г. о. на ВКС). По повод
съблюдаването на изискването разноските за адвокатско възнаграждение да кореспондират с
действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката на съда трябва да се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, неговия
предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
4
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че се касае са строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на тези
критерии в полето на разглежданата хипотеза показва, че разходите за адвокат, направени от
ищеца, не съответстват напълно на фактическата и правна сложност на делото и на
осъществената защита – изготвена е искова молба, която, макар да е подробна, всъщност е
ориентирана към възражение за недействителност на договора и произтичащото от това
недължимо плащане на претендираната сума; в проведените съдебни заседания процесуален
представител на ищеца не е взел лично участие; събрани са писмени доказателства в малък
обем; спорният предмет е имуществено притезателно право на сравнително ниска
материална стойност; разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на
сложност, включително по нея има установена съдебна практика. Ето защо и разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение подлежат на редуциране до сумата от 300 лв., която се
явява справедлива и обоснована в случая. Така в крайна сметка съдебно-деловодните
разходи, които ответникът следва да заплати на ищеца, възлизат общо на 650 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С.,
Я.К.Ч., да заплати на П. В. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Д., обл. Б., сумата от 1 150
(хиляда сто и петдесет) лева, от които договорна лихва в размер на 450 лева и
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 700 лева, недължимо платена сума по
недействителен Договор за потребителски кредит № 40016874703, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано винаги от двама управители С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., да заплати на П. В. Т.,
ЕГН: **********, с адрес с. Д., обл. Б., сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Б., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5