№ 203
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Пламен Д. Стефанов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252200600476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби на
подсъдимия и частния обвинител против присъда № 4/13.02.2025 г.
постановена по НОХД № 20242210200023/2024 г. по описа на Районен съд К..
С атакуваната присъда подсъдимият И. Д. В., български гражданин, роден на
26.07.1953 г. в гр. С., със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан,
живущ в с. С., общ. К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
22.07.2023 г. в с. С., общ.К. е причинил на М. В. С. от гр.С. средна телесна
повреда изразяваща се в открито счупване на олекранона на лакътната кост на
лявата предмишница, довело до „трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник“ - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 129, ал. 1 от НК, вр. чл.55 ал.1,т.2 б „б“ от НК му налага
„Пробация“ със следните задължителни пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване
и подписване два пъти седмично пред пробационен служител.
1
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
Осъден е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И. Д. В., с посочени
данни и със снета по делото самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР С.
сумата 1 163.79 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки), представляващи направени разноски в хода на ДП № 232/2023 г. по
описа на РУ К. и 728.97 лева (седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет
и седем стотинки), представляващи направени разноски в настоящото
производство.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия
защитник, в която се твърди, че присъдата е неправилна. Прави разбор на
доказателствата, за да защити тезата си, че докато пострадалата е държала
вилата на острата част, мъжът й докато е налагал подсъдимия с бухалка, по
невнимание е нанесъл и някой друг удар на пострадалата и да й и е нанесъл
тези повреди, които са предмет на настоящото производство. Единственото
показание, което е безпристрастно, е това на външното лице Д. Д.а, което пък
като указание потвърждава тезата. Факт е, че между двете страни има
дългогодишен конфликт и този конфликт се подхранва както от едната, така и
от другата страна, но по настоящото производство, не счита, че има
категорични обстоятелства, които да установяват, че подсъдимият е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинението в обвинителния акт и че е
нанесъл удари на пострадалата с вила, с което и е причинил средна телесна
повреда. В обобщение иска да се отмени присъдата и да се признае
подсъдимият за невиновен.
Срещу присъдата е подадена жалба и от частния обвинител, чрез повереник, в
която се твърди, че присъдата е явно несправедлива. Извършеното деяние от
подсъдимия, с което е причинил открито счупване на лявата лакетна кост,
довело до крайно затрудняване на движението на левия горен крайник. Още
повече, че извършеното деяние, по никакъв начин не може да се тълкува като
смекчаващи вината обстоятелства, тъй като не е съвместимо. С. не са отишли
в негова ферма и са го нападнали, а той въоръжен с желязна вила ги напада на
50 -60 метра от неговия обект на асфалтовия път до чешмата където те са
отишли за вода. В обобщение иска определеното от съда наказани пробация
да бъде отменено и заменено със една справедлива ефективна присъда над
2
средния размер.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура С. изразява становище, че
жалбата на подсъдимия, с което е направено искане да бъде признат за
невиновен и оправдан е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Счита, че жалбата на частния обвинител срещу постановената
присъда е частично основателна, в частта й с която се претендира
незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в несправедливост на
наложеното наказание. Излага аргументи и в обобщение прави искане да се
постанови отмяна на присъдата на Районен съд-К. като неправилна и
незаконосъобразна и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Алтернативно, да се измени присъдата и да се наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК „Лишаване от свобода“
при приложение на института на условното осъждане на чл. 66 от НК.
Повереникът на частния обвинител моли да се постанови съдебен акт, в който
да се определи наказание някъде около средния размер. Ако съдът счете, че
трябва да се върне за ново разглеждане, предоставя на съда.
Частният обвинител изразява становище, че следва да има ефективна
справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия развива аргументи за необоснованост на
присъдата и иска, тъй като няма никакво основание подсъдимият да носи
наказателна отговорност. В тази връзка, моли да бъде отменена присъдата и
да бъде признат подсъдимият за невиновен.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. и пострадалата С. притежават съседни имоти в с. С., община
К., между тях често възникват спорове и конфликти във връзка с
отглеждането на животните им.
На 22.07.2023 г. около 18:30 ч. в с. С., община К., пострадалата С. и нейният
съпруг, свидетелят С. отишли в близост до стопанската постройка на
подсъдимия В. в с. С., община К.. Пострадалата отишла пеша, а по-късно
пристигнал съпругът й с кола. Подсъдимият бил заедно със съпругата си -
свидетелката Л. В.а и с тяхната близка - свидетелката Д. Д.а. Подсъдимият
3
бил афектиран, тъй като козите на С. влизали в имота и повреждали
електропастира. Подсъдимият видял пострадалата, носел вила и тръгнал към
нея. Пресрещнал я на около 50-60 метра от къшлата, на асфалтов път. В това
време пристигнал и съпругът на пострадалата. Започнала кавга и подсъдимият
нанесъл удари по пострадалата с вилата като желязната й част била насочена
към жената. Тя вдигнала ръка за да се предпази, но в следствие на ударите
получила травматични наранявания. Съпругът на пострадалата взел от колата
си бухалка и нанесъл няколко удара на подсъдимия. Обадил се за случилото се
на телефон 112. На мястото пристигнали служители на РУ К.. Подсъдимият В.
бил отведен в РУ К. със служебен автомобил и е задържан за срок от 24 часа
на 22.07.2023 г. С. отвел с личния си автомобил пострадалата до МБАЛ „Д-р
И. Селимински“ гр. С., където тя била приета за лечение.
Установено е, че на пострадалата са причинени наранявания, изразяващи се в
разкъсно-контузната рана в областта на левия лакът, причинени от земеделска
вила - инструмент с остри метални шипове - игли /самостоятелно й е
причинила разстройство на здравето, опасно за живота, поради реална
опасност от проникване на инфекция (замърсения земеделски инструмент) с
непредвидими последици за здравето и живота на освидетелстваната./
Полифрагментната фрактура на лакътната кост на лявата ръка, самостоятелно
е причинила трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за
период от 30 дни. Според вещото лице описаните увреждания са причинени в
резултат на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на нанасяне на удари с такива повърхности, като уврежданията
отговаряли да са получени по начин и време, както е съобщила самата
пострадала.
Тази фактическа обстановка настоящият състав приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства. Свидетелските показания на
очевидците излагат две тези за възникването и развитието на конфликта. При
преценката им следва да се има предвид, че свидетелите Л. В.а и Д. Д.а са
близки на подсъдимия, а свидетелят С.С. е съпруг на пострадалата. Първата
група показания доказват факта, че подсъдимият е носел вила и е имал
непосредствен контакт с пострадалата. Те не могат да бъдат кредитирани в
частта, с която се обосновава, че е налице самонаряване. Характерът на
уврежданията, както е установено от експертизата, изключва подобен
механизъм. Освен това и двете свидетелки са били сравнително отдалечени от
4
мястото на конфликта. По отношение на показанията на свидетеля С., те
следва да се кредитират, в частта им, с която се поддържа, че подсъдимият е
започнал да нанася удари на пострадалата. От друга страна той не отрича
факта, че е взел бухалката от колата си, като твърди, че с нея се пазел от
кучето на подсъдимия, но по време на инцидента не е имало куче.
Останалите гласни доказателства съдът кредитира дотолкова доколкото са
относими към предмета на доказване.
Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза в нейната цялост, тъй като
заключението е пълно и компетентно изготвено и е дало отговор на
поставените въпроси, а няма съмнение в безпристрастността и
незаинтересоваността на това вещо лице.
Съдът кредитира и изготвена от вещите лица съдебнопсихолого-
психиатрична експертиза, от която се установява, че подсъдимият не страда от
психично заболяване. По време на извършване на деянието е изпитвал
интензивни емоции на гняв и яд, които са го улеснили при извършване на
деянието, но това му състояние не може да покрие съдебнопсихиатричното
понятие „ физиологичен афект“. Подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпите си,
като не са налице и индивидуално психологически особености, които да
понижават способността му към осъзнат самоконтрол към момента на
извършване на деянието.
В обобщение, като краен резултат, законосъобразно и обосновано е приетото
от районния съд, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Тъй като на 22.07.2023 г. в с. С.,
община К. умишлено е причинил на М. В. С. от гр. С. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на олекранона на лакътната кост на лявата
предмишница, довело до „трайно затрудняване“ движенията на лявата ръка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено, съдът преценил, че обществената опасност на деянието е висока,
предвид обстоятелството, че с него се засяга едно от най-ценното човешко
благо - здравето. От друга страна приел, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия, като същото
можело да бъде квалифицирано, като „изключително“ такова по смисъла на
чл. 55 от НК и личностновите особености на дееца, както това, че са в
5
непрестанен конфликт с пострадалата и това, че неразбирателството между
семействата им продължавали и са затруднили възможността да контролира
постъпките си, не може да бъде от категорията на „изключително“ такова по
смисъла, но след съвкупната оценка на така посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът приел, че са налице
материално правните предпоставки за налагане на наказание „Пробация“ на
основание чл. 129, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи. Правилно е прието, че като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото
съдебно минало, дадените по делото добри характеристични данни, и
възрастта на подсъдимия. Те обаче не са нито многобройни нито
изключителни. От друга страна деянието се характеризира с по висока степен
на обществена опасност от характерната за този вид престъпления, а
причинената телесна повреда е с по-висок интензитет от обикновените
наранявания от този вид. Поради това настоящата инстанция счита, че
наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но по-близо до минималния размер
най – вече с оглед възрастта на подсъдимия.
За да са изпълнени целите на индивидуалната и най- вече на генералната
превенция, съдът намира, че на подсъдимият следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание
на чл.66 от НК бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като са
налице законовите предпоставки за приложението на чл.66 от НК.
В този смисъл присъдата следва да бъде изменена относно вида на
наложеното наказание.
Съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както
и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са
направили такова искане. В случая частният обвинител е претендирал
разноски в размер на 1500 лева за тази инстанция. Претендираните разноски
пред първата инстанция не следва да се присъждат, тъй като
първоинстанционният съд е постановил, че ще се произнесе с определение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №4/13.02.2025 г. постановена по НОХД №
20242210200023/2024 г. на Районен съд К. в частта й относно вида на
наложеното на подсъдимия И. Д. В., български гражданин, роден на
26.07.1953 г. в гр. С., със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан,
живущ в с. С., общ. К., ЕГН ********** наказание, като заменя наложеното
наказание „Пробация“ с наказание на основание на чл.54 от НК
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА година, което на основание на
чл.66 от НК отлага за изпитателен срок от три години.
ОСЪЖДА И. Д. В., живущ в с. С., общ. К., ЕГН ********** да заплати на М.
В. С. от гр.С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7