РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Търговище, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.ОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Търговско дело №
20233500900101 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Т.д. № 101/2023 г. по описа на ОС - Търговище е образувано по исковата
молба вх. № 4298/13.12.2023 г., подадена от адв. Н. М.-П. от САК, като
пълномощник на Джевдет Н. А., ЕГН **********, от с. П.., общ. Омуртаг, с
която срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, е предявен иск с
посочено правно осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 26.04.2023 г., по
вина на Е. А. – водач на МПС „Фолксваген“, с рег. № Т1882АМ, застрахован
по застраховка „ГО“ при ответното дружество. Към исковата молба са
представени писмени доказателства, в т.ч. отправена до ответника
извънсъдебна застрахователна претенция от 14.07.2023 г., по която ответникът
е постановил изричен отказ на 10.11.2023 г. В изпълнение разпореждане №
455/14.12.23 г., ищецът е депозирал уточняваща молба вх. № 48/08.01.24 г.
Посочил е ел.адрес, но ИЗРИЧНО е заявил, че не желае да бъде уведомяван на
ел.адрес.
С определение № 4/10.01.24 г. ищецът е освободен от заплащане на
1
д.такса и разноски, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР от
ответника, чрез адв. Г. Х., САК, обективиращ становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Не е оспорено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, както и факта на
настъпилото ПТП на посочената дата и участниците в него. По съществото на
иска – са въведени множество ВЪЗРАЖЕНИЯ: Оспорва наличието на виновно
противоправно поведение на застрахования при него водач на МПС автобус с
рег.№ Т...АМ - Е. А.; счита, че процесното ПТП е настъпило единствено по
вина на водача на МПС лек автомобил „Порше“, марка „Кайен“, с рег. №
РА...КС – П. Н.; възразява ищецът да е получил описаните в исковата молба
увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка на тези увреди
с процесното ПТП; възражения за прекомерност на исковата претенция;
възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е пътувал без предпазен
колан; оспорва и иска за лихва, като неоснователен, предвид съображенията за
неоснователност на главния иск. Прави доказателствени искания, в т.ч. за
издаване на удостоверения: 1.За пред Окръжна прокуратура – Търговище за
снабдяване с доказателства от образуваното по случая ДП № 156/2023г. по
описа на РУ-Омуртаг, съответно пр.пр. № 566/2023г. на ОП-Търговище; 2.За
пред НЗОК –за извършени на ищеца за периода от 26.04.2023 г. до настоящия
момент прегледи и манипулации при съответните специалисти. С молба от
26.02.24г. ответникът е посочил електронен адрес за призоваване –
******************@*****.***.
В срока по чл. 373 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова
молба.
В изпълнение на разпореждане № 92/19.03.24 г., ищецът е пояснил с
молба от 20.03.24 г., че „е пътувал на последната лява седалка в МПС-
пътнически бус, марка „Фолксваген, модел ПТ 35“, с рег. № Т 1882 АМ“.
От ОП-Търговище е предоставена СПРАВКА относно ДП № 156/23г. на
РУ-Омуртаг при ОД на МВР-Търговище /преписка вх. № 566/23г. на ОП-Т-
ще/, образувано на 26.04.23г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, затова, че на
същата дата около 8.40 ч. на второкласен път ІІ-48, на разклона за с. Станец, в
посока гр. Котел – гр. Омуртаг, на прав участък от пътя, при предприета
маневра „изпреварване“ от л.а. „Порше“ с рег. № РА....КС, управляван от П.
2
Н., е настъпило ПТП с движещия се пред него автобус „Фолксваген“ , рег. № Т
... АМ, собственост на „Омуртаг Транс“, управляван от Е. А., и в следствие на
това са били причинени тежки телесни повреди на пътниците в автобуса: Д. Н.
А. от с.П.., А. Хюсеинов А.ов от с. Пъдарино и Ф.С.Х. от с.П.. – престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. НК . След образуване ДП е било
наблюдавано от прокурор при РП-Търговище. С Постановление от 15.05.23г.
на прокурор при ОПТ ДП № 156/23г. е прието за наблюдение от ОПТ, с оглед
данните за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“б“ във вр. с ал. 4 вр. с чл. 342,
ал.1НК – поради настъпилата на 06.05.23г. смърт на пострадалия А. А.ов, а на
14.05.23г. и на пострадалата Ф. Хасанова. Няма привлечено обвиняемо лице.
В с.з. страните поддържат своите становища и възражения. Претендират
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Претенциите за обезщетение са обосновани с обстоятелството, че на
26.04.23г. около 08:30 ч., на път ІІ-48 (близо до гр. Омуртаг) е пострадал при
пътен инцидент, като пътник на крайна задна дясна седалка в автобус
„Фолксваген“ с peг. № Т1882АМ, управляван от Е. А., след сблъсък с л.а.
„Порше Кайен“, с рег. № РА3142КС, управляван от П. А. Н., настъпил при
изпреварване на автобуса от страна на „Поршето“, с твърдения, че водачът А.,
движейки се със скорост от около 60-70 км/час, в района на км.7+331м е бил
изпреварен от л.а. „Порше“, движещо се със скорост от около 90 км/ч.:
водачът А. е бил предприел маневра завой наляво (към с. Станец), без да се
убеди, че тази маневра е безопасна и по този начин е отнел предимството на
изпреварващото го вече МПС л.а. „Порше“; водачът на л.а. „Порше“ П. Н.
направил опит да се отклони надясно и да спре, но не успял; ударът настъпил
в задната дясна част на автобуса, в който пътувал ищеца, и в предна лява част
на „Порше“-то. С поведението си водачът А. нарушил чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. В резултат на пътния инцидент, за настъпването на който вина има
водачът на автобуса, ищецът твърди да е получил описаните в ИМ
увреждания: травматичен шок, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно
сътресение със загуба на съзнание и счупено 7-мо ребро вдясно, вследствие на
които получил главоболие, световъртеж, гадене, липса на спомен, болки в
гърдите, затруднено дишане; след изписването му от болницата е бил на
домашен постелен режим, като бил обслужван от близките си. Влошеното му
3
физическо състояние се отразило и на психиката му: чувствал се безпомощен,
разстройва се без причина, не може да спи, изнервен и напрегнат е. Оценява
тези си неимуществени вреди в парично изражение на 30 000 лв., която сума
не му е заплатена от ответника по извънсъдебната застрахователна претенция
от 14.07.23г., по която ответникът постановил изричен писмен отказ с писмо
от 10.11.23г., поради което претендира исковата сума от 30 000 лв. в
настоящото исково производство на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на щетата – 14.07.23 г. до
окончателното изплащане.
Възраженията на ответника по съществото на иска са за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност: оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса, като
счита, че пътното произшествието е настъпило по вина единствено на водача
на л.а. „Порше – П. Н., управлявал МПС с превишена за пътния участък
скорост, несъобразена с пътната обстановка, реагирал със закъснение на
създалата се ситуация и не е спазил необходимата дистанция от движещия се
пред него автомобил; възразява ищецът да е получил описаните в исковата
молба увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка на тези
увреди с процесното ПТП; възражения за прекомерност на исковата
претенция; възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е пътувал
без предпазен колан; оспорва и иска за лихва.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представените заверени копия от констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 35/26.04.2023г. на РУ- Омуртаг; протокол за оглед
на местопроизшествие; албум със снимки от местопроизшествие; епикризи от
„МБАЛ Търговище“ АД на ищеца Д. Н. А.; застрахователна претенция до ЗАД
“ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по която е образувана щета № 0411-185-0005-
2023, по която с писмо от 10.11.23г. е постановен отказ, на 08:30 ч., при
дъждовно време, с добра видимост, по пътно платно с мокра асфалтовао
настилка, на второкласен път ІІ-48 след отминаване на намираща се вдясно от
пътя в посока гр. Котел – гр. Омуртаг бензиностанция, на разклона за
с.Станец, Община Омуртаг, с участието на Е. М. А. от с.Халваджийско,
4
обл.Търговище, при управление на микробус “Фолксваген“, модел „ПТ-35“,
рег. № Т ... АМ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното
дружество ОЗК “Застраховане“АД-гр.София, ЕИК ********* и участието на
лек автомобил-джип „Порше Кайен“, рег.№ РА 3142 КС, управляван от водача
П. А. Н. от гр.Пазарджик, при настъпилия между двете МПС-та удар е
пострадал ищеца Д. А., пътуващ на последната седалка вдясно на микробуса,
като съгласно заключението на назначената и приета, без възражения от
страните, съдебно-медицинска експертиза, при произшествието ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение (от по-
леките, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние), хематом на лявото
бедро, счупване на VІІ ребро вдясно, като в случай, че пострадалият е бил с
правилно поставен предпазен колан, уврежданията биха били по-леки.
При липсата на влязла в сила присъда по образуваното досъдебно
производство, установяването на всички елементи от фактическия състав на
претендираното непозволено увреждане подлежат на доказване пред
гражданския съд.
Съгласно нормата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства.
В тази връзка предвид твърденията и възраженията на страните, са
събрани относимите писмени и гласни доказателства. Съгласно приетите по
делото съдебна автотехническа и комплексна техническа експертизи
(допълваща и уточняваща първата експертиза относно скоростта на движение
5
на двете МПС), пътната настилка към момента на настъпване на
произшествието е била мокра, прав участък от пътя с наклон на изкачване.
Разрешената скорост в района на ПТП е била 90 км/ч. Платното за движение е
с широчина 73 метра от две ленти, разделени помежду си с прекъсната осева
линия. Кръстовището за с. Станец е Т-образно, с широчина 25 м, без
обособена лента за пристрояване за завой вляво. Изпреварването в района на
кръстовището е било разрешено, сигнализирано с пътен знак А 28
(„Кръстовище без предимство отляво“). Ударът, съгласно приетата САТЕ, е
осъществен в средната част на платното за движение, в близост до
разделителната прекъсната линия в началото на кръстовището на с. Станец,
между предната лява част на л.а. „Порше“ и задната дясна част на микробуса,
под ъгъл 125 градуса. Ударът за л.а. е кос преден приплъзващ, а за микробуса -
кос заден приплъзващ. Разстоянието между изхода на бензиностанцията и
мястото на удара е 250.1 м. Съгласно комплексната техническа експертиза л.а.
„Порше“ се е движел със скорост 132,40 км/ч. и е извършвал маневра
„изпреварване“, движейки се в лявата пътна лента. В същото време и в същия
час, попътно пред л.а., в дясната лента, се е движил и микробуса
„Фолксваген“, със скорост от около 47,72 км/ч. В микробуса, освен водача са
пътумвали още 10 пътника, сред които и ищецът. На км 7+331,
приближавайки разклона за с. Станец, водачът на микробуса предприел
маневра „ляв завой“. В този момент, водачът на л.а. е предприел изпреварване,
навлязъл вече в лявата пътна лента. Според заключението на първоначалната
САТЕ, от автотехническа гледна точка опасната ситуация е създадена от
водача на микробуса, който от дясна лента е предприел маневра за завИ.е
наляво към път без предимство, като навлиза в лявата лента и пресича
траекторията на движение на движещия се по нея л.а. „Рорше Кайен“ в
опасната му зона на спиране. Предвид определените от комплексната
експертиза, скорости на движението на двете превозни средства, в с.з. вещото
лице инж. Р. пояснява, че изводите относно механизма и причините за
настъпване на ПТП не се променят, тъй като превишената скорост от страна
на водача на л.а. над 90 км (дали е 96 км/ч, предвид движението предвид
първоначалното заключение, или 120 км/ч не оказва влияние на крайния
извод, че при движение на л.а. с разрешената за района на ПТП скорост от 90
км/час, същият би могъл да спре в опасната зона, т.е. при установената скорост
на движение в района на произшествието и предприетото изпреварване,
6
водачът на л.а. „Порше“ не е имал възможност да предотврати
произшествието от момента на навлизане на микробуса „Фолсваген“, каквато
възможност съществува при скорост на движение от 90 км/час преди
произшествието. В същото време, при конкретно създалата се ситуация
водачът на микробуса, е имал практическа възможност да избегне
произшествието, в случай, че преди да завие наляво, независимо дали е бил с
включен или невключен мигач, е намалил скоростта и е изчакал
преминаването на изпреварващия го л.а., без да навлиза в лявата лента на
движение. В заключение, като причини за настъпване на произшествието
могат да се посочат субективните действия на водача на л.а. „Порше“,
управлявал същия с превишена скорост от около 120-130 км/част (при
разрешена 90 км/час), която не му е позволила да спре преди мястото на удара
при възникване на опасност, както и субективните действия на водача на
микробуса „Фолксваген“, в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
предприел завой наляво, без да съобрази, че преди това зад него водачът на
л.а. „Порше“ е започнал изпреварване. Така установените обстоятелства
обуславят вина за настъпилото застрахователно събитие (въпросното ПТП) и
на двамата водачи на МПС, участвали в произществието, т.е. и водачът, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗАД „ОЗК-
Застраховане“. Приетата САТЕ, в това число и относно механизма на ПТП и
причината за осъществяването му, е изготвена въз основа на събрания
доказателствен материал, в т.ч. и по приложеното ДП – изготвения протокол
за оглед, снимков материал, скица, като същата беше категорично потвърдена
от в.л. и след разпита на участниците в инцидента, предвид и противоречията
в показанията им, обусловили провеждането на очна ставка (о.с.з. от
09.05.2024 г.). С оглед категоричността на заключението, поддържано и в
о.с.з., съдът намира за неоснователни всички възражения на ответника,
почиващи на твърденията му, че в случая вина за пътния инцидент има
единствено водачът на л.а. „Порше Кайен“. Въпросът каква е отговорността
на всеки един водачите, и кой в каква степен е допринесъл за настъпването на
ПТП, е неотносима към настоящото производство.
Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), вследствие
на описаното по-горе произшествие на ищеца са причинени: разкъсно-
контузна рана на главата (причинила на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно а живота, обичайния период на отзвучаване е около 25-
7
27 дни, след проведено хирургично лечение); мозъчно сътресение (от по-
леките, без изпадане в пълно безсъзнателно състояние, което отзвучава за
около 3-6 месеца, с типичните за този период оплаквания от главоболие,
световъртеж, лесна раздразнителност, емоционална лабилност - прояви от
страна на централната нервна система; необходимо е медикаментозно лечение
и прегледи от специалисти. Според експерта това степенно помрачение на
съзнанието е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота), хематом на лявото бедро, счупване на VІІ ребро вдясно (счупването е
без разместване на костните фрагменти, причинило е затруднение на
дишането за около 2-3 седмици - временно разстройство, неопасно за живота.
В с.з. в-.лице пояснява, че не е имало данни за дислокация, данни за
нараняване, разкъсване на белия дроб и при правилно лечение, обездвижване
на снага, пострадалият ще възстанови нормалното си дишане за около 20-25
дни). Вещото лице е посочило, че в медицинската документация по делото
няма данни за наличие на отпечатъци от поставен предпазен колан, както и
данни, сочещи след произшествието пострадалият да е посещавал специалист
- невролог или хирург.
Предвид установеното по горе, съдът намира, че предявените искове с
правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
От събраните по делото гласни доказателства относно вида, естеството и
интензитета на причинените на пострадалия вреди, болки и страдания, са
събрани писмени и гласни доказателства. От представените експертизи се
установява, че на 26.04.23г., непосредствено след ПТП, ищец;ът е приет първо
в ОАИЛ, след това в хирургично отделение и гласни доказателства. От
показанията на св. Й. Н. (син на пострадалия) се установява, че при първото
му посещение в болницата, 2-3 дни след катастрофата, баща му не можел да
става (поставен му бил катетър), не можел да яде друго, освен банани,
оплаквал се от болки в областта на ребрата вдясно, боляла го и главата. Имал
нужда от чужда помощ, като затова се грижели санитарките. Не се е налагало
някой от близките да го придружава. След болничния престой, продължил
около 15-16 дни, грижите били поети от майка му (съпругата на ищеца), баща
му изпитвал болка при поемане на въздух, не можел да става и да ходи до
тоалетната сам, като е прав имал силни болки (от счупените ребра) и това му
състояние продължило около 2-3 месеца. И сега като ставал все охкал,
оплаквал се от болки в реброто и кръста. Ходил до Омуртаг на лекар за
8
болките в ребрата, пиел обезболяващи за тези болки. Баща му бил пенсионер
по болест, опериран от сърце преди катастрофата, с ТЕЛК. Докато преди
катастрофата баща му работел в къщи, помагал на дядо му за отглеждане на
крави, сега пак помагал, но не както преди. След катастрофата станал нервен.
Свидетелят заявява, че след изписването на баща му от болницата, си тръгнал
за чужбина (някъде 16-17 май), но редовно се чува редовно с всички у дома.
Съдът намира, че са налице, като доказани, всички предпоставки на чл.
432, ал.1 КЗ вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД: виновно противоправно поведение на
водача на застрахованото при ответника МПС, вредоносен резултат и
причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, валидно застрахователно правоотношение, отказ на
застрахователя по извънсъдебната претенция.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, което следва да
бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съобразявайки всички установени
по делото конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и степента на болките, както по
време на произшествието, така и по време на болничния престой и след това,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, предвид показанията на св. Й. Н. (които съдът кредитира,
съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, като непоследствени, а и
съответстващи на мед.данни и СМЕ), представените писмени доказателства и
СМЕ, съдът определя на 26 000 лв.- непосредствено след ПТП, при
постъпване в ОАИЛ е бил увредено общо състояние, контактен, леко
дезориентиран, с поставена приемна диагноза травматичен шок, преведен в
9
ХО на 28.04.23 г. до 11.05.23г., с главоболие, световъртеж, гадене. Касае е се за
няколко увреди: разкъсно-контузна рана (възстановяване около месец),
затруднено дишане за период около 2-3 седмици, мозъчно сътресение, с
отшумяване на последиците от него обичайно в рамките на 3-6 месеца,
счупено ребро, без усложнения, с възстановяване при адекватно лечение и
последващи медицински прегледи за около 20-25 дни, претърпени болки и
страдания, физически и психичен дискомфорт от наложилото се леглови
покой, необходимост от чужда помощ в болничното заведение и при
домашното лечение, раздразнителност. От друга страна не се установи
ищецът да е претърпял оперативни интервенции, да е получил трайни
последици за здравословното си състояние, остатъчни травми, загрозяващи
белези, усложнения в състоянието на ищеца, нито пък ищецът представи
доказателства за предприето медицинско лечение след изписването му от
болницата, респ. необходимост от такава. В СМЕ вещото лице посочва, че с
изключение на последиците от мозъчното сътресение (от по-лека степен,
които отшумяват за период 3-6 месеца) останалите травми са възстановени за
период не по-дълъг от месец.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните
резултати, поради непоставен предпазен колан: Същото е основателно. Видно
от обясненията на самия пострадал в хода на досъдебното производство,
имащи характер на признание (протокол от разпит от - л. 278), показанията
на св.П.Н. (в осз 09.05.24 г.), св. Х. Х. (в осз 17.06.24 г.), както и от
заключението на в.л. безспорно се установява, че пострадалият не е бил с
поставен предпазен колан, а микробусът е бил снабден с такива (двуточкови),
видно от приетата САТЕ. СМЕ е дала заключение, че при поставен предпазен
колан, уврежданията биха били по-леки. От друга, предвид поясненията на
в.л., изготвило САТЕ, инж. Р. в осз от 17.06.24 г. (л. 261) относно
ефективността на двуточковите предпазни колани (минаващи само през
коремната област, позволяващи движение наляво и надясно и ефективни
основно при челен удар), с каквито е бил снабден микробуса на мястото на
пострадалия, предвид настъпването на удара в задната част на микробуса, на
чиято последна задна лява седалка е пътувал пострадалия, обяснения
механизъм на движението на тялото на пострадалия и получаване на ударите
(СМЕ), данните от свидетелските показания и поясненията в САТЕ, че
пострадалият, поради липсата на колан, е изхвръкнал/паднал през счупените
10
от удара стъкла на автобуса, съдът намира, че съпричиняването от страна на
пострадалия следва да бъде определено на 10 %, обуславящо основателност на
застрахователната претенция в размер на 23 400 лв. и отхвърляне за разликата
до 30 000 лв.
По искането за присъждане на лихви за забава:
По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ:
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1.пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.(3) Лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма доказателства дали застрахованият е уведомил застрахователя
си и кога. Отговорността на ответното дружество е производна гражданската
отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на микробуса, поради което
претенцията за обезвреда следва да бъде уважена ведно със законната лихва
върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя от ищеца
14.07.2023г. - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
По разноските: Ищецът не е сторил разноски (чл. 83, ал. 2 от ГПК).
Предявено е искане от процесуалния му представител за присъждане на
адв.възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., което с оглед размера на
уважената искова претенция, фактическата и правна сложност на делото,
участието на пълномощника само в първото от проведените 3 о.с.з, събраните
доказателства и експертизи (основно по искане на ответника) и т.н.,
съобразявайки решение на съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 (чл. 633 ГПК) и установената най-нова съдебна практика при
определяне на адв.възнаграждение от съда в посочената хипотеза, съдът
определя на 2 800 лв., които ответникът следва да му заплати, а по сметка на
11
Окръжен съд - 936 лв. д.такса върху размера на уважения иск и направените
разноски за възнаграждения за вещи лица - 273 лв. (съобр.уважената част на
иска), на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ответникът е претендирал разноски по
списък по чл. 80 ГПК (л.314): д.такси за 3 бр.у-ния, депозит 2 свидетели,
депозит преводач,СМЕ,САТЕ, КТЕ, адв.възнагр.с ДДС, общо 5150 лв. Макар и
освободен от държавна такса и разноски към бюджета, ищецът дължи на общо
основание разноски на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, в
размер на 1133.00 лв. (чл. 78, ал. 3 от ГПК)
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
гр. София, да заплати на ищеца Д. Н. А. с ЕГН ********** от с. П.., общ.
Омуртаг, ул. М.. № 20, сумата от 23 400 лева (двадесет и три хиляди и
четиристотин лева) – представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки, страдания и други негативни изживявания
от: разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение (без изпадане в
пълно безсъзнателно състояние), хематом на лявото бедро, счупване на VІІ
ребро вдясно, без дислокация на костните, които вреди са настъпили в
резултат на ПТП на 26.0.2023 г. на път ІІ-48 (Котел-Омуртаг), км 7+331, на
разклона за с. Станец, община Омуртаг, обл. Търговище, предизвикано с
участието и при вина и на Е. М. А. от с. Халваджийско, общ. Омуртаг, при
управление на микробус „Фолксваген“, модел „ПТ-35“, с рег. № Т ... АМ,
чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК *********, гр. София - на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.07.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн.чл. 429, ал. 3 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 23 400 лв. до предявения пълен размер от
30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на
процесуалния представител на ищеца адв. Н. А. М. - П., член на САК, в размер
12
на 2 800 лв. върху размера на уважените искове.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
да заплати по сметка на Окръжен съд - Търговище, в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер 936 лв. и направените по делото
разноски за възнаграждения за вещи лица в размер 273 лв., съобразно
уважената част на иска, на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. А. с ЕГН ********** от с. П.., общ. Омуртаг, ул. М.. №
20, да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София,
да заплати сумата 1 133 лв., представляваща разноски в производството,
съразмерно отхвърлената част от иска, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
13