Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.01.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7899
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7899/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Ц. „Е.“
ЕООД *** ЕИК******** срещу решение №82310 от 02.05.2020 г постановено
по гр.д.№78987/18 г на СРС , 52 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД да се осъди Агенция по заетостта гр.София БУЛСТАТ ******** да му
заплати сумата от 15 750 лева – възнаграждение
за извършени услуги /обучения срещу ваучери по професия „ресторантьор“
специалност „Производство и обслужване на заведения за хранене“ / по Споразумение
от 01.03.2010 г по чл.7 ал.7 от ПМС №251 от 21.10.2009 г , ведно със законната
лихва от 14.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС , тъй
като е изправна страна по договора за обучение срещу ваучери по професия
„ресторантьор“ специалност „Производство и обслужване на заведения за хранене“ .
С писма изх.№4705 от 19.05.2011 г и №4702/08.10.2012 г ответникът е признал
вземането , заявено с разписка от 29.07.2010 г . С писмо №4702/08.10.2012 г
ответникът е спрял срока съгласно
чл.91 т.1б от Регламент 1083/06 г на Съвета от 11.06.2006 г до приключване на
проверката за нарушения , като проверката е приключила с влизане в сила на
оправдателната присъда от 2018 г . Поради спиране на срока е спряна и давността
за процесното вземане .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор
, в който оспорва въззивната жалба . Липсва признание от ответника на
процесното вземане и давността не е прекъсната .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.05.2020 г и е обжалвано
в срок на 02.06.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
иска СРС е приел , че ответникът е
извършил възложената работа - обучение срещу ваучери по професия „ресторантьор“
специалност „Производство и обслужване на заведения за хранене“ . Искането за
плащане е постъпило на 29.07.2010 г и 30-дневен срок не са заявени възражения
от ответника . Ищецът е издал на съответните лица удостоверения за
професионално обучение . От друга страна вземането е погасено по давност ,
защото 30-дневния срок за плащане е изтекъл на 28.08.2010 г , а искът е
предявен едва на 14.12.2018 г . За пълнота СРС е отбелязъл , че с писма
изх.№4705 от 19.05.2011 г и №4702/08.10.2012 г ответникът не е признал
вземането.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Дори да се приеме , че с писма изх.№4705 от 19.05.2011 г и
№4702/08.10.2012 г ответникът е признал вземането , то от датата на второто
писмо е започнала да тече нова 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД , която също е
изтекла .
Неоснователно е позоваването на чл.91
т.1б от Регламент 1083/06 г на Съвета от 11.06.2006 г . Същият регламентира
взаимоотношения между органи на държавите-членки и органи на Комисията , а не
договорни отношения между доставчик на услуги по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ и доставчик на услуги . От представеното споразумение не
е доказано ответникът да е можел да отложи плащане или да промени падежа на
вземането . Липсва и спиране на давностния срок , защото не са налице основания
по чл.115 ЗЗД . Дори да е имало наказателно производство от значение за
извършване на плащането ищецът е можел да образува исково производство и да
поиска спирането му до приключване на наказателното производство . Няма
основание да се приеме , че давността за процесното вземане не е изтекла , още
по-малко че същата е започнала да тече едва след приключване на наказателно
производство или след представяне на влязлата в сила присъда на ответника .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото въззивникът дължи на въззиваемата страна сумата от 150 лева разноски
пред СГС – юрисконсултско възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №82310 от
02.05.2020 г постановено
по гр.д.№78987/18 г на СРС , 52 състав .
ОСЪЖДА Ц. „Е.“
ЕООД *** ЕИК******** да заплати на Агенция по заетостта гр.София БУЛСТАТ ********
сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване, като постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000
лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.