РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. Димитър А. Фикиин
Членове:полк. Генко Д. Драгиев
полк. Свилен Р. Александров
при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. Свилен Р. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600054 по описа за 2020
година
и с участието на прокурора полк. Елин Алексов, образувано по жалба на
адвокат А. Т. Р. от АК – Б., в качеството му на защитник на бивш ...... Д. Н. П.
от в.ф. ..... – Б., срещу Присъда № 28/27.10.2020 г. по НОХД № 268/2019 г. на
Софийския военен съд.
С горната Присъда подсъдимият бивш ...... Д. Н. П. е признат за
виновен в това, че на 22.09.2019 г., около 00.20 ч. в гр. Б., по ул. „.......“, с
посока на движение към ул. „.......“, управлявал МПС – лек автомобил марка
„.......“, модел „.....“, с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила, а именно 1,7 промила, установено по надлежния ред /с техническо
средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР № 7510, с № ИН 0019/, и на основание чл.
343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 1 /ЕДНА/ година и ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от 3 /ТРИ/ години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият е лишен от „ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 2
/ДВЕ/ години.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
1
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ е приспаднато времето, през което за
същото деяние ...... П. е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право, считано от 22.09.2019 г., когато с акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ от същата дата му е
иззето свидетелството за управление на МПС, до влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата направените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 550.80 лв. /петстотин и
петдесет лева и осемдесет ст./, от които 100,80 /сто лева и осемдесет ст./ лв. по
сметка на Регионална служба „ Военна полиция“ гр.София, а останалите 450
лв /четиристотин и петдесет лева/лв. - по сметка на Софийския военен съд.
В жалбата и в допълнителната жалба към нея се сочат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като същата
противоречи на материалния и процесуалния закон. Адв. Р. счита, че
първоинстанционният съд неправилно е признал подсъдимия бивш ...... Д. П.
за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните по делото
доказателства по безспорен начин е установено, че процедурата по
установяване управлението на МПС от П. с концентрация на кръвта над 1,2
на хиляда не е извършена по законовия ред, регламентиран в текстовете на чл.
3, 3а, 6, 7 и 8 на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /загл. изм. – ДВ, бр. 81/2018 г./, обн. ДВ бр. 61 от
28.07.2017 г. /Наредбата/, в относимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр.
81/02.10.2018 г. и по този начин е нарушена разпоредбата по чл. 303, ал. 1
НПК. Основният съд не е взел предвид възраженията на защитата, че
контролните органи грубо са нарушили реда по установяване концентрацията
на алкохол в кръвта на Д. П., като не са съставили протокол образец № 1
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Съставили са протокол по
образец по отменената наредба, който няма правна сила към момента на
установяване на нарушението. Съдът не е взел предвид възражението, че
контролните органи неправилно са установили нарушението само въз основа
на резултата от направен тест с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
а съгласно Наредбата това е следвало да бъде установено или с
„доказателствен анализатор“ или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Наредбата в редакцията и след изменението и допълнението с ДВ
бр. 81/02.10.2018 г. не предвижда техническа и правна възможност
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда да бъде установена с Алкотест –
Дрегер. При установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с
техническото средство „доказателствен анализитор“ следва да бъдат
извършени две поредни измервания и като краен резултат в протокола да бъде
вписана средно аритметичната стойност. Различни са и талоните за
медицински изследвания. С оглед констатирания резултат от 1,70 на хиляда,
отчетен с Алкотест – Дрегер, употребата на алкохол в кръвта е следвало
2
задължително да бъде установена с доказателствен анализатор или
медицинско изследване, които са били единствено възможните
законоустановени способи съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Адв. Р. твърди,
че тези възражения и правни доводи на защитата въобще не са подложени на
анализ и преценка от състава на основния съд.
Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и постановена
нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание адв. Р. поддържа изцяло доводите в жалбата и
допълнителната жалба.
Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си и
предоставя на съда да реши въпроса за неговата вина.
Пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че при
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия са спазени
всички изисквания от контролните органи, която концентрация на алкохол е
установена и със заключението на СМЕ. Пледира присъдата да бъде
потвърдена.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното
производство /ДП/ и пред първата инстанция доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи
следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимно лице и е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият ...... 1-ви клас Д. Н. П. – младши шофьор в самоходна
минохвъргачна батарея на в.ф...... Б. постъпил на служба в БА на 26.02.2018 г.
На заеманата длъжност е от 01.01.2019 г. Като военнослужещ изпълнявал
функционалните си задължения и задачите на задоволително ниво.
Колегиален към началниците си и другите военнослужещи. Проявявал
дисциплинираност при изпълнение на поставените задачи. Не бил
награждаван и наказван по време на службата си. Неженен, неосъждан,
завършил средно специално образование. Правоспособен водач на МПС и се
води на отчет в ОД МВР – гр. Б.. Притежава свидетелство за управление на
МПС № *********/23.10.2018 г., категории В, М, С, ТКТ. Наказван за
нарушения по ЗДвП с акт на 27.02.2019 г. и фиш от 07.09.2018 г., а така също
има издадени актове и за настоящия случай – предмет на разглеждане на
3
делото /л.29,30 ДП/.
За периода от 20.30 часа на 21.09.2019 г. до 08.30 часа на 22.09.2019 г.
служителите на РУ МВР гр. Б. свидетелите полицай С.Л.Л. и младши
автоконтрольор Р.С.К. били дежурни като автопатрул и охрана на
обществения ред за територията на цялата община Б. и селата. Около 00.20 ч.
на 22.09.2019 г. в гр. Б. те спрели за проверка лек автомобил марка „....... .....“,
с ДК№ ......., който се движел по ул.“.......“ в посока към ул.“.......“ и
криволичел по пътя. Водач на автомобила бил ...... Д. Н. П., а автомобилът бил
собственост на свидетелката М.И. П.а - съпруга на бащата на подсъдимия.
Тъй като водачът ...... Д. П. лъхал на алкохол, в 00.29 часа на 22.09.2019 г. той
бил изпробван от свид. К. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест-Дрегер“ № 7510, с инвентарен номер /ИН/ 0019, за което П. не
възразил. Техническото средство отчело 1,70 промила алкохол в издишания
от водача въздух. Подсъдимият П. обяснил на служителите на МВР, че е пил
200-300 грама концентрат алкохол – мастика. Свидетелят К. му съставил Акт
за установяване на административно нарушение № 247860 /АУАН/, с който
от П. били иззети свидетелството му за управление на МПС и контролния
талон /л.19 дос.пр./, Подсъдимият подписал акта, като в графа “възражения“
записал „не“, т.е. че нямал възражения по него. Свидетелят Л. бил посочен
като свидетел на съставянето на акта и също го подписал заедно с
актосъставителя. Свидетелят К. попълнил и Талон за медицинско изследване
№ 0061060, върху който залeпил стикер с № А 011819. В талона за
медицинско изследване били описани нарушението на П. и резултата от
проверката му с техническо средство за употреба на алкохол. Актът бил даден
на подсъдимия за подпис. Той обаче заявил, че не желаел да даде кръвна
проба за изследване, саморъчно вписал в талона, че „приема“ показанията на
техническото средство и положил подписа си. Тъй като проверяваното лице
приело показанията на техническото средство, останалата част на талона не
била попълнена от свидетеля К.. Въпреки, че подсъдимият отказал да даде
кръвна проба, той бил съпроводен от двамата полицейски служители до
филиала за „Спешна медицинска помощ“ в град Б., където пред медицинския
специалист фелдшер свидетеля А.М.Ш. ...... П. отказал да даде кръвна проба
за употреба на алкохол Това било удостоверено с Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /л.21-22 ДП/, който бил подписан от
Ш., П. и свидетеля К., като била посочена и датата и часа – 22.09.2019 г. 01.30
часа. Впоследствие, на същата дата - 22.09.2019 г., свидетелят К. наложил със
заповед принудителна административна мярка на подсъдимия - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца / л.20 ДП/. Резултатът от проверката
с техническо средство на подсъдимия П. бил изваден на разпечатка и
приложен на л. 25 от досъдебното производство. Видно от приложената
справка на л. 26 дос.пр., техническо средството е минало на периодична
проверка на 27.05.2019 г., като проверката е била успешна.
4
Съгласно заключението на съдебно - медицинската експертиза по
делото № П -70/2019 г. /л.55 до л.60 ДП/, към 00.20 часа на 22.09.2019 г. в
кръвта на Д. П. е имало приблизително същата алкохолна концентрация,
която е измерена и в момента на тестването му в 00.29 часа на същата дата с
техническо средство, а именно 1,70 промила алкохол. Горното сочи, че
водачът е консумирал алкохол преди спирането му за проверка, бил е повлиян
от действието му и се е намирал в обикновено алкохолно опиване /
осъзнавайки действията си и можейки да ръководи постъпките си/, като е бил
в началните стойности на средна степен на алкохолно опиване.
При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е
приел, че с описаното деяние подсъдимият ...... Д. Н. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от
НК.
За да стигне до този извод, основният съд е обсъдил и се е позовал на
събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание гласни и
писмени.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в
жалбата, в допълнителната жалба и в пледоарията на адв. Р. за
неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали
възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е
отразени в мотивите. Те са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с
приетата фактическа обстановка и формалната логика. Изготвени са съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и в тях съдът по убедителен начин е
отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. Мотивите са аналитични и
позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Същата не се оспорва и от защитата на подсъдимия.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП постановява, че редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамвай
и/или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. От 29.09.2017
г. и към настоящия момент това е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г., изм. и
доп. ДВ, бр. 81/02.12.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99/20.11.2020 г. Към
5
инкриминираната дата Наредбата е била в сила в редакцията й с изменението
и допълнението в ДВ бр. 81/02.10.2018 г.
По делото е безспорно установено, че при извършената проверка лекият
автомобил е бил управляван от подсъдимия; че той е бил изпробван за
употреба на алкохол с определено за целта със Заповед № 8121з-
1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 27 ДП/ техническо
изправно средство - Алкотест-Дрегер № 7510, с инвентарен № 0019, от
свидетеля Р.С.К. - младши автоконтрольор в РУ-Б., който съгласно Заповед
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 27 – 28
н.д.268/2019 г./ е бил компетентен орган да извърши проверката, както и че
съставеният му Талон за медицинско изследване е бил по образец на
Приложение 1, към чл. 4, ал. 3 от Наредбата, в първоначалната й редакция,
обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г.
В съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от Наредбата,
след установената с техническото средство концентрация на алкохол от 1,70
промила в издишания от подсъдимия въздух, свидетелят К. му съставил Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АА, №
247860 /л. 19 ДП/, в който описал извършеното нарушение, както и
установената концентрация на алкохол от 1,70 на хиляда в издишания от него
въздух. В АУАН ...... П. саморъчно вписал „не“ след текста „Запознах се със
съдържанието на акта и правя следните обяснения/възражения“ и се
подписал. Същият не е обективирал възражение, че не е съгласен с
показанията на техническото средство. Актът бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля С. Л..
На основание чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Наредбата, свидетелят К.
попълнил и Талон за медицинско изследване № 0060060, върху който залепил
стикер с номерата, съответстващи на номера на талона за изследване /061060/
и в края добавил цифрата 1. В талона той също вписал, че на 22.09.2019 г.
около 00.29 ч., на Д. П. е извършена предварителна качествена проба с
техническо средство Алкотест - Дрегер 7510 и резултатът е бил положителен
– 1,70 на хиляда, след което се подписал. Талонът бил връчен на П., който
собственоръчно написал „приемам“ показанията на техническото средство,
след което положил подписа си. Въпреки че по - надолу на бланката на талона
за медицинско изследване изрично е указано, че е налице възможност лицето
да избере да бъде изследвано за употреба на алкохол чрез доказателствен
анализатор или медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване, П., който видно от образователния му ценз е грамотен, не вписал,
че не приема показанията на техническото средство и не изявил желание да
му бъде извършено някое от тези изследвания. В показанията си двамата
полицейски служители Л. и К. също потвърждават, че в нито един момент П.
не е оспорил показанията на техническото средство.
Ако П. не е бил съгласен с показанията на техническото средство
6
Алкотест Дрегер, същият не е следвало да ги приема, а е имал възможност да
ги оспори като избере един от другите два способа за изследване за употреба
на алкохол, посочени в талона за медицинско изследване. Като не е сторил
това, а е приел показанията на техническото средство, той сам се е лишил от
възможността да ги оспори. И тъй като подсъдимият е приел показанията на
Алкотеста - Дрегер, не е имало основание концентрацията на алкохол в
кръвта му да бъде установявана по друг начин – чрез медицинско и
химическо лабораторно изследване на кръвна проба или изследване чрез
доказателствен анализатор – аргумент от чл. 3а, т. 2 от Наредбата. Нормата на
чл. 3а от Наредба №1 от 2017 г. е категорична, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване само в три
изчерпателно изброени случая, а именно, когато: „1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото съС.ие на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест“.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото П. не е отказал извършване на
проверка с техническо средство, приел е показанията му и физическото му
съС.ие е позволявало извършване на проверка с техническо средство.
На стр. 7 от мотивите си основният съд детайлно е обсъдил различието
на използваната от свид. К. бланка на Талон за медицинско изследване, с тази
по чл. 3, ал. 2 от Наредбата и е направил вярно заключение, че редът е бил
спазен, съобразявайки разпоредбата на § 25 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр.
81/02.10.2018 г., съгласно който, бланките на Талон за медицинско
изследване по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба №
30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства и на Талон за
изследване по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане
в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните
количества /какъвто е настоящият случай/.
Действително, в изготвения от свидетеля К. и подписан от подсъдимия
П. Талон за медицинско изследване /л.23 дос.пр./ има графа, в която да се
отрази дали проверяваното лице приема или не приема показанията на
техническото средство. Но в талона за изследване Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от Наредбата също има подобна графа, макар и с различия, където
изрично е посочено какво следва да попълни контролният орган в празното
пространство, след като отрази установения положителния резултат от
предварителната проба с техническото средство, а именно, едно от следните
обстоятелства: „1. Лицето отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство или тест; 2. ЛИЦЕТО НЕ ПРИЕМА ПОКАЗАНИЯТА
НА ТЕХНИЧЕСКОТО СРЕДСТВО ИЛИ ТЕСТА; 3. Физическото съС.ие на
7
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест“.
Горното означава, че само в случай, че лицето не приема резултата от
техническото средство или теста, то може да избере да бъде изследвано за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му чрез доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване. Очевидно е, че въпреки
посочените по-горе формални различия в използваната от свидетеля К.
бланка на Талона за медицинско изследване, подсъдимият е имало къде да
посочи, че не приема показанията на техническото средство Алкотест Дрегер
и да избере концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена по
друг начин – чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на кръвна
проба или изследване чрез доказателствен анализатор, ако е желаел това.
Неоснователен е доводът на адв. Р., че е нарушена разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от Наредбата, съгласно която, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване. В случая
контролните органи са спазили това изискване на Наредбата. Независимо от
изричното заявление на подсъдимия, че приема показанията на Алкотеста –
Дрегер, свидетелите К. и Л. са избрали единия от алтернативно посочените
варианти в чл. 7, ал. 1 от Наредбата като съпроводили П. до филиала за
Спешна медицинска помощ в гр. Б. за вземане на кръвна проба и извършване
на медицинско изследване. Там той, в присъствието на медицинския фелдшер
свидетелят А. Ш. отказал да даде кръвна проба за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което обстоятелство било отразено в
приложения на л. 21 – 22 ДП Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или
техни аналози, попълнен от свидетеля Ш.. В този протокол отново бил вписан
в т.I.1 резултатът от предварителната проба за алкохол с Алкотест Дрегер
7510 – 1,70 на хиляда. Върху протокола П. саморъчно се подписал в 01.30 ч.
на 22.09.2019 г. Изявлението му било подкрепено и с подписите на
свидетелите Ш. и К..
По този начин, с отказа си да даде кръвна проба за алкохол редник П.
сам се е лишил от възможността концентрацията на алкохол в кръвта му да
бъде установена чрез химическо изследване на кръвта му. При това
положение е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, според
която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията
алкохол в кръвта при отказ на лицето за даване на проби за изследване.
Наложените на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“ за срок
от една година и „Глоба“ в размер на 200 лева за престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК не са явно несправедливи и законосъобразно са определени от
8
първоинстанционния съд към законовия минимум в съответствие с
разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 НК.
За наказанието лишаване от свобода, съдът е приел като смекчаващи
наличните обстоятелства – чисто съдебно минало и относително добрите
характеристични данни на подсъдимия. Като отегчаващо е приел - високата
обществена опасност на този вид деяние, но не е съобразил високата степен
на концентрация на алкохол от 1,70 на хиляда. Правилно при определяне
размера на наказанието „Глоба“ съдът е съобразил ниския размер на заплатата
на подсъдимия в размер на 800 лева.
По делото не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
пък някое от тях е изключително по своя характер, за да се приеме, че и най –
лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко и
да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от две години е в предвидените в чл. 49, ал. 1 НК параметри и също е
справедливо по размер с оглед целите на индивидуалната превенция и
предвид високата концентрация на алкохол от 1.70 на хиляда и високата
степен на обществена опасност на този вид деяния. От приложената на л. 29-
30 ДП Справка за нарушител/водач се установява, че Д.П. е водач на МПС от
25.10.2016 г. и до настоящия момент е наказван за нарушения по ЗДвП с
наказателно постановление от 27.02.2019 г. за нарушаване на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането и фиш от 07.09.2018 г. за нарушаване разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въпреки, че нарушенията не са от вида на това, за
което се води настоящото производство, очевидно е, че санкционирането на
дееца по административен ред не е постигнало необходимия поправителен и
превъзпитателен ефект.
Законосъобразно основният съд е отложил изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода“ за минималния срок от три години. Отчетено е че
Д.П. не е личност с висока обществена опасност, с чисто съдебно минало е и
деянието му е изолиран случай в неговия живот. Настоящият състав счита че
с условното осъждане ще се постигнат целите на наказанието и поправянето
на дееца.
Въззивният състав споделя извода на основния съд, че наложените на
подсъдимия наказания са достатъчни по размер за неговото поправяне и
превъзпитание и не е необходимо да бъде лишаван от права по чл. 37, ал. 1, т.
6 от НК.
Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд не е
изложил съображения защо не е наложил една от пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 – 4 през изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 НК, но в
тази насока липсва протест и това обстоятелство не следва да се обсъжда.
9
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 НПК е приложена правилно като съдът е
приспаднал от наказанието "Лишаване от право да управлява МПС" времето,
през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява
това право, считано от 22.09.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 550.80 лева , от които 100.80
лева по сметка на РС „Военна полиция“ – София и 450.00 лева по сметка на
Софийския военен съд.
При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че
при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
страните по делото и че липсват основания за отменяне или изменяне на
присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28/27.10.2020 г. по НОХД № 268/2019 г.
по описа на Софийския военен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на
РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10