Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 21.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ГО, в открито заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
при участието на секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдия Лесенски гр. д. № 1862 по описа на съда за 2013
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.
В исковата си молба ищецът Д.Г.Д. твърди, че на
24.08.2008 г., около 21,00 часа по пътя от село Овчеполци към гр. Пазарджик управлявал
лек автомобил марка „Москвич-412”
с рег. № РА ****, като в автомобила се возили неговата съпруга, която била на
задната седалка и неговият син, който бил на предна дясна седалка. При преминаване
в района на надлеза на автомагистрала „Тракия” двигателят на автомобила започнал да прекъсва, поради
което ищецът спрял да установи каква е причината за това. Отпуснал автомобила
да се движи на самоход, за да може да се отдалечат от най-високата част на
надлеза и водачите на идващите автомобили зад тях да ги възприемат от по-голямо
разстояние. Спрял автомобила на около 2000 метра от надлеза по
посока на гр. Пазарджик, като половината от дясната част на автомобила била на
банкета, а останалата част на пътното платно, тъй като ширината на банкета не
позволявала да се изведе целия автомобил върху него. Ищецът твърди, че включил
габаритите и аварийните светлини на автомобила и се обадил на мобилния телефон
на свои близки, за да обясни къде се
намира, че имал нужда да дойдат и да му помогнат, като евентуално да го издърпат, след това слязъл от автомобила,
като съпругата и синът му останали в автомобила. Сочи, че на главата си
поставил фенер, който светил. Тръгнал към багажника, за да извади
светлоотразителен триъгълник. Твърди се, че по това време в същия пътен участък
и в същата посока зад процесния автомобил с голяма скорост се движил и ги
приближил друг лек автомобил - марка „Опел Омега” с рег. № РА ****, управляван
от В. П.. С оглед на високата скорост П.,
без да направи някаква маневра да излезе от платното в частта, в която се
намирал ищеца, за да ги заобиколи или да спре, ударил автомобила на ищеца, като го завъртял и автомобилът на
ищеца се изправил на двете си десни врати. Твърди се, че при завъртането на автомобила, ищецът бил ударен, като бил изхвърлен на
разстояние около 10 м.
от колата и от удара изпаднал в безсъзнание и
в това състояние бил около 6-7 мин., а когато дошъл в съзнание, не можел веднага да стане.
Чувствал силни болки по цялото тяло, но най-вече в лявата ръка, гърдите,
главата, имал кръвоизлив от носа, дясното ухо и устната кухина. Отново се
обадил на неговия познат, че вече е блъснат от автомобил и помолил да дойде да
им помогне, като в резултат на ПТП получил следните телесни увреждания: изпадане
в безсъзнателно състояние, счупване на
лявата лъчева кост, което довело до поставяне на гипсова и мобилизация посредством
гипсова шина, болки и шум в дясното ухо, с което било силно затруднено неговото
чуване, открита разкъсно-контузна рана на носа довела до гнойна секреция, кръвотечение от устата и носа. Посочените
психически и физически болки и страдания в резултат на уврежданията, ищецът
твърди, че представляват за него неимуществена вреда, които оценява по принципа
на справедливостта общо в размер на 20 000 лв. Поддържа се, че върху тази
претендирана сума за обезщетение се дължи и законна лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Сочи, че по случая било образувано
досъдебно производство по описа на РУП Пазарджик, което било прекратено от РП
Пазарджик с влязъл в сила акт. Моли се съда да постанови съдебно решение, с
което ответникът ЗД „Евро Инс“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца посочената
по-горе сума на посоченото правно основание, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗД „Евро Инс“ АД, в който същият оспорва изцяло основателността на
предявения иск, като поддържа възражения по отношение на елементите от
твърдения вредоносен състав. Моли се така предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Предявява и възражение за настъпила погасителна давност на
възражението за лихви. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
В хода на делото не се
спори, че на 24.08.2008 г., около 21,00
часа по пътя от село Овчеполци към гр. Пазарджик, след надлеза на
автомагистрала „Тракия“ се е реализирало ПТП с участници: лек автомобил марка
„Москвич-412”
с рег. № РА ****, собственост на ищеца и лек автомобил марка „Опел Омега” с
рег. № РА ****, управляван от Вальо А.П.. Не се спори и, че е налице валидно
сключена застраховка между В.А.П. и ответното дружество, в срока на действието,
на която е настъпило процесното ПТП. Основният спор по делото е дали с поведението
си при управляване на лекия автомобил марка „Опел Омега” с рег. № РА **** В.П.
е извършил виновно противоправно деяние, което да е в причинно-следствената
връзка с настъпилите неимуществени вреди на ищеца, за да са осъществени всички елементи
на фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ.
Категорично е, че гражданския съд не е обвързан от
мотивите на определението на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено
постановлението на прокурор при Районна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство против В. А.П., така както съгласно чл.300 ГПК е
обвързан от влязлата в сила присъда по отношение на виновността, деянието и
неговата противоправност. Ето защо гражданския съд следва
да обоснове своите изводи само на база на събраните пред него доказателства. С
оглед тях се установи следната фактическа обстановка по отношение на процесното
ПТП:
На процесната дата - 24.08.2008 г., около 21,00 часа
по пътя от село Овчеполци към гр. Пазарджик ищецът управлява лек автомобил
марка „Москвич-412”,
като в автомобила се намират неговата съпруга - на задната седалка и неговият
син на предна дясна седалка. При преминаване в района на надлеза на
автомагистрала „Тракия” двигателят на автомобила започва да прекъсва, поради
което ищецът изключва двигателя на автомобила и го отпуска да се движи на
самоход, като спира автомобила след надлеза по посока на гр. Пазарджик на
пътното платно. Ищецът паркира автомобила без включени светлини и слиза от
него, за да установи причината за проблемите в двигателя на автомобила. На
главата си поставя фенерче и вдига предния капак на автомобила. Към този момент
той все още не е поставил светлоотразителен триъгълник на пътя. Известно време
след това от надлеза се спуска лек автомобил марка „Опел Омега” с рег. № РА ****
управляван от свидетеля Вальо А.П.. Същият се движи в рамките на разрешената
скорост – с около 80-85 км/ч,
с включени къси светлини. В насрещното платно се движат два други автомобила с
включени светлини. Едва след разминаването с тези автомобили, свидетелят П.
вижда спрелия в платното, по което се движи, лек автомобил „Москвич“ на ищеца, натиска
спирачка и рязко завива наляво, за да избегне удара, но поради малкото
разстояние, от което възприема спрелия автомобил и краткото време за реакция,
не успява да избегне удара, като удря автомобила на ищеца в задната лява част,
при което последния се завърта и се обръща на една страна. При удара на
автомобилите, ищецът, който се намира извън автомобила си, е отхвърлен на
няколко метра от автомобила. От удара ищецът получава фрактура на лявата лъчена
кост на типично място – без дислокация и контузия на носа с охлузване на кожата
с размери 0,5 х 3 см.,
както и контузия на гръден кош.
При така установената от доказателствата фактическа
обстановка, съдът намира, че застрахованият водач – свидетелят Вальо П. не е
извършил виновно противоправно деяние, което да ангажира отговорността на
неговия застраховател. На първо място П. се е движил в рамките на разрешената
от закона скорост по смисъла на чл.21 ЗДвП – с около 80-85 км/ч. На следващо място,
фаровете на насрещно движещите се автомобили са създали т.н. „сляпо петно“, което
обективно е попречило на П. да възприеме по-рано спрелия в пътното платно автомобил
на ищеца, който освен това е бил без включени светлини и без поставен
светлоотразителен триъгълник. Според вещото лице реакцията на шофьора е
следвало да бъде в рамките на 1,5 секунди, което практически прави избягването
на удара невъзможно. Дори да се разсъждава в посока, че е следвало с оглед
пътната обстановка – нощно време, П. да се движи с по-ниска скорост – от
допълнителното заключението е видно, че при движение дори със 70 км/ч, опасната зона за
спиране е 62,3 м.,
а в случая разстоянието е било значително по-малко, след като П. е излязъл от
„сляпото петно“. Съдът не възприема тезата на процесуалния представител на
ищеца, че е налице несъобразена скорост от страна на П., което да се вмени в
негова вина. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“, т.е. задължение на П. като водач е било да съобрази
скоростта си с оглед необходимостта да спре пред „предвидимо препятствие“.
Очевидно е, че авариралият и спрял в пътното платно автомобил на ищеца няма как
да се счете за предвидимо препятствие, за да се вмени във вина на П., че е
шофирал с несъобразена скорост. Съгласно
второто изречение на същата алинея: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Очевидно е в случая, че именно такова е било поведението на П., след като е
възприел спрелия автомобил – опасност за движението, т.е. в нито един момент
той не е действал противоправно. Не такова обаче е било поведението на самия
ищец. Съгласно чл.97, ал.1 ЗДвП: „На път извън населено място водачът на
недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради
повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него“, а „Когато изместването е
невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така
че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни
превозни средства“ (ал.3 на чл.97 ЗДвП) и по нататък: „Предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото
пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на
движение на заобикалящите го пътни превозни средства и ал.5 на същия член:
„Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство
може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни светлини“. Още
по категорична е разпоредбата на чл.73 от ЗДвП: „На път извън населено място
през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение
моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат
обозначени с включени габаритни светлини“. Очевидно е, че ищецът не е изпълнил
нито една от тези законови разпоредби, като именно неговото поведение се
характеризира като противоправно и е станало пряка причина за настъпилото ПТП. Неслучайно
законодателят е приел и чл.59а ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) – неприложим към
спора, но показващ подхода на законодателя при уреждане на този вид обществени
отношения, където в ал.1 изрично е разпоредено: „Водачът на пътно превозно средство,
движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране
извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да
продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното
превозно средство от скоростния път по най-бърз начин“. Очевидно е, че в
конкретния случай, както се доказа по безспорен начин, ищецът нито е включил
светлините на автомобила си, нито е поставил светлоотразителен триъгълник, нито
въобще се е опитал да изтегли автомобила си от пътя по най-бърз начин. Всякакви
твърдения, че е имал фенер на главата, който свети, или, че е следвало
свидетелят П. да възприеме светлоотразителите на фаровете или на рег. номер на
автомобила му, са ирелеватни, защото законодателят изрично е разписал какво
следва да бъде поведението на водача, когато се наложи да спре принудително на
пътя и то през нощта, а не такова е било поведението на ищеца.
С оглед гореизложеното искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен, като съдът не следва да обсъжда въобще настъпилите
вреди за ищеца. Само за пълнота следва да се отбележи, че и не се доказа по
категоричен начин всички твърдени от ищеца вреди да са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП – например намаляването на слуха. Също за пълнота
следва да се отбележи, че с оглед приложението на правилото на чл.51,
ал.2 ЗЗД, трайната практика на ВКС приема, че нарушението от страна на
пострадалия на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила
за движение по пътищата е необходимо да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като е обусловено
от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, като приносът трябва да е конкретен - да се изразява
в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, какъвто безспорно е и конкретният случай.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът следва да понесе
направените от него разноски. На ответника ще следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лв., депозит за СМЕ в размер на 50
лв. и 40 лв. депозит за САТЕ, за което са представени списък по чл.80 ГПК и
доказателства –вносни бележки. Съдът намира искането за намаляване на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лв. поради прекомерност за
основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към завеждане на делото,
възнаграждението следва да бъде в размер на 850 лв., а не на 1130 лв., какъвто
би бил размерът, ако делото бе заведено след последните изменения и допълнения на Наредбата, обнародвани в ДВ, бр.28 от 28 Март 2014 г.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.226, ал.1
КЗ от Д.Г.Д. с ЕГН **********,*** срещу ЗД „Евро Инс“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Искър“ бул. „Христофор Колумб“
№ 43 за осъждане за заплащане на сумата от 20 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на 24.08.2008 г. в резултат на ПТП с участници: лек автомобил марка „Москвич-412” с рег. № РА ****,
собственост на ищеца и лек автомобил марка „Опел Омега” с рег. № РА ****,
управляван от Вальо А.П., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2008 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „Евро
Инс“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Искър“
бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 940
(деветстотин и четиридесет) лв. разноски за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: