Протокол по дело №188/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 170
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20223100200188
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 170
гр. Варна, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Ант. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Уляна К. Савакова Частно
наказателно дело № 20223100200188 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ ЮЛ. СТ. Т., редовно призован, доведен от Ареста - Варна от
органите на ОД „Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв. И.Т. , АК – Варна, надлежно
упълномощен и приет от съда от днес.
Упълномощеният адв. Б.Б., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Страните заявиха, че нямат искания за отводи към състава на съда, прокурора и
секретаря.
АДВ. Т.: Уважаема г-жо Председател, поддържаме жалбата, ще изложа мотиви по
същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, молбата е допустима.
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
Съдът счете делото за изяснено и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Уважаема г-жо съдия, поддържам така подадената молба, с правно
основание чл. 65, ал. 1 и следващите от НПК. Моля Ви да приемете, че молбата ни е с
искане за иницииране на настоящото производство, с оглед осъществяване на съдебен
контрол на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се обосновава на
1
няколко съществени обстоятелства, не само на посочените и в молбата от колегата защитник
обстоятелства за продължителността на срока на задържането под стража, за което очевидно
към настоящия момент, отчитайки факта, че е задържан на 08.11.2021 г. Към настоящия
момент са изминали повече от три месеца, вече сме на прага на четвъртия месец, който ще
бъде в края на другата седмица, но този факт сам по себе си би следвало да обуслови и да
повлече след себе си и редица други обстоятелства, свързани с анализа на процесуално
следствените действия, извършени по делото и този анализ да бъде съпоставен с всички
онези обстоятелства, които законодателят е посочил формулирайки основанията на мярката
„Задържане под стража“ и най-вече необходимостта на тази най-тежка мярка за
неотклонение следва да бъде продължена или основателността й следва да бъде изменена, с
оглед събраните по делото доказателства.
По повод първата предвидена в закона предпоставка по чл. 63 от НПК, а именно дали
към настоящия момент е налице извод, който може да се направи от анализа на
доказателствата дали съществува обоснованото предположение за авторство и за
извършителство на деянието по отношение на предявеното обвинение на обвиняемия Т.
следва да отчетем на първо място самото постановление за привличане като обвиняем за
това, че на конкретна дата, без надлежно разрешително държал, с цел разпространение и
разпространил на Т. М., това е другото обвиняемо лице по делото, определено наркотично
вещество. Това е повдигнатото обвинение на 09.11.2021 г. и до настоящия момент това
обвинение не е променено, не е прецизирано, не е изменено, не е преквалифицирано и т. н.
Обсъждайки обаче и анализирайки доказателства по отношение на това обвинение и по
отношение на факта, че другото обвиняемо лице, посочено в обвинителния диспозитив,
също е обвиняем по делото и в качеството си на обвиняем е дал обяснения по делото и би
следвало съвсем накратко да акцентирам Вашето внимание дали и какви са доказателствата
по отношение на това обвинение коментирайки обвинението на обвиняемия Т. и дали в хода
на разследването за тези три месеца и половина са се събрали допълнително ангажиращи
доказателства, които биха подкрепили уличаването на Т. в извършването на престъпления
или напротив не биха го подкрепили и биха разколебали тази първа процесуално
предвидена предпоставка в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК. От момента на образуването на
това ДП, до настоящия момент вече преобразувано и обединено с няколко други досъдебни
производства други доказателства, освен обясненията на обвиняемия Т. М. и на свидетеля
Х. Ф., казвам свидетеля, тъй като той е разпитан в това процесуално качество по вероятно
причини и убеждения и преценка на тогава провеждащите разследването, защото прави
впечатление, че този свидетел Х. Ф. в лекия автомобил, който той е управлявал е намерено
наркотично вещество в рамките на 19.98 гр. за да бъда коректен, около 20 гр.
метаамфетамини или така наречения кристал, който е разпитан като свидетел, който казва,
че това вещество го е поставил в автомобила му Т. М.. Т. М. пък казва, че по отношение на
това топче, което той е изхвърлил към момента на задържането е било предадено от Ю.Т.
така, че тези обяснения на едното обвиняемо лице и свидетелските показания на другото са
очевидно е, че те са в сФ.а и в кръга на отговора, като за всеки един от тях важи приказката
крадеца вика дръжте крадеца. В единия автомобил са намерени 20 гр. кристали, другия
2
изхвърля пред полицейски служители, за което са разпитани полицейски служители пакетче
99.96 гр. и двамата казват те не са наши. Единия казва на мен ми го даде Т.. Т. казва пък на
мен ми го даде другия. Тези обаче гласни доказателства по никакъв начин не са подкрепени
до настоящия момент от други доказателства. Очевидно е, че са иззети по делото мобилни
телефони, които все още към настоящия момент доколкото съм запознат не са извършени
съответните съдебно технически експертизи, които да могат да установят дали е имало
такава комуникация между двете обвиняеми лица, посочени в диспозитива - Ю.Т. и Т. М., за
да може да се говори за някаква сделка и т. н. за да може тези обстоятелства да бъдат
преценени към настоящия момент дали към настоящия момент продължава обосноваността
на предположението за съпричастност на обвиняемия Т. или тя е сериозно разколебана.
Очевидно е, че от анализа на тези доказателства не може да се обоснове такъв извод и
обсъждайки и анализирайки тези доказателства, че от него не е бил намерен и иззет мобилен
телефон, за да може да се направи някаква връзка или съпоставка и уговорка за срещи с
другия обвиняем Т. А. М., така, както и свидетеля С. И. е възпроизвел в своите показания,
както и в наличната докладна записка, че се е очаквало да се проведе среща за
разпространение. В този аспект Ви моля да прецените, че към настоящия момент нашите
доводи са, че е разколебана обосноваността за авторството и извършителството на деянието.
От друга страна, моля Ви да приемете, че не съществува опасност към настоящия момент,
при евентуална промяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в друга мярка
за процесуална принуда, каквато е „Домашен арест“, включително и с електронен контрол,
обвиняемият Т. да се укрие или да извърши друго престъпление, като тука ще посоча
аргументи и доводи не само семейното му състояние, постоянен адрес и две деца, но ще
посоча и факта, който е известен на съда и е онагледен в материалите по делото, че се
съдържат и множество съобщения за задгранични пътувания в предходен период на
обвиняемото лице, както и справка, че той е напущал територията на страната, за да
провежда своето лечение основно в Турция, като тези обстоятелства че той винаги се е
връщал е още един аргумент, че за него не съществува опасност да се укрие, да осуети
провеждане на разследването и дори и да избегне реализирането и провеждането на
наказателно производство. От друга страна Ви моля да обсъдите факта, че на Т. последната
му присъда е изтърпяна 2014 г. и е изминал, с оглед на обвинението, което е повдигнато на
08.11.2021 г. коментирам това обвинение, защото в крайна сметка по това обвинение е
задържан под стража Т., въпреки, че по делото има и обединено друго досъдебно
производство, по което има и друго обвинение. Де факто сега се получава една деликатна
ситуация как в това производство и възможно ли е след като са обединени две дела, и то в
настоящия момент прокуратурата да не прецизира тази правна квалификация и да не
изчисти тези правни недостатъци и пороци според мен, защото невъзможно е едно лице да
бъде с две отделни обвинения, така, че най-малкото двете отделни обвинения, то е възможно
да бъде в едно дело, неправилно се изказах, грешка на езика, то е възможно да бъде с две
обвинения, но не по този начин обединени две дела в едно и да си стоят така делата.
Очевидно е, че прокуратурата не реализира своето правомощие за изчистване на тези
процесуални пороци и недостатъци, като следва да бъде отчетен и факта, че мярката за
3
неотклонение по другото ДП е отнета с определение на Апелативен съд, което е още едно
обстоятелство, което твърдим, че при евентуално изменение на мярката за неотклонение той
не би се укрил и не би извършил друго престъпление, с оглед исканата мярка за
неотклонение, нейния режим и същност.
На последно място, очевидно е, че обвиняемия Т. има множество приложена писмена
документация по отношение на здравословното състояние, което е било предмет на
обсъждане, анализиране, включително и почитаемия съдебен състав, когато е разглеждал
делото на 09.11.2021 г. е указано да се извърши СМЕ. Какво ми прави впечатление по
делото, има извършена една СМЕ в рамките на една страничка от УМБАЛ „Св. Марина“, от
началник отделение д-р Дренски, която обаче е изготвена от 23.11.2021 г. и вероятно по тази
експертиза, с оглед на нейното заключение, в последния си абзац вещото лице д-р Дренски е
посочил, че състоянието му по принцип е добро общо състояние, но следвало да се
продължи лечението за дисгликемията и да се проследява неговия липиден профил.
Очевидно това е наложило преместването на Т. от условията на ареста в ОЗ – Варна и в
стационара, за да може най-малкото да се провежда едно наблюдение, но аз съм дълбоко
убеден, че в условията на затвора, в стационара няма възможност да се проследява неговия
липиден профил, поради което това обстоятелство също е друг аргумент и друго основание
да се осигури възможността за провеждане на адекватно медицинско обслужване на
временно ограничения и лишен от свобода, каквато е мярката за неотклонение по ДП на
обвиняемия Т., което е още един аргумент, който би следвало също да бъде анализиран, тъй
като той непосредствено преди съдебно заседание ми заяви, че още преди един месец е бил
заявен да бъде проведен контролен преглед и осигурен такъв, но до настоящия момент такъв
не е осигурен. Така, че аз Ви моля и това обстоятелства да бъде отчетено във светлината на
всички наши аргументи и да приемете, че към настоящия момент една друга мярка за
процесуална принуда би била адекватна и би обслужила целите на това ДП, като е очевидно,
че това ДП ще продължи изключително дълго време и то поради факта, че прокуратурата е
обединила няколко досъдебни производства в едно и според мен така се е подложила в
ситуация, че разследването по това дело ще продължи изключително дълъг период от време,
тъй като се разследва очевидна разнородна престъпна дейност на различни лица, но всички
доказателства по делото говорят, освен цитираните за другия съпроцесник на Т. и
свидетелите, както казах И. и Ф. няма други свидетели, които да могат да уличават Т. по
повод предявеното му обвинение, за това, че без надлежно разрешително на конкретната
дата 08.11. е държал, с цел разпространение и разпространил. И едно изречение по старото
обвинение, което е, че на конкретна дата е държал в лек автомобил пак наркотични
вещества. По отношение на това обвинение няма никакви доказателства, освен разпита на
полицейските служители спрели Т. за извършване на проверка, намерено нещо в лекия
автомобил, ползван от Т. и до толкова. В тази връзка моля за произнасяне.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Уважаема г-жо съдия, семейството ми е в много тежко
положение. Сина ми не е на градина, тъй като не можем да плащаме вече таксите. Чакаме да
бъде настанен в друга градина вече един месец поради което съпругата ми не може да
4
работи и е в неплатен отпуск и няма никакви приходи. Жена ми е принудена да стои в къщи
да гледа детето. Моля да ми измените мярката, за да мога да помогна на семейството си
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам, че подадената молба е
неоснователна. Аргументите ми за това са следните: към момента, в който спрямо
обвиняемия Т. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е било преценено, че
са налице реална опасност както същият да се укрие, така и да извърши друго престъпление,
като в същото време от събраните доказателства може да се направи основателно
предположение, че Т. е извършил престъплението, за което е привлечен в качеството на
обвиняем. От този момент, в който спрямо Т. е взета първоначалната мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до момента са събрани множество доказателства, като аз считам, че
така събраните допълнителни доказателства по никакъв начин не разколебават извода, че
обвиняемият Т. действително е извършил престъплението, за което е привлечен в
качеството на обвиняем. От събраните доказателства не се разколебава по никакъв начин
извода, че ако спрямо него не е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“
съществува реална опасност същият както да се укрие, така и да извърши друго
престъпление. Напротив, от момента на първоначално вземане на въпросната мярка за
неотклонение са събрани доказателства, които допълнително кореспондират с първоначално
събраните такива и водят до още по-обоснован извод за продължаващо наличие на двете
изискуеми от закона предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. С оглед казаното, моля да оставите молбата без уважение и да потвърдите мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, която е взета спрямо обвиняемия Т..
Съдът дава на обвиняемия
ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да измените мярката ми в „Домашен арест“, за да мога да
се грижа за семейството си.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните в днешно съдебно заседание, на
представителя на прокуратурата и на защитата, както и на обвиняемото лице, намери за
установено следното:
С определение от 11.11.2021 г. по ЧНД № 1237/21 г. по отношение на обвиняемото
лице ЮЛ. СТ. Т. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, алт. 1 от НК, като това е станало въз основа
на искане на ВОП по ДП № 10/2021 г., за деяние, извършено на 08.11.2021 г. При вземане на
мярката за неотклонение съдът се е съобразил с обстоятелството, че още в първоначалния
момент са били събрани достатъчно данни, сочещи на обосновано подозрение, че
обвиняемото лице е извършило престъпление. В тази насока са събрани множество
доказателства, а именно протоколи за оглед, показания на свидетели, някои от които са и
очевидци за извършена сделка между обвиняемото лице Т. и обвиняемия Т. М.. Отделно от
това са извършени огледи на множество веществени доказателства, протоколи за
претърсване и изземване. Приложена е по делото справка за съдимост и множество други
5
справки, които са били приети в съдебно заседание в първоинстанционния съд по
отношение здравословното състояние на обвиняемото лице. Отделно от това към ДП е било
обединено от страна на държавното обвинение и висящо ДП № 855/2021 г. на Трето РУ с
постановление от 10.11.2021 г., с което същите две лица Ю.Т. и Т. М. са били привлечени
като обвиняеми за извършено от тях същото престъпление на дата 27.07.2021 г. По второто
производство № 855/2021 г. обвиняемия Т. тогава е бил с мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 4000 лв., като съдът в обстоятелствената част на определението си е
посочил, че следва да се отнеме тази парична гаранция и да се приложи мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, тъй като не би следвало по тези две досъдебни
производства да има различна мярка за неотклонение, още повече че деянията са били
извършени на различни дати и в рамките на 3-4 месеца разстояние. В диспозитива съдът е
взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но не е чел нарочно определение за
отнемане на гаранцията в размер на 4 000 лв., като при обжалването по реда в чл. 64 пред
Апелативен съд - Варна и с надлежно определение от 23.11.2021 г. постановено на
23.11.2021 г. съдът е приел, че са били основанията на чл. 66, обсъдил е съответните съдебно
медицински експертизи в приложените дела и е приел, че основанието само за вземане на
мярката за неотклонение е следвало да бъде чл. 66 от НПК от „Гаранция в пари“ в
„Задържане под стража“. Практически определението на ВОС за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение е било изменено само досежно основанието.
Настоящият състав на съда, като взе предвид съществуващите по делото, намиращи
се в ДП, намери, че са налице достатъчно такива за обосноваване предположението за
авторство на деянието и същите не са променени. По делото, освен приложените
доказателства са постъпили и ВДС от СРС, с които са могли да се запознаят страните,
следователно не е разколебано обоснованото предположение, че деянието и по обединеното
дело са извършени и по образуваното ДП № 10/2021 г..
Отделно от това, съдът установи при преглед на обстоятелствата по отношение на
Ю.Т., че понастоящем в ОС - Варна е налице и НОХД 573/2021 г. по описа на ВОС, по което
се разглежда съответно ДП № 510/2019 г. на Специализираната прокуратура, като по
същото дело обвиняемото лице е имало мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
която е била впоследствие изменена от прокурора в „Парична гаранция“ в размер на 1700
лв., за което е внесен обвинителен акт, за който последното насрочване е за 15.03.2022 г., т.
е. след две седмици. По това НОХД периода на извършване на престъпленията е август 2019
г., 17.09.2019 г., като деянието е квалифицирано като опасен рецидив и продължавано
престъпление, за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, предл. 3, 4 и 5, вр. чл.
26 от НК. Следователно, в рамките на един много кратък период и независимо от мярката за
неотклонение в този случай също „Гаранция в пари“ след задържане, обвиняемият
продължил да извършва нови престъпления и това е по ДП № 855/2021 г. през месец юли
2021 г. и по настоящото дело в началото на месец ноември. При това положение
действително с оглед семейното състояние на лицето не е налице опасността от укриване,
но е налице опасност от извършване на други престъпления, които са били извършени и по
6
трите дела, при наличието на две други по-леки мерки за неотклонение и при наличието на
висящо наказателно дело във ВОС.
Колкото до здравословното състояние на обвиняемото лице, съдът многократно е
имал възможност да се запознае със здравословното състояние и счита, че прокуратурата е
взела достатъчно мерки в рамките на задържането за неговото наблюдение, настанявайки го
в ОЗ – Варна - стационар, съгласно становището на вещото лице д-р Дренски, изготвено
през ноември 2021 г. При това положение, съдът счита, че обвиняемото лице е дало
доказателства, че независимо, че е преминал през други по-тежки мерки за неотклонение и
са му били налагани, а по настоящото съдебно производство, което е постъпило във ВОС
под НОХД № 573/2021 г. и там също е с мярка за неотклонение „Парична гаранция“, същият
е продължил да извършва престъпления, поради което мярката му за неотклонение на този
етап не следва да бъде изменяна.
Сроковете за задържане са установени от закона и в случая делото се движи и не е
изключение от разумните срокове за задържане, в каквато насока е възражението на адв. Т..
Предвид гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЮЛ. СТ. Т., с ЕГН **********, обвиняем
по ДП № 10/2021 г. по описа на БОП - Варна за изменение на мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража “ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест в 3 дневен срок от днес пред
ВАпС, като в случай на постъпване на такива въззивното производство се НАСРОЧВА за
15.03.2022 г. от 10:00 часа, за която дата да се призове обвиняемият.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 12:10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7