Р
Е Ш Е Н И Е
№
507/24.7.2020г..
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на втори юли, две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 473 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК,
във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за
достъп до обществената информация.
Образувано е по жалба на И.Е.Б.,***
срещу мълчалив отказ на Кмета на община Хисаря за предоставяне на достъп до
обществена информация по Заявление вх.№ 94-00-11-79/07.02.2020. Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е следвало да му се предостави
информацията.
Ответникът
по делото – кмет на Община Хисар, чрез процесуален представител – адвокат Д.,
оспорва жалбата. Представя относимата административна преписка и писмена
защита. Твърди, че жалбата е недопустима по аргумент на издадено Решение за
достъп до обществена информация № 94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община
Хисар, поради което иска оставянето й без разглеждане и прекратяване на
производството. Претендира разноски и отправя възражение за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:
И.Б. е подал заявление
с вх.№ 94-00-11-79/07.02.2020г. до кмета на Община Хисар по ЗДОИ с искане за представяне на информация,
посочена в заявлението. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заявленията за
предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, което в
случая е следвало да бъде разгледано до 21.02.2020 г. И.Б. е депозирал на
05.03.2020г. по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК своята жалба срещу мълчалив отказ,
тъй като е счел, че е формиран такъв.
По делото е
представено от кмета на община Хисар като част от административната преписка Решение за
достъп до обществена информация № 94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община
Хисар, което е съобщено на жалбоподателя на 06.03.2020г.(известие за доставяне
ИД PS 4180 0038EB U).
В съдебно
заседание след доклада по делото от страна на жалбоподателя се заяви поддържане
на жалбата, както и оспорване на Решение за достъп до обществена информация №
94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община Хисар с искане и за неговата
отмяна.
Налице е
административен акт - Решение № № 94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община
Хисар, с което искането на И.Б. е оставено без разглеждане по същество,
съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, първоначално
подадена срещу мълчаливият отказ, е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК –
на 05.03.2019г. След доклада по делото, от страна на жалбоподателя, чрез процесуален
представител, е направеното заявяване на оспорване на Решение №
94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община Хисар. В съответствие с т. 8 от
Постановление № 4 от 1976 г. на Пленума на Върховния съд, според която при
постановен изричен отказ на административния орган, жалбата срещу мълчаливия
отказ трябва да се приеме като жалба и срещу изричния отказ, настоящият съдебен
състав на Административен съд Пазарджик счита, че е редовно сезиран с допустима
жалба, по която дължи произнасяне и
разглеждане по същество, като предмет на съдебна проверка за законосъобразност
по делото е Решение № № 94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община Хисар за
отказ.
Задължените
да предоставят информация по ЗДОИ субекти
са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. Съобразно законовата дефиниция
задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България. Кметът на община Хисар е
задължено лице по ЗДОИ и е компетентният орган да се произнесе по подаденото заявление
от И.Б..
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ достъп до обществена
информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Всеки
гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация
при ограниченията на закона. Част от тези ограничения са свързани с формата и
съдържанието на заявлението за достъп.
Съдържание на
заявлението за достъп е уредено в чл. 25 от ЗДОИ, който регламентира, че то
трябва да съдържа трите
имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата
информация; адреса за кореспонденция със заявителя. Ако заявлението не
съдържа тези данни, то се оставя без разглеждане.
Видно от текста на
конкретното заявление с вх.№ 94-00-11-79/07.02.2020г. на И.Б. същото съдържа данни за заявителя, негов адрес за
кореспонденция, предпочитаната форма, както и посочване на информацията, която се
иска.
От текста на
заявлението е видно, че то е съобразено с изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като
може да се установи достъп до каква информация се иска, формата на
предоставяне, като заявителят е посочил трите имена и адрес за кореспонденция, материален
носител. Настоящият съдебен състав счита, че административният орган
погрешно приема, че заявлението не съдържа информация за седалището на
заявителя. Посочване на адрес от страна на заявител физическо лице е напълно
достатъчно съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Изискването за
седалище е относимо за дружества, подали заявление по чл. 25 от ЗДОИ.
Гражданскатата регистрация на физически лица е единствено за информация за
настоящ и постоянен адрес(Закона за гражданската регистрация). Наименование и
седалище се изисква за търговец по смисъла на Търговския закон, съответно
„седалище“ е населеното място,
където се намира управлението на дейността му и това е необходимо да бъде
посочено по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, ако заявителят е юридическо лице.
По тези
съображения съдът приема, че обжалваният първоначално мълчалив отказ за достъп
до обществена информация не е формиран и жалбата срещу него е недопустима. Съответно
съобразявайки се, че предмет на съдебна проверка е обжалваното Решение №
94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община Хисар, то изводите за него са, че
е постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби, което
налага да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на орган по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ, който следва да се произнесе по заявлението, с което е сезиран.
При този
изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски е основателно. Ответната страна прави възражение за прекомерност на
това възнаграждение, което предполага съобразяване с разпоредбата на чл. 78,
ал.5 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, която гласи, че
при подобно възражение, съдът може да намали възнаграждението минималния до
определен размер в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 8 , ал. 3
урежда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. В тази връзка, съдът не следва да намалява
уговореното възнаграждение от договора за правна помощ за уговорени и заплатени
500 лева за процесуално представителство пред Административен съд Пазарджик по
адм. д. № 473/2020г. Следва да се присъдят и разноски за ДТ в размер на 10
лева.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 във
вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Е.Б.,***, Решение за достъп до обществена информация №
94-00-И-79(1)/20.02.2020г. на кмета на община Хисар.
ВРЪЩА
преписката на орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, който следва да се произнесе по
заявлението, с което е сезиран
Осъжда
община Хисар да заплати на И.Е.Б.,***, сумата от 510 лева, разноски по
производството за заплатена адвокатска защита и държавна такса.
Решението в
тази част не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
ОСТАВЯ без
разглеждане жалбата на И.Е.Б.,*** против мълчалив отказ на кмета
на община Хисар да му бъде предоставена обществена информация по негово
заявление с вх.№ 94-00-11-79/07.02.2020г.
Прекратява
производството по адм. д. № 473/2020г. на Административен съд Пазарджик в
ЧАСТТА му по жалбата на И.Е.Б.,*** против мълчалив отказ на кмета на община
Хисар да му бъде предоставена обществена информация по негово заявление с вх.№
94-00-11-79/07.02.2020г.
Решението в
тази част, с характер на определението, може да бъде обжалвано с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
Република България .
СЪДИЯ: