№ 231
гр. Плевен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:Б.А ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244400600520 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 78/16.05.24 г., постановена по НОХД № 2359/23 г. РС-
Плевен признал подсъдимия С. Ю. М. за виновен в това, че на
22.10.2023година, около 01:00 часа в гр.С. причинил на И. С. С., ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
главата, охлузвания, кръвонасядания, разкъсно- контузни рани по десния
хълбок, кръвонасядания по дясно бедро, довели до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота, поради което и на основание чл.305, ал.5 от
НПК, във вр. с чл.78а от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание – глоба в
полза на държавата в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Осъдил на основание чл.52, вр. с чл.45 от ЗЗД подсъдимият С. Ю. М. да
заплати на И. С. С. сумата 1000/хиляда/ лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня
на увреждането – 22.10.2023г. до окончателното й изплащане като за
1
разликата до 10000/десет хиляди/лв. отхвърлил гражданския иск, като
неоснователен и недоказан.
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С. Ю. М. да
заплати на И. С. С. направените по делото разноски в размер на 500,00
/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лв. по сметка на РС-
Плевен.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който я обжалва чрез
защитника си, като навежда доводи, че същата е постановена в противоречие с
процесуалния закон и е необоснована. Моли въззивната инстанция да
постанови решение, с което да отмени присъдата и да постанови друга, с която
да го оправдае и да отхвърли предявения граждански иск или да измени
присъдата в гражданската част, като намали размера на обезщетението.
Повереника на заинтересованата страна – частният тъжител И. С.
ангажира мнение, че въззивната жалба е неоснователна, а постановената от
РС присъда е правилна. Моли ОС да постанови решение, с което да я
потвърди.
Частният тъжител поддържа изложеното от повереника му.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника му и моли да бъде
оправдан.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването,че присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила е неоснователно.
По повод това си оплакване защитникът на подсъдимия развива доводи,
че фактическите констатации на предходния съд се основават на
едностранчив, избирателен и субективен анализ на доказателствата. Тези
доводи не се споделят от настоящата инстанция. При постановяване на
присъдата РС е съобразил всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства. Предвид тяхната противоречивост в съответствие
2
с разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК съдът е изложил подробни доводи кои
от тях кредитира и кои-не. В мотивите си той е коментирал подробно както
доказателствата в полза на обвинението, така и тези в полза на защитата, като
се е аргументирал подробно кои ползва с доверие и поради какви причини.
Всички събрани в хода на наказателния процес доказателства са подложени на
детайлен анализ в мотивите на постановения съдебен акт, както поотделно
така и в тяхната съвкупност. За настоящата инстанция не съществува
съмнение защо предходната е приела, че подсъдимият е извършил вмененото
му престъпление. Изключително конкретно, задълбочено и обосновано РС е
отговорил на всички възражения на защитата, както процесуални, така и по
същество. Изложените в тази насока от предходната инстанция доводи се
споделят напълно и от настоящата.
Оплакването на защитника, че присъдата е необоснована също е
неоснователно. Както вече бе посочено по-горе първоинстанционния съд е
обсъдил подробно всички събрани в хода на наказателния процес
доказателства въз основа на които е направил обосновани правни изводи.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно
фактическата обстановка.
Безспорно е, че ответникът по въззивната жалба и частен тъжител И. С.
С. и въззивния жалбоподател и подсъдим С. Ю. М. се познавали и не били в
лоши отношения.
На 21.10.2023г. към 18:30 часа в дома на семейство И. Ю. А. и св.
М.Х.К., находящ се в град С., ул.“***“ №17 дошла на гости св. Ю.И.С..
Присъствал и синът на И. А. - св. А.М.Х.. Малко по- късно дошъл и частният
тъжител И. С. С.. Компанията се веселяла като слушала музика и консумирала
алкохол.
На 22.10.2023г. към 01:00 часа подсъдимият С. Ю. М. пристигнал с лек
автомобил за да прибере свидетелката Ю.С., с която фактически
съжителствал. Частният тъжител И. С., който бил близко до входната врата
чул спирането на автомобила и излязъл навън за да види какво става. Между
И. С. С. и подс. С. Ю. М. възникнала разправия. Подс. С. М. нанесъл на И. С.
удар с метална щанга в областта на главата. И. С. паднал на земята, а
подсъдимия започнал да го удря с щангата. Междувременно от къщата
излезли свидетелите И. А. и А.Х., с намесата на които инцидента приключил.
3
След малко от къщата излезли и свидетелките М.Х.К. и Ю.С.. Подсъдимият С.
М. и свидетелката Ю.С. веднага се качили в леката кола и си заминали. Св.
М.К. подала сигнал на 112 за случилото се. На мястото на инцидента
пристигнали св.К.Г.Д. и М.А.А. – служители в Първо РУ при ОД МВР Плевен,
както и екип на ЦСМП гр. Плевен. И. С. бил транспортирал в ЦСМП Плевен,
тъй като имал нужда от медицинска помощ.
На 22.10.2023г. на И. С. бил издаден лист за преглед на лице от
консултативно диагностичния блок в спешно отделение при УМБАЛ „Доктор
Георги Странски“ гр. Плевен №020744/22.10.2023г. от което е видно, че е
постъпил с хематом на дясно бедро и рана на главата с оскъдно кървене.
На 23.10.2023г. тъжителят подал сигнал до участъка в гр. С.,
регистриран с вх.№177200-1411. На 23.10.2023г. С. Ю. М. и Ю.И.С. подали
жалби до РП- Плевен.
По случая била извършена проверка, при която били снети писмени
обяснения от тъжителя, подсъдимия и свидетелите на инцидента. На И. С. С.,
С. Ю. М. и А.М.Х. били съставени протоколи за предупреждение на
основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР. Материалите по преписката били
изпратени на РП-Плевен, която с постановление от 08.12.2023год. отказала да
образува наказателно производство по случая и прекратила преписка
№6798/2023г. по описа на същата прокуратура.
На 24.10.2023 г. И. С. бил прегледан от съдебен лекар, за което му било
издадено съдебно-медицинско удостоверение № 598/2023г., от което се
установява, че резултат на нанесените удари тъжителят И. С. получил
разкъсно- контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания, разкъсно –
контузни рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин отчасти
от обясненията на подсъдимия С. Ю. М., отчасти от показанията на св.
Ю.И.С., изцяло от показанията на свидетелите И. Ю. А., А.М.Х., М.Х.К., И.
К.П., К.Г.Д. и М.А.А.; лист за преглед на лице от консултативно
диагностичния блок в спешно отделение при УМБАЛ „ Доктор Георги
Странски“ Плевен №020744/22.10.2023г.; съдебно медицинско удостоверение
№598/2023г., както и свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия
С. Ю. М..
4
Писмените доказателства по делото са безпротиворечиви по отношение
на фактите, подлежащи на доказване. По делото безспорно е установено, че в
резултат на удари с желязна щанга по главата и тялото тъжителят И. С. е
получил разкъсно- контузна рана на главата; охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно – контузни рани по десния хълбок, кръвонасядане по дясното бедро.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение №598/2023г.
уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Правилно сравнявайки и съобразявайки всички събрани по делото
доказателства първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите на свидетелите И. Ю. А., А.М.Х., М.Х.К., И. К.П., К.Г.Д. и М.А.А.
възприемайки ги като логични, обективни и безпротиворечеви.
От показанията на св. И. Ю. А. се установява, че на 21.10.2023г. в домът
му в гр. С. били на гости И. С. С. и св. Ю.И.С.. Към 01:00 часа на 22.10.2023г.
подс. С. М. паркирал пред къщата му лек автомобил. Установява се, че И. С.
излязъл да види кой идва. Заявява, че след малко излязъл на улицата и
възприел, че подс. С. М. ударил с железен предмет тъжителя И. С. по главата,
а след това по ребрата в дясно. Той се намесил и ги разтървал, след което
съпругата му М.К. подала сигнал за случилото се на органите на реда и
спешна помощ.
От показанията на св. М.Х.К. се установява, че на 21 /22 10.2023г.
вечерта си била вкъщи заедно със семейството си и свидетелите Ю.И.С. и И.
С. С.. Установява се, че към 01:00 пред къщата спрял лек автомобил. И. С. С.,
който бил най - близо до изходната врата излязъл да види кой идва толкова
късно. След него излязъл съпругът й – И. А.. Посочва, че когато излязла
възприела, че И. С. е паднал на земята, а подс. С. М. го удря с щанга по
ребрата. Заявява, че съпругът й ги разтървал, а тя се обадила на 112, тъй като
И. С. имал кръв по главата. След малко пристигнал екип на бърза помощ,
който прегледал И. С. и го транспортирал до ЦСМП- Плевен.
От показанията на св. А.М.Х. се установява, че на датата на процесното
събитие към 20:00 часа в дома на родителите му - И. Ю. и М.К. - дошли И.
Сименов и Ю.С.. Към 1 часа, когато станало сбиването между И. С. и С. М.
излязъл последен от къщата. Видял, че баща му И. Ю. разтървава тъжителя и
подсъдимия. Твърди, че е видял железен предмет в ръцете на подсъдимия, но
5
не е видял да нанася удари с него.
От показанията на св. И. К.П. се установява, че заема длъжността
младши полицейски инспектор в полицейски участък – град С.. Установява се,
че във връзка с подаден сигнал от И. С. за нанесен му побой от С. М.
извършил проверка, при която снел писмени обяснения от всички запознати
със случая лица. Твърди, че тъжителят му разказал, че на датата на поцесното
събитие отишъл на гости на свой приятел в гр. С., където консумирали
алкохол. Там била и св. Ю.С., която живеела с подс. С. М. на съпружески
начала. В един момент подс. М. пристигнал с лек автомобил за да прибере св.
Ю.С.. Тъжителят му разказал, че излязъл първи от къщата и подс. М. му
нанесъл побой с метална щанга.
От показанията на свидетелите К.Г.Д. и М.А.А. – служители в Първо РУ
на МВР Плевен се установява, че във връзка с постъпил сигнал от ОДЧ за
възникнал скандал посетили адрес на ул.“***“ №12 в гр. С., където заварили
двама мъже и една жена. Установява се , че на местопроизшествието
пристигнал екип на бърза помощ и пострадалия бил откаран в ЦСМП Плевен.
Няма причина да не се ползват с доверие показанията на свидетелите И.
Ю. А., А.М.Х., М.Х.К., И. К.П., К.Г.Д. и М.А.А., като последователни,
логични, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, взаимнодопълващи се,
както и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства от
обективен характер. В този смисъл са и изводите на предходния съд.
В показанията си св. Ю.С. твърди, че на датата на процесното събитие
към 17:00 часа отишла на гости на свидетелите И. Ю. А. и М.Ю.К., които били
нейни далечни роднини. Твърди, че след около 30 минути дошъл и тъжителят
И. С.. Към 21:00 часа се обадила на подс. С. М. да дойде да я вземе. В един
момент чула, че пред къщата спрял лек автомобил и разбрала, че е дошъл С.
М.. Твърди, че пръв от къщата излязъл И. С., който взел някакъв предмет в
джоба си и тръгнал да се бие с подс.С. М.. След И. С. излезли и свидетелите И.
Ю. А. и А.М.Ю., които също се нахвърлили да бият подс. С. М.. Твърди, че
когато излязла навън видяла, че И. С. С., И. Ю. А. и А.М.Ю. вече налагали
подс. С. М.. В един момент двамата с подс. С. М. успели да се качат в
автомобила и си заминали.
Правилно РС не цени с доверие показанията на св. Ю.С., в частта , в
която твърди, че подсъдимият С. М. е бил нападната и бит от тъжителя И. С. и
6
свидетелите И. Ю. А. и А.М.Ю.. Показанията на тази свидетелка в тази им
част, не се подкрепят и са в противоречие с останалите доказателства по
делото, а освен това са нелогични и вътрешно противоречиви що се отнася до
описанието на процесното събитие. От показанията на всички свидетели, в
това число и от нейните се установява, че тя последна е излязла от къщата и
следователно не е възприела в пълнота всички обстоятелства около събитието.
Тя е единствената, която твърди, че тъжителят И. С. още преди да дойде подс.
С. М. се е заканвал, че ще го бие. Тя е единствената, която твърди, че
тъжителят е взел нещо от масата, преди да излезе. След което уточнява, че
това нещо е нож, който пък по- късно видяла, че е отнет от ръцете на тъжителя
от св. И. А. /последният въобще не заявява подобен факт, а такъв липсва и в
показанията на останалите свидетели/. Тя е единствената, която не е видяла
подс. С. М. да държи в ръцете си щанга, като тук показанията и противоречат
на обясненията на самия подсъдим, който заяви, че е взел от задната седалка
на автомобила щанга за да се защити от нападателите. Неколократно по време
на разпитите си свидетелката С. повтаря едно и също, че тъжителя и
свидетелите са се „нахвърлили да бият подсъдимия, че са го били и че са го
налагали“. Безкрайното повтаряне, че подсъдимият е бил нападнат и бит от
тъжителя и свидетелите И. Ю. А. и А.М.Ю. е самостоятелно основание да се
приеме, че обстоятелствата при инцидента между подсъдимия и тъжителя не
са се развили така както ги представя св. С.. Също така при оценката на
показанията на тази свидетелка следва да се отчете, че тя живее на
съпружески начала с подсъдимия, което от една страна сочи на предубеденост
, а от друга на заинтересованаст от изхода на делото.
В обясненията си подс. С. Ю. М., твърди, че на датата на процесното
събитие св. Ю.С., с която живеел на съпружески начала гостувала на
братовчед си св. И. Ю. А.. Към 00:45 часа му се обадила по телефона да отиде
да я прибере. Той потеглил с лек автомобил, който спрял пред дома на св.И.
А.. Твърди, че на улицата излязъл св. И. С., който се насочил към него,
започнал да го обижда и да го заплашва. Двамата се сбили, като в боя с
включили и свидетелите И. Ю. А. и А.М.Ю.. Той взел от задната седалка на
леката кола железен лост за да се предпази от нападателите. Междувременно
излязла и св. Ю.С., която застанала между тях, с което боят бил прекратен.
Твърди, че в един момент се отскубнал от нападателите, качил се в леката кола
и заедно със св. С. си заминали /Странно, защо след като боят е бил прекратен
7
му се наложило да се отскубне от нападателите?/.
Правилно РС е преценил, че не трябва да кредитира твърденията на
подсъдимия С. М., възпроизведени и от св. Ю.С., че тъжителят и свидетелите
И. Ю. А. и А.М.Ю. са го нападнали и били. По делото липсват доказателства
подсъдимият да е получил каквито и да било увреждания. Той не се е снабдил
с медицински документи, от които да е видно дали има увреждания и в какво
се изразяват те, а и твърденията му в тази насока не се подкрепят от
показанията на нито един от свидетелите на инцидента, в това число и от
показанията на Ю.С., която на въпрос поставен и от съда е отговорила, че той
не е имал никакви наранявания. За разлика от него тъжителят е получил
множество увреждания, които могат да бъдат получени по начин, посочен от
пострадалия, а именно- чрез нанасяне на удари с метален предмет.
При прегледа на И. С. съдебният лекар е установил, че в задната част на
темето в дясно има зашита рана, покрита с марлен тампон, захванат за кожата
с четири конеца. Надлъжника на тампона е в посока 1-7 часа (гледано отгоре).
В дясната хълбочна област, по предностраничната повърхност има
повърхностна цепковидна рана с дължина около 8-10 мм., охлузени ръбове,
заоблени ъгли, посока 11-5 часа, левият ръб леко подкопан, в дълбочина се
изчерпва в подкожния слой; околовръст слабо личащо синкаво кръвонасядане
и дребнопетнисто охлузване. На около 2 см. под раната има дребнопетнисто,
повърхностно охлузване с кафеникава коричка над кожното ниво, набелязано
бледо синкаво кръвонасядане. По задно-страничната повърхност на хълбока
има малка рана с цепковидна форма, дължина около 5 мм., посока 11-5 часа, в
дълбочина се изчерпва в подкожния слой, заоблени ъгли, околовръст едва
набелязано бледо синкаво кръвонасядане. По предно- страничната повърхност
на дясното бедро, на границата горна/средна трета има овално кръвонасядане
с разлят контур и динамика в цвета - синкаво-зеленикавожълтеникав, около 5-
6/2-3 см. Тук следва да се посочи, че при прегледа на И. С. не са установени
травми и наранявания по горните и долни крайници. От нараняването в
задната част на главата следва извода, че ударът е бил изненадващ и неочакван
за тъжителя и той не е имал каквато и да било възможност да реагира за да се
предпази. Травмите в областта на десния хълбок и дясното ребро дават
основания да се приеме, че ударите са нанесени след като пострадалият е
паднал на земята, а също така че той не е могъл да се защити и че в този
момент около подсъдимия не е имало други лица, които да му попречат да
8
нанася удари.
При липсата на наранявания на подсъдимия и при наличие на
множество отделни такива по пострадалия липсват каквито и да било
основания да се приеме, че подсъдимият е действал при условията на
неизбежна отбрана. Големият брой на отделните увреждания, разположени по
различни повърхности на тялото и главата на пострадалия, изключват
възможността същите да са причинени с цел отблъскване на нападение. По
изложените съображения изградената от подс. С. Ю. М. версия, подкрепена и
от показанията на св. Ю.И.С. не намира подкрепа от останалия доказателствен
материал, поради което правилно РС е приел, че се касае за версия на защита,
която като невярна, следва да бъде отхвърлена.
Настоящата инстанция, както и предходната намира за неоснователен
довода на защитника на подсъдимия, че свидетелите И. А., А.Х. и М.Х.К.,
поради родствената си връзка и предвид на това, че всяка вечер вкъщи са
„репетирали“ показанията си, не излагат обективно фактите в процеса.
Фактическите данни в показанията на тези свидетели, които бяха анализирани
по- горе се различават относно обстоятелствата, които те са възприели. Те
възпроизвеждат възприетите от тях факти на скандала между пострадалия и
подсъдимия по различен начин, тъй като всеки един от тях е възприел
различен момент от случилото се. Също така следва да се отчете, че тези
свидетели не се намират с подсъдимия или пострадалия в роднински или
други връзки, които да сочат на евентуална тяхна предубеденост към страните
по делото или заинтересованост от изхода на делото. Самият подсъдим в
обясненията си заявява, че с тези хора не е бил в лоши отношения, а в
нормални, а с тъжителя И. С. е приятел в социалните мрежи.
В този ред на мисли правилно РС е приел за безспорно установено, че на
процесните дата и място подсъдимият С. М. е причинил на тъжителя И. С. С.
описаните в тъжбата увреждания. Съобразно доказателствата по делото,
коментирани по-горе уврежданията са причинени с удари с желязна щанга,
тъй като данни за механизма на нараняването се съдържат единствено в
показанията на св. И. А., отчасти и в показанията на св. М.К., които заявяват,
че подсъдимият е нанасял такива удари по тялото и главата на тъжителя.
ОС, както и РС намира доводите на защитника на подсъдимия за
прилагане на института на неизбежната отбрана за неоснователни. Това
9
предполага непосредствено и противоправно нападение. От доказателства по
делото, коментирани по-горе не се установява подсъдимият да е бил нападнат
от частния тъжител, а точно обратното. Ето защо не може да се приеме
подсъдимият да е бил в положение на неизбежна отбрана.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на обезщетението по
предявения граждански иск. Същото е определено от РС предвид броя и
характера на нараняванията и предизвиканите от тях болки и страдания.
Искането си за намаляване на обезщетението защитникът на подсъдимия
аргументира отново с това, че подзащитният му е изпаднал в ситуация на
наезбежна отбрана, което възражение, както бе изяснено по-горе е
неоснователно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във
въззивната жалба.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 78/16.05.24 г., постановена по НОХД №
2359/23 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
10
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11