Р Е Ш
Е Н И Е
№319
04.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –***в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:Ангелина Латунова…………………………………………………………………
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №956 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от А.К.К. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№1012-26-381-1 от 15.09.2022 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на
НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №261-00-975-4/09.08.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Твърди, че същото „кредитирало“ незаконосъобразно
разпореждане, постановено извън компетенцията на ръководителя на осигуряването
за безработица. Твърди, че без валиден съдебен акт по наказателно производство
била приложима презумпцията за невиновност. В обжалваното решение
незаконосъобразно били изложени мотиви, че доказателствата, събрани по реда на
НПК, имали доказателствена стойност в административното производство по
заявлението за отпускане на ПОБ. Сочи, че недействителност на трудово
правоотношение се установявала само в исково производство по чл.74 от КТ, но не
и в производство по КСО.
Претендира
обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а
преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Хасково, с указание за правилно
прилагане на материалното право и изплащане на ПОБ на жалбоподателя.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, намира жалбата за
неоснователна и претендира отхвърлянето й. Излага становище, че от събраните по
делото писмени доказателства категорично се доказвало, че жалбоподателят А.К.
не е упражнявал трудова дейност в „ЕТ“Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, с оглед на което той не се явява
осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Ето
защо, правилно Ръководителя на осигуряването за безработица отказал да отпусне
парично обезщетение за безработица и като потвърдил този акт Директора ТП на
НОИ издал правилен и законосъобразен административен акт.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
А.К.К. подал до Директора на ТП на НОИ-Хасково
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО, което било регистрирано с вх.№261-00-975/2017 от 10.03.2017 г. В
заявлението същия е декларирал, че правоотношението му с ЕТ „Ателие за
талисмани и амулети“ е прекратено, считано от 08.03.2017 г., като приложил и Заповед
№43 с дата 08.03.2017 г., с която Управителят на ЕТ „Ателие за талисмани и амулети“
– М. А. –***освободил
А.К.К. от длъжността
продавач-консултант, считано от 08.03.2017 г.
Въз основа на подаденото Заявление и документите,
описани в Справка вх.№261-00-975-1/10.03.2017 г. за приети и върнати документи,
Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –***издал Разпореждане
№261-00-975-1 от 21.03.2017 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка
с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на А.К.К. считано от
08.03.2017г. до 07.11.2017 г., било отпуснато парично обезщетение за
безработица, в размер на 12,34 лв. дневно. Разпореждането е връчено на адресата
си на 24.03.2017 г.
С писмо изх.№1029-26-1248-2/25.05.2022г. Началник
отдел КПК уведомил Началника на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Хасково, че във връзка с постановление от
05.05.2022 г. и досъдебно производство №14/2019 г. по опис на ОСО при Окръжна
прокуратура – гр.Хасково, пр.пр.№2004/2018 г. по опис на Районна прокуратура и
констативен протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018 г. са издадени Задължителни
предписания на осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“ с ЕИК
*********.
Към писмото били приложени цитираните в същото
задължителни предписания, №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022г., издадени от главен
инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, по повод
постъпил сигнал вх.№1029-26-1248 от 11.05.2022г., на основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, с
които се предписва на Едноличен търговец“Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, да
заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 30 поименно
изброени лица, включително (т.24) А.К.К. за периода от 27.02.2017г. до 07.03.2017г., вид осигурен 01,
декларация образец №1, с мотиви, че изброените лица са декларирали, че са се
водили фиктивно назначени в ЕТ „Ателие
за талисмани и амулети – М. А.“, т.е. не са упражнявали труд в този осигурител,
във връзка с което подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са без правно
основание и следва да бъдат заличени. Задължителните предписания са били
издадени въз основа на Констативен протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018 г. на
Контролен орган на ТП на НОИ –***за извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на Ателие за талисмани и амулети – М.А. ЕТ,
гр.***.
С цитираното в писмото Постановление от 05.05.2022
г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.Хасково, на основание чл.24, ал.1,
т.4 от НПК, е било прекратено
наказателно производство – досъдебно производство №14/2019г. по описа на ОСО
при Окръжна прокуратура – гр.Хасково, представляващо пр.пр.№2004/2018г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Хасково, водено за това, че в периода от месец февруари 2016г.
до месец декември 2017г., в гр.Хасково при условията на продължавано
престъпление, чрез съставяне на неистински документи, съзнателно е дадена
възможност на други физически лица да получат без правно основание чуждо
движимо имущество, а именно парични средства в общ размер на 53 714.99 лева от
бюджета на ДОО, представляващо престъпление по чл.212, ал.2, вр. с ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК. В постановлението е
посочено, че едно от лицата на които е била дадена възможност без правно
основание да получат обезщетение за безработица е жалбоподателят А.К.К., но
извършителя на деянието е починал на 31.03.2022г.
С Разпореждане
№261-00-975-3 от 09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено
Разпореждане №261-00-975-1/21.03.2017г. за отпускане на Парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО на А.К.К. от 08.03.2017 г. до 07.11.2017 г. в
размер на 12,34 лв. дневно.
С Разпореждане
№261-00-975-4 от 09.08.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Хасково, е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО на А.К.К. по подаденото от него заявление с
вх.№261-00-975/10.03.2017 г.
Като мотиви в
така издадените разпореждания е посочено, че след проверка на осигурителя
относно установяване на осигурителния статус на лицето от контролните органи на
НОИ, постановление от 05.05.2022 г. на Районна прокуратура – гр.Хасково, и
заличени основни данни в „персонален регистър“ е установено, че А.К.К. не е
упражнявал трудова дейност в ЕТ „Ателие за амулети и талисмани – М. А.“, т.е. не е осигурено лице по смисъла
на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Съгласно
Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 01B0Q6 Y, двете Разпореждания са изпратени на А.К.К. по пощата и получени от
своя адресат, чрез сина му Криси К., на 17.08.2022 г.
А.К.К. е подал,
чрез пълномощник, до Директора на ТП на НОИ –***жалба срещу Разпореждане
№261-00-975-3 и Разпореждане №261-00-975-4, двете от 09.08.2022 г.
С Решение №1012-26-380-1 от 14.09.2022 на Директора на ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалба с вх.№1012-26-380/31.08.2022 г., подадена
от А.К.К. чрез адв.В.Ч., срещу Разпореждане №261-00-975-3 от 09.08.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-381-1 от 15.09.2022 на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена
жалба с вх.№1012-26-380/31.08.2022
г., подадена от А.К.К. чрез адв.В.Ч., срещу Разпореждане №261-00-975-4 от
09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Хасково.
Жалбата срещу Решението е подадена на 30.09.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-381-2 от същата дата.
Гореизложената непротиворечива фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в административнтата преписка, и приобщените такива в хода на съдебното производство.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпорежданията за
отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица, а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното решение е взето при
спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за
издаването си и е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се установява
съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му. Наведените доводи за процесуално нарушение, касаещи Задължителни предписания №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022г.
и преценката на неговата валидност в настоящото производство са ирелевантни.
Задължителните предписания не са предмет на оспорване по делото, освен това от
събраните писмени доказателства по делото се установява, че същите са издадени от
компетентен орган, а и процесното решение не е основано на тях, а на
констатираните въз основа на нови доказателства обстоятелства, сочещи, че
жалбоподателят не е осигурено лице и в тази връзка няма право на обезщетение по
чл.54а, ал.1 от КСО.
По материалната законосъобразност на обжалваното решение:
Съгласно разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във Фонд Безработица най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
По смисъла
на пар.1, ал.1, т.3
от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова
дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за
които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването ѝ.
От приложеното към административната преписка Постановление от 05.05.2022г. на прокурор при РП Хасково, постановено по ДП №14/2019г. по описа на ОСО при ОП Хасково, представляващо пр.пр.№2004/2018г., се установява, че лицата, наети по трудово правоотношение от ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“ –***, сред които е и жалбоподателят, не са упражнявали реално трудова дейност, а последното е от значение за преценката имат ли качеството на осигурени лица. Досъдебно производство е било образувано по повод данни, установени от ответния орган - за нарушаване на осигурителното законодателство на РБ, като тези данни безспорно се потвърждават от разследването в досъдебното производство. Действително образуваното наказателно производство е прекратено, поради смъртта на дееца – лицето Д.. Я.Д., за която в наказателното производство е установено, че е изготвяла и подписвала като пълномощник на работодателя трудовите договори на изброените лица с ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“, попълвала е трудовите им книжки и впоследствие, след изготвяне и подписване на заповедите за освобождаването им от работа по смисъла на чл.325, т.3 от КТ, е оформяла трудовите им книжки с вече отразения в тях трудов стаж, и ги е насочила към Бюрото по труда и ТП на НОИ – гр.Хасково за да подават заявления за получаване на парично обезщетение за безработица, без посочените лица да са работили в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. Ат.“, гр. *** Установено е и подробно описано в Постановлението от 05.05.2022 г., че пред ТП на НОИ –***посочените лица, в т.ч. жалбоподателят, са представили трудови книжки, попълнени от D. Q. D., и отразеният в тях трудов стаж за работа в ЕТ със собственик М.А.Йо. не е бил реално положен и извършен. Установено е, че лицата фиктивно са се водили на работа в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, гр***. Въз основа на назначени съдебно-почеркови и съдебно-счетоводни експертизи в наказателното производство е установено, че във ведомостта за заплати за периода месеци от февруари 2016 г. до месец декември 2017 г. на търговеца няма данни за изплатени трудови възнаграждения на работници (служители) през този период, като трудовите възнаграждения са начислени, но няма подписи на работниците (служителите) за получено трудово възнаграждение. Вещото лице също е посочило, че не са представени счетоводни документи, от които да се установи счетоводното изплащане на трудови възнаграждения за периода от м.януари 2016 г. до м.март 2017 г. В т.24 на постановлението подробно е изложено установеното конкретно относно жалбоподателя А.К.К., назначен в ЕТ на длъжност „магазинер“ с трудов договор от 29.02.2017 г., прекратен от 08.03.2017 г., или за трудов стаж от 6 работни дни.
Макар постановлението да няма сила на присъдено нещо, то същото представлява годно писмено доказателство, което следва да бъде ценено, а и установеното в хода на разследването съвпада с установените от органите на НОИ факти, обективирани в КП №КВ-5-26-00446201 от 12.07.2018г. Т.е. прекратяването на наказателното производство поради смъртта на дееца по никакъв начин не води до извод за неустановеност на обстоятелствата, релевантни за административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица, а именно дали жалбоподателят е бил осигурено лице и има ли същият право на обезщетение за безработица. Относно позоваването на презумпцията по чл.16 от НПК следва да се посочи, че същото е ирелевантно, доколкото обжалваният акт е издаден в административно производство, а наред с това, досъдебното производство не е водено срещу жалбоподателя.
Жалбоподателят нито твърди че е осъществявал реална трудова дейност при посочения едноличен търговец, за която е подлежал на задължително осигуряване, нито представя надлежни писмени доказателства или ангажира гласни такива удостоверяващо такъв факт.
Ето защо предвид представените от административният орган доказателства, водещи на извода че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М. А.“, гр.***, а се касае за фиктивно трудово правоотношение, т.е. без реално да е полаган труд, и при липса на надлежно опровергаване на същите от жалбоподателя, то правилно е прието, че последният няма качеството на осигурено лице по смисъла на горецитираните разпоредби, респ. няма право на обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО.
В тази връзка следва да се посочи, че на същото основание с влязло в сила Решение № 898 от 30.12.2022г.по адм.д. № 954/2022 г . на АдмС-Хасково е отхвърлена жалбата на А.К.К. срещу Решение № 1012-26-380-1 от 14.09.2022 на Директора на ТП на НОИ – Хасково, потвърждаващо Разпореждане №261-00-975-1/21.03.2017 г., с което е било отменено разпореждане на същия административен орган от 21.03.2017г., с което на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица от 08.03.2017 г. до 07.11.2017 г. в размер на 12,34 лв. дневно.
Ето защо, като е потвърдил Разпореждането
на длъжностното лице – Ръководител
на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на обезщетение за безработица Директорът на ТП на НОИ –***е постановил един материално законосъобразен
акт, който е в съответствие с целта на закона. Обжалваното Решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.119, вр. чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.К. ***, против Решение №1012-26-381-1 от 14.09.2022 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №261-00-975-4/09.08.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: