Р Е Ш Е Н И Е
№254
гр. Хасково, 15.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 202/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от М.Н.М., ЕГН ********** ***,
против Ревизионен акт № Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г.,
издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т. И.
К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД
на НАП гр. Пловдив, потвърден с
Решение №56/04.02.2020г. на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив в частта, с която допълнително са
установени задължения по ЗДДФЛ, ДДС, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви, а
именно: Годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. – главница 257,38 лв., лихви – 118.59 лв.; ДДС
за м. 03.2015г. – главница 1425.33 лв., лихви – 663.07 лв.; ДДС за м. 01.2017г.
главница – 68.33 лв., лихви – 19.02. лв.; Вноски за ДОО за периода 2013г.,
2014г., 2015г. и 2017г. в общ размер на главница – 2589.60 лв. и лихви –
1104.96 лв.; Вноски за ЗО за периода 2013г. , 2014г., 2015г. и 2017г. в общ
размер на главница – 792 лв. и лихви – 368.03 лв.; Вноски за ДЗПО - УПФ за
периода 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г. в общ размер на главница – 990 лв. и
лихви – 438.45 лв. и изменен в частта по отношение на
допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с лихвите
за просрочие, по години, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г.;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; ДДС за месец
10.2014г., месец 11.2014г., месец 12.2014г.; ДДС за месец 01.2015г., месец 02.2015г.,
месец 04.2015г., месец 05.2015г., месец 06.2015г. месец 07.2015г., месец 08.2015г.,
месец 09.2015г., месец 102015г., месец 11.2015г., медец 12.2015г.; ДДС за месец
01.2016г., месец. 02.2016г., месец 03.2016г., месец 04.2016г., месец 05.2016г.,
месец 06.2016г., месец 07.2016г., месец 08.2016г., месец 09.20106г., месец. 10.2016г.,
месец 11.2016г.; Вноски за ДОО за 2016г.; Вноски за ЗО за 2016г. и Вноски за
ДЗПО – УПФ за 2016г. от главница и лихви в общ размер на 47 949.06 лв. на
главница и лихви общо в общ размер на 37 443.62 лв.
С жалбата М.М. оспорва изцяло така установените
задължения, като твърди, че ревизионният акт е нищожен, алтернативно, че
задълженията са установени в нарушение на материалния закон. Моли да бъдат
взети предвид конкретните доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, като се има предвид, че по отношение на сумите, за които се приема, че са
получени от В. И., лице с такова име не е открито в базите данни на ЕСГРАОН. За
посочената сума в размер на 241 439.50 лв. получена от куриерската фирма
за В. И. не са представени никакви документи за тяхното предаване. С Протокол №
1578305/15.04.2019г. е присъединен Протокол за извършена проверка на М.Н.М. с
приложени доказателства към него. От всички представени и присъединени
документи органите по приходите приели, че обясненията са противоречиви и
водели до извода, че М.М. е извършвал дейност по занятие, чиито доходи не са
декларирани по реда на българското законодателство. Сумите получени от други
лица били вменени на жалбоподателя, без да бъдат взети предвид дадените от
същия обяснения пред ревизиращите органи, че не е налице търговска дейност от
негова страна. Горните обстоятелства не били изследвани от ревизиращия екип,
като органите по приходите не са положили съответното дължимо поведение за
всестранно и пълно изследване на доказателствата. Същите са се задоволил само
да присъединят извършената проверка и да оспорят същата без те самите да
извършат насрещни проверки на твърдените факти и обстоятелства в хода на
същата. На следващо място в жалбата се сочи, че неправилно били определени и
данъчните основи за облагане с ДДФЛ по чл.48, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Сочи
се, че неправилно от приходните органи били определени и дължимите ЗОВ, ЗО, ДОО
и УПФ, тъй като данъчната основа по ЗДДФЛ била определена неправилно. На
следващо място сочи, че по извършената ревизия липсвали като доказателства
подписани товарителници за получените наложени платежи от „Еконт“, на които се
базирал на практика издадения ревизионен акт. Твърди се, че полученият диск от
куриерската фирма, в който в табличен вид са описани доставките не бил подписани
с електронен подпис от лицата, които са го изпратили. Не било ясно, дали базата
данни, от която е свален същия подлежи ли на модификация, както и как е записан
и представен на органите по приходите. На практика липсвали оригиналните
товарителници доказващи с положен от лицето подпис, наличието на приемането на
сумите. В заключение се сочи, че от съвкупната преценка на събраните по
ревизионната преписка доказателства, включително на данните от техническите
носители, не се установявало по безспорен начин, че жалбоподателя е укрил
приходи/разходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизирания период.
Поради това счита, че не са били налице предпоставките за провеждане на
ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК и като последица от това за
допълнително установяване на процесните задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, ведно със
съответните им лихви. В заключение с жалбата е направено искане Ревизионен акт №
Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г., потвърден в едната му част и изменен в
другата му част с Решение №56/04.02.2020г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. С
допълнителна молба по делото се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в представена по делото писмена защита,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на
установените по отношение на М.Н.М. задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДДС,
за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди, с оглед на което
поддържа, че обжалвания Ревизионен акт №
Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г., потвърден и изменен с Решение
№56/04.02.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е правилен и
законосъобразен. Твърди, че с оглед всички събрани по делото доказателства се
обосновавал извода, че по отношение на получените по наложен платеж суми,
документирани с РКО, издадени от „Еконт Експрес“ ООД, се установявали насрещни
реални доставки на стоки от М.Н.М., като доходът от тях е укрит, а преките и
косвени данъци – неотчетени като задължение към бюджета. Претендира се присъждане
на разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по делото:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002619001762-020-001 от 22.03.2019г., издадена от А.А.Д. на
длъжност началник на сектор, в качеството си на заместник на И. К. К. /л.2 по
делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на М.Н.М., ЕГН **********, като е определено ревизията да обхване
следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи
се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване - за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се лица за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г. Извършването на ревизията е възложено на Т. И. К.
- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Й. Й. Х. -
инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три
месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002619001762-020-001/22.03.2019г. е връчена на М.М. на 04.04.2019г., видно
от Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол“. На 04.07.2019г.
е издадена Заповед за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16002619001762-020-002/04.07.2019г., с която на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено,
че ревизията следва да завърши до 04.08.2019г. С последваща Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16002619001762-020-003/02.08.2019г.,
на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, е определено ревизията
да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; Данък
върху добавената стойност за периода 01.12.2013г. – 31.12.2017г.; ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване
– за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2017г, с посочен срок за приключването ѝ 04.09.2019г. Заповедта
за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на И. К. К. в посоченото му длъжностно качество
- началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – Т. И. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/
и Й.Й.Х. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002619001762-092-001/ 18.09.2019г. С Ревизионния доклад в резултат на
извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства
и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на
ревизираното лице М.М. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за
просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода на 01.01.2013г.
– 31.12.2017г.; за ДДС за периодите на 01.12.2013г. – 31.12.2017г.; за вноски
за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г. и за Данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и е подписан с електронни подписи от Т. К. и от Й. Х., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността
на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител.
Въз основа на
приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
е приложен специфичния процесуален ред по ДОПК за определяне на осигурителния
доход за 2013г.,
2014г., 2015г.,2016г. и 2017г. и съответно са определени дължимите осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО и лихвите за
просрочие към тях на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от И. К. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и Т. К. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство
Ревизионен акт № Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г., с
който по отношение
на М.Н.М. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 13.11.2019г., както следва: ДДС за периода
01.12.2013г. – 31.12.2017г. главница в размер на 30 821.67 лв. и прилежаща
лихва в размер на 12 541.88 лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2013г. главница в размер на 35.86 лв. и прилежаща лихва в размер на 20.17лв.;
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. главница в размер на 257.38
лв. и прилежаща лихва в размер на 118.59лв.; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2015г. главница в размер на 450.75 лв. и прилежаща лихва в размер на
161.79 лв.; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в
размер на 2514.17 лв. и прилежаща лихва в размер на 647.45 лв.; Вноски ДОО за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. главница в общ размер на 6583.20 лв. и
лихва в общ размер на 1901.10 лв.; Вноски ЗО за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. главница в общ размер на 3086.40 лв. и лихва в общ размер на
974.75 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. главница
в общ размер на 2550 лв. и лихва в общ размер на 858.84 лв. или общо задължения
в размер на 63 824 лева, от които 46 299.43 лв. главница и лихва за
просрочие към тях в размер общо на 17 524.57 лв. Ревизионният акт е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани
електронни подписи от Т. К. и от И. К., като доказателства за датата и начина
на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото на оптичен носител. В ревизионния акт е отразено,
че в хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е
извършвало търговска дейност - търговия с дрехи, като е получавало доходи,
изплатени чрез наложен платеж от куриерска фирма „Еконт Експрес” ООД. За така
осъществяваната търговска дейност и получените приходи не е подавана годишна
данъчна декларация, което според органите на приходната администрация
категорично доказвало наличие на укрити/ не декларирани приходи от стопанска
дейност, извършвана от М.М.. Ревизионен акт
№ Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г. е връчен на М.М. на 16.11.2019г. по
електронен път.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК М.М. е обжалвал
издадения ревизионен акт по административен ред пред директора на дирекция
„ОДОП” – гр. Пловдив.
С Решение №56/04.02.2020г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155,
ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен
акт № Р-16002619001762-091-001/ 13.11.2019г., издадени на М.М. за допълнително
установените задължения по ЗДДФЛ, ДДС, КСО и ЗЗО, ведно с
прилежащите лихви, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. –
главница 257,38 лв., лихви – 118.59 лв.; ДДС за м. 03.2015г. – главница 1425.33
лв., лихви – 663.07 лв.; ДДС за м. 01.2017г. главница – 68.33 лв., лихви – 19.02.
лв.; Вноски за ДОО за периода 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г. в общ размер на
главница – 2589.60 лв. и лихва – 1104.96 лв.; Вноски за ЗО за периода 2013г.,
2014г., 2015г. и 2017г. в общ размер на главница – 792 лв. и лихва – 368.03
лв.; Вноски за ДЗПО - УПФ за периода 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г. в общ
размер на главница – 990 лв. и лихва – 438.45 лв. и изменен в частта по отношение на допълнително
установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с лихвите за
просрочие, по години, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г.;
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; ДДС за месец
10. 2014г., месец 11.2014г., месец 12.2014г.; ДДС за месец 01.2015г., месец 02.
2015г., месец 04.2015г., месец 05.2015г., месец 06.2015г. месец 07.2015г.,
месец 08. 2015г., месец 09.2015г., месец 10 2015г., месец 11.2015г., медец
12.2015г.; ДДС за месец 01.2016г., месец. 02.2016г., месец 03.2016г., месец 04.2016г.,
месец 05.2016г., месец 06.2016г., месец 07.2016г., месец 08.2016г., месец
09.20106г., месец. 10.2016г., месец 11.2016г.; Вноски за ДОО за 2016г.; Вноски
за ЗО за 2016г. и Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016г. от главница и лихви в общ
размер на 47 949.06 лв. на главница и лихви общо в общ размер на
37 443.62 лв. и отменен в частта по отношение на
Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. и ДДС за месец 06.2014, месец.
08.2014г., месец 09.2014г., месец 12.2016г., месец 03.2017г. и месец 04.2017г.
главница в общ размер на 4934.37 лв. и лихва в размер на 2 105.58 лв.
С решението е прието, че предмет на обжалване
е определената основа по чл. 122 от ДОПК за облагане по ЗДДС за периода от
01.12.2013 г. до 31.12.2017 г.; за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ; за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ;
по КСО и ЗЗО, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Посочено е, че ревизията
е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установено наличие на
обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия - данни за укрити приходи или доходи.
Посочено е, че с протокол №
1577522/15.04.2019 г. са присъединени протокол за извършена ПУФО на Ш. А. С. /В.
И. И./, документирана с протокол № П-16002617189635-073-001/ 31.08.2018 г.,
ведно с приложените към нея доказателства, и протокол за извършена ПУФО на М.Н.М.,
документирана с протокол № П-16002618192162-073- 001/26.02.2019 г., ведно с приложените
към нея доказателства, както и че в хода на ревизията са предприети множество
процесуални действия. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ изх. №
Р-16002619001762-040-001/ 08.04.2019 г. относно изпратените от него пратки и
получените от него парични средства от „Еконт Експрес“ ООД. В отговор на
връченото искане от М.Н.М. е представено обяснение с вх. № 94-00- 2498/08.05.2019
г., в което е посочено, че през периода 2013 г. - 2017 г. е реализирал
непостоянни доходи, като е извършвал услуги по изпращане на куриерски пратки на
„Еконт Експрес“ ООД и получаване на суми, представляващи наложени платежи, от
името и за сметка на В. И., като всички суми от наложените платежи е предавал
на В. И., а за извършените услуги е получавал комисионна между 5 - 6 % от
пратките за месец.
В хода на присъединената проверка и на
извършената ревизия с искания за предоставяне на документи и писмени обяснения
от трети лица от куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД е изискана информация за
изпратени пратки и получени парични средства чрез наложен платеж от М.Н.М. за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Изискани са заверени копия на сключен
договор за куриерски и пощенски услуги и копие на клиентски картон на
ревизираното лице, изискани са всички разписки, РКО и други документи за
изплатени суми на лицето. В отговор от „Еконт Експрес“ ООД са представени
доказателства и обяснения за изпратени от лицето пратки и получени от същото
суми от наложен платеж и ППП. От куриерската фирма е представена информация за
получени от ревизираното лице парични средства чрез наложен платеж и пощенски
парични преводи за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. общо в размер на 9
974,00 лв.
Освен това органите по приходите са
присъединили извършена ПУФО на Ш. А. С. с ЕГН ******хххх, документирана с
протокол № П16002617189635-073-001/31.08.2018 г. При проверката от „Еконт
Експрес“ ООД е представена информация за изпратени стоки – дрехи чрез
куриерската фирма от името на В. И. и получени парични средства чрез наложен
платеж и пощенски парични преводи от името на В. И. и други лица за периода от
2013г. до 2017г. общо в размер на 241 439.50 лв. Установено е, че в част
от приложените от „Еконт Експрес“ ООД разписки и РКО като получател на
паричните средства е вписано ревизираното лице. От куриерската фирма са
представени обяснения, файлове с информация за всички куриерски услуги за
клиент В. И. И. и М.Н.М., с посочени ЕГН, и снимки на документи, показващи
изплащането на наложен платеж и пощенски парични преводи на тези лица.
В резултат на представените от „Еконт
Експрес“ ООД обяснения и на събраните доказателства е счетено, че продажбите,
осъществени чрез куриерската фирма, не са отчетени като приход от ревизираното
лице. Предвид това са установени данни за недекларирани приходи от М.М., което
представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
При обжалването по административен ред, при
преглед на събраните доказателства, от решаващия орган е установено, че видно
от регистрите на „Еконт Експрес“ ООД са налице данни за получаване на парични
средства от М.М. за стоки, изпратени от самия него. При определянето на
укритите доходи на ревизираното лице са включени пратки и получени суми, за
които обаче са налице доказателства, че същите са изпратени от лице с име В. И.
И., което не съществува в регистър ЕСГРАОН и е ЕГН на Ш. А. С., а парични
средства са получени както от В. И., така и от ревизираното лице, а и от други
лица. В тази връзка, от решаващия орган е прието следното:
Определена е стойността на укритите приходи
на М.М., като са взети предвид само тези суми, на които като получател е
посочено самото ревизираното лице. Установено е, че ревизираното лице е
получило за периода от 2013 г. до 2017 г. суми от пощенски парични преводи общо
в размер на 112 791,50 лв., в т. ч. за 2013 г. в размер на 6 137,50 лв.; за
2014 г. - 38 772,00 лв.; за 2015 г. - 44 006,00 лв.; за 2016 г. - 17 137,00 лв.
и за 2017 г. - 6 739,00 лв. Освен това М.Н.М. с ЕГН ********** е получил за
периода от 2013 г. до 2017 г. суми от наложен платеж с разходни касови ордери
общо в размер на 85 938,00 лв., в т. ч. за 2013 г. в размер на 1 254,00 лв.; за
2014 г. - 14 695,00 лв.; за 2015 г. - 25 559,00 лв.; за 2016 г. - 34 861,00 лв.
и за 2017 г. - 9 569,00 лв. Размерът на разходите във връзка с укритите приходи
е определен въз основа на представени обяснения от ревизираното лице, в които е
посочено, че сумата на неговия нетен доход е 5-6 %. Прието е, че лицето е
получило доход в размер на 6 на сто от нетните приходи /приходи без дължимия
ДДС/. По години са определени разходите на лицето, както следва: за 2013 г. в
размер на 10 398,75 лв., за 2014 г. - 49 763,44 лв., за 2015 г. - 59 159,68
лв., за 2016 г. - 40 731,77 лв. и за 2017 г. - 15 423,52 лв.
За определените задължения за годишен данък
по ЗДДФЛ на ЕТ е посочено, че М.Н.М. няма регистрация като едноличен търговец.
Констатирано е, че ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
ревизираните данъчни периоди. Предвид събраните доказателства и изложеното в РА
е прието, че продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани
редовно в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице и
попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон. Продажбите на
стоки на клиенти, доставяни чрез курирерска фирма на територията на страната,
са осъществявани продължителен период от време и с цел реализиране на приходи
/доходи/. Направен е извод, че М.М. е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ
лице, а получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки
по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е установено, че в резултат на
получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани
доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Посочено е, че на
основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се
за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с
15 на сто данък, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В този смисъл, ревизиращите
органи са приели, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26,
ал. 1 от ЗДДФЛ и в тази връзка на М.М. е определена годишна данъчна основа за
облагане доходите по чл. 122 от ДОПК за 2014 г. и 2015 г. и дължим годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ведно с прилежащите лихви.
По отношение на данъка върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, с оглед извършените корекции, за 2016 г. на М.М.
е определен недостиг на парични средства в размер на 19 375,07 лв. Установеното
по отношение на лицето несъответствие е определено като облагаем доход в размер
на 19 375,07 лв., който се намалява със ЗОВ в размер на 4 369,23 лв. За М.М. се
определя годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за 2016 г.
в размер на 15 005,84 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
1 500,58 лв., ведно с прилежащите лихви на стойност 386,01 лв.
По отношение на ДДС е посочено, че лицето не
е регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Решаващият административен орган
приема за облагаем оборот по ЗДДС и данъчна основа за облагане по ЗДДС само
тези суми, на които получател е самото ревизирано лице. В резултат на
извършените изчисления за определяне на облагаемия оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС, е установено, че М.М. е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.09.2014 г., предвид
обстоятелството, че към 31.08.2014 г. е достигнат облагаем оборот над 50 000,00
лв. /51 824,00 лв./ и за лицето е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС.
М. е поддържал оборот над 50 хил. лв. до края на м.12.2016 г., след което към
31.01.2017 г. облагаемият оборот е спаднал под 50 хил. лв. /44 353,00 лв./ и
основанието за задължителна регистрация по ЗДДС е отпаднала. Посочено е, че
съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 94 от 2012
г./, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, същото дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден актът за регистрация /в конкретния случай -
28.09.2014 г./, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до
14.09.2014 г, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация по
ЗДДС /в конкретния случай - 31.01.2017 г./. Следователно във връзка с посочено
по-горе е прието, че от М.М. за периоди 29.09.2014 г. - 31.01.2017 г. е дължим
ДДС общо в размер на 21 535,00 лв. с прилежащи лихви 8 716,18 лв.
Относно констатациите по КСО и ЗЗО, за да
приемат, че такива се дължат, органите по приходите са посочили, че лицето е
извършвало трудова дейност и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се
установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, в
т. ч. и върху дохода, установен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. За 2013 г.,
2014 г., 2015 г. и 2017 г. ЗОВ са определени върху минималния месечен размер на
дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, който в случая е по-висок от
установения размер на облагаемия доход в частта по ЗДДФЛ. С оглед направеното
изменение в частта по ЗДДФЛ е изменен и годишният осигурителен доход, съответно
и дължимите окончателни задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване
за 2016 г., ведно с прилежащи лихви.
Решение № 56/ 04.02.2020г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, е връчено на М. М. на 05.02.2020г., видно от приложеното по
делото удостоверение за извършено връчване по електронен път.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил
ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
По делото са изслушани и приети съдебно-техническа,
съдебно- почеркова и съдебно-счетоводна експертизи.
Съгласно изпълнената съдебно компютърно – техническа
експертиза, файловете, записани на представения CD диск от „Еконт Експрес” ООД,
съдържат данни в табличен вид, подписани с квалифициран електронен подпис на
служител на „Еконт Експрес” ООД. Файловете изпратени пратки .xlsx, получени
наложени платежи .xlsx и получени парични преводи .xlsx, представляват извадки
/ изходи/ от софтуерната платформа на „Еконт Експрес“. Според вещото лице е
възможна корекция на тези файлове, преди да бъдат подписани с електронен
подпис. В тази връзка от същото е установено, че има данни за извършени
корекции на записите, тъй като част от файловете са модифицирани, т.е.
променени.
Във връзка с направено от жалбоподателя оспорване
автентичността на разходно-касовите ордери и документите за пощенски парични
преводи /приложени по ревизионната преписка на CD като
снимки/, е назначена съдебно-почеркова експертиза. За нуждите на експертизата
от „Еконт Експрес” ООД е изискано представянето на оригиналите на оспорените
документи. След многократно отлагане на делото с цел представяне от страна на
„Еконт Експрес“ ООД на изисканите в оригинал РКО и ППП, такива не бяха
представени по делото. С оглед на което съда допусна експертното изследване да
се извърши въз основа на снимките на РКО и ППП, съдържащи се на оптичния
носител, предоставен от „Еконт Експрес“ ООД на ревизиращите органи в хода на
административното производство. Съгласно приетото заключение от всички
изследвани снимки на РКО и ППП само по отношение на 17 от тях вещото лице е установило,
че са непригодни за почерково изследване, тъй като една част са неотчетливи, а
други непригодни за почеркова идентификация. Резултатите от експертното
изследване са представени в табличен вид, като същото е направено при
използването на сравнителни образци – експериментално снет сравнителен материал
от почерк и подписи, изпълнени саморъчно от М.М. и сравнителен материал от
документи, за които не е било спорно, че почеркът и подписите са изпълнени от М.М..
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, по която
на вещото лице бе поставена задача да преизчисли в посока намаление
размерът на дължимия данък и осигурителни вноски за съответните периоди,
съобразно изпълнените подписи на получените суми, като от данъчната основа за
облагане се изключат разходните документи, съдържащи подписи, които не са
изпълнени от М.Н.М., а именно: подписи, описани в т. 3, т. 4 и т. 5 от
извършената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице е
извършило съответните изчисления, като в заключение е обобщило, че намалението
в обща сума по задължението като главница е 1823.00 лева, а при лихвите е в
размер на 618.38 лева или общо установеното задължение по РА следва да бъде
редуцирано със сумата в размер на общо 2441.38 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002619001762-091-001/13.11.2019г., потвърден в едната му част и изменен в
друга негова част с Решение №56/04.02.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с ДДС за периодите 01.12.2013г. – 31.12.2017г. и за задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. и ЗОВ е определена при извършен анализ на обстоятелствата по
чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва
да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за извършване на
ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В настоящия случай, за да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизираният
период са налице данни за укрити приходи или доходи – обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както
и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно.
Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване
на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите
по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към
определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК
следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
В настоящия случай съдът счита, че
ангажираните доказателства не водят към извод за наличие на основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК. Ответната страна се позовава на представените на оптичен
носител в табличен вид данни. Последните сами по себе си не представляват
електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация,
независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не
са и направените снимки на товарителници и други, и такова качество не им се
придава и от обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е подписан с
електронен подпис. Наред с това следва да се има предвид и че при изискването
от куриера „Еконт Експрес“ ООД в изпълнение на задължението му по чл.192 ГПК от
същия, въпреки многократната по делото кореспонденция не бяха представени в
оригинал касаещите ревизираното лице РКО и ППП. Различен извод не може да се
направи на база информацията, представена от ответната страна на електронен
носител, нито от изготвеното заключение на вещото лице, тъй като не се касае за
електронен документ, а за писмени доказателства, които съгласно нормата на чл.183
от ГПК следва да бъдат представени в оригинал или в заверен от страната препис,
в какъвто смисъл са и исканията на жалбоподателя. Представени само като снимка,
находящите се на диск РКО и парични преводи, не установяват съществените
елементи на твърдените доставки, като предмет, стойност и условия и само въз
основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени
доставки, което да формира извод за характера на осъществяваната дейност и за
облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. В настоящия случай липсват
безспорни документи, отразяващи получаване на стока, на база на които да се
извърши съответната съпоставка и преценка. Не на последно място трябва да бъде
отбелязано, че и от констативната част на РД не става ясно как ревизиращият
екип е определил размера на сумите, реализирани от ревизираното лице от
продажба на стоки чрез куриер. Действително са посочени сборни суми за
съответен месечен период, но е следвало и да бъде изготвена и представена в
табличен вид подробна информация, изразяваща всяка една установена продажба на
стоки чрез куриер - с дата и стойност, отразени в издадените през съответния
период от куриера разписки за прием и паричен превод и съставени РКО за
изплатени суми, получени от ревизираното лице. Целта на особения начин на
определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по
материалния закон данни – декларация, отчет и други, е да се получи макар и
косвена представа за дейността на задълженото лице. В случая това не е
направено от данъчните органи. Освен това следва да се има предвид и че при
така направените констатации неясно остава как ревизиращите са приели
посочените общи приходи като реализирани именно от физическото лице М. с оглед
възражението му, че е реализирал непостоянни доходи във връзка с услуги, които
е оказвал на Ванеса Илиева за изпращане на нейни стоки чрез куриерски пратки на
„Еконт Експрес“ ООД. В този смисъл следва да се приеме, че не е налице годен и
относим доказателствен материал, който да отразява твърденията на данъчните
органи, още повече и че тези твърдения не са конкретизирани и точно заявени още
в РД. Не са доказани конкретните облагаеми доставки в процесния случай, а от
значение за установяването на получаваните приходи и извършването на облагаеми
сделки са именно документите, изходящи от доставчика и получателя на стоката, а
това не е представената таблица от куриера, макар и приложена като технически
носител с електронен подпис. При така събраните доказателства съдът намира, че
не е доказано, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не
еднократно и инцидентно. Не е безспорен изводът, че са налични укрити приходи и
извършени сделки по смисъла на ЗДДС. Нито от анализа на представените документи
на оптичния носител, нито от таблиците, които нямат характер на счетоводни
документи, а са обобщена информация, може да бъде направен извод за
фактическото осъществяване на сделки, а от там и до правните изводи относно
наличие на данъчни задължения. Необосновано е и въз основа на изводите на
вещото лице да се приеме реализирани от проверявания приходи от продажби, тъй
като изводите от вещото лице отново се градят на получените данни от третото
лице – куриер. С наличните по делото доказателства не се потвърдиха изводите на
органите по приходите за извършени и неотчетени от жалбоподателя продажби на
стоки, съответно реализирани доходи, поради което съдът приема, че не са налице
основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК и не следва да се прилага разпоредбата на чл.124,
ал.2 от ДОПК относно истинност на фактическите
констатации в ревизионния акт. В този смисъл при ревизията неправилно са
определени задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за всички посочени в
ревизионния акт данъчни периоди, както и за лихви за просрочия, поради което
ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата, то ответната страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски – общо 1867.17 лева, включващи 10,00 лева д.т. за образуване на
делото, възнаграждение за съдебно-почеркова експертиза в размер на 937.00 лева,
възнаграждение за съдебнотехническа експертиза в размер на 340.17 лв. и
възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 580.00 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №Р-16002619001762-091-001
от 13.11.2019г., издаден от И. К. К. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, в
която е потвърден и изменен с Решение №56/04.02.2020г. на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.Н.М.,
ЕГН **********,*** направените по делото разноски общо в размер на 1867.17
лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
СЪДИЯ: