Р
Е Ш Е Н И Е
№
80
Габрово,
11.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор М.
Генжов от Окръжна прокуратура Габрово,
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 63 от 2021 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз
основа на касационна жалба вх. № СДА-01-537 от 30.03.2021 г., подадена от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово /ДИТ/, против съдебно Решение № 17 от
26.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 167 от 2020 г. по описа на Районен съд
Дряново /РСД/, с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на отмененото
с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001273 от
16.11.2020 г., издадено от директора на ДИТ – Габрово, с което на „*********“
ООД, Велико Търново, ЕИК: *******, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000.00 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от
Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена
проверка по работни места от служители на ДИТ на 16.09.2020 г. на строителен
обект, изпълняван от „**********“ ООД, В. Търново, и при извършена такава по документи
на същото дружество на 21.09, 23.09,
19.10 – 23.10.2020 г., вкл. на оценка на риска за здравето и безопасността на
работещите на строителната площадка, във вр. със станала смъртна злополука на
електромонтьор на 16.09.2020 г. на обекта, е констатирано, че дружеството, в
качеството на строител по смисъла на §.1, т. 2 от ДР на горепосочената Наредба,
не е оценило риска на всички етапи на договореното строителство, избор на
работно оборудване и всички параметри на работната среда, в т.ч. не е оценил
риска на етап „Демонтажни работи/ демонтаж на стари проводници от стари
стълбове, която дейност е била извършвана от работници на същото, вкл. от
починалото лице. В НП са изложени мотиви за немаловажност на нарушението, за
липса на основания за прилагане на чл. 415в, ал. 1 от КТ и за налагане на
санкция над минималния размер: нарушението не е отстранено в хода на
проверката; възникнали са вредни последици – смърт на работник при трудова
злополука, по повод на която е реализирана проверката.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят сочи, че санкционираното
дружество не се явява строител по смисъла на цитираната Наредба, то не
упражнява строителна дейност, а възлага обекти на друго дружество – „********“
ООД, което е сключило Рамков договор от 3.02.2020 г. с „*********“
ООД, по силата на който санкционираният търговец предоставя за временно и
възмездно ползване човешки ресурси, техника и др. при изпълнение на работи за
обекти на „********“ ООД. При възлагане на обекти от „**************“
АД, „*****“ ООД издавало заповеди за командироване на работници,
вкл. при възлагане на работа на процесния обект. За изпълнение на същия била
издадена Заповед от 13.08.2020 г. от управителя на „*****“ ООД за
командироването на 7 работника, в т.ч. и починалото лице. Служителите на ДИТ –
Габрово не са изследвали тези релевантни обстоятелства, мястото на настъпване
на инцидента дали представлява строителна площадка. Няма доказателства, от
които да се направи извода, че мястото на настъпване на инцидента е именно
такава строителна площадка. Жалбоподателят не може да носи отговорност за
нарушение на чл. 15 от Наредбата при това обстоятелство. Не той е възложител на
строителната дейност и на работата.
За да постанови
съдебния си акт, РСД е счел, че лицето, починало в следствие на злополука на
посочения в НП обект, е работник на дружеството – жалбоподател от 23.08.2018
г., видно от приложен трудов договор. Работникът е заемал длъжността
„строителен електромонтьор“ с основни задължения – осъществяване на контрол на
нормалното функциониране на ел. мрежи и инсталации, извършване на ремонтни
дейности по ел. инсталации, апаратури, уредби, табла и прибори и др. На
3.02.2020 г. „********“ ООД сключва Рамково споразумение с „********“
ЕООД, по силата на което жалбоподателят предоставя за временно ползване
посочени ресурси – човешки, технически, за обекти на „*******“
ООД. Съответно последното осигурява необходимите лични предпазни средства на
персонала си. На 6.02.2020 г. „**********“ ООД командирова работници до завършването на монтажни
работи на обектите по договора от 3.02.2020 г., сред които е пострадалото лице.
При проверката от ДИТ е била представена Оценка на риска за здравето и
безопасността на работниците на строителна площадка на „*********“
ООД, карта за оценка на риска и програма за намаляване и управление на риска на
строителната площадка и при работа на височина. Съгласно сочената като нарушена
правна норма от Наредбата преди започване на работа на строителна площадка и до
завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска относно
всички етапи на договореното строителство, избор на оборудване и параметри на
работната среда. Оценката се извършва съвместно с предварително обявените
подизпълнители и се актуализира при включването на нови в процеса на работа. От
доказателствата по делото се установява, че дружеството – жалбоподател е
сключило с „*****“ ООД горепосочения рамков договор, като строителните
обекти са такива на „*********“ ООД, а жалбоподателят е подизпълнител на същото.
Работата е била извършвана в обект на „***********“
АД, като изпълнител и строител е „*******“ ООД и това дружество е било
задължено да изготви въпросната оценка на риска съвместно с подизпълнителите
си, сред които е „**********“ ООД. С оглед на така изложеното дружеството –
жалбоподател не се явява адресат на сочената като нарушена нормативна
разпоредба.
В законния срок касаторът
е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против фактическите
установявания и направените въз основа на тях правни изводи. Основен акцент в
спора е дали за дружеството, привлечено към административно-наказателна
отговорност, е възникнало задължението да направи въпросната оценка на риска. В
случая осемте работника, чиято работна сила е ползвало „******“ ООД, са
работници именно на „********“ ООД и последното, в качеството на работодател, ги е
командировало на процесния обект. Съгласно §.1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ именно
възложителят на работата, в случая – работодателят, носи отговорността за
предприятието, като конкретната работа в случая – демонтаж на стари стълбове, е
възложена от работодателя на пострадалото лице. „********“
ООД изпълнява съответните обекти по силата на сключен рамков договор с другото
дружество и именно този работодател е задължен да извърши качествено и в срок,
със свои работници, посоченото в договора. На обекта не са се намирали
работници на „********“ ООД. Единствено работодателят има право да командирова
работници и служители и да им възлага
работа. Дори и друг субект да е командировал пострадалото лице на процесния
обект, това не променя обстоятелството, че именно „***********“ ООД е работодател
на същото и с оглед на това именно той е отговорен за осигуряване на
безопасните и здравословни условия на труд на всички наети от него лица. Касаторът
изтъква факта, че заповедта за командироване, издадена от името на „*****“ ООД, не е
сведена до знанието на работниците, няма безспорни и непротиворечиви
доказателства в тази насока. Дори и да са били запознати, то така осъщественото
командироване не поражда правен ефект, т.к. командировка може да извърши само
работодател, какъвто това дружество не е било по отношение на 8-те работника,
вкл. пострадалия такъв.
Жалбата е
депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С., която поддържа депозираната жалба.
Ответната страна се
представлява от адв. И.С., която оспорва жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна. Отговорност за
безопасните и здравословни условия на труд носи работодателят, който възлага и
работата, а такъв се явява именно санкционираното дружество.
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по него адресатът
не е вписал.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано н него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно сочената
като нарушена правна норма на чл. 15, ал. 1 и 2 от процесната Наредба № 2/2004
г. преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на
строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска. В НП като нарушена е
посочена ал. 2 на чл. 15, според която оценката на риска обхваща всички етапи
на договореното строителство, избора на работно оборудване и всички параметри
на работната среда. АНО е обвързал разпоредбата с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ,
съгласно който текст при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява
рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на
работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на
работните места. Съгласно §.1, т. 2 от ДР на Наредба№ 2/2004 г. "строител"
е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение, което означава, че и по Наредба задължението е за работодателя,
чиито работници осъществяват строителната дейност като нает персонал.
Санкцията за това
нарушение е предвидена в посочената като санкционна норма в самото НП – чл. 413,
ал. 2 от КТ, според която работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв. Санкцията е за работодателя, което е логично, само той е страна
по конкретното трудово правоотношение с работника/ служителя и той е задължен
по отношение на последния да създаде здравословни и безопасни условия на труд,
вкл. да изготви Оценка на риска за отделните позиции, етапи, оборудване и
параметри на работната среда.
От събраните по делото
доказателства е видно, че пострадалото лице С. С. е работило по
трудов договор от 23.08.2018 г. за работодател „*********
ООД, Велико Търново на длъжност „електромонтьор“ с място на работа – „обекти на
дружеството“. По делото не е налице спор по отношение на това, че на 16.09.2020
г., около 9.30 ч., е станала злополука с това лице, довела до летален изход за
него. Мястото на злополуката е било м. „******“, общ. *********.
С. се е качвал по разпъната стълба, подпряна на ел. стълб,
закопчава колана си около стълба и отрязва
първия проводник с арматурна ножица, при което се чува пукот и стълба
леко поддава, в същия момент той отрязва втория проводник, при което стълбът се
накланя и пада на земята, заедно с работника, в следствие на което той загива
на място. Работникът е допуснат до работата без наличие на наряд за допускане
до работа на обекта. При злополуката той е извършвал рутинни трудови
задължения. Съставен е Протокол за трудова злополука, в който е направен извод,
че работодателят „**********“ ООД не е осигурил ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин при извършване на дейността
по демонтаж на стари проводници от стари стълбове, като е допуснал до работа
общо 4 лица да осъществяват трудова дейност на обекта без издаден наряд за
дейността. Работодателят е допуснал нарушение на чл. 45, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 2, чл. 288, т. 1 от Правилник за безопасност
и здраве при работа в електрически уредби на електрически и по топлофикационни
централи по електрически мрежи. Разследването на трудовата злополука е станало
по заповед на управителя на същия работодател.
По делото е
приложена Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на
строителна площадка на „**********“ ООД за обект: РОЦ Габрово, УПИ ТП 26 „********“,
МИР *********, етап „ремонтни работи“ от м. 08.2020 г. – мястото на
злополуката. Оценката е обща и липсва такава на всички отделни етапи, вкл. на
посочения в НП етап – „Демонтажни работи/демонтаж на стари проводници от стари
стълбове“, която се извършва от работници на това дружество, какъвто е бил
загиналия. Също така дружеството е изготвило Инструкция за безопасност при
работа на стълбове за въздушни електропроводни линии, като самото то е признало
по този начин извънсъдебно, че извършва дейност по „монтаж и ремонт на ел.
инсталации, трафопостове и ел. съоръжения“, вкл. „изкопни работи, изправяне и
подмяна на стълбове, монтаж и демонтаж на проводници и работи по стълбове, като
изрично е разписана технология при „работа върху стълб“, вкл. „монтаж и
демонтаж на проводници“ – т.е. дружеството извършва такава дейност и това,
естествено, се прави от работещите в него, какъвто е и пострадалият, независимо
на кой обект са изпратени те.
На 3.02.2020 г. е
сключено Споразумение между „***********“ ООД и „*********“ ООД на основание чл. 18 от ЗЗБУТ и Рамков договор между
същите страни за предоставяне на ресурси от първото на второто дружество.
Според тази нормативна разпоредба когато един обект, работно помещение или
оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко
предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност
осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за
рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите
от тези рискове. Това споразумение обаче не лишава всеки от тези работодатели
от задълженията му като такъв по отношение на неговия персонал, за който
отговорност носи именно той. Със споразумението и договора не могат да се
дерогират императивни нормативни разпоредби, нито да се прехвърля отговорност
за неизпълнението им. От съдържанието на това конкретно споразумение става
ясно, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице запазва
статута си на работодател и, същевременно, осъществява строителна дейност на
посочените в Приложение № 1 от Рамковия договор обекти /което Приложение,
впрочем, не е приложено по делото и няма как да бъде взето предвид, вкл. по
отношение на работниците и обектите/.
Със Заповед № 7-Б
от 6.02.2020 г. именно като работодател „************“
ООД командирова осем свои работници, сред които и пострадалия С., на обекти на
„******“ ООД от електроразпределителната мрежа на „****************“
АД. Командироването не снема отговорността на работодателя по КТ и ЗЗБУТ по
отношение на командированите работници. Той остава техен работодател и друг не
може да встъпи в неговите правоотношения като страна в негово качество.
Работодателят е този, който е задължен да осигури безопасни и здравословни
условия на труд, съгл. чл. 275 от КТ и ЗЗБУТ и такъв е и остава именно „**********“
ООД. По делото, следва да се отбележи, че липсват доказателства /договори,
строителни разрешения, документи за собственост/, от които да е видно кой е
собственик и възложител на строителния обект и на кого той реално е възложил
изпълнението на СМР по него. Единствено от частично извлечение на Обяснителна
записка може да се предположи обосновано, че дружеството – жалбоподател е
изпълнител на СМР - строител, чийто възложител е „Етра – ел“ ООД, като „***********“
ООД е предвидено да осъществи монтаж и демонтаж на ел. инсталации, трафопостове
и ел. съоръжения. В тази връзка неоснователно е твърдението в оспореното
Решение на РСД, че този извод не може да се сподели. Напротив – по делото са
налице доказателства именно в тази насока /л. 72 – 73/. Договореностите между
двете дружества не могат да изместят действието на императивни законови
разпоредби, съдържащи се в КТ и ЗЗБУТ, както и подзаконовите нормативни актове
по прилагането им, които изрично регламентират кой носи отговорност за
предоставяне на безопасните и здравословни условия на труд. Още повече, че тези
договор и споразумение съставляват частни диспозитивни документи без достоверна
дата.
По делото е
приложена Заповед № Г-20-36 от 13.08.2020 г. на управителя на дружество „*******“
ООД, с която то командирова от същата дата осем работници, сред които и С., но няма
данни последният да е в трудови правоотношения с това дружество. Съгласно чл.
121 от КТ командироване може да извърши само работодател. Заповедта за
командировка не е индиция за наличието на такива, т.к. трудовите правоотношения
възникват само и единствено въз основа на сключен писмен трудов договор,
регистриран по правилата на КТ. Издаването на такава заповед не прави от
дружеството, от чието име е издадена заповедта за командировка, работодател и
лице, отговорно за организацията и въвеждането на безопасни и здравословни
условия на труд. По ЗЗБУТ такива задължения има единствено работодателят по
отношение на собствените си работници и служители. Такова е и задължението по
чл. 16 от ЗЗБУТ за оценка на риска.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че правилно АНО е потърсил отговорност за допуснатото
нарушение именно от работодателя на загиналото лице, който не е оценил риска на
всички етапи от договореното строителство, в т.ч. на етап „Демонтажни работи/
демонтаж на стари проводници от стари стълбове“, която дейност е била
извършвана именно от негови работници, вкл. от пострадалото лице. Към датата на
осъществяването на тази дейност е следвало да има такава оценка на риска.
Наложената санкция
в размер на 5000.00 лв. не е определена към минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ от 1500.00 лв., като АНО е изложил причини за
това в НП. Санкцията не се доближава обаче и към максималния размер от 15
000.00 лв. Настоящият съдебен състав намира същата за справедливо определена и
законосъобразно индивидуализирана.
Като е отменил
процесното НП първоинстанционният съд се е произнесъл с незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено, а процесното НП следва да бъде
потвърдено при решаване на спора по същество от касационната инстанция.
При този изход на спора в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Габрово следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни
инстанции на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която норма в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е
настоящият случай, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена на основание чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., като настоящата съдебна инстанция
намира, с оглед сложността на спора, че за всяка от двете инстанции в полза на юридическото
лице – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра
на труда и социалната политика, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от по 100.00 /сто лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.
№ СДА-01-537 от 30.03.2021 г., подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Габрово /ДИТ/, съдебно Решение № 17 от 26.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. №
167 от 2020 г. по описа на Районен съд Дряново, с което е отменено Наказателно
постановление № 07-001273 от 16.11.2020 г., издадено от директора на ДИТ –
Габрово, с което на „**********“ ООД, Велико Търново, ЕИК: *********,
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 /пет
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд.
ПОТВЪРЖДАВА същото
Наказателно постановление.
ОСЪЖДА „*********“
ООД, Велико Търново, ЕИК: *********** да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната
политика, деловодни разноски за първа инстанция – Районен съд Дряново, в размер
на 100.00 /сто/ лв. и за настоящата съдебна касационна инстанция също в размер
на 100.00 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.