РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Ямбол, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600302 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Ямбол, против присъда №
130/12.10.2022г.постановена по нохд № 20222330200759 по описа на Районен съд- Ямбол.
С протестираната присъда подс.В. С. У. е признат за виновен, в това че на
**.**.****г.около 22,30часа в гр.***** по ул.”*******" до №**, в посока към
ул."*********" е управлявал МПС лек автомобил “******", модел "*******", с рег. № **
**** **, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин , установено по надлежния
ред с техническо средство Дрегер "Drug Test 5000" с инв.№ ARMC 0004, поради което и на
основание чл.343б, ал.3, вр.с чл. 58а от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 500лв.
На осн.чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на **.**.****г.около 22,30часа в
гр.***** по ул.”*******" до №**, без надлежно разрешително държал в себе си
високорискови наркотични вещества- метамфетамин с общо нетно тегло 0, 286гр. с
концентрация на активния наркотично действащ компонент- метамфетамин 65 %, на
стойност 7,15лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл.354а, ал.5, вр.с ал.3, т.1, вр.с чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на 100лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание в
1
размер на 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв.
На оснчл.66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване
за срок от 3 години.
На осн.чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подс.У. е лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС, считано от **.**-****г.
На осн.чл.354а, ал.6 НПК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението
метамфетамин с общо нетно тегло 0, 286гр.
На основание чл.189, ал.3 НПК подс.У. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 139,65лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката
на ОД на МВР Ямбол.
Във въззивният протест се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата
досежно размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Сочи се,
че когато наказанието лишаване от права се налага наред с наказание лишаване от свобода,
на основание чл.49, ал.2 от НК същото следва да бъде в размер поне колкото размера на
лишаването от свобода. на тодва основание се иска въззивният съд да измени
протестираната присъда като увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
право да управлява МПС от 6 на 8 месеца.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
основателност на въззивния протест и прави искане съда да го уважи изцяло.
В съдебно заседание подсъдимият У. участва лично и чрез защитника си адв.Т.,
преупълномощен от адв.Х., чрез който оспорва протеста и прави искане същия да не се
уважава. Пледира се за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода
от 8 на 6 месеца, тъй като по този начин наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС ще бъде в законосъобразен размер.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоариите на защитника на подсъдимия и
на прокурора и доводите в протеста намира следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимна страна
и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледан по същество същия се явява основателен по
следните съображения:
Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК.
В първото по делото съдебно заседание подсъдимият се е признал за виновен и е признал
изцяло фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като е изразил искане да не
се събират доказателства в тази насока. С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371
т.2 от НПК съдът е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата
събрани на досъдебното производство.
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
2
споделя от въззивната инстанция.
Правилно е прието като безспорно установено, че подс.У. е правоспособен водач на
МПС категории „В, АМ, В1, А2 и А1” и притежавал свидетелство за правоуправление №
********, издадено/подновено/ на *.**.**** г., с валидност до *.**.****г. Същият е
наказван многократно по административен ред за нарушения по ЗДвП.
На **.**.**** г. подсъдимият управлявал лек автомобил “******", модел "*******",
с рег. № ** **** **. Около 22,30 часа се движил в гр.***** по ул.”*******", в посока към
ул."*********", когато в близост до дом № 49 бил спрян за проверка от служители на РУ-
Ямбол – св.Ж. Г. и Н. П.. Тъй като по време на проверката подсъдимият бил видимо
притеснен и треперел служителите на полицията решили да го изпробват за употреба на
наркотични вещества и алкохол, като за целта поискали съдействие от сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Ямбол. На място бил изплатен автоконтрольор св.Т. Д., който
тествал подсъдимия с Дрегер "Drug test 5000" № ARMС – 0004. Уредът отчел употребата
метамфетамин от страна на подсъдимия, след което отказал да даде кръвна проба и урина за
изследване.
На подсъдимият В. У. е съставен АУАН № ******/ **.**.**** г. за това, че управлява
МПС след употреба на наркотични вещества - нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Със ЗППАМ № **-****-***** /**.**.** г. на Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР -
Ямбол, подс.У. е лишен по административен ред от право да управлява МПС до решаване на
въпроса за вината му, но за не повече от 18 месеца.
От протокол от *.**.****г.е видно, че техническото средство с което е извършена
проверката за употреба на наркотични вещества- Дрегер "Drug test 5000" № ARMС – 0004 е
проверен на *.**.****г. и е в срок на валидност до *.**.****г.
По време на проверката св.Г. и Н. П. запитали подсъдимия дали държи в себе си
забранени за притежаване вещи, след което той предал доброволно 1 джъмпер съдържащ
наркотично вещество- "Пико". При предаването бил съставен протокол за доброволно
предаване и същото е приобщено по делото като веществено доказателство.
От заключението на назначената физикохимическа експертиза изготвена от вещото
лице М. Л. е видно, че представеното за изследване жълтеникаво кристалообразно вещество
е с нетно тегло 0,286гр. и представлява метамфетамин. Концентрацията на активния
наркотичен компонент метамфетамин е 65%.
Стойността на наркотичното вещество е 7,17лв.съгласно Постановление №
23/29.01.1998г.на МС.
Метамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък II
на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от
Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно
последния, метамфетаминът е включен в списък I към чл.З ал.2, т.1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
3
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
С приемателно-предавателен протокол от **.**.****г.наркотичното вещество-
метамфетамин е предадено на съхранение в ЦМУ- Отдел "НОП".
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства на досъдебното производство описани подробно в мотивите
на присъдата. Съдът е направил пълен анализ на събраните доказателства, поради което е
ненужно да се преповтаря.
В пледоарията на защитника на подсъдимия не се оспорва приетата фактическа
обстановка, авторството и съставомерността на деянията. Във въззивният протест също не
се оспорва приетата фактическа обстановка.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за доказаност
авторството на двете инкриминирани деяния по безспорен и несъмнен начин. За да приеме
за установено, че подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил на посоченото място
и време, както и че е държал в себе си наркотично вещество правилно и обосновано са
кредитирани показанията на св.Г. дадени на досъдебното производство. Свидетелят е
очевидец на деянията, като в същото време е и незаинтерисован от изхода на делото.
По отношение наличието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия правилно
и обосновано са кредитирани показанията на техническото средство- Дрегер "Drug test 5000"
.
По отношение вида и характера на държаното наркотично вещество- метамфетамин
обосновано и правилно е кредитирано заключението на физикохимическата експертиза, тъй
като същото е компетентно, обосновано и изготвено професионално от вещото лице Л..
Районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, тъй като на
**.**.****г.около 22,30часа в гр.***** по ул.”*******" до №**, в посока към
ул."*********" е управлявал МПС лек автомобил “******", модел "*******", с рег. № **
**** **, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин , установено по надлежния
ред с техническо средство Дрегер "Drug Test 5000" с инв.№ ARMC 0004.
Деянието е осъществено от обективна страна , тъй като по делото е безспорно
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият В. У. е управлявал МПС. При
проверка от органите на полицията с техническо средство уред Дрегер Drug test 5000 №
ARMC 0004 уредът отчел употребата на метамфетамин от страна на подсъдимия.
Изследването е извършено съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Напълно се споделят и изводите на съда, че подсъдимият с деянието си е осъществил
както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.5 от
4
НК, тъй като е безспорно установено, че на инкриминираната дата и място е държал без
надлежно разрешение високорисково наркотично вещество- метамфетамин с общо нетно
тегло 0, 286гр. с концентрация на активния наркотично действащ компонент-
метамфетамин 65 %,.
Районният съд правилно е приел за безспорно доказано авторството на деянието, тъй
като е установено по несъмнен начин, че предаденото доброволно от подсъдимия пакетче с
наркотично вещество е собственост на подсъдимия.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.
Предмет на престъплението е метамфетамин с активен наркотично действащ компонент
метамфетамин. Същото няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под
контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотрпопните вещества
от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно
посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в в списък I към чл.З ал.2, т.1
- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина".
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление
в една форма- държане, тъй като към момента на извършване на полицейската проверка
процесното наркотично вещество е открито в него. Налице е довършено престъпно деяние,
тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху горепосоченото
наркотично вещество, без да има надлежно разрешително по горепосочения закон. съдът с
поделя изводите на първата инстанция относно квалифицирането на деянието като
маловажен случай, тъй като са налице материално правните предпоставки на чл.93, т.9 от
НК.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият У. е съзнавал, че
въпросното вещество, представлява високорисково наркотично вещество, че го държи в
себе си без надлежно разрешително и установява своя юридическа и фактическа власт
върху наркотичното вещество и иска настъпването на тези общественоопасни последици.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
По отношение наложените наказания за престъплението по чл.343б, ал.3 НК.
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК
първоинстанционният съд е направил анализ на наличните смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които напълно се споделят от проверяващия съд. Настоящата съдебна
инстанция не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на
осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение.
Наложените на подсъдимия наказания към минимума 1 година лишаване от свобода и глоба
в размер на 500лв.съответстват на степента на обществената опасност на подсъдимия и на
деянието, като в тази насока искането в пледоарията на защитника на подсъдимия за
5
намаляване размера на наказанието лишаване от свобода е неоснователно. За да се намали
размера на това наказание следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, но по
делото не са налице нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства , нито е налице
изключително такова. Здравословното състояние на подсъдимия не би могло да се отчете
като изключително смегчаващо вината обстоятелство, тъй като необходимостта от
използване на автомобил в ежедневието следва да мотивира подсъдимия да спазва
правилата за движение, а не да предприема управление след като е наясно, че е употребил
наркотични вещества.
Правилно и законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй
като производството в районния съд е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК, поради
което и определеното наказание 1 година лишаване от свобода е намалено с една трета. На
това основание подсъдимият е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, както и е
определено кумулативното наказание глоба в размер на 500лв.
При извършената служебна проверка съдът счита, че съдът е пропуснал да добави ал.1
на чл.58а от НК в присъда, но от мотивите е видно, че наказанието е определено по тази
разпоредба, поради което присъдата следва да бъде изменена и към чл.58а от НК, следва да
се добави ал.1.
Проверяващият съд споделя доводите във въззивния протест за нарушаване на закона
при определяне размера на второто кумулативно наказание - лишаване от право да
управлява МПС на основание чл.343г НК.
Съдът не е съобразил трайно установената съдебна практика, че кумулативното
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство не може да бъде в
по- малък размер от основното наказание. В този смисъл е и ТР № 61/30.12.1980 г. по н.д. №
56/80 г. на ОСНК, което не е загубило своя задължителен характер. В т.3 от тълкувателното
решение, ясно е обосновано защо лишаването от право да се управлява МПС не може да
бъде за срок по-малък от този на наложеното наказание лишаване от свобода, предвид
смисъла на нормата на чл.49 ал.2 от НК - да не се даде възможност на осъденото лице да
упражнява права, които са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, каквато забрана изрично е посочена в чл.49 ал.3 от НК. В последствие това
разбиране на ОСНК е доразвито и потвърдено с решение № 23/13.06.1988 г. по н.д.
№19/1988г. на ОСНК. По изложените съображения проверяваната присъда следва да бъде
изменена като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС от 6 на 8 месеца.
Наказанието за извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 от НК - глоба в размер на
100лева е справедливо и съобразено със степента на обществената опасност на деянието и
личността на подсъдимия, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно приложението на чл.23 от НК:
Районният съд правилно е законосъобразно е приел, че е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл.23 ал.1 НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни
6
престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3 от НК преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.23, ал.1
от НК законосъобразно на подсъдимия е определено общо наказание в размер на по-
тежкото от тях, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години. проверяващият съд
споделя мотивите за условното осъждане, като счита, че със същото биха се постигнали
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Законосъобразно и правилно са приложени и разпоредбите на чл.23, ал.2 и ал.3 от НК,
като към определеното общо наказание са присъединени наказанията лишаване от право да
управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 НК и глобата в по- високия размер от 500лв. С оглед
увеличаването размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС това
обстоятелство следва да се отрази и при прилагането на разпоредбата на чл.23, ал.2 от НК,
като към наказанието лишаване от свобода се присъедини и лишаване от право да управлява
М ПС за срок от 8 месеца.
При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в присъдата е
пропуснато да се посочи, че тези две наказания се присъединят към основното наказание
лишаване от свобода, както и не са посочени законовите разпоредби на основание които е
сторено това.
По тези съображения и с оглед яснотата на съдебния акт въззивният съд счита, че
присъдата в тази част следва да се измени , като се отмени и се постанови нова както следва:
На основание чл.23, ал.1 от НК се определя общо наказание в размер на 8 месеца лишаване
от свобода. На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява към общото наказание и
наказанието глоба в размер на 500лв. На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява
към общото наказание и наложеното на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 59 ал.4 НК, като е приспаднато
времето, през което подс.У. е лишен по административен ред от възможността да управлява
МПС, считано от **.**-****г.до влизане на присъдата в сила.
При прилагане разпоредбата на чл.354а, ал.6, неправилно е посочено НПК, вместо НК,
поради което присъдата следва да бъде изменена и в тази част.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и подсъдимият е
осъден да заплати всички направени по делото разноски, тъй като е признат за виновен в
извършване на инкриминираните му престъпления.
По изложените го- горе съображения протестираната присъда следва да бъде
изменена както следва: при определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК към чл.58а НК следва да се добави ал.1 на посочения тест; наложеното
наказание на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да се увеличи от 6 месеца
7
на 8 месеца. Следва да се измени като се отмени присъдата в частта, с която на основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание в размер на 8 месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., както и на осн.чл.343г НК е лишен от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца и вместо това се постанови: на основание чл.23, ал.1
от НК определя на подсъдимия общо наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява към общото наказание и наказанието глоба в
размер на 500лв. На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява към общото наказание и
наложеното на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 месеца. Присъдата следва да се измени и в частта, с която е
отнет в полза на държавата предмета на престъплението метамфетамин, като вместо
чл.354а, ал.6 от НПК се измени на чл.354а, ал.6 от НК. В останалата част присъдата следва
да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т. 1, вр.с чл.334, т.3 и чл.338 от НПК,
Ямболския окръжен съд
,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 130/12.10.2022г.постановена по нохд № 20222330200759 по
описа на Районен съд- Ямбол в следните части:
относно основанието за налагане на наказание за деянието по чл.343б, ал.3 от НК, като
допълва разпоредбата на чл.58а НК с ал.1 на посочения текст;
относно размера на наложеното наказание на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от
НК като го увеличава от 6 месеца на 8 месеца;
относно основанието за отнемане в полза на държавата предмета на престъплението
метамфетамин, като вместо чл.354а, ал.6 от НПК се изменя на чл.354а, ал.6 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено
общо наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв., както
и на осн.чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и вместо това
се постанови:
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание в размер на 8 месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява към общото наказание и наказанието
глоба в размер на 500лв.
На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява към общото наказание и наложеното
на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 8 месеца.
8
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9