Решение по дело №327/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 205
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20225000500327
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МБАЛ - Х.“ ЕООД против Решение
№ 260007/ 04.05.2022 г. по гр. д. № 222/2019 г. на ОС – Хасково в частта, в
която е осъден да заплати на В. Д. Д. и Г. Ж. Ю. на основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД сумата от по 80 000 лв., на Х. А. Д. сумата от 40 000 лв., на В. В.
Д. сумата от 25 000 лв. и на Д. В. Д. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря и сестра
Т. В.а Д.а, починала на 13.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.
В жалбата се оспорва констатацията на окръжния съд за наличие на
особено близка връзка на починалата с нейните братя и сестри, прави се
оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне
обезщетението на родителите, което счита за прекомерно, счита, че вина за
настъпване смъртта на детето има и лекарят от доболничната помощ, както и
родителите поради това, че не са потърсили спешно медицинска помощ.
1
Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение, вместо което
се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове или
евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемите В. Д. Д., Г. Ж. Ю., Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. чрез
пълномощника си оспорват жалбата.
Третото лице – помагач А. Й. Н. не взима становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
В. Д. Д., Г. Ж. Ю., Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. са предявила против
„МБАЛ - Х.“ ЕООД искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря и сестра Т. В.а Д.а,
настъпила на 13.04.2014 г. по вина на А. Й. Н. като лекар - ординатор
педиатър в Детско отделение в „МБАЛ - Х.“ ЕООД.
В. Д. Д. и Г. Ж. Ю. са родители на Т. В.а Д.а, а Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В.
Д. – нейни сестра и братя.
С влязла в сила Присъда № 23/ 25.04.2019 г. А. Й. Н. е призната за
виновна в това, че за периода 08.04.2014 г. – 11.04.2014 г. в град Х. в
качеството си на лекар – ординатор педиатър в Детско отделение към „МБАЛ
– Х.“ ЕООД е причинила смъртта на Т. В.а Д.а, настъпила на 13.04.2014 г.
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност (медицинска дейност) –
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
Между страните не е спорно, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената
отговорност на „МБАЛ – Х.“ ЕООД в качеството му на възложител за
причинената от противоправното поведение на д - р А. Й. Н. смърт на детето
Т. В.а Д.а.
Спорен между страните е въпросът относно размера и дължимостта на
обезщетението за неимуществени вреди.
2
По отношение на родителите В. Д. Д. и Г. Ж. Ю.:
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на
смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на починалия,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество
при отчитане на икономическите условия в страната. Фактор с определящо
значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди
вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между
увредения и починалия.
В тази връзка следва да се отбележи, че загубата на дете е най –
голямото нещастие, което може да сполети един родител. Страданието, което
се изпитва при загуба на дете, може и да намалее след дълъг период от време,
но никога не изчезва напълно. Споменът за смъртта на детето ще го следва
цял живот и ще има траен негативен ефект върху психическото му състояние
и начина на живот – изолация, повишена тревожност, емоционално
напрежение, неудовлетвореност, подтиснатост. По делото се установи, че
ищците В. Д. и Г. Ю. са чакали с нетърпение раждането на детето,
неочакваната смърт на което пет дни след неговото раждане им е причинило
изключително силни страдания. От показанията на св. С. С. и М. И. се
установи, че двамата изключително тежко приели загубата на новороденото
им дете (бащата спрял да се храни, а майката изпаднала в депресия и се
изолирала. Болката и невъзможността да приемат загубата на тяхното
новородено дете е породило емоционално напрежение между тях, което в
крайна сметка е довело до тяхната раздяла. Предвид изложеното настоящата
намира, че присъденото от окръжния съд обезщетение в размер на 80 000 лв.
на всеки от родителите е съобразено с интензитета и продължителността на
преживените от тях болки и страдания. Действително при преценка степента
3
на претърпените неимуществени вреди следва да се съобрази
обстоятелството, че детето е починало много скоро след раждането му, при
което емоциите и привързаността са с по – малък интензитет, отколкото, ако
бяха имали по – дълго време контакти и преживявания, както и че то не е
първородното им дете, но посочените обстоятелства не могат да обосноват
намаляване на присъденото обезщетение, което е съобразено с изключително
силните болки страдания, които обективно са претърпели от смъртта на
детето им.
По отношение на децата Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д.:
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение в случай
на смърт, в който освен тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по
изключение се включва всяко друго лице, което се намира в особено близка
връзка с починалия.
Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Въпреки това право на обезщетение следва
да им се признае само когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, дълбока и трайна, отличаваща се от
обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е
обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и
продължителност от обичайните такива. Т. е. дори ищецът да не е сред най -
тесния родствен кръг, той ще има право на обезщетение само ако за разлика
от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на починалия
- например ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца заедно,
4
споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на
взаимопомощ, доверие и обич.
Изводът на окръжния съд за наличие на особено близка връзка между
ищците с новородената им сестра, оправдаваща възникване право на
обезщетение, е неправилен. Според тълкувателното решение такава възниква
само при наличие на конкретни житейски ситуации, които са довели до
близост и привързаност, надхвърляща обичайните отношения между лица от
същата родствена връзка. В случая, като се има предвид детето е престояло в
дома на родителите си едва два дни, не може да се приеме, че между него и
ищците е възникнала изключителна по характера си връзка на привързаност и
обич. Освен това поради невръстната си възраст и неоформена психика най –
малкото дете – Д. не е могъл да осъзнае и да осмисли загубата на
новородената си сестричка, както и да формира спомени, които да провокират
болки и страдания. Дори и по отношение на по – големите деца – В. на 10
години и Х. – на 15, които поради възрастта си са могли да осъзнаят смъртта
на сестричката си, не може да се приеме, че поради изключително краткото
съжителство между тях са възникнали отношения, които по своята
изключителност да надхвърлят обичайните. Действително непосредственото
възприемане на смъртта на детето е в състояние да причини по – силни
душевни страдания, но предвид липсата на трайна и дълбока емоционална
връзка, преживените от децата негативни емоции не надвишават обичайните.
В тази част решението следва да се отмени като незаконосъобразно, а
предявените искове да се отхвърлят.
Що се отнася до релевираното в жалбата възражение, че вина за
смъртта на детето има и лекарят от доболничната помощ, такова не е
направено с отговора на исковата молба, поради което не може да бъде
предмет на разглеждане във въззивното производство поради преклудирането
му (чл. 133 ГПК).
По отношение на възражението за съпричиняване от страна на
родителите поради това, че не са потърсили незабавно медицинска помощ,
същото е неоснователно. Изложените в тази насока съображения от
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Съпричиняване е налице, когато пострадалият със своето неправомерно
поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Като
5
обективен факт, водещ до намаляване на обезщетението, за да породи правни
последици е необхоД. освен наличието на неправомерно поведение, но
същото да е в причинна връзка с вредните последици. В случая не е налице
неправомерно поведение на родителите, изразяващо се в непотърсена
медицинска помощ, което да е в причинна връзка със смъртта на детето. Във
връзка с обърнатото от майката внимание за появата на синини по крайниците
на детето е получила успокоение от д – р А. Н., че те не са повод за
притеснение. В тази връзка следва да се отчете становището на в. л. М. Б., че
родителите нямат задълбочени медицински познания и не могат сами да
разпознаят доколко са притеснителни симптомите и какви мерки да
предприемат. Родителите добронамерено са повярвали на д – р А. Н.,
осланяйки се на нейната компетентност, без за да имат основание да
допуснат, че констатациите й са неточни. Не се установи по делото д - р Н. да
е отправила препоръка на родителите да следят състоянието на детето и да
вземат определени мерки при влошаване на състоянието му. Съпричиняване
би било налице, ако родителите са знаели или поне са предполагали, че
здравословното състояние на детето е изключително тежко, но предвид
изразеното от д – р А. Н. становище за липса на опасност за здравето на
детето и изключително краткия срок, за който състоянието му се е влошило,
не може да се приеме, че неоправдано не са потърсили спешна медицинска
помощ. Наред с това следва да се отчете и заключението на в. л. М. Б., че още
към момента на изписване на детето състоянието му е изисквало спешна
квалифицирана медицинска помощ, неосигуряването на която е довела до
необратимост на заболяването и до неговата смърт. В този смисъл
поведението на д - р А. Н., която е изписала детето, без да отчете
първоначалните симптоми и да вземе необходимите мерки за
стабилизирането му, е единствената причина за леталния му край.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявените от Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. искове са уважени
съответно за сумата от 40 000 лв., 25 000 лв. и 10 000 лв., вместо което се
постанови ново, с което същите се отхвърлят за присъдените суми.
При това положение решението следва да се ревизира и в частта на
разноските. Съобразно уважения размер на предявените искове на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „МБАЛ - Х.“ ЕООД следва да заплати по сметка
на ОС – Хасково ДТ в размер 6400 лв.
6
С оглед частично уважените искове на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът следва да заплати на пълномощника на ищците адв. К. В. Г.
адвокатско възнаграждение за производството пред ОС – Хасково в размер на
4730 лв., а за въззивната – в размер на 11 050 лв. съобразно отхвърлената част
на жалбата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатя на ответника
разноски за първата инстанция в размер на 6 120 лв. съобразно отхвърлената
част на исковете или по 1224 лв. всеки един от тях, а за въззивната - 4643. 61
лв. съобразно уважената част на жалбата или по 928. 72 лв. всеки от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260007/ 04.05.2022 г. по гр. д. № 222/2019 г. на
ОС – Хасково в частта, в която предявеният от Х. А. Д. против „МБАЛ - Х.“
ЕООД иск по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 40 000 лв., в
частта, в която предявеният от В. В. Д. против „МБАЛ - Х.“ ЕООД иск по чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 25 000 лв., в частта, в която
предявеният от Д. В. Д. против „МБАЛ - Х.“ ЕООД иск по чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 10 000 лв., както и в частта на разноските,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Д. против „МБАЛ - Х.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗД за сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната
сестра Т. В.а Д.а, починала на 13.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Д. против „МБАЛ - Х.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗД за сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра Т. В.а Д.а, починала на 13.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д. против „МБАЛ - Х.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗД за сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра Т. В.а Д.а, починала на 13.04.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
7
ОСЪЖДА „МБАЛ - Х.“ ЕООД да заплати по сметка на ОС – Хасково
ДТ в размер на 6 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „МБАЛ - Х.“ ЕООД да заплати
на К. В. Г. адвокатско възнаграждение за производството пред ОС – Хасково
и АС – Пловдив в размер на 15 780 лв.
ОСЪЖДА В. Д. Д., Г. Ж. Ю., Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. всеки един от
тях да заплати на „МБАЛ - Х.“ ЕООД разноски по делото в размер на 2152.
72 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач А. Й.
Н..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8