Решение по дело №984/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез юриск. Г. Я. А. , против решение № 141/06.02.2024 г., постановено по НАХД. № 1713/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се погрешна преценка на решаващия съд за несъставомерност на деянието, тъй като в досъдебната фаза на процеса е установено, че наказаното дружество има качеството на работодател, както и че работникът се е намирал в обекта и е използвал работно оборудване. Оспорва се изводът на РС-Варна , че задължението на работодателя се изчерпва и се предпоставя от изготвянето на властнически акт от страна на самия работодател. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът чрез проц. представител поддържа жалбата и претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Крафт Крю“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Настоящият тричленен състав при А. съд – Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване, в срока, регламентиран в чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 03-2201249 от 04.01.2023г., с което на дружеството за неспазване на чл. 296, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 24.11.2022 г. служители в дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ в [населено място], където на кей № 6, бил акостирал м/к „Сий Лайън“. Проверяващите са установили, че на моторен кораб „Сий Лайън“ има около 10 работника, които извършват дейност по почистване на палубата. Едно от лицата е била С. С., която била без завършено образование и декларацията по чл. 402 от КТ била попълнена от служител на Д „ИТ“ – Варна. В декларацията е посочено, че лицето работи в полза на „Крафт Крю“ ЕООД, на обект м/к „Сий Лайън“, считано от 24.11.2022 г., като общ работник/чистач, че няма сключен нито трудов, нито граждански договор, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40 лв. дневно, както и че до момента С. не е получавала възнаграждение.

На същата дата /24.11.2022 г./ свид. Н. И. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „Крафт Крю“ ЕООД и С. З. С..

На 08.12.20233 г. бил съставен и АУАН № 03 – 2201249 срещу същото дружество, заради това, че като работодател не е осигурило безплатно работно и униформено облекло на лицето С. З. С., установено да полага труд по време на проверката на територията на КРЗ „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“. Последвало е издаване на процесното НП.

За да отмени издаденото НП, ВРС е приел, че при издаване на процесното НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. Счел е, че в НП не са посочени кои характеристики на извършваната от С. дейност я определят като специфична, налагаща предоставянето на работно и/или униформено облекло, за постигане на целите, които сочи законът. Освен това в мотивите си първостепенният съд е приел, че при издаване на процесното НП не е посочено кое облекло – работно или униформено, е подходящо в случая, като е изложил мотиви, че тези факти са релевантни, тъй като обуславят съставомерността на твърдяното деяние.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби.

Правилна е юридическате преценка на решаващия съд за приложимост на правилото на чл. 296 от КТ ,регламентиращо право на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Детайлната уредба по упражняване на това субективно право е дадена в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /НБРУО/. За да санкционира касационния ответник, наказващият орган е счел, че същият не е спазил предписанието на чл. 6 , ал. 1 от посочената наредба. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Ал. 2 на посочената правна норма регламентира, че след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

При систематичното тълкуване на нормативното предписание на чл. 6 от НБРУО се извежда заключение, че две са възможните хипотези на административнонаказателно санкциониране за неговото неспазване: 1. бездействие на работодателя по издаване на вътрешнослужебен акт, с който да уреди работните места и видове работа, при чието изпълнение работниците ползват работно и/или униформено облекло, срок на износване на същото и условия за ползване или за сключване на колективен трудов договор с клаузи по осигуряване на работно и /или униформено облекло; 2. бездействие на работодателя по изпълнение на издаден от него вътрешнослужебен акт или на клаузи от колективния трудов договор, касаещи осигуряване на работно и/или униформено облекло.

В даденото описание на правонарушението в АУАН и в НП няма фактически твърдения за нито една от посочени две възможни хипотези на санкциониране по чл. 6 от НБРУО, а само бланкетно се твърди че работодателят не е осигурил безплатно и униформено облекло на работника С. З. С.. Няма посочени факти дали има сключен трудов договор от „Крафт крю“ ЕООД със синдикалните организации за осигуряване на такова облекло на работниците, няма вписана информация дали има издадена заповед или друг вътрешнослужебен акт по определяне видовете работа, които изискват ползване на работно и/или униформено облекло. В административнонаказателното обвинение няма и твърдение за неспазване на колективен трудов договор или вътрешнослужебен акт от страна на работодателя. Правилно въззивният съд е отчел факта, че липсва твърдение с оглед трудовата функция на С. З. С. какво работно или униформено облекло е следвало да ползва.

Посочените в АУАН и в НП данни за полаган труд от работника С. З. С. като общ работник/чистач на кораб на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна на 24.11.2022 г. и предвид спецификата на тази дейност предполагат изследване дали работодателят е спазил регламентацията на чл. 284 от КТ и Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а не на НБРУО.

Съобразно действащия принцип за разделение на властите съдът има правомощие да упражнява контрол за законосъобразност и обоснованост на издадени наказателни постановления, но не и да замества наказващия орган в неговата деятелност по задаване признаците на правонарушения в административнонаказателното обвинение. В тази връзка обжалваното съдебно решение е правилно, респективно подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ от АПК, А. съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141/06.02.2024 г., постановено по НАХД № 1713/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.