Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря КРАСИМИРА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 13 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Б.З.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
чрез адв. Н.Г.Д. обжалва наказателно постановление (НП) № 396/2021 от 12.03.2021
на и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо
управление, Агенция „Митници“, като незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
В молбата си излага конкретни съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д., редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв. Н.Г.Д. ***.
АНО, редовно призован, не се
явява, представя писмено становище по същество.
РП –Хасково, ТО – Ивайловград,
уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител и не взема отношение.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 396/2021
от 24.03.2021 г. на Д. Н. Г. - и.д. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в
Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ Централно митническо
управление, Агенция „Митници“, на Б.З.Д.
ЕГН **********, на основание чл.126, ал.1, т.1, чл.124, ал.1, и чл. 128, ал.1 и ал.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във вр. с чл. 27, ал.2, чл.36,
ал.1, чл. 53, ал.1 и чл. 57 от ЗАНН е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв. за извършено нарушение
на чл. 126, ал.1, т.1, от ЗАДС, за това, че на 06.11.2020 г. държи в управляван от него лек автомобил марка
„Ф**“, модел „Г***“, с рег. № ***, спрян
за проверка в района на с. П**, общ. Ивайловград, акцизни стоки
– 15 (петнадесет) литра етилов алкохол (с установено действително алкохолно
съдържание при 20 градуса- 44,51% vol), без
данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация или
придружителен административен документ/ електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В НП е посочено, че отнема
стоките, предмет на нарушението в полза на държавата на осн. чл. 124, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.126 от ЗАДС от Б.З.Д.
ЕГН **********, акцизни стоки – 15 (петнадесет) литра етилов алкохол (с
установено действително алкохолно съдържание при 20 градуса- 44,51% vol), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация или придружителен административен документ/ електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
В Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 252 от 02.02.2021 г., съставен на
жалбоподателя е отразено, че на 06.11.2020 г. Б.З. И. ЕГН ********** с настоящ адрес ***,
държи 15 (петнадесет) литра етилов алкохол без документи за платен акциз в
управляван от него автомобил с рег. № ****, спрян
за проверка в района на с. П***, общ. Ивайловград е осъществил състава
на чл. 126, ал.1,т.1 от ЗАДС.
АУАН е подписан от жалбоподателя
и му е връчен на същата дата. В акта саморъчно е посочено от жалбоподателя, че няма
възражения.
В хода на производството се
разпитаха в качеството на свидетели Д.Д.С. – актосъставител, свидетелите Д.В.П.
и С.А.Р. – служители на „Гранична полиция“, констатирали нарушението,
пътувашият в автомобила по време на изврешенат проверка при която е било
констатирана нарушението С.Х.Х. и Е. С. К. – лицето от което жалбоподателят и св. Х. са получили
алкохола.
От свидетелските показания и от
приложените по администативнонаказателната преписка документи се установява
следното:
На 06.11.2020 г.,
граничнополицейски наряд в състав св. Д.П. и св. С.Р. спират за проверка около
14.00 ч. в района на КПП с. П**, л.а. „Ф. Г.“, зелен на цвят с рег. № ***, пътуващ в посока от гр. Ивайловград за гр. Крумовград,
управляван от жалбоподателя Б.Д.. В автомобила е пътувал св. С.Х.. При проверката
в автомобила са били намерени 4 бр. 10 – литрови пластмасови бутилки и 2 бр. 5
– литрови пластмасови бутилки, пълни с бецзцветна течност. Бутилките са били
разположени в багажното отделение и купето на автомобила. Бутилките са били
поставени на явно място, без опит да бъдат прикрити. Течността в бутилките била
с мирис на алкохол, а пътуващите в автомобили споделили, че това е домашна
ракия, която са закупили от жена от с. Свирачи (за която в хода на съдебното
производство е установено, че е св. Е. К.). 35 литра били за св. С.Х., а 15 литра за жалбоподателя
Д.. Бутилките с течността са били предадени на полицейските служители с
Протокол за доброволно предаване. 15 - те литра са били предадени от
жалбоподателя с Протокол за доброволно предаване № 4072р-12435/06.11.2020 г.
От показанията на жалбоподателя Д.
св. С.Х. и св. Е. К. се установява, че св. С.Х. помолил жалбоподателя да го откара със своя
автомобил да с. С. на гости на св. К., с която се познавали отпреди и имали връзка по
сватовство. Докато били на гости, св. К. решила да им даде ракия, която била останала от мъжа й, който бил починал
– за тях двамата и подарък за сват й, който бил вуйчо на св. С.Х. и други техни
близки. Въпреки, че св. К. им давала ракията без да иска
пари от тях, жалбоподателят и св. Х. казали, че „не може тъй без нищо“ и й дали
40 – 50 лв., за да я „подпомогнат като възрастна жена“ ( по показания на св. Х.).
Преписката по извършената
проверка е била изпратена на РП- Хасково, ТО – Ивайловград (РП – Ивайловград)
по компетентност, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.
С Постановление от 08.12.2020 г.,
Н. М. – прокурор при РП – Ивайловград е отказала да образува ДП, като препис от
Постановлението за отказ, ведно с преписката са изпратени на митническите
органи по компетентност относно решаване на административнонаказателната
отговорност по ЗАДС.
Водоалкохолната смес е заведена в
митнически склад със складова разписка № **********.
На 22.12.2020 г. е изпратено
писмо на жалбоподателя, с което е бил поканен да се яви на 04.01.2021 г. в
11.30 ч. в Отдел МРР „Тракийска“ – гр. Пловдив (бивша Митница Пловдив), с цел
вземане на проба от задържаната 15 литра безцветна водоалкохолна смес с мирис
на етилов алкохол. Писмото е получено от жалбоподателя на 29.12.2020 г.
От показанията на св. С. –
актосъствител се установява, че жалбоподателят не се е явил за вземането на
пробата и поради тази причина същата е взета в негово отсъствие от св. С. с
Протокол за вземане на проба рег. № 1 от 04.01.2021 г., която проба е била
предадена за експертиза. Въз основа на резултатите от експертиза № 00006_05.01.2021
г., която отчита действително алкохолно съдържание при 20°С 44.51 % на
изследвана проба и с оглед, че същата отговаря на дефиницията съгласно чл. 9,
т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол“, включен с кодове КН2207 и 2208, с действително
алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, жалбоподателят е бил поканен с писмо от 20.01.2021 г. да се яви Отдел МРР
„Тракийска“ – гр. Пловдив за обяснение и съставяне на АУАН. Писмото е получено
от жалбоподателя на 22.01.2021 г. Същият се е
явил на 02.02.2021 г. за съставяне и връчване на акта, като при връчването
не е посочил възражения. За целите на административнонаказателното производство
дължимият акциз върху предмета на нарушението - 15 л. етилов алкохол 44,51% vol е изчислен на 73.44 лв. Въз основа на това е издадено
процесното НП, което е било получено от жалбоподателя на 16.03.2021 г.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя, освен изложените доводи с жалбата, счита че е допуснато и
нарушение на правилата за вземане на представителни проби, регламентирани в Наредба № 3 от
18.04.2006 г., за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки. Счита, че тези нарушения ограничават значително правоно на защина на
доверителя му до степен, че същият не може да го упражни адекватно. Предвид изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и съответно административнонаказващият
орган да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски от страна на
доверителя му, представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, така както е посочено в представения и приложен по делото
договор за правна защита и съдействие.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 16.03.2021
г. Жалбата е подадена до АНО от лицето против което е издадено НП. Видно от
пощенските клейма е подадена в гр. Златоград по пощата на 23.03.2021 г.,
пристигнала е в Пловдив на 25.03.2021 г. и е заведена при АНО на същата дата. Като
подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява
процесуално допустима, а преценена по същество неоснователна.
АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, оправомощени съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.2 от ЗАДС.
АУАН е издаден в сроковете по чл.
34 от ЗАНН след констатиране на нарушението.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно
постановление съдържа задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва
деянието да се прецени по същество.
Не се спори по обстоятелствата
при така установената фактическа обстановка. В жалбата се оспорва размера на
дължимия акциз с аргумента, че АНО е следвало да установи и датата на
производството на открития и предаден доброволно етилов алкохол. Този факт бил
от съществено значение, тъй като произведената преди 08.03.1991 г. ракия не
била акцизна стока. В жалбата се сочат и различни законодателни промени във
времето, при които определени количества ракия въз основа на определен
алкохолен градус на домакинство са били освобождавани от акциз.
Съдът не приема тези изложени в
жалбата доводи, доколкото жалбоподателят е придобил и държал етиловият алкохол
- ракия същия ден, когато е установено и нарушението и следва да бъде приложена
действащата към момента законова разпоредба. Доколкото формата на
изпълнителното деяние е именно държането на акцизната стока, съдът счита за
ирелевантно обстоятелството кога тя е била произведена.
В жалбата се сочи, че неправилно
била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн. чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС, тъй като смисълът на чл. 126 от ЗАДС бил да обезпечи съставянето на редовна
документация, а задължени да водят такава документация били само регистрираните
по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл. 43, ал.1 от ЗАДС. Сочи се
„константната“ практика на Административен съд – Велико Търново.
Вземайки предвид противоречивата
практика на административните съдилища в страната и доколкото касационните
решения на различните администативни съдилища нямат обвързващо действие за
практиката на районните съдилища, настоящият състав не споделя посочените в
жалбата доводи.
Чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС гласи „На лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се налага: ……….глоба
в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица;“
От текста се вижда, че се касае за общ субект
„лице, което“, а не специален такъв, каквито са лицата по чл. 43, ал.1 от ЗАДС.
Доколкото законодателят не е ограничил кръга на субектите по чл. 126, ал.1, т.1
от ЗАДС до лицата по чл. 43, ал.1 от ЗАДС, настоящият състав счита, че такова
тълкуване на нормата, че субект на нарушението могат да бъдат лица, които макар
и редовно регистрирани по закона, не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи е произволно и незаконосъобразно.
Относно изложените доводи, че
изпълнителното деяние неправилно е било определено като „държи“, а не
„превозва“, настоящият състав счита, че с посочване на изпълнителното деяние
„държи“, а не „превозва“ не е допуснато нарушение тъй като е напълно възможно
деецът едновременно да „държи“ и да „превозва“ акцизните стоки и доказване поне
на едното изпълнително деяние е достатъчна да покрие състава на
административното нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че към момента на полицейската проверка жалбоподателят едновременно
е „държал“ – с оглед установяване на фактическа власт върху вещта и е „превозвал“
в управлявания от него автомобил акцизни стоки.
В тази насока е и съдебната практика. Видно от Тълкувателно
решение № 2 от 18.12.2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСНК на ВКС, „държането“ като изпълнително деяние по
съдържание е трайно състояние на фактическата власт, установена или упражнявана
върху определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където
се намират вещите, без да е необходимо наличието на друга вещ, която да
опосреднява упражняването на фактическата власт на дееца….Това означава, че
деянието, извършено чрез „държане“ ….., ще бъде осъществено независимо от
мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. Така например …., могат да се
държат в жилище, в склад, в чанта, в превозно средство и т.н.“.
Относно аргумента, изложен от
пълномощника на жалбоподателя в о.с.з. за допуснато съществено процесуално нарушение се изразяващо се в нарушаване на реда и правилата за вземане на представителни проби, регламентирани в Наредба
№ 3 от 18.04.2006 г., за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки, настоящият състав не споделя и този аргумент.
От показанията на св. С. се
установява, че след като преписката била изпратена по компетентност за административно
наказание на Агенция „Митници“, св. С. най – напред е поканила жалбоподателя да се яви в гр. Пловдив в отдел МРР „Тракийска“ за да присъства при
вземането на пробите от намерената в автомобила течност. Той не се явил, поради което
взела пробите в негово отсъствие. Предала пробите на Митническа лаборатория – Пловдив.
Предвид резултатите от извършената лабораторна експертиза, която установила, че течността представлява етилов алкохол, което е акцизна стока по смисъла на ЗАДС и за нея не били приложени в
преписката документи, доказващи плащането й
или обезпечаването на акциза, поканила жалбоподателя за съставяне на АУАН по чл. 126, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят се явил лично
в гр.Пловдив –МРР „Тракийска“ и подписал акта без възражения.
Пробите се вземат по Реда на
Глава втора „Ред за вземане на проби“ от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки. Вземането на проби се извършва в присъствието на проверяваното лице или
негов представител. Изключение се прави в случаите, когато проверяваното лице
не се яви и митническите служители могат да вземат проби в негово отсъствие. В
конкретния случай е спазена процедурата – жалбоподателят е бил уведомен на 29.12.2020
г. да се яви за вземането на пробите на 04.01.2021 г., но не се явил и поради
тази причина пробите се взети в негово отсъствие.За вземането на пробите е попълнен протокол по
образец съгласно приложение 1 към чл. 12, ал.1 от Наредба№ 3 от 18.04 2006 г.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата са формирани две лабораторни
проби за изследване в митническите лаборатории и една контролна проба
за съхранение в съответното структурно звено на Агенция „Митници“, което е отразено в
Протокола по чл. 12, ал.1 от Наредбата. В протокала са отразени вида, количеството на опаковките на пробите и
пломбите с които са запечатани в съответствие с изискванията на чл. 11 от
Наредбата.
При така установеното, съдът счита, че при вземането на пробите не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя, още повече, че същия е бил уведомен и поканен за вземането на
пробите, не се е явил и не се е ползвал от предоставеното му възможност и
следователно не може да черпи привилегии от това.
За пълнота следва да се отбележи, че няма основание за прилагане на
разпоребата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват характеристиките на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 126б от ЗАДС, съгласно който маловажни
случаи са тези при които двойният размер на акциза на стоките, предмет на
нарушението не надвишава 100 лв.
При така установеното, съдът
намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Предвид изхода на делото и доколкото АНО не претендира разноски, не е
представил доказателства за направени такива и не е бил представляван от
адвокат или юрисконсулт, то настоящият състав не следва да му присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно
постановление (НП) № 396/2021 от 24.03.2021 г. на Д. Н. Г. - и.д. Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ Централно митническо управление, Агенция „Митници“,
на Б.З.Д. ЕГН **********, на
основание чл.126, ал.1, т.1, чл.124,
ал.1, и чл. 128, ал.1 и ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС),
във вр. с чл. 27, ал.2, чл.36, ал.1, чл. 53, ал.1 и чл. 57 от ЗАНН е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл. 126, ал.1, т.1, от ЗАДС и
постановено отнемане на стоките, предмет на нарушението в полза на държавата на
на осн. чл. 124, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.126 от ЗАДС от Б.З.Д. ЕГН **********, акцизни стоки – 15
(петнадесет) литра етилов алкохол (с установено действително алкохолно
съдържание при 20 градуса- 44,51% vol).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: