Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 22.07.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №352 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Издадено е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000172 от 21.03.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на А.Н.Ш. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

      Жалбоподателят А.Н.Ш. в законно-предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че не бил извършил нарушението за което бил санкциониран. Отделно от това при издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения,като както в АУАН ,така и в НП не съдържали задължителните реквизити посочени в ЗАНН. Двата акта били с различно съдържание,както при описание на обстоятелствата,така и досежно нарушението норми и били издадени от органи без правомощия. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконносъобразно.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  се явява  лично и с адв.К.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително навежда доводи в писмената си защита за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм.производство и за недоказаност на нарушението. Жалбоподателят в обясненията си пред съда,твърди че не е управлявал лекият автомобил ,тъй като е бил на работа.

      В съдебната фаза ангажира гласни доказателства.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Б.П.Б.,Е.Й.Д.,Г.С.У. и И.А.Т. се установява, че на 14.03.2019година свидетелите И.А.Т. и Е.Й.Д. изпълнявали служебните си задължения ,като пътен контрол в гр.Свиленград ,дневна смяна,когато около 16,00часа забелязали на площад „14-ти март” в посока улица „3-ти март” ,пред казино Пегасус да се движи лек автомобил Опел Зафира с рег.№1949КМ,който спрял на паркинга пред бившето казино. Двамата свидетели ,които имали предварителна оперативна информация,че  лицето А.Ш. употребява наркотични вещества,решили да извършат проверка на лицето,което точно паркирало и било само в лекият автомобил.Двамата служители се представили на водача-жалбоподател и му обяснили,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да се извърши в РУ Свиленград,но поискали да проверят и автомобила за наличие на забранени от закона вещества в частност наркотици. Жалбоподателят се съгласил ,поради което св.Д. се качил в лекият автомобил на жалбоподателя и го съпроводил до сградата на РУ Свиленград,а св.Т. се придвижил със служебната им кола. В сградата на полицията полицейските служители поискали съдействие на оперативен служител на КАТ,за да бъде тестван водача за употреба на наркотични вещества,като на място пристигнал св.Б.,който разяснил на Ш. правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Б. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества  с техническо средство  Дрегер „ DRUG CHECK 3000  № ARLF 0361”,  но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №0049201,но жалбоподателя отказал да бъде изпробван ,за което се подписал в издадения талон и отказал да му бъде връчен,за което негово действие бил извикан един свидетел да удостовери отказа,а именно свидетеля И.А.Т..

         За така възприетото нарушение на жалбоподателят  бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение с бланков  №0667382 от 14.03.2019г. в  негово присъствие, като жалбоподателя  отказал да го подпише и да получи екземпляр от същият,за който отказ отново бил извикан свидетел,който да удостовери отказа,а именно свидетеля Г.С.У..

          Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение полицейските служители иззели СУ на МПС,контролния талон, свидетелството за регистрация на МПС ,както и двата броя регистрационни табели.

         Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

          Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

          В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки. 

            Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 07.05.2019г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя  е правоспособен водач,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.

            По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0049201видно от който,жалбоподателят е отказал изследване,като е отказал и да получи екземпляр от процесния талон.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Б. - актосъставител ,Д.– свидетел при установяване на нарушението и по акт,У. и Т. –двамата свидетели на отказите на нарушителя да подпише акта и да получи езкемпляр от същият  и съответно да даде кръвна проба и да получи екземпляр от издадения мед.талон, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0049201,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Б.П.Б.,Е.Й.Д.,Г.С.У. и И.А.Т., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената  покана към него да бъде тестван с теническо средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за уптореба на такива и да получи екземпляр от издаденият мед.талон,да подпише акта и да получи екземпляр от същия.

         Дадените в съдебно заседание обяснения на жалбоподателя,съдът не кредитира с доверие, вземайки впредвид тяхното доказателствено значение, доколкото автор е жалбоподателят – страна в процеса, чрез е тях упражнил и правото си на защита ,вземайки впредвид и двояката им природа.От друга страна обясненията дадени пред настоящият съдебн състав звучат нелогично и противоречиво,доколкото жалбоподателят твърди,че бил на работа и очаквал зареждане,поради което отишъл до лекият си автомобил,когато полицейските служители отишли при него,но той не бил управлявал автомобила. Нелогично звучат обясненията му в тази част,тъй като няма разумно обяснение защо когато жалбоподателят е на работа и очаква зареждане на бара ,същият отива до лекият си автомобил,който уж пък бил дал преди това на св.Николай Митков Кабаков.В тази връзка следва да се посочи,че съдът не кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели Николай Кабаков и Иван Стефанов Стефанов,които относно датата на случката проявиха завидна памет,но единствено относно датата,като в конкретика техните показания бяха твърде общи. Първият свидетел твърди ,че бил взел колата и няколко минути преди това я върнал на жалбоподателя ,като я паркирал и тъй като жалбоподателят очаквал стока отишъл до нея,без разумно обяснение,кога е взел точно колата,за какво му е била същата и защо жалбоподателят,който бил на работа е отишъл до колата си,като едновременно с това очаквал зареждане на бара,а свидетелят бил останал на кафето и видял как полицейските служители отвели жалбоподателя в неизвестна за него посока. Същото е относимо и за другият свидетел,който също сочи датата на извършване на нарушението със завидна точност,но в останалата му част показанията също са доста общи  и несвързани като твърди,че пиел кафе,когато жалбоподателя бил на работа в нощния бар и очаквал зареждане и поради тази причина не бил управлявал колата,тъй като преди това я бил дал на другия свидетел,като и той също видял как го отвеждат полицаите.Нелогичност в тези показания и обясненията на жалбоподателя съдът намира в твърдението,че жалбоподателят,който бил на работа в нощният бар и очаквал стока,незнайно защо е отишъл до лекият си автомобил и въпреки,че е бил на работа и е очаквал зареждане се е съгласил да отиде до полицията. Нелогичност се извежда и от категоричността относно датата,която двамата свидетели сочат,че  жалбоподателят е бил на работа,но в останалата им част показанията са твърде общи и неконкретни,поради тези доводи съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и на горепосочените двама свидетели и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

          Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител/водач  и талон за медицинско изследване №0049201, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

         Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

         Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено че на  визираната  в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й  текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

          При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

          От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

        Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

         Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.

         Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и да го паркира и непосредствено след паркирането му са отишли при вече спрелия автомобил и на него са съставили АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.

        Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.

           От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Б.П.Б.,Е.Й.Д.,Г.С.У. и И.А.Т.) и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, че след паркирането му ,същият е отведен в сградата на РУ Свиленград, при надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

         За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача по този текст.

        В случая, както се установи по делото жалбоподателят,  притежаващ  качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от  Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден.

          Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

       Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП.

         В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на  употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат контролни точки.

       Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на  употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева - Иванова и др.

           Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (възрастта на нарушителя и фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

         ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

         Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение.

         Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

          Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Наказателното Постановление №19-0351-000172 от 21.03.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на А.Н.Ш. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................