№ 72
гр. П., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200119 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Ад. Д. Гр. от гр.П., против електронен фиш за налагане на глоба, серия *** издаден
от ОДМВР гр.Т., с който и на осн. чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „на 21.05.2022 г., в
11.12 ч., в Област Т., в Община П., на път II-51 км38+000-извън населено място /изход с.***/,
движещ се в посока към гр.П.. При въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60
км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявала МПС – л.а.”Пежо 406“ с рег.№ ** със
скорост 98 км/ч. Превишена стойност на скоростта 38 км/ч.” - нарушение по чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение като се развиват подробни
съображения свързани с твърдения за нарушени права, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя и водещи до незаконосъобразност на издадения ЕФ. В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира заявление, по което съдът се
произнесе в откритото с.з. и го остави без уважение.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., не ангажира писмено становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. На 21.05.2022 г. мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата
за движение по пътищата “TFR1-M” с № 527 била включена и автоматично заснемала
автомобилите, които се движат с превишена скорост на път II-51, км38+000, извън населено място
1
– изход с.***. След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели
информацията от камерата. В издаденият Електронен фиш за налагане на глоба серия *** е
отразено, че на 21.05.2022 г., в 11.12 ч., в Област Т., в Община П., на път II-51 км38+000, извън
населено място-изход с.*** при ограничение на скоростта въвеведено с пътен знак „В26“ от 60
км/ч, в посока към гр. П. е бил заснет л.а.”Пежо 406“ с рег.№ **, който се движел със скорост 98
км/ч, или с превишена стойност на скоростта 38 км/ч.
В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен
и връчен на нарушителя на 12.06.2022 г. /справка АИС АНД, л.13/. Приложена е и снимка, на която
в 11:12:19 ч. на 21.05.2022 г., е заснет л.а. марка "Пежо“ с рег.№ ** в локация с GPS координати:
26.08387/ 43.35629º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а
измерената скорост 101 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за
измерване – мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M” /протокол и методически указания за
нейното изполдване/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип, както и Протокол
за използване на същото техническо средство удостоверяващо мястото на позиционирането му в
деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията на жалбоподателя. Видно е /протокол
л.19/, че мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M”е била поставена в л.а. с рег.№ Т 2623 АК, с
посочено място за контрол „община П., път II-51 км38+000“, с час за начало 09.25 ч. и край на
работа 12.00 ч.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” е бил настроена по
начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в зоната на ограничението пътни
превозни средства, като обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението на полицейския
автомобил /снимка на който също е приложена, л.20/ спрямо местонахождението на пътен знак В-
26. Мястото, където са били застанали служителите на РУ П. е отбивка в непосредствена близост
до пътя, по който се е движел жалбоподателя в посока към гр. П., като пътният знак B26
ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение в
съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за
забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася забраната, като
принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище или до знак, който я отменя.
Стриктно са спазени и изискванията на чл.79,ал.2, във вр. с Приложение № 16 от Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на
поставения пътен знак В 26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак
отменящ въведената със пътен знак В26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч,
съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била позиционирана мобилната система
за видеоконтрол “TFR-1M” с № 527 заснела л.а. с рег.№ **, собственост на жалбоподателя А.Г.
/справка л.14/.
При така установената безспорна фактическа обстановка и приобщените по делото
писмени доказателства, от правна страна съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА , като
констатира, че в производството по ангажиране административно наказателната отговорност на
нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или материалния
закон, водещи до опорочаване на производството.
Съдът приема, че в електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя е посочено,
че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и
неговият идентификационен номер. В издаденият ЕФ е описано точното място на извършване на
2
нарушението – „ на път II-51 км38+000-изход с.***“, както и посоката на движение на лекия
автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на
автомобила; отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и
измерената скорост на движение на автомобила – 101 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е
било в случая. Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или
мобилни технически средства нарушения, тъй като полицейският служител изпълнява задължения
само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място за
контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в т.см. е постоянната
практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и реш.№ 63/30.05.2019
г. по канд № 44/2019 г./.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, какъвто е настоящият, то да
бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето,
мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече
се посочи по-горе приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с
разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш
дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от АНО нарушение. От обективна
страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере
скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч.
извън населено място, въведена с пътен знак "В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът отново не констатира
допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189,ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са всички данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните
показания на техническото средство и приложения снимков материал. Самият жалбоподател не е
посочил друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно
предоставената му от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност. При определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение. По изложените съображения
3
съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия *** издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание
чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, на Ад. Д. Гр. от гр.П., ул.“***,ет.6,ап.13,ЕГН-**********,
със служебен адрес "ЦКБ" клон П., е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1, от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4