Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ-ти
състав, в открито съдебно заседание на 24.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора Вутева разгледа въззивно гражданско
дело № 25 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение № 124/19.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 428/2020г. на Елинпелинския районен съд, детето В.
Н., с майка Т.Н. и баща неизвестен, е настанено в семейството на роднини –
нейната леля по майчина линия Ю.В. и съпруга й В.В.– за срок от две години, считано от влизане на решението в сила до настъпването на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Настоящото производство е по реда на гл. ХХ от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и е образувано
по въззивна жалба от Т.Н., в качеството й на майка на детето В. Н., против горното
решение.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Изтъква, че лицето, при което е настанено детето, вече не живее на територията
на страната, както и че е заявило нежелание да отглежда детето и е депозирало
декларация в този смисъл пред ДСП – Е.П.. Независимо от това, лицето не било
заменено по надлежния ред, а вместо това детето фактически се отглеждало от
лице, за което нямало заповед за настаняване. Поддържа, че в липсвали
доказателства за поставяне на детето в риск. Не били посочени конкретни нейни
действия или бездействия, които застрашават детето или биха могли да се
квалифицират като „тормоз“. Позовава се на показанията на разпитаните свидетели,
според които дъщеря й е нормално развита и обгрижена. Моли съда да отмени
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Дирекция
„Социално подпомагане” - гр. Е.П., която оспорва жалбата и поддържа, че
настаняването в семейството на Ю.В. гарантира най- добрия интерес на детето.
Намира, че е налице риск за правилното психо- емоционално развитие на детето,
което е било свидетел на злоупотреба с алкохол от страна на майка си и е
избягало от дома си при поредна такава проява.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. Б., която
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, Дирекция „СП” - гр. Е.П., се представлява от служителите си А. П. и П.Т.,
които изразяват становище, че на майката са били дадени много шансове да
промени начина си на живот. Настаняването на детето в семейство на роднини било
единствената алтернатива, а следващата възможна стъпка е настаняването в
приемна грижа, но при споменаването й детето се разстройва. Изразяват съгласие
за реинтегреция на детето, ако майката направи постъпки, но заявяват, че ще я
контролират и наблюдават. Подчертават алкохолната й зависимост и занижената
хигиена. Не оспорват, че към момента детето се отглежда от майката, и намират,
че може да й се даде шанс.
В открито съдебно заседание
представителят на С.о.п. – прокурор Давидкова – изразява становище за
неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, което следва
да се потвърди. Сочи, че не са настъпили нови обстоятелства, които да обосноват
промяна на извода, че детето се намира в риск. Счита за недостатъчно, че в дома
на майката е обособен специално пригоден за него кът. Подчертава, че майката не
осъзнава проблема с алкохола и не полага усилия за отстраняването му.
Софийският окръжен съд
констатира, че въззивната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Фактическата обстановка по
делото, установена от събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивния
съд е приет нов социален доклад (с допълнение), съгласно който ДСП работи по
случая с детето В. Н. от 27.02.2020г., когато е констатирано, че детето става
свидетел на конфликтни взаимоотношения в семейна среда и че върху него се
оказва тормоз от страна на майката, която злоупотребява с алкохол. Последната
живее на съпружески начала с лице от мъжки пол в жилище, собственост на неговия
баща. След настаняване на детето в семейството на лелята Ю.В., майката е поискала
реинтеграцията му и е заявила желание да ползва социална услуга „Оценка и
повишаване на родителския капацитет“, като за целта е била насочена към ЦОП
„Св. С.“, но работата по услугата е приключила поради недостатъчно съдействие
от нейна страна. Впоследствие В. е декларирала промяна на обстоятелствата и
нежелание да отглежда детето, а временно грижи за него е полагало трето лице.
Същевременно, детето е заявило, че в поведението на майка му се наблюдава
положителна промяна, и изразява желание да живее при нея. В една от стаите на
жилището било обособено лично пространство за него. Възможността за настаняване
в приемно семейство разстройва детето. В социалния доклад е направен извод, че
майката на детето не осъзнава проблемите в поведението си и демонстрира
неприемливи модели на общуване пред него, с което излага на риск правилното му
развитие. Анализирани са трудовата заетост на майката и на съжителстващото с
нея лице, както и образователното и здравното обгрижване на детето. По въпроса
за битовите условия, в които се отглежда детето, социалният доклад сочи, че за В.
е обособена самостоятелна стая, но хигиената е занижена.
В допълнението към доклада се
сочи, че Ю.В. – леля по майчина линия, при която е настанено детето, е омъжена,
и от брака си с В.В.има две деца – А. и В.. Същата е подала три декларации пред
ДСП – Е.П..
Декларациите са приложени и
приети като доказателства по делото. Хронологически първата от тях е от
18.06.2020г. С нея В. изразява съгласието си за настаняване на В. Н. в нейното
семейство. Със следващата декларация от 01.09.2021г. В. сочи, че, поради
пътуване в чужбина от 03.09.2020г. до 15.12.2020г., през този период грижи за
детето ще полага леля й по майчина линия В. Г.. Последната декларация е от
22.12.2020г. С нея В. заявява, че не желае да полага грижи за детето В. Н.,
като причина за това е непрекъснатата намеса и влияние на майката, както и
упражняването на психически тормоз от нейна страна върху деклараторката и
семейството й.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е основателна поради
следните съображения.
Определянето на конкретна мярка
за закрила на дете по реда на глава IV от
ЗЗДет е
въпрос на спорна съдебна администрация. В този случай съдът не правораздава, а
администрира граждански правоотношения, вкл. и извършвайки преценка по
целесъобразност. Водещ критерий в тази насока е най- добрият интерес на детето
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, който се преценява от гледна точка на желанията и чувствата на детето, неговите потребности, възрастта, пола и миналото му, както и опасността или вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. Като
последна група релевантни обстоятелства законодателят е посочил способността на
родителите да се грижат за детето и
последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата.
В конкретния случай, за да прецени най- добрия интерес на детето В., съдът
взе предвид, че то е било настанено в семейство на роднини със Заповед №
ЗД/Д-СО-ЕП-005 от 30.06.2020г. на директора на ДДСП – Е.П., като настаняването
му е мотивирано с констатиран риск за правилното му развитие, тъй като майка му
злоупотребява с алкохол и го тормози.
От друга страна, обаче, следва да
се има предвид ясно изразената
законодателна и обществено- политическа тенденция (изразена напр. в Закона за
закрила на детето Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и
Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване
изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната
реинтеграция), че реинтеграцията на
децата в семейството е ценност, която следва да бъде защитавана. Конкретна
проява на тази тенденция е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
ЗЗДет, съгласно която настаняването на дете извън семейството е крайна мярка,
която се прилага едва след изчерпване
на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се
налага спешното му извеждане.
В конкретния случай може да се
направи извод за временно съществувала необходимост от спешно извеждане на детето
от семейството, а именно - конкретен конфликт между майка и дъщеря на
17.06.2020г., породен от злоупотребата на майката с алкохол, и довел до
изгонването на детето и пребиваването му при съседка, като то е изразило
нежелание да се прибере вкъщи. Тези обстоятелства, в съчетание с предходен
сигнал от 20.02.2020г. за неглижиране на детето (л. 24 от първоинстанционното
дело) са били легитимно основание за настаняването на детето извън семейството.
Към настоящия момент, обаче, е
налице промяна на обстоятелствата. Няма данни за персистиране или задълбочаване
на неглижирането на детето от страна на майката, нито за нейно агресивно
поведение към него. Точно обратното: независимо от настаняването му в
семейството на Ю.В., страните не спорят, че към настоящия момент настанителната
заповед фактически не се изпълнява, а през последните 4-5 месеца то се е
върнало да живее при майка си, като за него е обособена самостоятелна стая.
Налице са и данни за променено
отношение на детето към майка му. Докато към момента на настаняването В. е
заявила, че се страхува от майка си и не желае да се прибере при нея, съгласно
актуалния социален доклад, тя е съобщила, че в поведението на майка й има
положителна промяна и изразява желание да живее при нея, като се е разстроила
при споменаване на алтернативата за настаняване в приемно семейство.
Следва да се има предвид и
хронологически последното изявление на В. от 22.12.2020г., че не желае да
полага грижи за детето В. Н.. Наистина, изтъкнатата причина за това допълнително
компрометира възпитателските качества на майката и способността й да поддържа
адекватно и социално приемливо поведение, но, независимо от причините, отказът
е обективен факт, който не може да бъде пренебрегнат.
Във връзка с горното, от значение
е и становището на представителите на въззиваемата страна, да се даде още един
шанс на майката да отглежда детето в семейна среда, при наблюдение и контрол от
тяхна страна.
На последно място, към настоящия
момент няма данни за непосредствено застрашаващи обстоятелства по § 1, т. 11 от
ДР на ЗЗДет (въпреки продължителното фактическо пребиваване на детето при майка
му), които да обосновават извод, че В. Н. е дете в риск, в който случай би се
наложило спешното й извеждане от семейството. Поради това съдът намира, че не е
налице предпоставката по чл. 25, ал.
Не е налице и основание за прилагане на тази крайна
мярка на другото алтернативно посочено в закона основание, тъй като не се
твърди и не се доказва да са изчерпани останалите възможности за закрила на
детето в семейството. Точно обратното. От социалните доклади и мотивите на
заповедта за настаняване на В. Н. в семейството на Ю.В. е видно, че тази мярка
е била предприета като първоначална такава поради констатиран риск за правилното
развитие на детето поради това, че майката злоупотребява с алкохол и тормози
дъщеря си. От съпътстващите документи може да се направи извод, че основните
негативни фактори от обкръжението на детето са лошите битови условия и
недостатъчната способност на отглеждащия родител да му осигури необходимите
материални предпоставки за живот и възпитание. За преодоляването на тези
фактори, обаче, може да се използват мерки за закрила в семейна среда по чл.
23, т. 1, 4 и 5 от ЗЗДет, вкл. и по преценка и инициатива на ДСП (арг. от чл.
24, ал. 1 от ЗЗДет), без да се налага, детето да се настанява извън
семейството. Към настоящия момент, от тези мерки е приложена единствено мярката
по т. 2 (л. 17 от първоинстанционното дело), което означава, че в тази насока
има все още неизползвани възможности.
При тези данни, съдът намира, че
временното настаняване на детето в семейството на Ю.В. (което понастоящем
реално не се изпълнява) е изпълнило своето предназначение и не се налага
продължаването му.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на горния извод е и обстоятелството, че основанията за настаняване на дете
извън семейството са лимитативно очертани в хипотезите на чл. 25, ал. 1 от
ЗЗДет. В случая не се твърдят и не се доказват обстоятелства по т. 1, 3, 4, 5 и
6. В обжалваното решение е прието наличие на обстоятелство по чл. 25, ал. 1, т.
2 от ЗЗДет, а именно – трайно неполагане на грижи за детето от страна на майка
му. Настоящият съдебен състав намира, че, с оглед променените обстоятелства, този
извод вече не е актуален. По същество, изложените от ищцовата страна
съображения относно материално- битовите условия и злоупотреба на майката с
алкохол не може да се квалифицират като неполагане на грижи, а съставляват само
преценка за тяхната недостатъчност или некачественост. Още повече, че, както се
обоснова по- горе, към настоящия момент недостатъците в поведението на майката и
несъвършенствата на материално- битовите условия са в процес на преодоляване.
С оглед гореизложеното и
преценявайки най- добрия интерес на В. Н. по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДет, съдът взе предвид ясно и трайно изразеното от нея желание да живее при
майка си, както и потребностите й от майчина грижа във връзка с възрастта
и пола й. Наистина, не следва да се игнорират психическите травми от миналото,
нито отчасти неудачните отношения между майка и дъщеря, но, с оглед актуалните
изявления на детето, може да се предполага, че последиците им са до голяма
степен преодолени. Що се отнася до опасността или вредата, която има вероятност
да бъде причинена на детето в бъдеще, съдът намира, че вероятността за това не
е голяма, с оглед тенденцията към подобряване на материално- битовите условия
при майката, както и факта, че детето живее при нея през последните пет месеца,
без да има данни за поставянето му в риск или за неглижиране на потребностите
му. Също така следва да се има предвид и потенциалната опасност от емоционално
и психическо сътресение, до което може да доведе настаняването на детето в
друго семейство противно на волята му, както и свързаната с това рязка промяна
в стереотипа му на живот. Не може да отрече, че способността на майката да осигурява
адекватна грижа за детето е поставена под сериозно съмнение, но, както се
посочи по- горе, в тази насока може да се използват мерките за закрила в семейна
среда по чл. 23 от ЗЗДет.
По тези съображения съдът намира, че към настоящия
момент приоритетно значение за интереса на детето има запазването на връзките
със семейството (или поне с родителя, който се грижи за него), а за
преодоляване на негативните фактори на семейната среда (каквито безспорно
съществуват, все още не са преодолени, и не могат да бъдат пренебрегнати) биха
могли да се използват мерки по чл. 23 от ЗЗДет.
Така изложеното обуславя извод,
че не се налага спешното извеждане на В. Н. извън семейството по смисъла на чл.
25, ал. 2 от ЗЗДет и чл. 23 от ППЗЗДет, а същевременно не са изчерпани всички
възможности за закрилата й в семейна среда. Следователно, към момента не са
налице законоустановените предпоставки за настаняване на детето извън
семейството, а обратният извод на първоинстанционния съд по този въпрос – макар
и напълно обоснован към момента на постановяване на обжалваното решение –
следва да бъде преосмислен.
По така изложените съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което молбата на
ДСП – Е.П. за настаняване на детето В. Н. в семейството на роднини се отхвърля.
Следва да се има предвид, обаче, че, доколкото
определянето на мярка за закрила е въпрос на спорна съдебна администрация,
настоящото съдебно решение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
определената мярка за закрила или отказът да се уважи искането за такава, може
да се изменя при изменение на обстоятелствата – напр. при възникване на риск за
детето, изчерпване на нормативно предвидените мерки за закрила в семейна среда
и др.
Мотивиран от горното, и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 124/19.10.2020г., постановено по гр.д. № 428/2020г. на Елинпелинския районен
съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Е.П. за настаняване на
малолетното дете В. Танева Н. с ЕГН ********** в семейство на роднини – Ю.К.В.
и В. Т. В. с постоянен и настоящ адрес ***, за срок от две години или до
промяна в обстоятелствата, водещи до нейното реинтегриране в семейството на
майката.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.