Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 490 30.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети март две
хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2773 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод постъпила
жалба от Г.Д.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, и С.П.Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед № 2951 от 02.10.2019 г., издадена от зам. кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас. С обжалваната заповед е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж- „Дървена барака“ с размери прибл.
3.20 м./4.50 м., покрита с етернит, разположена в североизточната част на УПИ
ІV-247 в кв. 12 по плана на ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, на границата с УПИ
VІІ-262, с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Батак“ № 23.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с
материалноправни разпоредби. Наведени са доводи за търпимост на строежа по
смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ. Твърди се, че е издадено разрешение за строеж №
72/1971 г. за изграждане на друга постройка в същия имот- дървена барака, а
това според жалбоподателя сочи, че процесната постройка е допустима по
действащия към момента на построяването и́ ЗПИНМ и правилника за
прилагането му. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание
процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за отмяна на оспорваната заповед. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната
страна оспорва жалбата. Представя доказателства. Счита, че не е налице една от установените
в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предпоставки, тъй като постройката не е предвидена с
действащ застроителен план към момента на извършването и́, както и с
действащия към настоящия момент план на ж.к. „Лазур“. Моли за отхвърляне на
жалбата.
Жалбата е подадена от надлежни
страни в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателите С.П.Г. и Г.Д.Ш.
притежават 62.50 кв.метра идеални части от дворно място, съставляващо парцел
ІV-247 в кв. 12, идентичен с бивш парцел Х в бивш квартал 391 по плана на ж.к.
„Лазур“- гр. Бургас, целият с площ от 513 кв.метра, с идентификатор
07079.607.221 по кадастралната карта на гр. Бургас, по силата на наследствено
правоприемство от Жечка Георгиева Радева. С нотариален акт № 18, том ІІ, рег. №
1685, дело № 231 от 1999 г. (на л. 40 и л. 41 от делото) е придобит от
последната описаният недвижим имот, заедно с 1/2 ид.част от западния апартамент
на първи жилищен етаж на построената в него двуетажната масивна жилищна сграда,
избено помещение, таванско помещение и дървена барака в източната част на
дворното място.
По повод постъпило в Община
Бургас заявление с вх. № 94-01-44697 от 22.12.2017 г. и писмо с вх. № 24-00-2233/28.12.2017
г. на началника на РОНСК- Бургас за изградени в поземления имот незаконни
паянтови строежи, е извършена на 23.02.2018 г. проверка по документи и на място
от служители на Община Бургас, дирекция „Строителство“, отдел „Контрол на
строителството и въвеждане в експлоатация“, „БКСВЕ“. При извършване на
проверката е констатирано, че в поземления имот са изградени няколко постройки,
в т. ч. дървена барака с размери прибл. 3.20 м./4.50 м., покрита с ентерит,
разположена в североизточната част на имота, на границата с УПИ ІІ-262, кв. 12.
Тези констатации са отразени в констативен протокол от 23.02.2018 г. С писмо
рег. № 94-01-44697/5/04.05.2018 г. са изискани от С.Г. и Г.Ш. документи за
собственост или за учредени вещни права върху имота, налични строителни книжа
за строежа „Дървена барака“, писмени обяснения, декларации за периода на
извършване на строителството. В отговор е депозирано от последните „искане“, с
което е заявено намерение за доброволно премахване до края на м.май на
дървената барака, „за която няма никакви строителни книжа“, и е представен нотариален
акт № 18 от 1999 г.
На 18.09.2018 г. е констатирано от служители на Община Бургас, че дървената барака не е
премахната, за което е съставен констативен протокол от същата дата. С писмо с
рег. № 94-01-44697/13/ от 24.10.2018 г. Г. и Ш. са уведомени, че е открито производство
по реда на чл. 225а от ЗУТ. Писмото е връчено на последния на 31.10.2018 г.,
видно от приложеното известие за доставяне. Съобщението до Г. е върнато на
подателя с отбелязване, че не е потърсено от адресата.
На 06.11.2018 г. е съставен
констативен акт № „З“-23, в който е отразено, че строежът е от VІ категория и е
извършен от Жечка Георгиева Радева (поч.) с наследници С.Г. и Г.Ш., без
строително разрешение. Констативният акт е връчен на Ш. на 06.11.2018 г., а на Г.-
по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение за изготвянето
на входната врата на жилищната сграда, находяща се в поземления имот, и на
таблото за съобщения в сградата на общината. На 13.11.2018 г. е депозирано от Ш.
възражение срещу акта с вх. № 94-01-44697/21, с твърдение, че дървената барака
е изградена още през 1972 г. и представлява търпим строеж, поради което не
подлежи на премахване. Възражение в този смисъл е представено и от Г. на
31.12.2018 г.
По повод въведените с възраженията твърдения е
извършена допълнителна проверка, при която е установено, че процесният строеж,
представляващ второстепенна постройка- дървена барака с размери прибл. 3.20
м./4.50 м. и височина прибл. 2 м., е изграден преди 1969 г., като за него в
архива на общината не се съхранява строително разрешение. Констатирано е също,
че в архива се съхранява издадено на Г. М.
Христов (чиито наследници са подателите на сигнала за незаконно строителство) строително
разрешение № 241/23.04.1972 г. за ремонт на дървена барака, разположена на
регулационната граница на имота.
Въз основа на съставения констативен
акт № „З“-23 от 06.11.2018 г. и събраните в хода на производството
доказателства е издадена оспорената Заповед № 2951 от 02.10.2019 г. на зам.-кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е
наредено на основание чл. 225а, ал.
1, вр. чл. 225, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ да бъде премахнат незаконният строеж.
Видно от заключението на извършената
по делото съдебно-техническа експертиза, в УПИ ІV-247 в кв. 12 съществуват
понастоящем масивна едноетажна постройка и два метални гаража, разположени на
уличната регулационна линия на ул. „Батак“; една масивна едноетажна постройка,
изградена в дъното на имота, на мястото на разрешен „строеж на дървена барака
за натурии“ въз основа на разрешение за строеж № 72 от 06.02.1971 г.; и две
дървени бараки, в т.ч. придобитата от наследодателя на жалбоподателите с нотариален
акт № 18 от 1999 г. дървена барака с площ около 4.5 кв.м. и височина 1.90 м.,
изградена непосредствено до втора дървена барака с площ от 7.5 кв.м., ползвана
от други лица. При огледа на място е констатирано от вещото лице, че процесната
постройка представлява барака с дървена конструкция, обшита с неуплътнени
дъски, покрита с етернитови платна. Разположена е в дъното на имот с
идентификатор 07079.607.221, при спазване на изискването за отстояние от
регулационните линии към съседите. Вещото лице сочи, че със сега действащия
ПУП-ПЗ за процесния УПИ, одобрен със Заповед № 196 от 20.02.1997 г., не е
предвидено допълващо застрояване. В с.з. вещото лице разяснява, че бараката е
трайно прикрепена към терена и не може да се демонтира.
От заключението на назначената
по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, депозирано в съда на
18.01.2021 г. се установява, че към момента на извършване на процесния строеж
през 1969 година, за ж.к. „Лазур“ действа общ улично-регулационен план на гр.
Бургас- „Старите лозя“. Дворищната регулация е одобрена със заповед № 4814
/08.12.1949г., а уличната регулация със заповед № 4815/08.12.1949г. По този
план в бивш парцел X, бивш квартал 391, отговарящ на парцел IV- 247, в кв.12 по
сега действащия план на ж.к. „Лазур“, се предвижда 2МЖ. Процесният строеж
„Дървена барака“, находяща се в североизточната част на УПИ IV - 247, в кв.12/
бивш парцел X, бивш квартал 391/, по плана на ж.к „Лазур“, с административен
адрес ж.к „Лазур“, ул.Батак“, №23, не е предвиден по общия улично-регулационен
план на гр.Бургас- „Старите лозя“ от 08.12.1949 г., нито в последващите
действащи планове на ж.к. „Лазур“.
В допълнително заключение на
СТЕ, депозирано в съда на 02.03.2021 г., вещото лице сочи, че в дъното на имота
са налични няколко постройки, показани в различни цветове в приложената скица:
масивна постройка, защрихована и оцветена в оранжево, намираща се в
северозападния ъгъл на УПИ IV - 247, кв. 12 по плана на ж.к „Лазур“; дървена
барака, изградена плътно до масивната постройка на североизток, показана на
скицата в защриховано резедаво, отстояща от границата с УПИ VII- 262, кв. 12 на
около 0.66 м. и втора барака с площ около 4.20 кв.м., разположена непосредствено
до нея- с обща стена на североизток с по-голямата дървена барака. В с.з. на
10.03.2021 г. вещото лице сочи, че на място двете бараки, макар с отделни
входни врати, изглеждат като един обект, а общата им площ приблизително
отговаря на площта на обекта, описан в констативния акт и в обжалваната заповед.
В показанията си пред съда свид.
Жишев сочи, че къщата в имота, както и три бараки в двора, са построени по едно
и също време от неговите баща, свако и дядо. По-късно е продадена от последния притежаваната
от него идеална част от дворното място, заедно с бараката. Свидетелят заявява,
че всички етажни собственици в сградата са имали свои бараки, но някои от тях
понастоящем са съборени.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспорената Заповед 2951 от
02.10.2019 г. е издадена от компетентен орган- зам.-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в рамките на правомощията,
делегирани със Заповед № 490/28.02.2018 г. на кмета на Община Бургас. Последният
от своя страна е овластен с нормата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи
от категорията на процесния (шеста категория).
Заповедта е издадена в
предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2
от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́.
В нея подробно са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка
на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни
лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството.
Материалноправните предпоставки
за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в
нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед
препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. С оглед
характеристиките на притежаваната от жалбоподателите постройка, установени
посредством СТЕ, съдът приема, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. По делото не е спорно, че строежът е изпълнен без разрешение за
строеж, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и следователно е незаконен.
Строежът не е търпим по смисъла
на §16 от ПР на ЗУТ. Според нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В случая не е налице
първата от посочените предпоставки- допълващо застрояване на имота с
второстепенна постройка не е предвидено нито с действащия към момента на
изграждането и́ общ улично-регулационен план от 08.12.1949 г., нито в
последващите планове на ж.к. „Лазур“.
Независимо от изложеното съдът
счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени, поради следното:
От данните по делото е видно, че
в УПИ IV- 247 в кв. 12 по плана на ж.к „Лазур“ са разположени няколко второстепенни
постройки- масивна постройка, чието премахване е разпоредено с влязла в сила
заповед; дървена барака с площ прибл. 7.5 кв.м., изградена плътно до нея и
отстояща от границата с УПИ VII- 262, кв. 12 на около 0.66 м.; и втора барака с
площ прибл. 4.20 кв.м., собственост на жалбоподателите Ш. и Г.. Двете дървени
бараки съответстват на описания в оспорената заповед строеж по местоположението
си в имота и естеството на материалите, от които са изградени, но не е ясно коя
от тях е предмет на разпореденото премахване. Според описанието в заповедта,
незаконният строеж представлява „дървена барака с размери прибл. 3.20 м./4.50 м., покрита с
етернит, разположена в североизточната част на имота“ (т.е. прибл. 14 кв.м.), а
изградените в североизточната част на имота две дървени бараки са с площ 7.5
кв.м. и 4.2 кв.м. Видно от допълнителното заключение на СТЕ, те са долепени
една до друга, но всяка от тях има самостоятелен вход и отделен покрив. Макар и
с обща стена от североизток, двете бараки не са функционално свързани и не
могат да бъдат приети като една постройка. Налице са два самостоятелни обекта,
собственост на различни лица (в този смисъл са показанията на свид. Жишев и
констатациите в заключението на СТЕ), а със заповедта е разпоредено премахване
на един обект. Строежът- предмет на заповедта не е индивидуализиран в
достатъчна степен, което не позволява да бъде определен кръгът на лицата,
отговорни за принудителното премахване, а и е предпоставка за евентуални затруднения
при изпълнението на административния акт. Ето защо съдът приема, че оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, поради което следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност
на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателите разноски по делото в размер на 1057
лева, от които 20 лева- заплатена държавна такса за производството, 437 лева-
възнаграждение за вещо лице и 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2951 от
02.10.2019 г., издадена от зам. кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас за премахване на незаконен строеж- „дървена барака“ с
размери прибл. 3.20 м./4.50 м., покрита с етернит, разположена в
североизточната част на УПИ ІV-247 в кв. 12 по плана на ж.к. „Лазур“, гр.
Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати
на Г.Д.Ш. с ЕГН ********** и С.П.Г. с ЕГН ********** сумата от 1057.00 (хиляда
и петдесет и седем) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: