Решение по дело №60/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 60 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 17.11.2020г., гр.д.4602/19г., СРС, 61 с-в признава за установено по отношение на Ц.Д.М.  съществуването на вземането на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за сумата 1 277,93 лв., представляваща задължение по договор за кредит № 5354728, сключен на 04.05.2017г. между Ц.Д.М. и „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2016г. с приложение № 1 от 01.03.2018г.,  сключен между  „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.05.2018г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата 164,17  лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до 11.01.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ГПК сумата 114.63 лв., представляващ лихва за забава за периода от 12.01.2018г. до 21.04.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2018г. по ч.гр.д. № 30798 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 61 състав, отхвърля исковете за установяване на вземането за сумата 489.30 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи,  сумата 489,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и сумата 235 лв., представляваща разходи за събиране на просрочено вземане, като осъжда ответницата да заплати на ищеца 55,23 лв. – разноски за заповедно производство и 249,50 лв. – разноски за исково производство.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях Ц.Д.М.. Счита, че цесията на процесните вземания не е съобщена на длъжника. Връчването на исковата молба не произвежда действието на чл.99, ал.4 ЗЗД, т.к. не извършено лично на ответницата или чрез законен представител, а чрез особен представител, назначен от съда. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2  ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, но само в частта относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а не и за неуведомяване за цесията. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на договор за кредит № 5354728/04.05.2017г., трето за спора лице „Вива Кредит“ ООД предоставя на ответницата Ц.Д.М. потребителски кредит за 1 500 лв., подлежащ на връщане на 18 анюитетни двуседмични вноски от по 128,76 лв. Ответницата не представя доказателства за заплащане на кредитното задължение, което е изцяло падежирало към настоящия момент.

 

Вземанията по кредита са цедирани от кредитора в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2016г. В списъка по приложение № 1/01.03.2018г. към договора фигурират процесните вземания. Цесионният договор съдържа клауза за овластяване на цесионера и нов кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето и промяната на кредитора.

Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщение за цесията не се установява да е връчено на длъжника преди иницииране на съдебното производство. Въпреки това, цедирането на вземането се счита достигнало до знанието на ответницата с връчения й препис от исковата молба, която обективира волеизявление за нотификация на цесионера. Преписът от исковата молба е връчен чрез особения представител на ответницата - адв. С.К., назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК и обвързва ответницата с последиците на прехвърлянето. Това е така, защото връчването е извършено по посочения ред, предвид неоткриването на ответницата на постояннния и настоящ адрес, който обявява за регистрация в МВР и посочва за кореспонденция в договора за кредит. Същата не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, с което създава невъзможност за осъществяване на официален контакт.                     По силата на фингирания състав на чл.47, ал.5 ГПК, ответницата се счита редовно уведомена за прехвърлянето и обвързана от неговите последици.

При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи и след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част и приема същото за правилно в позитивната част.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.11.2020г., гр.д.4602/19г., СРС, 61  с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на Ц.Д.М.  съществуването на вземането на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за сумата 1 277,93 лв., представляваща задължение по договор за кредит № 5354728, сключен на 04.05.2017г. между Ц.Д.М. и  „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2016г. с приложение № 1 от 01.03.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.05.2018г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД сумата 164,17  лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2017г. до 11.01.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ГПК         сумата 114.63 лв., представляващ лихва за забава за периода от 12.01.2018г. до 21.04.2018г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2018г. по ч.гр.д. № 30798 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 61 състав.

ОСЪЖДА Ц.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.Софияул. „******** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.