Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.10.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание
на 27.09.2016 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 5030, по описа за 2016год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, и по чл.224, ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от К.Д.Н., чрез адв. В. К.,
против „В.- Н.”, ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Т.Н.Т., с която се твърди,
че страните са се намирали в трудовоправни отношения
до 31.01.2016г., като ищецът е заемал длъжността „охранител”, с месечно трудово
възнаграждение от 380лв. Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото ТВ за
периода месеците ноември и декември 2015г. и за месец януари 2016г. в общ
размер на 930лв. Твърди се също, че ответникът не му е заплатил и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 5 работни дни. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 930.00лв. -
неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ и сумата от 105.00лв- обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за общо пет работни дни, ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ. Претендират се разноски.
Ответникът „В.-Н.”***
оспорва предявените искове по размер. Твърди се, че месечното ТВ на ищеца, след
приспадане на удръжките, е в размер на 297.88лв. Оспорва по размер претенцията
за по чл. 224 ал.1 от КТ.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на
трудов договор при който ищецът К.Д.Н. е работил на длъжността „охранител” до
31. 01. 2016 год., когато трудовият му договор е бил прекратен. Не се спори
между страните и че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в
размер на 380 лв. за процесния период. Не се спори и
че ответника е ползвал платен отпуск през периода, в който е работил и че
остатъка му е различен от претендирания – за 5 дни за
2015-2016г. В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Същата, след извършена проверка в счетоводството на ответното
дружество, е констатирала наличието на трудови правоотношения между страните,
прекратяването им, наличие на начислена заплата и осигуровки, за които работодателя
е подал декларация, неначисляване на обезщетение във ведомостите и е дала
заключение в следния смисъл: за процесния период месеците
ноември и декември 2015г. и за месец януари 2016г., бруто начисленото
възнаграждение е в общ размер от 1180.00лв. , а чисто – 925.00лв., а
обезщетението за неизползване платен годишен отпуск е в брутен размер от 100лв.
и чисто – 90лв. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните и съдът
го кредитира като обективно и компетентно. С оглед на това, се налага извод, че
исковете с които се претендира заплащането на трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, се явяват основателни и
следва да бъдат уважени, но частично. Претенцията за ТВ за периода месеците -
ноември и декември 2015г. и за месец януари 2016г. в общ размер на 930лв., се
явява основателна до размер на 925.00лв. – чистото възнаграждение, т.к.
работодателя е изпълнил задължението си и е начислил и декларирал осигуровките и
данъка на работника към бюджета, а претенцията за обезщетение по чл. 224 ал. 1
от КТ в размер на 105.00лв., следва да бъде уважено до размер на 100.00лв. –
чистия размер, т.к. доколкото то не е било начислявано във ведомостите, ДОД
върху него ще се дължи от самия работник, т.к. не е събран и преведен от
работодателя. За остатъка от двете претенции, исковете като недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед направеното
искане за допускане на предварително изпълнение на постановеното решение, съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл.242 ал. 1 от ГПК, за постановяване на
предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа, следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му за присъдените суми по исковете.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 450.00лв. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100.00лв. и
направените разноски за вещо лице в размер на 90.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай
на издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 242, ал.1, вр.
чл.128 от КТ, „В.- Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от Т.Н.Т., да
заплати на К.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 925.00лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от месеците - ноември и декември 2015г. и за месец януари 2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06. 07.
2016 год., до окончателното изплащане на сумата, като претенцията до размер от
930.00лв., като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ,
„В.- Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Т.Н.Т., да заплати на
К.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 100.00
лв., представляваща обезщетение за 5 работни дни неизползван платен годишен
отпуск за 2015-2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06. 07. 2016 год., до окончателното
изплащане на сумата, като претенцията до размер от 105.00лв., като недоказана,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК,
„В.- Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Т.Н.Т., да заплати на К.Д.Н., ЕГН **********,***, сумата от 450.00лв.,
представляваща направени деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА „В.- Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Т.Н.Т., да заплати по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в
размер на 100.00 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 90.00
лв., както и 5.00лв. – такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА
на осн.чл.242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта му за присъдената сума по исковете по чл. 242 във вр. с чл.128 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: