Определение по дело №180/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

172

Година

8.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.08

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Х. С. И., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес [населено място], бул., ап. , със съдебен адрес [населено място], ул. -чрез адвокат А. Г., АК- Б., с която СРЕЩУ К. Д. С., ЕГН [ЕГН], Г. Д. С., ЕГН [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място], ул. И. Г. Ю., ЕГН [ЕГН] и А. И. Ю., ЕГН [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място], ул., са предявени следните искове:

- за признаване за установено по отношение на ответниците К. Д. С. и Г. Д. С., че ищецът Х. С. И. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/, с площ от 3 424 кв. м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18­5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи/:04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план- 601.1700, както и ДА бъдат ОСЪДЕНИ К. Д. С., ЕГН:[ЕГН], Г. Д. С., ЕГН:, и двамата с постоянен адрес [населено място], ул., да предадат владението на 1/3 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3424кв.м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед№РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18-5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници/съседи/:04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план: 601.1700, ведно с всички законни последици от това.

На основание чл.124 ГПК се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН] и А. И. Ю., ЕГН:[ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], ул. че ищеца е собственик на основание наследство и земеделска реституция на 1/3 ид.част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3 424 кв.м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б., одобрена със Заповед № РД – 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК последно изменение със Заповед № 18 – 5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б. – Р“, с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи : 04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план : 601.1700, възстановен с решение № 2873/04.02.2014г. на Об СЗ Б., на наследници на Е. А. И., баба на ищеца, починала на 08.11.1960г., ведно с всички законни последици от това.

Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 152, том V, рег.№ 11971, дело № 838/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под № 241, с район на действие РС Бл. вписан в СВ Б., с вх.рег.№ 5917/12.12.2014г., акт 44, том Х., дело № 2149/2014г., ведно с всички законни последици.

Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сторените разноски включително адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че ищеца е собственик на основание наследство и земеделска реституция на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3424 кв.м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18-5635 от 24.05.2014г на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи/: 04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план: 601.1700.

Посочва се, че с Решение 129/13.01.2005 година постановено по гр.д.789/2002г. по описа на Бл РС, влязло в законна сила на 26.11.2009 година бил отхвърлен предявеният от Г. З. А. установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Е. С. Ю. и Х. С. И., че наследодателят З./С./А. А. е бил собственик на нива с площ от 1 500 дка находяща се в местността „М. Б.-Р", в землището на [населено място] при съседи -Й. П., вада и Т. към момента на влизане в ТКЗС.

Излага се, че имотът е възстановен с решение №2873 от 04.02.2014г. на Общинска служба по земеделие-Б. на наследници на Е. А. И.- баба на ищеца, починала на 07.11.1960 година.

Твърди се, че общата с третия ответник Ю. наследодателка Е. А. И., починала на 07.11.1960 година, б.ж. на [населено място] и съпругът и Х. И. Д., починал на 17.10.1943година имат две деца –бащата на ищеца С. Х. И., починал на 07.10.1967 година и чичо ми И. Х. И., починал на 04.02.1993 година.

Посочва се, че чичото на ищеца И. Х. И. е оставил за свои наследници съпругата си Е. К. И., починала на 14.09.1998г. и наследниците на брат си - С. Х. И., баща на ищеца, починал на 06.09.1967г., който от своя страна е оставил за наследници ищеца- Х. С. И. и сестра му Е. С. Ю., починала на 15.11.2014г., която е оставила наследници ответникът И. Г. Ю. и Е. Г. К..

Твърди се, че ищеца и неговата сестра Е. Ю. наследяват от майка си и баща си по ¼ идеална част и от чичо си И. Х. И. по 1/12 идеална част, тоест всеки един притежава по 4/12 ид.ч. или по 1/3 ид.ч. от имота.

Излага се, че третият ответник Ю., който е племенник на ищеца притежава 1/6 ид.ч. по наследство и земеделска реституция от майка си Е. С. Ю.. Останалата 1/3 ид.ч. от имота е на наследници на Е. К. И., която е съпруга на чичото на ищеца И. И. която наследява 2/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. Последните нямат родени от брака си деца.

Поддържат се твърдения, че преди К. през 2014г. при справка в Община Б. относно дължимите от ищеца данъци узнал, че след смъртта на сестра му Е. С. Ю., ответникът И. Г. Ю., нейн син, се е снабдил на 12.12.2014г. с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, за което е издаден нотариален акт № 152, том V, рег.№ 11971, дело № 838/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под № 241, с район на действие PC Б., вписан в СВ - Б., с входящ регистрационен №5917/12.12.2014г. акт 44 том X., дело №2149/2014г. Твърди се, че с цитирания нот.акт третият ответник е признат за собственик на целия поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148, с площ от 3424 кв.м. по кадастралната карта на Б..

Сочи се, че в началото на месец януари тази година, при справка в Имотния регистър при Служба по вписванията - Б., ищеца установил, че ответникът И. Ю. и съпругата му А. Ю. са прехвърлили процесния имот на основание чл.65, ал.2 от ЗЗД на първия ответник К. Д. С.. Сделката била извършена на 22.12.2014г. и е обективирана с нотариален акт №2, том VI, рег.№ 12322, дело №886/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под №241, с район на действие PC Б., вписан в СВ - Б., с входящ регистрационен №6129/22.12.2014г., акт 195, том X., дело №2276/2014г. Посочва се, че с цитирания нот.акт племенникът на ищеца И. Ю. и неговата съпруга - ответницата А. Ю., са прехвърлили придобития от тях на основание давностно владение законов режим на общност имот, подробно описан в Нотариален акт №152, том V, рег.№11971, дело №838/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под №241, с район на действие PC Б., вписан в СВ - Б., с цел пълно погасяване на парично задължение към К. С.. Излага се, че описаната сделка между ответниците няма транслативен ефект, тоест не води до прехвърляне на правото на собственост върху целия имот, предмет на сделката, тъй като прехвърлителите И. Г. Ю. и А. Г. Ю. не са собственици на целия имот, а Ю. е собственик по наследство на 1/6 ид.ч.

Поддържа се, че с оглед на прехвърлителната сделка, сключена между И. и А. Ю., от една страна / прехвърлители/, и К. Д. С., от друга, за ищеца е налице правен интерес да предяви установителен иск по отношение на И. Ю. и А. Ю..

Сочи се, че според практиката на ВКС, обективирана в Решение №289 от 10.03.2014г. по гр.д.№3412/2013г., съгласнокоято правен интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на собственост Разпореждането с вещ, извършено от несобственик, несъмнено представлява такова действие, с което се засяга правото на собственост на действителния собственик. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, за да бъде последният обвързан със сила на присъдено нещо, защото в противен случаи, прехвърлителят няма да бъде обвързан от решението, тъй като не е страна, а мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо.

На следващо място се твърди, че на 30.01.2015г. ищеца бил признат за собственик по наследство на 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, за което бил съставен Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост-констативен 62, том I, peг. №1100, дело №20/2015г. по описа на нотариус И К., вписана в регистъра на НК под №241, с район на действие PC Б., вписан в СВ - Б., с входящ регистрационен №351/30.01.2015г. акт 38 том II дело №102/2015г.

Към исковата молба са представени писмени документи.

С разпореждане № 5465/10.07.2015г. съдията-докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимостта на предявеният с нея иск, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответниците, с указание, че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратените съобщения до ответниците са връчени, както следва: на 17.08.2015г. лично на ответницата А. Ю. и на същата дата лично на ответника И. Ю., на 01.09.2015 г. лично на ответника К. С. и на същата дата на ответницата Г. С. също лично.

Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от получаване на съобщенията е депозиран писмен отговор от ответниците А. Ю. и И. Ю. на 18.09.2015г. в който е посочено, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което се иска да бъдат отхвърлени.

В отговора се посочва, че са безспорни твърденията по исковата молба относно обстоятелствата, че ответниците Ю. са придобили в режим на СИО по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот, за което е налице издаден нотариален акт № 152, том V, per. № 11971, дело № 838/2014 г. на Нотариус per. № 241 И. К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ-Б. с вх. per. № 5917/12.12.2014 г., акт № 44, том X., дело №2149/2014 г., а също и че са прехвърлили собствеността на ответника К. Д. С. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на паричен дълг на основание чл.65, ал.2 ЗЗД, № 2, том VI, peг. № 12322, дело № 886/2014 г. на Нотариус peг. № 241 И. К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ-Б. с вх. peг. № 6129/22.12.2014 г., акт № 195, том X., дело №2276/2014 г. Не се оспорва, че наред с приобреталя по сделката К. Д. С. правото на собственост в режим на СИО принадлежи и на съпругата му Г. Д. С..

Излага се, че е невярно твърдението на ищеца относно това, че при описаните обстоятелства същият притежава 1/3 идеална част от процесния недвижим имот на основание наследство и земеделска реституция. Ответниците се позовават на придобивно основание давностно владение и твърдят, че са придобили правото на собственост в СИО по давност, в резултат на несмущавано и непрекъсвано владение за период по-голям от десет години преди датата на съставяне на посочения нотариален акт за собственост - 12.12.2014 г.

Излагат възражения, че представените от ищеца решения на ОбСЗ-Б. относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи не са основание, доказващо твърдяното от него притежание на съответни идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Според ответниците имотът не попада в приложното поле на земеделска реституция по чл.10 ЗСПЗЗ. При осъществяване на съответната процедура Общинската служба по земеделие не е съобразила обстоятелството, че правото на собственост не подлежи на възстановяване по този ред, както и че същото принадлежи на ответниците. Отделно от това ответниците твърдят, че общият им наследодател Е. А. И. не е притежавала правото на собственост върху процесния недвижим имот към момента на извършената колективизация, както и че същият имот не е внасян в ТКЗС.

Предвид изложеното възразяват изцяло срещу исковете.

Възразяват срещу твърденията в исковата молба, относно това, че ищецът притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Възразяват и срещу представения от ищеца нотариален акт за удостоверяване право на собственост - констативен № 62, том I, per. № 1100, дело № 20/2015 г. на Нотариус peг. № 241 И К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ-Б. с вх. per. № 351/30.01.2015 г., акт № 38, том II, дело №102/2015 г, като оспорват обвързващата доказателственасила на акта досежно удостовереното право на собственост върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот. Възразяват и оспорват доказателствената сила на представените от ищеца решение № 2873/04.02.2014 г. на ОбСЗ-Б. и решение № 2868/22.08.2013 г. на ОбСЗ-Б..

С дата 30.09.2015г. по делото е постъпил отговор от ответниците К. С. и Г. С. в който е изразено становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Иска се да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в отговора.

В отговора е заявено становище, че е безспорно обстоятелството, че С. са придобили от ответниците И. Г. Ю. и А. И. Ю. правото на собственост върху процесния недвижим имот, с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на паричен дълг на основание чл.65, ал.2 ЗЗД, № 2, том VI, peг. № 12322, дело № 886/2014 г. на Нотариус peг. № 241 И К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ-Б. с вх. peг. № 6129/22.12.2014 г., акт № 195, том X., дело №2276/2014 г., както и че наред с приобреталя по сделката К. Д. С. правото на собственост в режим на СИО принадлежи и на съпругата му Г. Д. С..

Излага се, че е невярно твърдението на ищеца за това, че при описаните обстоятелства същият притежава 1/3 идеална част от процесния недвижим имот на основание наследство и земеделска реституция. Поддържа се, че доколкото на ответниците С. е известно, а видно и от текста на исковата молба, прехвърлителите на имота са придобили правото на собственост като съпрузи в СИО на основание давностно владение.

Твърди се в отговора, че С. са изключителни собственици на процесния недвижим имот, като са придобили правото на собственост посредством описаната по-горе правна сделка. Позовават се на придобивно основание давностно владение и твърдят, че прехвърлителите на имота И. Г. К. и А. И. Ю. са придобили правото на собственост в СИО по давност.

На следващо място, е заявено възражение, че представените от ищеца решения на ОбСЗ- Б. относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи не са основание, доказващо твърдяното от него притежание на съответни идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като имота не попада в приложното поле на земеделска реституция по чл.10 ЗСПЗЗ. При осъществяване на съответната процедура Общинската служба по земеделие не е съобразила обстоятелството, че правото на собственост не подлежи на възстановяване по този ред, както и че същото принадлежи на друг. Отделно от това твърдим и че наследодателят на ищеца Е. А. И. не е притежавала правото на собственост върху процесния недвижим имот към момента на извършената колективизация, както и че същият имот не е внасян в ТКЗС.

Възразяват срещу твърденията в исковата молба относно това, че ищецът притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Възразяват срещу представения от ищеца нотариален акт за удостоверяване право на собственост - констативен № 52, том I, peг. № 1100, дело № 20/2015 г. на Нотариус peг. № 241 Искра К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ- Б. с вх. peг. № 351/30.01.2015 г., акт № 38, том II, дело №102/2015 г., като оспорват обвързващата доказателствена сила на акта досежно удостовереното право на собственост върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот.

Поддържа се в отговора, че праводателите на ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност, и считат за правилни констатациите относно удостовереното право на собственост на прехвърлителя И. Г. Ю., съдържащи се в нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 152, том V, peг. № 11971, дело № 838/2014 г. на Нотариус per. № 241 И. К. с район на действие PC - Б., вписан в СВ- Б. с вх. peг. № 5917/12.12.2014 г., акт № 44, том X., дело №2149/2014 г. В отговора е наведено възражение и се оспорва доказателствената сила на представените от ищеца решение № 2873/04.02.2014 г. на ОбСЗ-Б. и решение № 2868/22.08.2013 г. на ОбСЗ-Б..

С определение № 7765/12.10.2015г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи за доброволно разрешаване на спора.

Бл. районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

В съдебно заседание ищеца редовно призован, се явява лично, представлява се и от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената искова молба, ангажира писмени доказателства в подкрепа на заявените твърдения. Предвид направеното от пълномощникът на ответниците Ю. и от ответникът С. в лично качество и в качеството на пълномощник на отв. Г. С. признание на исковете, е направено искане за прекратяване на съдебното дирене като съдът се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК, като уважи предявените искове, изцяло като основателни и доказани, и отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание давностно владение № 152, том V, рег.№ 11971, дело № 838/2014г. по описа на нотариус И К., вписана в регистъра на НК под № 241, с район на действие РС Б., в частта по отношение на процесния имот до 1/3 ид. част от същия, в останалата част за отмяна на целия нотариалния акт производството по това искане е прекратено с влязло в сила определение. Ищеца претендира разноски за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Ответниците Ю, редовно призовани се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител, който признава предявения спрямо тях иск, като твърди, че същия е основателен поради което следва да бъде уважен. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответника К. С., редовно призован се явява лично и в качеството си на пълномощник на ответницата Г. С., като заявява че признава предявения спрямо тях иск, и моли за уважаването му. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответниците признание на исковете и заявеното искане от страна на ищеца, чрез пълномощника му по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:

Ответниците, чрез пълномощниците си изрично признават исковата претенция, а ищеца, чрез пълномощника си е заявил искане за постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда.

С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена, така както е предявена, като бъде признато за установено по отношение на ответниците К. Д. С. и Г. Д. С., че ищецът Х. С. И. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/, с площ от 3 424 кв. м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05 2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18­5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи/:04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план- 601.1700, като бъдат ОСЪДЕНИ К. Д. С., ЕГН:[ЕГН], Г. Д. С., ЕГН:, и двамата с постоянен адрес [населено място], да предадат на ищеца владението на 1/3 идеална част от описания поземлен имот.

Следва да бъде уважен и иска на ищеца срещу ответниците Ю като бъде признато за установено по отношение на ответниците И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН] и А. И. Ю., ЕГН:[ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], че ищеца е собственик на основание наследство и земеделска реституция на 1/3 ид.част от описания по горе поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ ,с площ от 3 424 кв.м. по кадастралната карта на Б..

На основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на ответника Ю. Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 152, том V, рег.№ 11971, дело № 838/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под № 241, с район на действие РС Бл., вписан в СВ Б., с вх.рег.№ 5917/12.12.2014г., акт 44, том Х., дело № 2149/2014г., в частта до 1/3 по отношение на процесния поземлен имот, с оглед уважаване на предявените искове.

В тази насока е постановено Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая с оглед уважаване на предявения ревандикационен иск, като последица от това следва да бъде отменен издадения в полза на ответника Ю. констативен нотариален акт до размер от 1/3 от процесния недвижим имот.

Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответниците.

По разноските:

Съобразно изхода от делото и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Относно размера им съдът съобрази следното: Видно от представения списък за направени разноски, по чл.80 от ГПК ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. и разноски за снабдяване с писмени документи. Съдът счита, че съгласно чл.78, ал.1 от ГПК на присъждане подлежат заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В случая съдът намира, че ищецът е представил доказателства за направените от него разноски по производството, поради което същите следва да му бъдат присъдени. По отношение на направеното от ответниците своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът съобрази следното: Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК може да се присъди по - нисък размер на разноските за адвокат, ако претендирания размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004г. са определени минимални адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от същата за настоящото производство минималното адвокатско възнаграждение за всеки от исковете е в размер на 1138,27 лв. или общо за двата предявени иска е 2276,54 лв. Претендираното от ищеца възнаграждение е в размер на 2500 лв. С оглед действителната правна сложност на делото, независимо от обстоятелството, че производството приключва с решение при признание на исковете, съдът счита, че не следва да бъде редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в близък до минималния предвиден в Наредбата размер. С оглед горното следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2695,06 лв. направени по делото разноски.

Съобразно изхода от делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК тъй като същото е решено в полза на лице освободено от държавна такса и разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на РС Бл. дължимата държавна такса върху уважените искове, а именно сумата от 405,50 лв. /изчислена на база 1/4 от данъчната оценка на 1/3 идеална част от имота по 4 %/.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, по отношение на ответниците К. Д. С., ЕГН:[ЕГН], Г. Д. С., ЕГН:[ЕГН], и двамата с постоянен адрес [населено място] че ищецът Х. С. И., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жилищен адрес] е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/, с площ от 3 424 кв. м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05. 2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18­5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи/:04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план- 601.1700, и ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН:[ЕГН], Г. Д. С., ЕГН:[ЕГН], и двамата с постоянен адрес [населено място] да предадат на ищеца Х. С. И., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес [населено място] [жилищен адрес] владението на 1/3 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 / нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3424 кв.м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б. одобрена със Заповед№РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №18-5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК-Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б.-Р", с площ от 3424 кв.м., при граници/съседи/:04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план: 601.1700.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН] и А. И. Ю., ЕГН:[ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място] че ищеца Х. С. И., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес [населено място][жилищен адрес] е собственик на основание наследство и земеделска реституция на 1/3 ид.част от поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3 424 кв.м. по кадастралната карта на Б., ЕКАТТЕ 04279, [община], област Б., одобрена със Заповед № РД – 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК последно изменение със Заповед № 18 – 5635 от 24.05.2014г. на Началника на СГКК Б., с адрес на поземления имот [населено място], местността „М. Б. – Р“, с площ от 3424 кв.м., при граници /съседи : 04279.621.139, 04279.621.83, 04279.621.82, 04279.621.111, 04279.621.27, с номер по предходен план : 601.1700, възстановен с решение № 2873/04.02.2014г. на ОбСЗ Б., на наследници на Е. А. И., баба на ищеца, починала на 08.11.1960г.

На основание чл.537, ал.2 от ГПКОТМЕНЯ издадения в полза на ответника И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН], Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 152, том V, рег.№ 11971, дело № 838/2014г. по описа на нотариус И. К., вписана в регистъра на НК под № 241, с район на действие РС Б. вписан в СВ Б., с вх.рег.№ 5917/12.12.2014г., акт 44, том Х., дело № 2149/2014г., в частта по отношение на 1/3 от процесния имот поземлен имот с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.621.148 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и едно точка сто четиридесет и осем/ с площ от 3 424 кв.м. по кадастралната карта на Б..

ОСЪЖДА И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН], А. И. Ю., ЕГН:[ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място] К. Д. С., ЕГН [ЕГН], Г. Д. С., ЕГН [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място] да заплатят на Х. С. И., ЕГН:[ЕГН], с постоянен адрес [населено място] [жилищен адрес] сумата от 2695,06 /две хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и шест стотинки/ направени по делото разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА И. Г. Ю., ЕГН:[ЕГН], А. И. Ю., ЕГН:[ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място] К. Д. С., ЕГН [ЕГН], и Г. Д. С., ЕГН [ЕГН] и двамата с постоянен адрес [населено място] да заплатят в полза на РС Бл., общо сумата от 405,50 /четиристотин и пет лева и петдесет стотинки/ дължима държавна такса върху уважените искове.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бл. окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: