№ 1819
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502210 по описа за 2021 година
на ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 262090/28.06.2021г., постановено по
гр.д. № 5457/2020г., по описа на ВРС, както следва:
Жалба вх. № 294627/20.07.2021г., от И. Петров И. срещу посоченото решение в частта, с
която той е осъден да заплаща издръжка за разликата от 300лв. до присъдената сума от 650лв. в
полза на детето И., считано от 13.04.2020г., както и за периода от 13.04.2020г. до датата на
предявяване на иска. Счита, че размера на издръжката е неоснователно завишен и не съответства
на потребностите на детето и възможностите на родителя да заплаща издръжка в този размер, а по
отношение на периода от 13.04.2020г. до датата на предявяване на иска, решението е недопустимо,
като постановено по непредявен иск. По изложените в жалбата съображения се претендира
обжалваното решение в частта, с която е осъден да заплаща издръжка в размер на 650лв. за
периода 13.04.2020г. – до датата на предявяване на иска за издръжка да се обезсили, евентуално да
се отмени в обжалваната част, като дължимата от страна на въззивника издръжка в полза на детето
се определи в размер на 300лв.
С писмен отговор, насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Жалба с вх. № 294694/21.07.2021г. от Ж. В. ИВ. срещу постановеното решение, в частта, с
която е прието, че вина за разстройството на брака има и съпругата. Излага, че решението в тази
част е неправилно, необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установяват
брачни провинения на съпругата, които да са довели до разпадане на брака. Счита, че от
доказателствата се установява, че по време на цялото съжителство И.И. е упражнявал физически и
психически тормоз върху съпругата си, като в следствие на осъществен акт на насилие на
11.04.2020г., тя е напуснала семейното жилище заедно с детето.
Моли за отмяна на решението в посочената част и постановяване на нова, с което да се
приеме, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът И.И..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.И., с който
същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС в
обжалваната част.
1
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не изразява становище по
жалбите.
Въззивните жалби са подадени в предвидените в чл.259 ГПК срокове и са допустими.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.49 от СК. Образувано е по искова молба от ИЛ.
П. ИВ. срещу Ж. В. ИВ. за прекратяване на сключения между тях брак, поради виновното
поведение на ответницата. Твърди се, че разстройството на брачните отношения на страните е
резултат от отношението и поведението на ответницата, която поради свързаните с упражняването
на трудовите му задължения отсъствия за период от около месец от семейното жилище, изградила
свой собствен живот, вземала еднолични решения за начина и режима на отглеждане на детето и
това пораждало спорове и напрежение между съпрузите. Излага също, че е налице несходство в
характерите на двамата и различни виждания за правилното отглеждане на детето. Отправени са
искания, съдът да се произнесе по въпросите по чл.59, ал.2 СК относно роденото от брака на
страните дете, като упражняването на родителските права се предостави на майката, като ищецът
заявява готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размерна 350лв., като се определи
режим на лични контакти между ищеца и детето.Прави се искане след прекратяване на брака
ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име.
Ответницата, с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва изложеното в исковата
молба, като твърди, че причина за влошените отношения между съпрузите е единствено
деспотичното и често стигащо до агресия поведение на И.И.. Претендира прекратяване на брака по
вина на ищеца. Предявява насрещен иск и твърди следните брачни провинения на съпруга:
постоянно злоупотребявал с алкохол, като често пристъпите му на агресия спрямо съпругата се
дължали на алкохолно опиянение. Съпругът отправял обиди и осъществявал психически и
физически тормоз спрямо съпругата. След скандал на 11.04.2020г., когато И.И. нанесъл побой на
Ж.И., тя подала молба за защита по ЗЗДН. Твърди, че винаги били с разделен финансов бюджет,
като не осигурявал достатъчно средства за издръжката на семейството и детето. Възнагражденията
които съпругът получавал по сключените от него договори се превеждали по банкова сметка на
неговата майка и не постъпвали във семейния бюджет.Излага също, че съпругът допускал намеса
от страна на майка си в семейните отношения. Предявени са и не брачни искове за упражняване
родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете; за определяне режим на личен контакт
с ответника; за определяне на дължимата от последния издръжка в размер на 650лв., считано от
фактическата раздяла на страните – 13.04.2020г.
И.И. с писмен отговор оспорва насрещния иск и изложените твърдения че злоупотребява с
алкохол и осъществява физически и психически тормоз спрямо съпругата. Счита, че
претендираната издръжка е в неоснователно завишен размер.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
С решението по гр.д. № 5457/2020г., ВРС е допуснал развод и прекратяване на брака между ИЛ.
П. ИВ. и Ж. В. ИВ., постановил е, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата
съпрузи; след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име; предоставил е
упражняването на родителските права по отношение на детето И. на майката и е определил
местоживеенето му при нея; определен е режим на лични отношения на детето с бащата и той е
осъден да заплаща издръжка в размер на 650лв. месечно, считано от 13.04.2020г.
Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението, в частите, с които
е постановено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи и бащата е осъден да
заплаща издръжка в полза на детето за разликата над 300лв. до присъдените 650лв. месечно, и
издръжка за минало време от 13.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба за разликата на
д 300лв. до присъдените 65-лв. месечно.
От представеното на л.7 от гр.д.№54574/2010г. на ВРС удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че ИЛ. П. ИВ. и Ж. В. ИВ., че същите са сключили брак на
******г.
От брака си имат едно родано дете И. И.нов И., р. на ******г./Удостоверение за раждане от
******г., издадено въз основа на Акт за раждане №******./
2
Не се спори по делото, че страните са във фактическа раздяла от 13.04.2020г.
По първоинстонционното дело са представени: копие от лист за преглед на пациент в спешно
отделение на МБАЛ „Св.Ана“ Варна, в който е посочено, че на 05.08.2018г. в 00:55 часа, страните
са посетили лечебното заведение, във връзка с травма на главата на детето И. И.; медицинско
удостоверение №300/2020г., от което е видно, че на 12.04.2020г. на Ж.И. е извэршен преглед, при
който са установени: две мораво-червеникави кръвонасядания по лявата странична повърхност на
шията, в горната трета, с диаметър 1,5-2 см.; синкави кръвонасядания по външната повърхност на
дясната мишница, по задно-вътрешната повърхностна дясната предмишница и предната
повърхностна дясното коляно. Посочено е, че травматичните увреждания са резултат на удари и
притискане с или върху твърди, тъпи предмети и в съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В удостоверението е посочено, че Ж.И. е съобщила,
че на 11.04.2020г. към 9,30 часа в дома, съпругът й я стискал в областта на шията и горните
крайници, блъскал я в околни предмети; амбулаторен лист от 11.04.2020г., от който е вино, че на
посочената дата в 12:05ч. Ж.И. е посетила Спешно отделение на МБАЛ „Св.Ана Варна“ АД.
Видно от представените по делото копия от: молба, заповед за защита и решение по гр.д. №
4308/2020г., образувано по подадена от Ж.И. молба по реда на ЗЗДН са наложени мерки за защита
от домашно насилие, като на И.И. е забранено да доближава молителката, нейното жилище и
месторабота, както и детето И. за период от 6 месеца.
Според приетите по делото социален доклад и извършено проучване, преките грижи за
детето И. се полагат от майката. Детето се отглежда при много добри битови условия, като в
грижите, майката може да разчита на помощ от своите родители. В доклада е посочено, че детето
не е често боледуващо, като се изключи наличието на гастроезофагеална рефлуксна болест, с по-
рядък синдром на Сандифер, изразяващ се в нехарактерни спазми на тялото, поради киселинното
дразнене на нерви, което налага ежедневно съобразяване с хранителен режим.
Съгласно представените пред първоинстонционния съд служебна бележка и квитанции за
заплатен депозит и месечни такси, от 03.12.2020г. детето И. е записано и посещава от 08.09.2020г.
детска ясла №4 “Приказен свят“, гр.Варна, с месечна такса – 48лв.
От заключението на проведената пред първоинстанционния съд комплексна съдебна експертиза
се установява, че детето И. е в добро общо състояние, посещава детско заведение, към което се е
адаптирало. Експертите са препоръчали занимания с логопед, които не се финансират от Здравна
каса. Препоръката е била за 12 занимания месечно. Детето е с установена диагноза
гастроезофагиален рефлукс, синдром на Сандифер, като към момента на извършване на
експертизата заболяванията са компенсирани; приема системно лекарства за рефлукса, изписани
от детски гастроентеролог от групите та Н2 блокерите, прокинетици и др.; спазва препоръчан
хигиенно-диетичен режим- без груби целулозни храни, подправки, газирани напитки,
подсладители и др. Към момента на експертизата детето приема Фамотидин, Мотилиум, Рефалгин,
които са предписани от детски гастроентеролог, като при остри заболявания приема предписани
от личен лекар лекарства.
Пред въззивната инстанция въззивницата Ж.И. е представила копия от касови бонове,
квитанции за заплащане на такси и фактури, от които се установява извършване на разходи за
заплащане на месечна такса за посещение на детска ясла в периода м. февруари 2021г. – август
2021г. в размер на 48лв., за закупуване на храни, лекарства, дрехи за детето И., за извършване на
логопедични услуги, двете фактури на обща стойност 600лв. Представени са медицински
документи от извършени прегледи на детето И. в периода м. май 2021г. – м. август 2021г.
От приетите по първоинстанционното дело извлечения от банкови сметки е видно че на
13.02.2020г. по банкова сметка на Ж.И. е преведена сума в размер на 4000лв., с основание
„захранване“, на 13.03.2020г. – 10000лв. с основание „захранване коронавирус“, с наредител на
преводите – П. И. П. – майка на И.И.. Постъпилите суми са изтеглени от Ж.И. касово в периода
13.02.2020г. – 18.03.2020г.
От приетите по първоинстонционното дело удостоверения, договори за работа като моряк се
установява, че в периода от 01.11.2019г. -31.07.2020г. Ж.И. е получавала обезщетение за
отглеждане на дете по чл.53 КСО в размер на 380лв. месечно; от м. юли 2020г. работи като
„асистент“ в Медицински университет „Проф.П.Стоянов“ и за м. 10.2020г. е получила
възнаграждение в размер на 1201лв.; И.И. е работил на длъжност „втори механик“ с дневна
надница 400 щ.д., запалащана пропорционално само във времето на борда, при смяна 6 седмици на
3
борда/ 6 седмици-почивка по преценка на корабособственика, а по втория договор 2 седмици на
борда/ 2 седмици почивка по преценка на корабособственика.
При въззивното разглеждане на делото са представени: заповед №1/12.08.2021г., от която е
видно, че трудовото правоотношение на Ж.И. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ,
считано от 12.08.2021г.; регистрационнна карта, от която е видно, че Ж.И. е регистрирана в БТ
Варна от 17.08.2021г.; разпореждане № 031-00.3879-3/13.09.2021г., с което на основание чл.54ж,
ал.1 и чл.54, ал.3 КСО е възобновено отпуснатото с разпореждане от 07.09.2021г. парично
обезщетение за безработица за периода от 12.09.2021г. до 11.03.2022г. в размер на 23,65лв.;
заверено копие от служебна бележка с изх.№ 325/24.08.2021г., издадена от „Лил-12“ООД, в която е
посочено, че ИЛ. П. ИВ. работи чрез посредничеството на агенцията на кораби под чужд флаг и е
командирован на кораб за срок от 4 до 6 седмици, считано от 04.08.2021г; писмо до Ж.И. от
същото дружество, в което е посочено, че И.И. е в договорни отношения с дружеството по повод
осигуряване на работа на кораби под чужд флаг.
От представените с въззивната жалба от И.И. заверени копия от извлечения от сметка е
видно, че той извършил преводи по сметка на Ж.И. на суми за издръжка на детето И. в периода от
м. 12.2020г. до м. юни 2021г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА:
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели –
Оя И./ съпруга на брата на ищеца/, К. М./майка на ответницата/, които съдът кредитира при
условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената и връзка на свидетелите със страните по делото,
Н. Г. и Т. Б., се установява, че страните по делото са във фактическа раздяла от м. април 2020г.
Установява се, че причината за раздялата са, че отношенията им не са били добри и са се влошили.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Между съпрузите е настъпило отчуждение, липса на привързаност, уважение, както и желание за
полагане на общи усИ. за запазване на семейството.
При анализа на показанията на свидетелите се установява, че отношенията между страните
са влошени за период преди напускането на семейното жилище от страна на ответницата. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца, че
съпругата не е полагала необходимите усИ. за поддържане на нормални отношения на взаимност и
уважение в семейството, водила е затворен начин на живот, като не е поддържала връзки с
роднините и приятелите на съпруга. Напуснала е семейното жилище, независимо, че като
конкретен повод посочва упражнено спрямо нея насилие.
От друга страна и ищецът не е положил нужните усИ. за преодоляване на различията и
неразбирателствата по отношение на разбиранията за живот на семейството и възпитанието на
детето. Държал се грубо и агресивно и упражнил физическо насилие спрямо съпругата.
С оглед на изложеното съдът приема, че вина за разстройството на брачните отношения
имат и двамата съпрузи. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака”, но съдът приема това понятие като съвкупност от обективно
и субективно отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите
брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към
издръжката на семейството, към тяхното съвместно живеене и др. Установява се поделото, че
причината за фактическата раздяла между съпрузите от една страна е поведението на съпруга, но
от друга и съпругата не е направил опит за запазване на брака, за подобряване на
взаимоотношенията, а е напуснал семейното жилище. От доказателствата от делото несе
установяват твърденията, че съпругът е злоупотребявал с алкохол и постоянно е имал агресивно
отношение към съпругата си и е упражнявал психически и физически тормоз. С оглед на
изложеното, съдът намира, че и двамата съпрузи са допринесли за настъпилото разстройство на
брака, като никой от тях не е направил опит за подобряване на отношенията в семейството. Не са
положили достатъчно усИ. да преодолеят конфликтите и да възстановят хармоничните отношения
по между си. И двете страни с поведението си са разрушили брачната връзка, поради което, вината
за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата. Решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в посочената част.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕТЕТО: Решението е обжалвано от въззивника
И., в частта, с която е уважен иска за издръжка в полза на детето И. за разликата над 300лв. до
4
присъдения размер от 650лв. и в частта за присъдена издръжка за минало време за периода от
13.04.2020г. до 29.05.2020г.
При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционния съд е взел предвид
възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите. Отчетено е и обстоятелството, че
детето има здравословни проблеми, които изискват постоянен прием на медикаменти и спазване
на специален хранителен, както и занимания с логопед. Обстоятелството, че в момента майката не
работи и получава минимални доходи като обезщетение за безработица не я освобождава от
задължението да полага грижи и да осигурява издръжка на детето си, макар и в минимален размер.
От друга страна, от представените доказателства се установява, че бащата получава доходи в
размер над средната за страната работна заплата. Същият е в трудоспособна възраст, в добро
здравословно състояние и притежава квалификация, която му позволява да си осигурява доходи в
размер над средната за страната работна заплата. Не се установява да има задължения по кредити
или издръжка на други непълнолетни лица, поради което може да осигурява издръжка на детето си
в размер, който е достатъчен за задоволяване на потребностите му, в рамките на стандарта, който е
осигуряван на детето, докато родителите са живели заедно. Определения размер на издръжка от
650лв., дължима от бащата е около размера на минималната за страната работна заплата и в голяма
степен би задоволил нуждите на детето от храна, облекло, разходи за закупуване на медикаменти и
заплащане на препоръчани от специалисти занимания с логопед. Предвид размера на получаваните
от бащата доходи, заплащането на посочената сума за издръжка на детето, ни би представлявал
затруднение за него.
По отношение на присъдената издръжка за минало време, за период от около 2 месеца и
половина, преди предявяване на иска, настоящият състав на съда напълно споделя изводите на
първоистнционния съд за основателност на претенцията. Решението в тази част не е недопустимо,
тъй като при предявяване на иска от Ж.И., същата е посочила, че претендира издръжка за детето за
в бъдеще и за периода, считано от датата на фактическата раздяла на родителите, която безспорно
се установи от доказателствата по делото, че е настъпила на 13.04.2020г. От доказателствата по
делото не се установява бащата да е предоставял средства за издръжка на детето И. в този
период.Представените с въззивната жалба доказателства, установяват превеждане по сметка на
майката суми за издръжка на детето за периода след постановяване на привременни мерки по
делото относно издръжката на детето и следва да се вземат предвид при определяне на
задълженията на въззивника И.И., при окончателното определяне на размера на издръжката и
периода, за който тя е дължима.
В заключение, предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части
относно, вината за разстройството на брака и дължимите издръжки от бащата в полза на детето И.
за в бъдеще и за минало време.
В останалата част решението на ВРС по гр.д.№ 5457/2020г. Не е обжалвано.
По разноските: Предвид изхода на спора, разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262090/28.06.2021г. по г.д.№547/2020г. на ВРС, в частта, с
която е прекратен брака между ИЛ. П. ИВ. и Ж. В. ИВ., сключен на ******г. с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи, както и в частите, с
които е осъден ИЛ. П. ИВ., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето И. И.нов И.,
р. на ******г. в размер на 650лв., чрез неговата майка и законен представител Ж. В. ИВ. ЕГН
**********, считано от датата на депозиране на исковата молба- 02.07.2020г., на основание чл.143
СК и за периода 13.04.2020г. до 01.07.2020г. на основание чл.149 СК.
В останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по реда на чл.280 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6