Решение по дело №1009/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 747
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050701009
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........../.........................., гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретар: Светла Великова и прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к.адм.д. № 1009 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. с чл.63в ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, представлявано от Н. Б., депозирана чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 1184 от 26.12.2021 г., постановено по АНД № 20213110203946/2021 г. на ВРС. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МТМ-8 от 07.07.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

 

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, макар и наказаното дружество да е изложило подробни аргументи относно незаконосъобразността на НП, ВРС не е направил задължителната и обективна преценка от фактическа и правна страна, поради което е постановил неправилно решение. Поддържа, че не е осъществено вмененото на дружеството нарушение, а Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства, приета на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) е неприложима, тъй като процесният продукт, пуснат на пазара, не може да бъде квалифициран като „лично предпазна средство“, нито по смисъла на ЗЗБУТ, нито съгласно Регламент /ЕС/ 2016/425 относно гарантиране на безопасни лични предпазни средства за потребителите.  Излага доводи, че в сайта на дружеството, където се предлага продуктът не се споменава, че продуктът има качеството на „лично предпазно средство“  нито е продаван като такъв. Процесния  продукт няма характеристиките на „лично предпазно средство“ по смисъла на § 1, т. 7 ЗЗБУТ, като видно от интернет страницата, на която е продаван продуктът е посочено единствено, че предпазва от пръски, причинени от капки и течности, които очевидно не са застрашаващи живота и здравето и никъде не се сочи, че предпазва от производствени аварии, радиации, а още повече да предпазва и от разпространение на зараза от КОВИД 19. Касаторът поддържа, че предлагания от него шлем не попада в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/245. Моли да се отмени решението на ВРС и НП.  За с.з. касаторът редовно призован не изпраща представител.

 

Ответникът – Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител Г., в становище по касационната жалба поддържа, че жалбата е неоснователна и прави искане за потвърждаване на решението на ВРС, като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За с.з. ответника редовно  призован не изпраща представител.

 

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Пред Варненски районен съд е обжалвано НП № МТМ-11 от 07.07.2021 г., издадено от Главния директор на ГДНП при ДАМТН,  с което на основание чл. 51в от Закона за техническите изисквания към продуктите, на „ТОНЕКС 2000“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 22 ЗТИП.  Районния съд е приел следната фактическа обстановка: на  16.12.2020 г. е извършена проверка  по сигнал на сайт, предлаган за продажба от „ТОНЕКС 2000“ЕООД  продукт, предпазен шлем. На интернет страницата била налична следната информация: предпазен шлем за момчета с мека лента – готини хлапета.Продуктът бил с обявена цена от 9,50 лева,  без обявен произход и без информация за производител/вносител.  От наличните на сайта снимки на продукта, били  установени два начина на поставяне и носене от потребителя. Търговското наименование на продукта било  обявено като  „Предпазен шлем“, провереният продукт е идентифициран като проектиран и произведен за носене или използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността на това лице. Поради изложеното е констатирано, че същият попада в обхвата та Регламент /ЕС/ 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9.03.2016 г. и Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на личните предпазни средства. При проверката е установено, че продуктът се предлага: без име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и пощенски адрес, на който може да се осъществи връзка с производителя  и вносителя, изискващи се съгласно чл. 9 ал.2 и чл. 11 ал.2 на Наредбата; без нанесена маркировка „СЕ“, изискваща се съгласно чл. 8 ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 8 §2, втори абзац на Регламент /ЕС/ 2016/425; без да е придружен с декларация за съответствие, или интернет адреса, на който може да се намери ЕС декларацията за съответствие, изискваща се съгласно чл. 7 ал.1 от Наредбата във вр. с чл. 8 §2, втори абзац и чл. 8 §8 на Регламент /ЕС/. При така установените факти, било констатирано, че на 16.12.2020 г. „Тонекс 2000“ЕООД в качеството си на производител е пуснал на пазара чрез интернет сайт продукт  лично предпазно средство „Предпазен шлем с мека лента ГОТИНИ ХЛАПЕТА“ без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС Декларация за съответствие, в нарушение на чл. 22 от ЗТИП, във вр. с чл. 9 ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 8 § 2, втори абзац от Регламент /ЕС/ 2016/425. За установеното нарушение е съставен АУАН,   въз основа на него на 7.07.2021 г. било издадено НП № МТМ-08, в което изцяло били възприети описаните в АУАН фактически констатации и правни квалификации и на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв..

 

Въззивният съд приел, че НП е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството – НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН, вмененото нарушение е индивидуализирано, посочени са нарушените материалноправни норми, а и наказанието е индивидуализирано.

 

 След анализ на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, ВРС приел,  че процесния продукт посочен като  „защитен шлем за предпазване на лице“ е идентифициран и проектиран за носене и използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето и безопасността му.  Направен е извод, че продукта е  лично предпазно средство. Тъй като процесния шлем е предназначен за носене и използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността му, ВРС приел, че той не попада сред изключенията, изрично посочени в регламента, след които са личните предпазни средства, използвани за лични цели и за предпазване от климатични условия, които не са екстремни, както и от влага и вода при миене на съдове.  При тези установявания е прието, че дружеството е  предлагало за продажба лични предпазни средства без маркировка за съответствие „СЕ“ и без ЕС Декларация за съответствие, а представената от него декларация за съответствие не отговаря на изискванията на Приложение ІХ от Регламент /ЕС/ 2016/245, а се отнася за съответствие с директива на ЕС относно ограничаване употребата на опасни вещества и е осъществено нарушение на на чл. 22 ЗТИП, във вр. с чл. 9, ал. 1 НСИОСЛПС, във вр. с чл. 8, § 2, абзац Регламент /ЕС/ 2016/425. ВРС приел, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството на осн. чл. 51в, като АНО е наложил имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер. При тези мотиви НП е оставено в сила и дружеството е осъдено да заплати на ДАМТН 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока на обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

 

При постановяване на решението, с което е потвърдено НП  районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя.

 

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС - Варна, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното решение.

 

Не се споделят от настоящия състав доводите на касатора, че липсва анализ на събрания по делото доказателствен материал и мотиви в касираното решение.

 

Видно от обжалвания съдебен акт, въззивния съд е анализирал подробно нормативно въведените изисквания и легални дефиниции, събрания по делото доказателствен материал, като  правилно и обосновано е приел, че процесният, предлаган от касатора продукт, представлява лично предпазно средство, за което са приложими както ЗТИП, така и НСИОСЛПС и Регламент /ЕС/ 2016/425. Безспорно характеристиките, наименованието на продукта, наличното описание и информацията за свойствата на процесния продукт – предпазен шлем за момчета, еднозначно го идентифицират като проектиран и произведен за носене и използване от едно лице за защита срещу един или повече рискове за здравето или безопасността му, т.е. лично предпазно средство по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/425.

 

Правилно и обосновано е прието за неоснователно позоваването на наказаното лице на легалната дефиниция на лично предпазно средство по смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

 

Правилен е изводът, че от събраните по делото доказателства е установено извършването на вмененото нарушение – неизпълнение на изискванията на чл. 22 ЗТИП, съгласно която разпоредба, производителят или неговият упълномощен представител, или други лица, посочени в наредбите по чл. 7, нанасят маркировка за съответствие, допълнителна маркировка и съставят на български език декларация за съответствие, когато това се изисква от наредбите по чл. 7. Произвежданият и предлагат от касатора продукт следва да е придружен при предлагането с изискуемите маркировка СЕ и декларация за съответствие.

 

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатират пороци. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба, при правилно приложение на материален закон.

 

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно, следва да се остави в сила.

 

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1184 от 26.12.2021 г., постановено по АНД № 20213110203946/2021 г. на ВРС.

 

ОСЪЖДА „ТОНЕКС 2000“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, р-н „*****“, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап*, представлявано от Н. Б. Б., да заплати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: