№ 47405
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110158610 по описа за 2024 година
Производството е образувано по “жалба“ вх.№ 60894/10.11.2022 г. на Е.
Д. М. срещу Апелативен съд- София, уточнена с молба с вх. №
3657/06.01.2023 г. от Е. М. и молба с вх. № 62221/07.03.2023 г. от адв. И. Ю..
Предявен е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 24 999,00
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
периода 20.12.2017 г. – 25.09.2024 г. по образуваното по реда на чл. 270 НПК
ВНЧД № 297/2017 г. на АСНС, като твърди, че вреди са следствие от
противозаконно задържане и произволно лишаване от свобода от страна на
ответника. Сочи се, че ищецът бил даден на съд по НОХД № 645/2015 г. за
престъпление по чл. 321 от НК, за което престъпление бил окончателно
оправдан по касационен ред на 16.04.2020 г. по КНОХД № 1018/2019 г. по
описа на ВКС. Навежда твърдения, че противоправното деяние на ответника
се изразява в противозаконно лишаване от свобода, въз основа твърдения, че
същият бил извършил престъпления по чл. 321 НК. Поддържа, че ответникът
го лишил незаконно от свобода и го поставил в жесток психически и
физически затвор чрез незаконно задържане в Затвора – София. Сочи още, че
същият му причинил болки и страдания, безпокойство, безнадежност,
безпомощност, безизходица, отчаяние от живота. Заявява, че чрез незаконното
задържане ответникът му разрушил здравето, вследствие на което развил
паник- атаки, депресия и хипертония. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 24 999,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от психически страдания за периода от
20.12.2017 г. до 25.09.2024 г.
В законоустановения срок, ответникът Апелативен съд-София, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим,
а по същество- неоснователен. Оспорва обезщетението за неимуществени
вреди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
1
Излага подробни съображения относно липсата на трите кумулативни
материално-правни предпоставки, определени в кумулативна връзка, а
именно: нарушена норма на правото на ЕС, приложима към съответния
правен спор, която да предпоставя права на частноправните субекти,
нарушението да е достатъчно съществено, наличие на пряка причинно –
следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Сочи, че липсата
на първата от трите кумулативни материално- правни предпоставки, а именно:
липсата на приложима правна норма към конкретния спор, е достатъчно
основание да се отхвърли иска като неоснователен. Счита, че в настоящия
случай, не е налице нарушение и по тези съображения ищецът не е претърпял
вреди в резултат от незаконен акт и неправилно прилагане на съюзното право,
които да са непосредствена последица от развилото се производство по ВНЧД
№ 297/2017 г. по описа на АСНС – закрит / част от производството по НОХД
№ 646/2015 г. по описа на СНС и ВНОХД № 102/2018г. по описа на АСНС
/закрит/, производството по което към настоящия момент е висящо. Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание на 05.11.2025 г. ищецът е заявил още пред
съда, че срещу него е водено дело № 646/15г., където в производството по чл.
270 от НПК пред Апелативен специализиран съд по искане за изменение в
някаква по-лека мярка, се е образувало производство ВНЧД № 297/2017 г. на
АСНС. Уточнява, че претендира вреди за нарушение от страна на
Апелативния специализиран съд, сега правоприемник САС, от това, че
ответникът АСНС е извършвал „незаконности“, като не е разглеждал дали има
доказателства за обосновано подозрение съгласно правото на свобода и
сигурност по чл. 6 от Хартата на ЕС и чл. 5, параграф 1, буква „ц“ от ЕКПЧ,
съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, във връзка с
делото с Фокс, Кембел и Хартли. На второ място, твърди, че е провеждано
така нареченото скрито правосъдие, тоест не е призован пред държавно лице,
адвокат и прокурор в открито съдебно заседание така, както изисква чл. 6,
параграф 1, параграф 2 и параграф 3, буква „ц“ от ЕКПЧ и чл. 13 от
Конвенцията. Излага твърдения за извършвана злоупотреба от страна на
ответника, изразяваща се в използване на правосъдието за цели различни от
правосъдието, като се нарушава чл. 17 и чл. 18 от Европейската конвенция и
нарушаване на презумпцията за невиновност. Претендира, че са му нарушени
правата от Хартата на ЕС, като на първо място му е нарушено достойнството,
а след това е изтезаван от правосъдието. Това твърди, че е нарушение на чл. 1,
заедно с правото му на свобода и сигурност по чл. 6 от Хартата на ЕС, заедно
с чл. 47, чл. 48, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на ЕС, заедно с чл. 2, параграф 3, чл.
5, чл. 9, параграф 1, параграф 4 и чл. 26 от Международния пакт за граждански
и политически права на ООН, заедно с чл. 1, чл. 3, чл. 5, параграф 1 и отделно
чл. 5, параграф 1, буква „ц“ и параграф 3, параграф 4 за злоупотреба с правото
и използването на правосъдието за съдебен контрол върху
законосъобразността за задържането и лицето е задържано без фактически и
2
правни основания за задържането, което вече нарушават правото ми на
справедлив процес чл. 6, параграф 1, презумцията за невиновност чл. 6,
параграф 2 и правото му на защита чл. 6, параграф 3, буква „ц“ от
Европейската конвенция за защита правата на човека. За тези незаконни
нарушения съгласно правото за искане за обезщетение при нарушение на
международните закони, съгласно чл. 47 от Хартата на ЕС да се тълкува, като
чл. 13 от Конвенцията претендира обезщетение по чл. 2в от ЗОДОВ по
отношение на лишаването му освобода с правно основание чл. 5, параграф 5
от Конвенцията.
Съдът с оглед изложените твърдения, намира че така предявеният иск е
недопустим по следните съображения.
При служебно извършена справка в Електронната информационна
система на съдилищата се установява, че между същите страни и за същото
искане има образувано гр.д. № 20645/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, въз
основа на по-рано подадена искова молба с вх. № 77196/18.04.2022 г.
Обстоятелствата, на които са основани исковете по двете дела, са идентични –
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода
01.09.2015 г. – 13.04.2022 г. по образувани по реда на чл. 270 НПК 31 броя
частни дела от наказателен характер по описа на ответника, в които е
включено и процесното ВНЧД № 297/2017 г. на АСНС. Видно е, че делата,
образувани по посочените две искови молби, имат обективен и субективен
идентитет, като разликата е единствено посоченият период, за който се
претендират вредите, като претендираният по настоящото дело период от
20.12.2017 г. до 25.09.2024 г.( датата на завеждане на исковата молба) се
включва в претендирания по гр.д. № 20645/2022 г. по описа на СРС, 48 състав,
който е с първоначална дата 01.09.2015 г. до датата на предявяване на исковата
молба - 13.04.2022 г. Подаването на последователни молби с едно и също
съдържание не представлява ново обстоятелство, пораждащо ново право на
обезщетение, поради това, че бездействието е продължаващо и правото на
обезщетение е възникнало в първия момент на бездействието след като
искането е направено. Посочване на период, през който увреденото лице
търпи неимуществени вреди, не е елемент от фактическия състав на която и да
е отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди. Неимуществените
вреди представляват отрицателни преживявания на едно лице, които се
пораждат от определено увреждане, като всички факти, свързани с това в
какви точно преживявания се изразяват те, за какъв период от време се търпят,
са от значение единствено за определяне по справедливост на размера на
обезщетението, което се следва на увреденото лице за тяхното възмездяване.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че нов иск е допустим, но само
при изрично посочени нови факти, които няма да бъдат обхванати от силата
на присъдено нещо по предявените преди това искове на същото основание. В
настоящия случай ищецът не сочи нови обстоятелства довели до
претърпяване на различни вреди /ексцес/, които да не са предмет на вече
предявените от него искове по гр.д. № 20645/2022 г. по описа на СРС, 48
състав. В този смисъл при първоначално предявен иск за вреди от деликт
3
периодът на претърпяване на вредите не е елемент от основанието на иска, тъй
като принципът на еднократност на обезщетяването и пълното поправяне на
вредите го изключва /в този смисъл определение № 2128/13.07.2023 г., по
ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III г.о./. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази всички
вреди от момента, когато действието е било извършено до момента на устните
състезания на последната инстанция по същество /арг. чл. 235, ал.3 ГПК/. Още
повече, че в настоящия случай разликата в периода на претендираните вреди
се обуславя единствено в крайната дата на периода с оглед различната дата на
предявяване на исковата молба.
Единствено за пълнота следва също така да се посочи, че предявения
иск е недопустим на самостоятелно основание по чл. 130 ГПК. Той е основан
на разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, като в исковата молба, впоследствие в
допълненията и в открито съдебно заседание ищецът изброява множество
норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, МПГПП на ООН, ДФЕС и ДЕС, които твърди да са
нарушени в производството по разглеждане на молбата му за изменение на
мярката му за неотклонение по ВНЧД № 297/2017 г. на АСНС . В случаи като
настоящия, когато искът за вреди се основава на нарушение на правото на
Европейския съюз в хипотезата на чл. 2в от ЗОДОВ, в исковата молба следва
да е налице ясно посочване на конкретни актове/действия, с които съществено
са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставяща
права на частноправни субекти. Видно от пространното изложение на
обстоятелствата в исковата молба и в открито съдебно заседание, ищецът не
излага твърдения, обосноваващи съществено нарушена/и норми от правото на
Европейския съюз. При тези твърдения, в т.ч. и за претърпените от ищеца
вреди, съдът намира, че позоваването от ищеца на съществено нарушение на
правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез
използване на сравнително широкия обхват на отговорността по чл. 2в
ЗОДОВ. В този смисъл, с оглед приетото в мотивите на т. 16 на тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката
дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват
твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от
общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това
нарушение ищецът е претъпял вреди, е въпрос по допустимостта на иска. При
липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност на иска би се
допуснало образуването на съдебни производства, в които извършването на
процесуални действия е лишено от смисъл.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 311305/03.10.2024 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 58610/2024 г. на СРС, ГО,
4
154 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5