О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.07.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесети юли 2020 година
В закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тихомир
Петков
Членове:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
в.
ч. гр.д.№ 184/2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 473 от 24.06.2020
година, постановено по ч.гр. дело № 98/2020 година на Омуртагския районен съд, съдът е отхвърлил подаденото от “Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК:
*********, със законни представители изпълнителния директор Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, действащи чрез
упълномощения адвокат Никола Шущарков, против длъжника А.А.Х. с ЕГН: **********,
с настоящ адрес ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 168,81 лв. -
представляваща разликата между цената на устройство NOKIA 3 Black без абонамент
и заплатената при предоставянето му преференциална цена, дължима вследствие
на неизпълнението по горепосоченото Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989742хххх. съгласно Раздел IV, чл. 3 от
споразумението и начислена във фактура № **********/05.11.2018г.; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Срещу така постановеното разпореждане
в посочената му част е постъпила частна жалба от заявителя чрез адв. В.Н.,
пълномощник на “Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със съдебен адрес:***, тел.
02/4192308, с искане за отмяна на разпореждането като излага следните съображения:
Съдът неоснователно е отхвърлил заявлението в частта за сумата от 168,81
лв., като е възприел вземането, представляващо разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора
за лизинг, като неустойка. Подчертавам, че посочената сума не представлява
неустойка. Неслучайно в Допълнителното споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989742хххх неустойката е уговорена в Раздел IV,
чл. 3, б. (а), а отхвърлената от съда сума, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, е уговорена в Раздел IV, чл. 3, б. (б). В Раздел II от
споразумението ясно е посочено каква е стандартната цена на предоставеното
устройство без абонамент, каква е преференциалната обща лизингова цена, както и
какъв е размерът на направената отстъпка от стандартната цена. Потребителят е
бил наясно с посочените размери при подписването на споразумението за мобилни
услуги и договора за лизинг. Видно е, че направената отстъпка е в размер на
232,14 лв. Въпреки това, със заявлението се претендира дори по-ниска сума в
размер на 168,81 лв., съответстваща на оставащия срок на споразумението за
мобилни услуги. Следователно, предвид факта, че потребителят се е съгласил с
направената отстъпка и предвид това, че се претендира дори по-ниска сума от
описаната в споразумението, неоснователно е становището на съда, че договорната
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и нарушава принципа
на добросъвестност.
Възприемайки отхвърленото вземане за неустойка, съдът абсолютно погрешно
излага, че мобилният оператор би получил суми, които би получил и ако договорът
за лизинг не е бил развален, но без да предоставя насрещни мобилни услуги.
Припомням, че потребителят е получил устройството NOKIA 3 Black на по-ниска,
преференциална цена. Ако потребителят е бил изправен, то договорът за лизинг
нямаше да бъде развален и следователно щеше да бъде заплатена само
преференциалната обща лизингова цена, без направената отстъпка. Така сумата,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, цели да обезщети мобилния оператор за
тази разлика, защото той е разчитал, че потребителят е щял да бъде
добросъвестен и да заплати цялата преференциална цена на лизингованото устройство,
респективно всички месечни абонаментни такси за срока на споразумението за
мобилни услуги.
Нещо повече, освен че потребителят е получил устройството на по-ниска
цена, спрял е да заплаща месечните лизингови вноски, респективно месечните
абонаментни такси, той също така и не е върнал предоставеното устройство в
магазин на мобилния оператор, след като споразумението за мобилни услуги и
договорът за лизинг са били развалени. Следователно, не мобилният оператор, а
потребителят се обогатява неоснователно, държейки устройство, чиято цена не е
заплатена н след като споразумението за мобилни услуги и договорът за лизинг са
развалени по негова вина. Трябва да се има предвид и факта, че процесният
договор за лизинг е сключен на 23.06.2018г. за срок от 23 месеца. Следователно,
неговият срок е изтекъл на 23.05.2020г. До тази дата е следвало да бъде
заплатена цялата преференциална обща лизингова цена. Така, претенд и раната
сума от 168,81 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, е напълно основателна и
справедлива предвид това, че потребителят е получил устройството на по- ниска
цена, не е заплатил дори и тази по-ниска цена и не е върнал предоставеното
устройство на мобилния оператор, въпреки че срокът на договора за лизинг вече е
изтекъл.
С оглед гореизложеното, заявителят
моли съда да разпореди на PC - Омуртаг да допълни заповедта за изпълнение в
частта за сумата от 168,81 лв., представляващи разликата между цената на
устройството NOKIA 3 Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по договора за лизинг с предпочетен номер +35989742хххх от 23.06.2018 г., като
укаже да бъдат присъдени в полза на заявителя и претендираните разноски в пълен
размер.
Съдът констатира, че частната
жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно Закона за
електронните съобщения чл. 228. (1) (Предишен текст на чл. 228, изм. - ДВ, бр.
105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни
услуги, и крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на
крайния потребител; 2. телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния
потребител; 3. вид и описание на услугите; 4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в
сила от 29.12.2011 г.) срок на договора и условия за подновяване и прекратяване
на услугите и на договора, включително: а) изисквания за минимално потребление
или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б)
такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с
прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи
по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно
прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие; 5.
цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.
На 23.06.2018 г. между А.А.Х.
и „Т.Б." ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +35989742хххх. Потребителят не изпълнил задълженията
си по споразумението в общ размер 115,90 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2018 г. -
04.09.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV, чл. 3 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и за същата била
издадена фактура № **********/05.11.2018 г. На същата дата - 23.06.2018 г., и
по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +35989742хххх,
мобилният оператор като лизингодател, сключил с А.А.Х. – лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно
ползване устройство марка NOKIA 3 Black.
По договора за лизинг Х. дължал заплащане на сума в общ размер на 103,27 лв.,
формирана от лизннговите вноски за отчетен период 05.06.2018 г. - 04.11.2018 г.
Горепосочените задължения мобилният оператор фактурирал ежемесечно на 5-то
число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 5-то число на предходния до
4-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване. В част
ІV т.3 б. «б» от допълнителното споразумение е договорено задължението на
лизингополучателя да плати такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставяне на устройството/в брой или
обща лизингова цена/, каквато съответства на оставащия срок на договора. В т.
ІІ.1 на допълнителното споразумение изрично е посочена общата лизингова цена на
устройството: 137.76 лева, стандартната цена на устройството: 369.90 лева, и
отстъпката от стандартната цена: 232.14 лева.
Спорът по делото е доколко предвидената
неустойка, касаеща предоставеното на лизинг устройство на преференциална цена, са
съобразени със Закона за защита на потребителите.
Не е спорно, че заявителят и
КЗП, която е специализиран контролен орган в областта на защита на правата на
потребителите, са сключили споразумение относно справедливия размер на
неустойката, която един ползвател на предлаганите от заявителя мобилни услуги
дължи в случай на виновно прекратяване на договора при определени условия.
Прието е, че неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на
абонаментните такси, ако крайния срок на договора за мобилни услуги изтича след
повече от три месеца. Относно неустойката при предоставено на лизинг устройство
на преференциална цена е договорено следното: „в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действащата към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора".
Съдът приема, че неустойката,
предвидена в комбинирания договор, сключен с потребителя по негова заявка от 23.06.2018 година, не се явява
неравноправна, респ. нищожна. Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал.
1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за
лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем. В случая потребителят получава на лизинг
устройство на преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в
рамките на определенериод да позва предоставените от оператора мобилни услуги.
Операторът е склонен да предостави устройството на по-ниска цена от
стандартната към момента на сключване на договора за лизинг, тъй като очаква
печалба за договорения период по договора за предоставяне на мобилни услуги. В
случая потребителят не е изправна страна и по договора за предоставяне на
мобилни услуги, и по договора за лизинг. Няма данни и няма как заявителят да
установява отрицателния факт, че потребителят не е върнал устройството на
лизингодателя. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е съобразена с
разпоредбите на ЗЗП, защото в противен случай се получава така, че потребителят
се обогатява за сметка на лизингодателя – договаря получаването на устройство
на по-ниска цена от тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за
предоставяне на мобилни услуги за определен срок; получава устройството на
по-ниска цена; не заплаща вноските и по двата договора; не връща устройството, (в който случай неустойка не се дължи, ако устройството е в съответния
вид), но няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на договора
поведение. А доколко тази неустойка е дължима в претендирания от заявителя
размер, преценката за това излиза извън обхвата на заповедното производство по
чл. 410 от ГПК.
Разпореждането на Районен съд
– Омуртаг се явява незаконосъобразно в обжалваната му част и следва да се
отмени в тази му част, касаеща претендираната неустойка за посочения мобилен
номер, представляваща разликата между цената на мобилното устройство без
абонамент и преференциалната му цена по съответния договор, като се постанови
издаването на исканата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Следва да се присъдят със заповедта и направените от заявителя разноски
в настоящото въззивно производство в размер на 15 лева, както и неприсъдените
разноски в заповедното производство в размер на 138.60 лева.
Определението на въззивния
съд е необжалваемо по съображенията, изложени в т.8 от Тълкувателно решение
№4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 473 от 24.06.2020 година, постановено по ч.гр. дело № 98/2020
година на Омуртагския районен съд, в частта му, в която съдът е отхвърлил подаденото от “Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК:
*********, със законни представители изпълнителния директор Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, действащи чрез
упълномощения адвокат Никола Шущарков, против длъжника А.А.Х. с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 168,81 лв. - представляваща разликата между цената на
устройство NOKIA 3 Black без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална цена, дължима вследствие на неизпълнението по горепосоченото
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989742хххх,
съгласно Раздел IV, чл. 3 от споразумението и начислена във фактура №
**********/05.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 2, пр. второ от ГПК, и вместо това
постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК в полза на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК130460283, гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, действащи чрез адв. Никола Шущарков-САК,
съдебен адрес ***, против А.А.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 168.81 /сто шестдесет и осем лева и 81
ст./ лева, представляваща разликата между цената на устройство NOKIA 3 Black
без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена, дължима
вследствие на неизпълнението по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989742хххх, съгласно Раздел IV, чл. 3 от
споразумението и начислена във фактура № **********/05.11.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.06.2020 година до
окончателното изплащане на задължението, както и допълнително 138.60 лева разноски в заповедното
производство и 15 лева разноски за
въззивното производство.
ВРЪЩА делото на РС - Омуртаг в тази му част за изготвяне на
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410
от ГПК.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.