Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен
22. 10. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав в публично заседание
на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдията
ЗАМФИРОВА гр. д. № 1662 / 2018 г. за да се произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 79, чл. 92, вр. 240 от ЗЗД
Делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.С. К., ЕГН **********, чрез адв. Д.С. - САК, съдебен
адрес *** А, против З.Т.Т., ЕГН **********,***
и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 79 и 92, вр. 240 от ЗЗД и
цена на иска, както следва: 1575 евро,
представляващи наемно възнаграждение за периода на двумесечното предизвестие по
реда на т. 9.1; неустойка за забава, изчислена от деня на забавата до пълното
изплащане на сумата, а именно: за главница в размер на 980 евро - от 31. 12.
2016 г. до пълното изплащане на сумата; За главница в размер на 595 евро - от
30. 01. 2017 г. - 16. 01. 2018 г. до пълното изплащане на сумата; 2000 евро – неустойка, съобразно правилото на т. 9.3 от сключения договор. Ищецът претендира направените по делото деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна, в който е изложено становище, че искът е неоснователен. Оспорва изцяло предявените искове, като счита същите
за НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ
спрямо тях, поради което моли
същите да бъдат отхвърлени. В подкреп На
ИЩЕЦЪТ М.С.К., редовно
уведомен, не се явява, представлява се
от адв. Д.С. *** и поддържа исковата
молба.
ОТВЕТНИКЪТ З.Т.Т.,
редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ И. Т. Т., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
ЯВЯВА СЕ ВЛ П.Х.В., редовно призован.
ЯВЯВА СЕ ВЛ И.Д.Д.
редовно призован.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени
доказателства, безспорно се установява, че между страните има сключен договор.
Фактическите твърдения на ищеца са, че З. Т. Т.,
ЕГН **********,*** и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, дължат да
заплатят на М.С.К., ЕГН **********:
сумата от 1575
евро, представляващи наемно възнаграждение за периода на двумесечното
предизвестие по реда на т. 9. неустойка за забава, изчислена от деня на
забавата до пълното изплащане на сумата, а именно:
- За главница в размер на 980 евро - от 31. 12.
2016 г. до пълното изплащане на сумата;
- За главница в размер на 595 евро - от 30. 01. 2017 г. - 16. 01. 2018 г. до пълното
изплащане на сумата.
- 2000 евро – неустойка, съобразно правилото на т.
9. 3 от сключения помежду им договор;
По силата на договора, сключен на 18. 11. 2016 г, ищецът
е отдал под наем на двамата ответници за срок от срок от 01.12.2016 г.
до 30.11.2017 г. собствения си недвижим имот, представляващ западна част от
къща, находяща се в град ***, В. З. ***-
подробно описана в договора - за месечен наем в размер на 980 евро, както и
90 лева режийни разходи за поддръжка на имота. На 17. 12. 2016 г. ищецът е
получил уведомление от З. Т.
(от и на и – мейл - адреси, описани за официална кореспонденция в т. 10.2 от
договора за наем), с което същият го информира за желанието му да прекратят
сключения помежду им договор за наем на основание „т. 9.1, считано от
17.12.2016 г. Съобразно тази точка, всяка от страните по договора може да го
прекрати с двумесечно писмено предизвестие, получено / изпратено по и - мейла
към другата страна. В този смисъл, договорът следва да бъде прекратен, считано
от 17. 02. 2017 г, като наемателят дължи заплащане на договорения наем за този
двумесечен период. Към тази сума, на основание точка 9.2, наемателят дължи и
неустойка за забава в размер на 1 % върху месечния наем за всеки просрочен ден.
Съобразно т. 3.2 от договора, наемната
цена се заплаща на 30 - то число от месеца - за следващия месец. В този ред на
мисли на 30.12.2016 г. ответниците би следвало да му заплатят 980 евро - за месец януари 2017 г., както и
още 595 евро за дните до 17. 02. 2017 г. (980 евро : 28 дни = 35 евро - дневен
наем за м. февруари 2017 г. - 35 евро
х 17 дни = 595 евро) - на
30.01.2017 г. След 30. 12. 2016 г.
ответниците са в забава за сумата от 980 евро (наем за м. януари 2017 г.),
както и след 30. 01. 2017 г. - за сумата
от 595 евро (наем за дните до 17.02.2017 г.).
По делото са установени по безспорен и несъмнен начин твърденията в исковата молба за наличието
на сключен договор между ищеца и двамата ответници със съответните клаузи.
Установени са всички други описани обстоятелства, а именно, че ответниците са
влезли във владение на наетия имот, след което те лично са изразили становище, желание
за прекратяване на договора, съобразно
реда, който сами са договорили в сключения договор.
От заключенията на вещите лица се установява
размерът на претендираните суми, а от назначената техническата експертиза - достоверността
на и - мейл адресите, от които е изпратен и получен съответния и - мейл, приложен като
доказателство по делото. Нещо повече, видно от заключението, вещото лице е
направило снимка, от която може да се види наличието на кореспонденция между
страните, т. е. това не е бил единствения имейл, който страните са си
разменили. Ирелевантни са възраженията на ответниците в писмения отговор,
относно получаване, изпращане, достоверност на процесния имейл, т. к. именно
тези и- мейл адреси и такъв начин на кореспонденция са договорили страните в
сключения договор. От друга страна,
заключението посочва, че и двата и - мейл адреса, от които е изпратено и на
който и - мейл адрес е получено процесното съобщение, са достоверни и идентични
с посочените в договора за наем.
По този начин са събрани всички доказателства от
значение за доказване твърденията на
ищеца, поради което искът се явява основателен
и доказан. Разпитаният в съдебно заседание свидетел е установил по
несъмнен начин, че в процесния период двама братя са се нанесли, като по този
начин и с кореспонднетни действия са привели договора за наем в действие.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответниците е
следвало да докажат плащане или други погасителни основания, което не е
направено.
Горепосоченото позволява
да се обобщи, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, ответниците следва да заплатят
на ищеца направените разноски по делото в размер на 280 лв. за държавна такса,
300 лв. за възнаграждение на вещи лица,
983 лв. за възнаграждение за адвокат, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, чл. 92, вр. 240
от ЗЗД, З.Т.Т., ЕГН **********,***
и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** А, сумата от 1575
евро, представляващи наемно възнаграждение за периода на двумесечното
предизвестие по реда на т. 9.1; неустойка
за забава, изчислена от деня на забавата до пълното изплащане на сумата, а
именно: За главница в размер на 980 евро - от 31.
12. 2016 г. до пълното изплащане на сумата; За главница в размер на 595 евро - от 30. 01.
2017 г. - 16. 01. 2018 г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.
92, от ЗЗД, З.Т.Т., ЕГН **********,***
и И. Т. Т.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на М.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** А, сумата от 2000
евро, представляваща неустойка, съобразно правилото на т. 9. 3 от
сключения на 18. 11. 2016 г помежду им договор.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, З.Т.Т.,
ЕГН **********,*** и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** А,
направените разноски по делото в размер на 280 лв. за държавна такса, 300 лв.
за възнаграждение на вещи лица, 983 лв. за възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: