Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ срещу решение № 5463 от 06.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 11819 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, десети
състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на Р.К.К. сумата от 7769,69
лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 110,79 часа за периода от
01.10.2017 г. до 31.03.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба /25.07.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и сумата от 360 лева, представляваща направените
в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200
лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена
осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени
държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се
дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1
от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен
годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането
на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно
доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е
напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният
извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие.
Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Р.К.К. твърди в исковата си молба,
че за периода 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г. е полагал труд на длъжността
„младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” в МВР, като ищецът е със статут на държавен служител.
За посочения период е положил общо 776 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1,143 възлиза на 886,97 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от 886,97 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 777,69
лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната
страна ГД
„ПБЗН” депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове,
твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността
на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма
как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно
време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в
точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа
и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лева.
Не се спори между страните,
а и от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал
труд и е заемал младши изпълнителска длъжност – „спасител“ в сектор
„Специализирани оперативни дейности“ към РД „ПБЗН“ – Варна – структурно
подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу задължението на работодателя да му
заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е
заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители
в МВР.
От приобщените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22 часа и 6 часа, времето на
разположение и положен труд по време на официални празници и платежни бележки
за посочения период се установява, че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за месец октомври 2017 г. – 16 часа, за месец ноември 2017 г. – 56
часа, за месец декември 2017 г. – 48 часа, за месец януари 2018 г. – 64 часа,
за месец февруари 2018 г. – 16 часа, за месец март 2018 г. – 40 часа, за месец
април 2018 г. – 40 часа, за месец май 2018 г. – 24 часа, за месец юни 2018 г. –
48 часа, за месец юли 2018 г. – 16 часа, за месец август 2018 г. – 64 часа, за
месец септември 2018 г. – 48 часа, за месец октомври 2018 г. – 64 часа, за
месец ноември 2018 г. – 58 часа, за месец декември 2018 г. – 56 часа, за месец
януари 2019 г. – 64 часа, за месец февруари 2019 г. – 8 часа и за месец март
2019 г. – 56 часа.
От заключението на
проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се
установява следното: за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 768 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо
на 878 часа; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на
ищеца не са заплати 110 часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение
за последните възлиза общо в размер на 777,69 лева.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните
служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен
вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане
и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3, алинея 3 на наредбата предвижда, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член
31, алинея 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана
в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в чийто чл. 9, ал. 2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Предвид
разпоредбата на чл. 6 от Конституцията
на Република България и
въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви
признаци не могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на
ограничения или създаване на привилегии. Защитата срещу дискриминацията,
регламентирана в Конституцията, Закона за защита от дискриминация и
международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на
предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и
социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни
законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение
в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че ищецът за периода от 01.10.2017 г. до 31.03.2019 г. е положил 768 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 878 часа При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 110 часа, като
дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер
на 777,69 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
В обжалваното решение
Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат и решението като
правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5463 от 06.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 11819 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.