№ 217
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500173 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателя от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, редовно призован не се явява
представител.
На 13.04.2022 год. е постъпила молба от жалбоподателя в която моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Изразено е становище по съществото
на спора. Претендират се разноски.
Ответницата по въззивната жалба Д. К. ТР., редовно призована не се
явява. За нея се явява особения представител адв.Д. .
Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №96/16.11.2021г. постановено по гр.д.№694/2020г. по описа
на Районен съд – Велинград са отхвърлени предявените от „СТИК-КРЕДИТ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул.
„Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 70, ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, срещу Д. К. ТР., ЕЕН
**********, с постоянен адрес: гр. Пл..., с настоящ адрес: гр. В...,
1
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата Д. К. ТР. дължи
на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата в общ размер на 653,01 лв.
(шестстотин петдесет и три лева и една стотинка), от която: 565,78 лв.
(петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) - незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 5... и 87,23 лв. (осемдесет и
седем лева и двадесет и три стотинки) - обезщетение за забава върху
дължимата главница, за периода от 25.03.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 04.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
9654/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
17934/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
ОТХВЪРЛЕН е предявения от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №
16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 70,
ет. 2, ап. 8 - адв. А.Д. - САК, срещу Д. К. ТР., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Пл..., с настоящ адрес: гр. В..., осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответницата Д. К. ТР. да
заплати на ищеца „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата от 565,78 лв. (петстотин
шестдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), като получена без
основание.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, чрез адв. А.Д., като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се ,че за да
отхвърли предявения установителен иск, първоинстанционният съд приема,
че не е доказано възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните, представляващо договор за кредит. Основание за да
достигне до подобни изводи, съдът намира в липсата на са спазване на
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. С оглед наведените с исковата молба
твърдения, а именно, че договорът за кредит е сключен от разстояние, съдът
приема, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.З от ЗПФУР ищецът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
2
потребителя, като и за получаване на съгласие за сключване на договора.
Представени били и приети по делото подробно описани във въззивната
жалба, които напълно кореспондират с наведените в исковата молба
твърдения, че на 25.1.2018г. с две електронни писма до електронната поща на
ответника, „СТИК КРЕДИТ“ АД е изпратило следните документи: СЕФ,
Договор за потребителски кредит № 517994/25.01.2018гг., Приложение 3
„Погасителен план“, неразделна част от договора и Общи условия, уреждащи
отношенията между „СТИК-КРЕДИТ” АД. Съставянето, съществуването,
съдържанието, датата на изпращане и получаване и самият факт на
получаване на двете електронни съобщения, не били оспорени от ответника,
както и провеждането на телефонните разговори. Твърди се, че съгласно чл.4
от ЗЕДУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на
което е извършено електронното изявление. Следователно, записът на
разговор, съдържа електронно изявление на Д. К. ТР., в качеството й на автор
и титуляр. Твърди се, че липсват каквито и да е данни, между страните да
съществуват други правоотношения, които да обяснят извършването на
плащането и твърдения в тази насока не са направени от ответника.
Ответникът не оспорва факта на извършване на плащането.
Счита, че изводите на съда са неправилни и са извършени в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, изразяваща се в неправилно приложение опита и
логическото мислене.
Съдът не бил приложил и разпоредбата на чл. 293, ал.З от ТЗ, към която
сочи чл.18, ал.З от ЗПФУР - ответника / респ. въззиваемата в настоящото
производство не може да се позовава на липса на съгласие за сключване на
договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността му. Считаме, че в настоящия случай от поведението на
насрещната страна може да се направи извод, че същата не е оспорила
действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е
била отпусната и тя е започнала изпълнението по договора. Твърди се , че
Д.Т. е направила частично плащане по процесния договор преди депозиране
на исковата молба, като доказателствата за конкретното плащане считаме, че
следва да бъдат ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния за
3
страната факт. Сочи се подробна съдебна практика. По делото била
приложена и Разписка №2000000144028501 за извършено плащане по микро
сметка на името на ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700лв. Без
наличие на договор за кредит, трудно може да се намери логично обяснение
както на обстоятелството, че на 25.1.2018г. СТИК - КРЕДИТ АД е превело по
микросметка на името на ответника в Изипей АД за сумата в размер на 700лв.
(независимо дали същата сума е изтеглена или не), нито, че на 27.2.2018г., Д.
К. ТР. е извършила плащане в размер на 261,22лв., с получател „СТИК
КРЕДИТ“ АД. Особено при липса на данни или твърдения за други
правоотношения между страните. За да отхвърли предявения в условията на
евентуалност иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд приел, че
не е доказано предаването на претендираната сумата от ищеца на ответника.
Ответникът не оспорва фактът на извършване на превода от СТИК - КРЕДИТ
АД към Д.Т.. Получената сума е равна на месечната вноска по кредита -
260.22лв. Плащането било направено с два дни след дата на първата вноска по
кредита - 25.2.2018г. Липсвали каквито и да е данни, между страните да
съществуват други правоотношения, които да обяснят извършването на
плащането и твърдения в тази насока не са направени от ответника.
На последно място, съгласно Решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. №
1566 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, израз на
принципа за разкриване на обективната истина по делото е задължението на
първоинстанционния съд, служебно да назначи експертиза, когато това е
необходимо за установяване на факти от сферата на науката, техниката или
изкуството, както е и в настоящия случай. Тоест, съдът не само е можел, но и
е бил длъжен служебно да назначи експертизи за фактите, които счита, че не
могат да бъдат доказани с представените по делото доказателства, а не
директно да отхвърля исковата ни претенция, позовавайки се на „липсва на
процесуална активност“ от наша страна, относно безспорни по делото факти,
за които са били предоставени доказателства, които не са били оспорени.
Искането е да се отмени изцяло решението, вместо което да се
постановиново с което да се уважи исковата претенция. Претендират се
разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
адв. В.Д., като особен представител на ответницата Д. К. ТР.. Във въззивната
4
жалба се излагат твърдения относно неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Правилно в обжалваното решение Велинградския районен съд бил приел, че в
настоящият случай от представените по делото от ищеца „СТИК - КРЕДИТ”
АД доказателства не се доказвало, че между него и ответницата Д. К. ТР. е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
кредит от разстояние, и ищеца не е доказал такъв договор да е сключен
надлежно, при спазване изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние(ЗПФУР) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ). Представеният от ищеца с
исковата молба Договор за потребителски кредит
№517994/25.01.2018г./неподписан от страните/ не удостоверявал, че именно
ответницата Т. е подала заявката за отпускане на кредита и е подписала
предоставеният й проекто-договор за кредит на интернет страницата на
ищеца с натискането на бутон „потвърди”. Ищецът не е представил в
проведеното първоинстанционно производство доказателства доказващи
изпратената от ответницата заявка/искане/ за отпускане на кредит. Правилни
били изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че ищеца
„СТИК - КРЕДИТ” АД, като доставчик на финансова услуга не е представил
по делото доказателства, с които да доказва, че е уведомил ответницата за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, и че й е предоставил, съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗПФУР,
информацията по чл.8 и чл.9 от същият закон. Ищецът не е ангажирал
доказателства пред Районен съд - Велинград, с които да докаже изпълнението
на изискванията на чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР - че е получил съгласието на
ответницата като потребител за сключването на договора за кредит от
разстояние, както и че ответницата е получила от ищеца общите условия към
договора за кредит. Правилно първоинстанционния съд бил приел, че в
случая от приложената от ищеца по делото разписка от 25.01.2018г. издадена
от Изипей не се установява, че ответницата Д.Т. е получила сумата в размер
на 700 лева от кредитора „СТИК - КРЕДИТ” АД. Тази разписка не е
подписана от ответницата и не удостоверява получаване на сумата от
ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
5
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, е два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. В настоящият случай договора е сключен от
разстояние, но не е подписан в два екземпляра от кредитора и ответницата,
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК и същият е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК. Твърди се ,че има несъответствие между Общите
условия представени с исковата молба по делото пред Районен съд -
Велинград и Общите условия към подписания договор за кредит, поради
което представените по делото Общи условия не обвързват ответницата Д.Т..
Ищецът не бил представил доказателства пред първоинстанционния съд,
които да доказват, че вземането му по договора за кредит е изискуемо, както и
че е изпратено и получено от длъжника Д.Т. уведомително писмо за
прекратяване на договора за кредит и за настъпване на неговата предсрочна
изискуемост.
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди
решението на РС, като правилно и законосъобразно.
Адв.Д. : - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания.
Съдът констатира, че по сметка на ПОС е преведено възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лв.
Адв.Д.: – Моля възнаграждението за особен представител да ми бъде
преведена по собствена сметка, за която представям данни.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРЕВЕДЕ по сметка посочено от адв. ВЛ. Г. Д., като особен
представител на ответницата Д. К. ТР., възнаграждение в размер на 300 лв.
преведена по сметката на ПОС от 04.03.2022 год.
Адв.Д. : - Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
6
Адв. Д.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно по изложените съображения в писмения отговор
на въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7