Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в.гр.дело
№
456 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
528817/08.11.2018 г. постановено по гр.д. 7371/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57
състав е отхвърлена молба с вх. №5140296/05.09.2018 г. подадена от В.Е.А. за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в решение №395846/27.04.2018 г.
постановено по гр. д. 7371/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
Срещу така
постановеното решение е подадена редовна и допустима въззивна жалба от В.А.,
чрез процесуалния му представител адв. В.В.. В жалбата се излага, че в обжалваното
решение съдът неправилно е посочил, че е изложил мотиви в първоначалното решение
за присъждане на законна лихва върху главницата на определеното на основание
чл.221, ал.1 от КТ обезщетение, които мотиви кореспондират с диспозитива на
решението. Сочи, че в мотивите и диспозитива на първоначалното решение
законната лихва следва да бъде присъдена върху пълния размер на присъденото
обезщетение, а нетния такъв. Иска отмяна на обжалваното решение и поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №395846/27.04.2018 г. постановено по гр. д. 7371/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 57 състав, като в диспозитива на решението, тире трето,
ред четвърти вместо нетната сума от 1705,46 лева, върху която се начислява
законна лихва до окончателното изплащане, бъде изписа присъдената сума на обезщетението
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 2175,60 лв. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество- въззиваем „Е.В.“
ООД.
След служебна
справка в Търговския регистър, съдът установи, че ответното дружество е
променило наименованието си, като съгласно вписване от 28.03.2019 г.
наименованието на дружеството е „Б.“
ООД. С решение № 1525/23.08.2019 г. по т.д. 2949 по
описа за 2017г. на СГС дружеството е обявено в несъстоятелност, длъжникът е
лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в
масата на несъстоятелност, назначен е синдик – В.А., който бе редовно призован
за проведеното открито съдебно заседание, в което не се яви. В откритото
съдебно заседание е допусната промяна в името на въззиваемото дружество, като същото да се
счита „Б.“ ООД /н/.
Софийски
градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното от
фактическа страна:
Производството
по делото е било образувано по подадени от В.А. срещу „Б.“ ООД /н/ (допусната
промяна в наименование на „Е.В.“ ООД) искове с правно основание - чл. 128, ал. 2 КТ за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 4662,00 лв.;
чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение, поради прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.2 от КТ в размер на 2175,60
лв.; чл. 224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 522,86 лв.; чл. 215 за заплащане на сумата 136,91 лв.-
командировъчни пари за един ден в чужбина и 920,00 лв.- командировъчни за
периода 01.09.2016 г.- 16.10.2016 г. в България.
С решение №395846/27.04.2018
г. постановено по гр. д. 7371/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав съдът е
уважил предявените искове, като осъдил ответното дружество да заплати конкретно
определените от съда размери на обезщетенията. По отношение на иска с правно
основание чл.221, ал.1 от КТ, съдът е осъдил ответника да заплати на А. сумата
от 2175,60 лв., представляваща брутен размер на обезщетението за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ, ведно със законната
лихва върху главницата от 1705,46 лв. / нетния размер/ считано от 06.02.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане.
С обжалваното
пред настоящия съд решение съдът е отхвърлил молбата за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в посоченото решение, с която се е искало
присъждането на законна лихва върху размера на главницата на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ – 2175,60 лв. В обжалваното решение съдът е изложил, че
намира молбата за неоснователна, тъй като в мотивите на първоначалното решение
е посочил, че законната лихва се дължи върху нетния размер на обезщетението, но
поради обстоятелството, че искът е предявен за брутния, то присъждането на
законна лихва върху нетния размер е изрично съобразено и посочено в диспозитива
на решението и липсва грешка, която да бъде поправена.
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
269 ГПК, вр. с чл. 247, ал. 4 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата състав намира постановеното от
Софийски районен съд, 57-ми състав, решение за валидно, допустимо и правилно.
Съображенията на съда в тази връзка с оглед изложените от въззивника доводи са
следните:
Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице основание за поправка на явна
фактическа грешка е необходимо да се установи несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, както и когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе
напълно формираната своя воля. (В този смисъл определение № 295 от 9.06.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 328/2009 г., III г., решение № 34/14.02.2012 г. по гр. д.
№ 684/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о, решение № 164/24.04.2015 г. по гр. д. №
5934/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 27/11.03.2016 г. по гр. д. № 3502/2015
г. на ВКС, ІІ г. о)
В разглеждания
казус не е налице очевидна фактическа грешка. В конкретния случай, въпреки че в
обжалваното решение от първоинстанционния съд е изложено, че в първоначалното
решение са развити мотиви за присъждане на законната лихва върху нетния размер
на присъденото по чл.221, ал. 1 КТ обезщетение, такива в действителност не са
излагани. В първоначалното решение са изложени мотиви за уважаване на иска по
чл.221, ал.1 КТ по основание и размер, но не е посочено, че се присъжда
претендирана законна лихва, нито на какви обстоятелства се основава съда, за да
определи размера на лихвата не върху целия присъден размер на обезщетението
върху което тя е дължима, а върху нетния такъв.
Поради
изложеното, съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка в решение №395846/27.04.2018
г. постановено по гр. д. 7371/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
Следва да
добавим и че пререшаване на въпроса относно размера на присъдената законна
лихва – въпрос решен със сила на присъдено нещо с първоначалното решение, не
може да бъде осъществено по реда на чл. 247 от ГПК, доколкото по повод на
поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да измени или отмени
собственото си решение. В този смисъл решение № 35/07.02.2011 г. по гр. д. №
1720/2009 г. на ВКС ІV г. о.
С оглед
съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния относно
основателността на подадената от въззивниците молба за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 273 от ГПК право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемото дружество. Такова искане не
е направено, поради което въззивният съд не следва да се произнася по въпроса
за присъждането на разноски.
Настоящият съдебен акт не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че решението, чието допълване се
иска по реда на чл. 247 от ГПК също не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
528817/08.11.2018 г., постановено по гр. д. № 7371/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 57-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.