О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1731 19.09.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на дeветнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно
гражданско дело № 1230 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпилата въззивна жалба от „Хом Кеър Хотелс” ООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:***, против решение № 37 от 17.04.2019г., постановено по гражданско дело
№ 443/2018г. по описа на Районен съд – Царево, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Б.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото по вина на ответника, настоящ
въззивник, увреждане - контузия на десния палец с луксация на нокътя - ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.08.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Искът е отхвърлен в останалата му част, до претендирания
размер от 5 000 лв. като неоснователен. С решението страните са осъдени взаимно
да си заплатят разноски по делото съобразно уважената и отхвърлената част от
иска, като „Хом Кеър Хотелс” ООД заплати 400 лв., а К.Б.П. - 690 лв. Жалбата е
подадена в срока по чл.259 ГПК –
решението е връчено на 14.05.2019г,а жалбата е подадена чрез куриер на
28.05.2019г; от лице, имащо правен интерес да обжалва, съдържа необходимите
реквизити по чл.260, т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, внесена е дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Счита, че не е изпълнен фактическия състав на деликтната
отговорност и не са налице всички негови елементи. Сочи, че изводът на съда е
неправилен и необоснован, като направен при
необсъждане в пълнота на събраните и приети по делото доказателства, включително
и на приетите и неоспорени съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи. Счита,
че не е налице причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните
вреди, че процесната травма не е получена при падане, след подхлъзване и закачване
на фуга на плочките или на сифона в банята на студио Е 102, в хотел „Приморско
дел сол“. Необоснован е и изводът на съда, че към датата на настъпване на
увреждането по пода е имало теч на вода и същият е станал причина за
подхлъзването на ищеца. Изтъква се, че при постановяване на решението съдът не
се е съобразил със заключенията на вещите лица, както и не е обсъдил показанията
на свидетеля Христо Вълчев. Неоснователно не било прието възражението за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като прегледите в домашни условия, както
и фактът, че ищецът страда от захарен диабет допринесли за настъпването на
вредите и е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД. Счита присъденото
обезщетение за прекомерно.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се отхвърли предявения иск. Претендират се и всички направени по
делото разноски. Не са отправени доказателствени искания.
В срока по закон е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищцовата страна – К.Б.П., ЕГН **********, чрез адв.Д.И., съдебен
адрес: ***, с който се иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено
изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. Счита, че съдът правилно е
установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото
доказателства. Излага подробни аргументи относно фактическия състав на
деликтната отговорност. Позовава се на ППВС 17/63г. и 4/75г,като твърди, че в случая
отговорността не е по чл.50 ЗЗД ,а по чл.45 ЗЗД. Намира делото за изяснено от
фактическа страна и за доказана причинната връзка между теча в банята, падането
и вредоносния резултат – понесените болки и страдания от обърнатия нокът и
провалената почивка. Същите се потвърждават от двете експертизи и от показанията
на свидетеля Мария Христова. Посочва, че впечатленията на другия свидетел са
непълни и откъслечни, предвид обстоятелството, че той е изпълнявал в момента
трудовите си задължения и не е бил пряко ангажиран с настъпилия инцидент. Счита,
че е изпълнен фактическият състав на деликтната отговорност, като са налице
всичките му елементи, а твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат са
необосновани. Претендират се направените
по делото разноски. Не са отправени доказателствени искания.
С разпореждане от 09.09.2019г исковата молба е оставена без движение,с
дадени указания да се уточни правния интерес от предявяване на иска против
конкретния ответник,с оглед твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба.В отговор на това ищецът е посочил,че към датата на инцидента дружеството
–ответник е управлявало хотела,като в
изпълнение на това му е възложено и да извършва дейностите по поддръжка на управляваното
имущество.Сочи също ,че вредата е произлязла от веща: отточна тръба на тоалетното гърне ,за която
твърди ,че е неправилно свързана и повдигнат над нивото на плочките отточен сифон.
Съобразно дадените в т.2 от ТР № 1/09.12.2013г на
ОСГТК на ВКС задължителни указания,когато въззивният съд прецени ,че дадената
от първата инстанция квалификация е неправилна ,вследствие на което на страните
са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти ,той следва
служебно ,без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение
на императивната материалноправна норма ,като даде указания за страните относно
подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди,че на
12.08.2018г, в хотел „Приморско дел сол“ е претърпял инцидент ,при който,
влизайки в банята на хотелската стая, се подхлъзнал на мокрите плочки и при падането нокътят на големия пръст на десния крак се е закачил
или на фугата на плочките или на сифона на банята ,обърнал се е на 90
градуса и е започнало обилно кръвотечение.Потърсил е лекарска помощ ,при което
е отстранен нокътя и е направена превръзка .След като се е прибрал в хотелската стая е
констатирал ,че причината за наличие на вода по плочките е теч във фекалната
канализация ,който се отцежда на плочките от отточната тръба на тоалетното
гърне поради неправилно свързване.Освен това отточният сифон бил повдигнат над
нивото на плочките ,така че водата се
задържа на пода в санитарния възел.Това според ищецът е причината за падането
му и за получените наранявания. оглед
твърденията в исковата молба. Твърди се ,че ответното дружество е управител на
хотела и не е положил грижи за вещите, като се твърди в уточняващата молба ,че
на дружеството е възложена и поддръжката на хотела.Обобщено, ищецът твърди ,че
претърпените вреди са в резултат на некачествено свързана тръба на тоалетното
гърне и некачествено изпълнен сифон на пода на банята и неизпълнение на
задължението на дружеството като управител да поддържа управляваното имущество.Не
се твърди вредите да са настъпили от специфични
свойства и качества на вещта – тръба от канализацията на хотела и сифон.При
това в тежест на ищеца е да установи всички елементи на фактическия състав :
претърпяна вреда, противоправно и виновно деяние /бездействие / на лице, на
който ответникът е възложил извършване
на работа,както и причинна връзка между вредата и деянието.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от „Хом Кеър Хотелс” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, район
Красно село, бул. „Христо Ботев“ № 31, ет. 1, представлявано от управителя -
Петко Савов Сивчев, със съдебен адрес:***, и отговор от въззиваемия - К.Б.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.И.,
съдебен адрес: ***.
Препис от уточняващата молба с вх.№ 14463/18.09.2019
на К.П. да се връчи на въззивното дружество за становище в срок до съдебното
заседание.
НАСРОЧВА делото
за 15.10.2019г от 10 часа, да се призоват страните.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: