Р Е Ш Е Н И Е № 260003
Гр. Пловдив, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, XVIII граждански състав, в
публичното заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 32 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК
във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по подадена
жалба на И.П.Й., ЕГН **********, чрез адв. Н., срещу Заповед за задържане на
лице рег. № *** от 05.12.2020 г., издадена от Н.З. – ****, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Й. в
помещение за временно задържане на РУ на ****.
Жалбоподателят,
чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да
отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за
липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за
съдържание.
Ответникът –
органът, издал оспорвания акт Н.З., взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед,
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, И.Й. е бил
задържан в помещение за временно задържане на *****. Като мотивировка на
заповедта е посочено – „**** по чл. 343Б, ал. 3 от НК“.
След служебно
извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е
постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност.
Същият е незаконосъобразен,
тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за
задържане на жалбоподателя.
Според посоченото
в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, **** могат да задържат лице, за което има данни за
извършено престъпление.
Съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на
заповедта посочване на фактическите
и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло
кореспондира на общото правило на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът
не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал.
2, т. 2 от ЗМВР.
Това е така,
защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката
на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са налице
посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта
като основание за задържането е посочено само „**** по чл. 343Б, ал. 3 от НК“.
Разпоредбата е
императивна и задължава органа да изложи, освен правни, и фактически основания
за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо
и какво е наложило п.ят орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало
неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Само номер на
досъдебно производство, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на
закона. В този смисъл: Решение №
15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от
18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от
22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от
8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от
16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551
от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение №
2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
Според чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, **** могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. На това основание се
задържа лице, за което има данни (предварително), че то е извършило
престъпление.
Органът във всички
случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде
процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите
основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който
предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ.
В конкретния
случай, препращането е към „**** по чл. 343Б, ал. 3 от НК“. От изисканото ДП № ***/2020
г. по описа на ***, се установява, че на 05.12.2020 г. е образувано бързо
производство № *** г. срещу И.П.Й., за това, че на 05.12.2020 г. в гр. П., е
управлявал МПС – л.а. марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № ****, след
употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Следователно, в процесния случай, не са ангажирани доказателства, че п.ят орган има предварителни данни, че Й. е
извършил престъплението по чл. 343Б, ал. 3 НК.
При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният
орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В случая това законово изискване не е изпълнено,
тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни
за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта
престъпление. Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага
извод, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на
заповедта, а не да се установяват впоследствие. В този смисъл такова
доказателство само по себе си не може да бъде факта на образуваното ДП № *** г.
по описа на МВР, впоследствие НОХД № 2601/2021 г. по описа на Районен съд– Пловдив. В този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019
г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.
Освен изложеното,
съдът намира, че процесната заповед за полицейско задържане на лице, страда и
от други съществени процесуални пороци. На първо място, е поправена датата на
задържане на лицето. В оригинала на представената Заповед, е очевидно, че е
поправен месецът на задържане, а именно: от посочената дата „05.05.20 г.“ е поправена на „05.12.20 г.“. Извършената поправка, не по
установения в закона ред – с дата и подпис, според настоящия съдебен състав,
водят до липса на дата на съставяне на заповедта, което е задължителен
реквизит, съгласно чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗМВР на заповедта за задържане. Посочването
на датата на задържане е не само задължение с оглед спазване на императивната
норма на чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗМВР, но това е необходимо и с оглед недопускане
на нарушение на изискването задържането по този ред да е не повече от 24 часа.
Освен това, посочената дата е важна, както, за да се прецени дали към същата
има основание да се издаде заповедта, така и срокът за обжалването й.
На следващо място,
е налице и друг порок на издадената заповед. В същата не е посочено, че
задържаният има право да обжалва пред
съда законността на задържането, което изискване е задължителен реквизит,
съгласно чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „а“. Действително, в процесната заповед е
посочено, че „задържаният е уведомен, че съгласно чл. 72, ал. 4 ЗМВР има право
да обжалва законността на задържането“. Според настоящия съдебен състав, обаче,
посочването само на правното основание не е достатъчно, да се направи
категоричен извод, че на лицето му е разяснено, действително правото да обжалва
законността на задържането пред съда, още
по-малко липсва в какъв срок може да бъде сторено това. Действително, на гърба
на процесната Заповед за полицейско задържане на лице, са цитирани отделни
текстове на закон – не е посочено, обаче, същите от кой закон са.
По изложените
мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна,
което налага нейната отмяна.
При този изход на
спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски. Жалбоподателят е направил разноски в
размер на 10 лева– заплатена държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.Й., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с рег. № **** от 05.12.2020 г., издадена
от Н.З.З. – ****, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано
за срок от 24 часа задържане на И.П.Й. в помещение за временно задържане на ****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на И.П.Й., ЕГН **********, сумата от 510 лева /петстотин и десет лева/ - разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ