РЕШЕНИЕ
№ 14311
гр. София, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110106065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу П. К. К., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
24.11.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 63386/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника
на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер]
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения
имот до 11.11.2018 г., а след тази дата – вещен ползвател на същия, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца, свързани с
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия са недопустими, като моли в тази
1
част производството да бъде прекратено. Изтъква съображения и за тяхната
неоснователност. Релевира възражение за погасителна давност за част от предявените
вземания. Оспорва методиката, по която ищецът е начислил цена на услугата за дялово
разпределение, като счита, че същата е произволно определена. На следващо място
поддържа, че ищецът е начислявал при липса на правно основание служебно количество
топлинна енергия – потребителят не е бил уведомен за неизправност или изтекла
метрологична проверка на водомерите в имота. Незаконно е била начислявана ТЕ за
отопление на имот и отдадена от сградната инсталация. Оспорва да е изпаднала в забава за
заплащане на главните вземания. Оспорва исковете за лихви като неоснователни. Навежда
доводи за нищожност на клаузи от общите условия. Не оспорва, че ищецът е издал фактури
на процесната стойност през исковия период, както и че същите са били осчетоводени.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отводът за недопустимост на производството, направен от ответника с отговора на исковата
молба по отношение на исковете за цена на услугата за дялово разпределение и за лихва за
забава върху това вземане, съдът с доклада на делото е намерил за неоснователен, като
приема, че ищецът е изложил фактическите основания, от които счита, че произтичат тези
вземания, с оглед което и са налице всички процесуални предпоставки, обуславящи
допустимостта на тези искове. От друга страна съдът е констатирал, че заповедта за
изпълнение е издадена и за тези вземания, а ищецът е предявил иск за същите в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Приел е, че възраженията на ответника касаят
основателността на тези искове, с оглед което и съдът дължи обсъждането им със съдебния
акт по съществото на спора.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално
доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в
забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта
им, в това число и че оспорените клаузи от общите условия са нищожни.
2
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети
документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобила
правото на собственост върху имота през 1991 г. Видно е от съдържанието на приобщения
по делото договор за замяна на държавен недвижим имот с имот, собственост на граждани,
че през м.10.1991 г. ответникът е придобил апартамент № [номер], в жилищната сграда на
бл. [номер] в [жк]. По делото е представен още нотариален акт за дарение на недвижим имот
със запазено вещно право на ползване, от съдържанието на който се установява, че на
12.11.2018 г. ответникът е прехвърлила правото на собственост върху апартамент №
[номер], находящ се на [номер] жилищен етаж, във вх. А на бл. [номер], [жк] на трето за
делото лице, но е запазила пожизнено правото на ползване върху същия. По делото също
така е приобщено и заявление-декларация, подадено от ответника до [фирма-И] на
27.09.2004 г., с което е заявила, че ще заплаща топлинната енергия за подгряване на вода по
показанията на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 6 куб.м. В документа като
предишен титуляр на партидата за процесния имот, открита при ищеца, е посочена П. К. С..
По делото като писмено доказателство е прието решение ведно със списък на етажните
3
собственици от адрес: [жк], бл. [номер] ГПК, представляващ Приложение № 1 към договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, от който е видно, че под № 47 са
вписани имената на П. К. С., ЕГН **********, а пълната отопляема кубатура на жилището е
217 куб.м.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до 12.11.2018 г.
право на собственост върху недвижимия имот, а след посочената дата – вещно право на
ползване върху същия. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ предвижда облигационно правоотношение да възниква с вещния ползвател, а
по арг. от разпоредбата на чл. 57 ЗС материално легитимиран по продажбеното
правоотношение е вещният ползвател на имота.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през
исковия период в имота топлинна енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Установява се, че през процесния период дяловото разпределение е осъществявано от
[фирма-ТЛП]. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището,
че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото
събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като
възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение
ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за
дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция
приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция,
обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и
отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [фирма-ТЛП] в
съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия
период съгласно заключението на СТЕ не е осигуряван достъп до уредите в имота за
извършване на отчет. В апартамента е имало два радиатора без монтирани разпределители
за ТЕ, за които служебно са начислявани дялови единици. В банята е имало щранг лира без
уред за дялово разпределение, за която също служебно са начислени дялови единици. Не е
4
начислявана ТЕ за отопление на общите части. За сградна инсталация ТЕ е начислена
според пълния отопляем обем на имота /217 куб.м./. ТЕ за подгряване на вода е начислена на
брой лица, като разходът е разпределен помесечно. Вещото лице е посочило, че през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно
направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2020 г. експертът е посочил, че възлизат на сумата от 4016,13 лева, като същата
представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване. В посочената сума не
са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни
периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово
разпределение. За периода 01.09.1018 г. – 30.04.2020 г. и с отчитане на изравнителните
сметки вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ възлиза на сумата от 3721,80 лева.
Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 25.07.2017 г. и на 11.07.2019 г., с
оглед което и съдът приема, че през процесния период същия е бил годно средство за
търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през процесния
период по делото са представени протоколи, съставени от представители на [фирма-ТЛП] и
представител на етажната собственост от бл. [номер], вх. А. Видно е, че на 18.04.2019 г. е
бил поставен протокол за поставено съобщение относно датите за отчет на уредите за дялово
разпределение – 21.04.2019 г. и 25.04.2019 г. В съставения на 21.04.2019 г. протокол не са
посочени за кои имоти не е бил установен достъп за отчет на уредите. Видно е от протокола,
съставен на 25.04.2019 г., че ответницата не е осигурила достъп до ап. [номер] и уредите не
са били отчетени. На входната врата на имота е бил залепен стикер за неотчитането на
уредите и последиците за абоната от това.
Установява се от съставените на 23.06.2020 г. и на 30.06.2020 г. протоколи, че до апартамент
[номер] не е бил осигурен достъп за отчитане на уредите в същия. Протоколите са
подписани от представители на етажната собственост и от служители на [фирма-ТЛП].
С оглед изложеното, съдът приема, че са били налице предпоставките на чл.70, ал.4 от
Наредбата за топлоснабдяване, действаща през процесния период, съгласно който на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.
/т.е. на максимална мощност/. В тази връзка съдът приема, че служебното начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а
механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната
от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на
реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.
За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да бъде
осигурена възможност служителите на дружеството, осъществяващо дялово разпределение,
да отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери, уреди за дялово разпределение,
поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят протокол за
5
неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на
сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно,
независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не.
Когато топлопреносното предприятие и дружеството за дялово разпределение са изпълнили
своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да
получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента.
В случай че клиентът отсъства продължително от имота и това не е възможно, законът
предвижда няколко разрешения:
На първо място, съгласно чл.77 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентът може да
подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към
имота му. В този случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото
прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
На второ място, съгласно чл.70, ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба предоставя на клиента
тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка, може да възрази срещу
нея и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет,
като осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде направено в рамките
на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на клиента се погасява.
На трето място, в имота могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с
дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да бъдат отчетени.
В конкретния случай за процесния период ответницата не установява да е предприела такива
действия и не е осигурила достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца е
възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за
апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия или че продавачът не е имал правото да начисли ТЕ по този ред. Ето защо
и възраженията в отговора на исковата молба, че търговецът е имал задължение да уведоми
потребителя за изтекла метрологична годност на уредите в имота е неоснователно. В
производството е установено, че ТЕ е начислена поради неосигурен от страна на
потребителя достъп, с оглед което и тези възражения не следва да бъдат по-подробно
обсъждани.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ, отдадена от
сградната инсталация:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден
отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че
чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
6
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, дори
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Такова становище е застъпено и с възприетото с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на
ОСГК, ВКС.
Такъв е и настоящият случай – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислена съобразно
отопляемия обем на жилището, като е налице извънсъдебно признание от страна на
ответницата, че отопляемият обем на жилището й е именно 207 куб.м.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ стойността на ТЕ за периода е в размер на
4016,13 лева. Възражението за давност е основателно за периода 01.05.2018 г. – 31.08.2018
г., с оглед датата, от която искът се счита предявен /05.11.2021 г./ и настъпването на
изискуемостта на месечните задължения за топлинна енергия съобразно общите условия,
приложими към договора. СТЕ е дала заключение по въпроса относно стойността на ТЕ за
периода, необхванат от погасителна давност, и същата е в размер на сумата от 3721,80 лева,
с отчитане на изравнителните сметки за периода. Това е и размерът, за който главният
предявен иск следва да бъде уважен, като се отхвърли до пълния размер от 4935,66 лева.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се намира
жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От събраните в
хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от [фирма-ТЛП].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
7
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – [фирма-И], от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима
на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на приобщението по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема,
че искът е доказан по размер за сумата от 30,76 лева. Възражението за погасяване на това
вземане по давност е основателно за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. и за сумата от 1,67
лева, в която част искът следва да бъде отхвърлен и да се уважи до размера от 29,09 лева.
Възражението на ответника, че между ищеца и лицето, осъществявало услугата дялово
разпределение през период, не е било налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, според настоящия състав на съда е ирелевантно за въпроса дължи ли се на
ищеца цената за същата. В производството е установено, че тази услуга е предоставяна, а
съгласно общите условия, приложими към договора за продажба на ТЕ, от които ответникът
е обвързан по силата на закона, цената за същата се дължи на ищеца. Ето защо и това
възражение не следва да бъде по-подробно обсъждано.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са
приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след
45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца. Не се установява основателност на възраженията на
ответника, че търговецът не е установил да е публикувал общите фактури – такова
задължение продавачът е имал при действието на предходните ОУ, които обаче не са
приложими към процесния период. Ето защо и съдът приема, че възражението за
нищожност на клаузи от общите условия, наведено с отговора на исковата молба, е
относимо към предходно действащите общи условия, които не са приложими за процесния
период. Следователно не е необходимо да се излагат допълнителни съображения по това
възражение на ответника.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
8
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата
от 761,10 лева и за периода 15.09.2019 г. – 26.10.2021 г. следва да се уважи за сумата от
624,05 лева, която съдът, съобразявайки погасената по давност част от главницата, момента
на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни сметки и
с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен
размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 410,64 лева от общо 538,19 лева/за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на сумата от 125,65 лева от общо 164,68 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150
лева за исковото производство и в размер на сумата от 100 лева за заповедното
производство. Ищецът още с исковата молба е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът не намира за основателно по отношение на разноските за исково производство.
Съобразно изхода от спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 35,55
лева.
За заповедното производство ответникът претендира разноски за подаване на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 100 лева. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК обхваща и тези разноски. Съдът приема, че формализираното заповедно производство
не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника. Възражението,
9
съгласно изричния текст на закона, не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава
формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита като приложение към
заповедта за изпълнение. Ето защо и при обсъждане на възражението срещу разноските за
възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде съобразен § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство попадат в
хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. Съобразно изхода от спора на
ответника се следват разноски в размер на сумата от 11,85 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място],[улица], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. К. К., ЕГН
**********, [населено място], [жк], [жилищен адрес], дължи на [фирма-И] сумата от 3721,80
левa, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 624,05 лева за периода от 15.09.2019
г. до 26.10.2021 г., както и сумата от 29,09 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020
г., ведно със законна лихва от 05.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19922 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 63386/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу П. К. К., ЕГН
**********, [населено място], [жк], [жилищен адрес], искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата
над 3721,80 лева до сумата от 4935,66 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено място],
[жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата над
624,05 лева до сумата от 761,10 лева, представляваша мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г., сумата над 29,09 лева до сумата от 30,76 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имот с посочения по-горе
адрес за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., както и за сумата от 6,40 лева,
представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за
10
периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 19922 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 63386/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК П. К. К., ЕГН **********, [населено
място], [жк], [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [улица], сумата от 410,64 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 125,65 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма-И] ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], да заплати на П. К. К., ЕГН **********, [населено
място], [жк], [жилищен адрес], сумата от 35,55 лева – разноски в исковото производство и
сумата от 11,85 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-ТЛП] на страната на
ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11