РЕШЕНИЕ
№1901/25.10.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На петнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4447
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Д.Г. ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 19-0445-000212/14.06.2019г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Варна, РУ Аксково, с
което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е издадено при
нарушение на процесуалния закон. Визират се нарушения на чл.43, ал.5 от ЗАНН ,
на чл.43, т.4, т.5 и т.9 от ЗАНН. Излагат се аргументи и за наличие на
основанията на чл.13 от НК Иска се отмяна на НП в цялост.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът е обвинен за това, че на 09.05.2019 г. около 16:50
часа, в община Аксаково, на път втори клас №2, път №VAR 2028, в посока
с.Новаково-с.Долище, управлявал л.а. марка „Ситроен“ с рег.№ В2656ВВ,
собственост на М.В.П., като на около 3 км. след с.Новаково, поради движение с несъобразена
скорост, поради ограничена видимост при десен завой и за да избегне сблъсък с
насрещно движещо се ППС, излиза извън пътя вдясно и се блъска в дървета и
храсти. ПТП с материални щети.
В хода на съдебното производство, бе
установено, че на 09.05.2019г. св.А.-*** при ОД на МВР- Варна бил изпратен на сигнал за ПТП на пътя
с.Новаково-с.Долище. В този участък пътят бил в гориста местност, не бил с
достатъчна широчина и видимостта била ограничено от завои. На място той установил
възз.Г., които обяснил, че при един от завоите
виждайки, че срещу него идва товарен автомобил, за да избегне сблъсък с него,
излиза извън пътя, като навлиза в гората, без сблъсък с товарния автомобил. При тези констатации, св.А. преценил, че той е
виновен за настъпване на ПТП и му съставил АУАН, като приел, че поради движение
с несъобразена скорост, поради ограничена видимост при десен завой и за да
избегне сблъсък с насрещно движещо се ППС, излиза извън пътя вдясно и се блъска
в дървета и храсти. ПТП с материални
щети. Съставил и протокол за ПТП. В последния протокол описал повреди по предна
и задна броня, охлузвания по лява и дясна страна и др.
Актът бил предявен
на нарушителя, който вписал в него възражение, че е извършил административно
нарушение, както и че срещу него се е движил товарен камион, като водачът му не
е спазил правилата за разминаване. Въпреки, че вписал възражения, възз. отказал да подпише АУАН, както и да получи екземпляр
от него.
Впоследствие въззивникът депозирал възражения срещу
съставения АУАН, като посочил, че му е отказан препис от акта. По постъпилото
възражение, комисия определена от Началника на РУ Аксаково, излязла със
становище, че актът е правомерен и законосъобразен.
Възприемайки
изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на
нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетеля А.А., които съдът кредитира изцяло,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, заповед и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
По отношение на представените и приобщени
по делото фотоснимки и видеозапис, записани на електронен носител- 1 бр. диск с
надпис „НП №212/14.06.2019г. снимки и видео“, приложен към жалбата съдът
намира, че същите не следва да се кредитират и ги изключи от доказатествената съвкупност по следните съображения. На първо място по делото не бяха ангажирани
доказателства записът и снимките на този носител от кого са създадени, кога и
при какви обстоятелства са попаднали у възз., и от
кого са му предадени. Даже и да са били създадени от възз.,
то горното не е доказателства за автентичност и случайност на записа, нито пък,
че лицето заснето на него е дало съгласие да бъде снимано. Съобразно константната практика на ВКС, например
Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о.,
в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки,
както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от
02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно
създадени записи– в случая дискът със запис и
снимки, като материалните им носители бъдат приети като веществени
доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната
институция, лице, дружество. Правилно и задължително е тогава да бъде назначена
техническа експертиза, която да изясни въпроса има ли манипулации по записа.
Различна е обаче ситуацията, когато не може да бъде проследено как именно е
създаден записът, дали случайно или преднамерено, както е в настоящия случай,
тъй като неговият автор е неизвестен. Даже и да приемем, че това е възз., то от съдържанието на същия не е ясно дали заснетото
лице е било предупредено, че ще бъде снимано, както и дали е получено неговото
съгласие за заснимане. По силата на чл.
32, ал. 2 от Конституцията на Република България "никой не може да
бъде...записван...без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие
освен в предвидените в закона случаи". За нуждите на наказателния процес,
тези случаи са уредени в НПК - глава четиринадесета, раздел осми
"Специални разузнавателни средства" и в Закона за специалните
разузнавателни средства. Приложението на посочените правила е допустима
интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов
регламент и тъкмо поради това резултатите от тях, съответно инкорпорирани във
веществени доказателствени средства, могат да бъдат
използвани за установяването на доказателства от значение за правилното
решаване на делото. Записът, приложен към жалбата не представлява такова доказателствено средство, защото няма доказателства същото
да е събрано или изготвено по реда и при условията на НПК, което и очертава
неговата недопустимост - чл. 105, ал. 2 НПК, приложим по препращане от
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. В този случай съответните видеозаписи, според
практиката на ВКС не могат да имат характера на годно доказателствено
средство в наказателния процес.
С оглед всичко гореизложено и съдът изключи
видеозаписа, съхранен на 1 брой оптичен носител – диск, както и съдържащите се
на диска снимки от доказателствената съвкупност.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУП при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника на РУ
– Аксаково, оправомощен с това правомощие със
Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от
същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно
лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и
съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въз основа на
служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема за основателно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административнонаказателното производство.
На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, според
който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е съставил АУАН не в присъствие на
свидетели - очевидци,
а единствено в присъствието на един свидетел – Й.И.А., на който са
отразени трите имена и адрес / служебния
на РУ Аксаково/ и е вписано изрично, че тя е служител присъствал при съставяне
на АУАН.
За да достигне до извода за допуснато процесуално
нарушение, съдът съобрази следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели,
които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората
- свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи
от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания
биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица
както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели
нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели,
удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна
практика, при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да
бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски
служител и е очевидец на нарушението, посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189,
ал.3 от ЗДвП (свидетел по акта може да
бъде и служебно лице).
Отделно от
това, предвид обстоятелството, че възз. е отказал да
подпише АУАН , като е вписал възраженията си защо отказва да подпише, горното
обстоятелство е следвало да бъде удостоверено с подписа на един свидетел-
изискване на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН в него отсъства
подпис на свидетел при отказа на нарушителя да подпише акта.
Горните нарушения относно процедурата по съставяне на
АУАН са съществени такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз
основа на такъв АУАН, тъй като АНО е следвало да провери редовността на
съставения АУАН.
Тук за прецизност следва да се отбележи, че законът
изисква връчване на препис от АУАН единствено при подписването му от нарушителя
/чл.43, ал.5 от ЗАНН/, така че възраженията в жалбата, че на възз. не бил връчен препис от АУАН, при положение, че възз. е отказал да подпише АУАН не е съществено процесуално
нарушение по разбиране на настоящия състав.
Служебната
проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното срещу въззивника
административно – наказателно производство е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, касаещо описанието на
нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита,
както актосъставителя, така и административно –
наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и точно описание
на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до конкретна
правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното
издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между
описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП.. Със съставения
акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и
затова може да има най - разнообразни конкретни проявни
форми. Същото вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и НП е записано, че при
управление „поради движение с несъобразена скорост, поради ограничена видимост
при десен завой и за да избегне сблъсък с насрещно движещо се ППС, излиза извън
пътя вдясно и се блъска в дървета и храсти.
ПТП с материални щети…“ Точното описание на нарушението очертава
обхвата на фактическото и юридическото обвинение против нарушителя и е от
значение не само за пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за
правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова
именно описание липсва в процесните АУАН и НП и
затова въззивникът е поставен в невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се
твърди, че е извършено съответното нарушение, а това реално и съществено е
ограничило възможността да реализира пълноценно правото си на защита. В случая
нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал автомобила си
въззивникът. Такива факти не са установиха и в с.з. от разпита на св.А.. Съгласно
константната съдебна практика, за да е налице описание на нарушението следва в
обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и факти, които описват
нарушението с неговите обективни и субективни признаци. Нарушителя се защитава
срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а
правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така
посоченото управление в процесните дата и
част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с материални щети. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от ЗАНН в АУАН
следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно
обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили
материалните щети.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че
констатираните съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН представляват самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП поради процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на
обжалвания акт съдът счита за нужно да обсъди и неговата материално -
правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от
въззивника изискване по чл.20 ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо
поведение на водача. Но доказателства за каквото и да е обективирано
поведение на въззивника, което да се намира в пряка причинно -следствена връзка
с настъпилото ПТП, в настоящото производство не са представени. Не са и не
могат да бъдат събрани доказателства за скоростта, с която той се е движел, за
да може да се направи преценка доколко същата е била несъобразена по смисъла на
чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. А без този факт не
би могъл да се направи извод съобразена
ли е била тази скорост с конкретната пътна обстановка и каква е следвало да
бъде, за да се предотврати възникването на ПТП. Факти и обстоятелства за
скоростта на движение липсват в АУАН и НП, такива не са били събрани и в досъдената фаза, и в съдебната фаза, а и е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да се
установяват за пръв път в съдебно заседание.
Настъпването на съставомерен
резултат – ПТП поради несъобразена скорост, съставлява нарушение на чл. 179,
ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена в АУАН разпоредба на чл. 20,
ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата обстановка и противоречивото
посочване на нарушената правна разпоредба водят до ограничаване правото на
защита на нарушителя, поради което представляват съществено процесуално
нарушение. Освен това следва да се посочи, че в наказателното постановление за
пръв път е посочено, че жалбоподателят следвало да съобрази скоростта си на движение
с атмосферните условия, интензивността на движение и други обстоятелства, които
не са отразени в акта за установяване на същото нарушение. Твърдението за тези
допълнителни обстоятелства, с които въззивникът е следвало да се съобрази при
избор на скорост за движение, е въведено за пръв път с наказателното
постановление, и по този начин на практика той е лишен от възможност да се
защити, тъй като различното фактическо описание на това нарушение е отразено
едва в правораздавателния акт, с който за същото деяние му е наложена санкция.
В НП не е
посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо
нарушението.
Непълното
описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. Горното съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила и води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП
поради допуснати множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните правила и поради неправилно
приложение на материалния закон, съдът намира, че не дължи произнасяне досежно наличието или липсата на хипотезата на „крайна
необходимост“ в конкретния случай.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0445-000212/14.06.2019г. на Началник РУП
към ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което на М.Д.Г. ЕГН ********** е наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: